Р Е Ш Е Н И Е № 245
гр.Стара
Загора, 15.07.2020г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в
открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №173 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на „МОНИ 2000 ПД“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.„Сава Силов“ №106, вх.А, ет.2, ап.19, представлявано от
управителя П.Ж.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № ФК-167-0042647/20.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна поради постановяването й при несъобразяване с материалния
закон и неговата цел, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква
се, че административният орган не е обсъдил и не се е произнесъл по направените
от дружеството възражения, а е приел едностранно и дословно констатациите на
проверяващите. Заявява се, че в случая въобще не се касае за продажба без да се
издава фискален бон, тъй като на посочената в заповедта за ПАМ дата магазинът
не е работел. Оспорват се и изложените в заповедта мотиви, относно
продължителността на срока, като се твърди, че същите са бланкетни и не
съдържат конкретни фактически основания. В тази връзка се сочи, че
административния орган е приложил необосновано несъразмерна репресия без да
съобрази конкретиката по преписката. Обосновава, че така наложената
принудителна мярка за срок от 14 дни не отговаря на заявеното от административния
орган да упражнява правомощията си „по разумен начин, добросъвестно и
справедливо“. Твърди се, че ПАМ не съответства на установеното нарушение, тъй
като в конкретния случай е определена в такъв вид и обем, които надхвърлят целта
на закона. С подробно изложени в жалбата съображения за липсата на мотиви и за
неспазване на принципа за съразмерността по чл.6 от АПК, е направено искане да
бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-167-0042647/20.02.2020г.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители в
представено по делото писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата
като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на
оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 16.02.2020г.
служители на ГДФК при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ЗДДС – магазин за месо „Мони“, находящ се в гр.Казанлък,
ул. „А.Б.“ № 36, стопанисван от „МОНИ 2000 ПД“ ЕООД. Съгласно протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0042647 от 16.02.2020г., съставен на
основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, в хода на проверката е извършено скрито
наблюдение от органите по приходите, при което е установено, че за извършена
покупка на 16.02.2020г. в 13:15 часа на 0.525 гр. „пиле с гъби“ на стойност 6
лв., платена в брой на лицето П.Ж.Д.-продавач от клиент на магазина, не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел
DATECS DP 150 с индивидуален номер /ИН/ на фискалното устройство/ФУ/ DT784467 и
ИН на фискалната памет 02784467, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. В протокола са посочени вида на осъществяваната в
обекта дейност, работното време, проверените документи и др. На проверяващия екип е бил изведен дневен отчет от ФУ
в обекта, от който се установявало, че към момента на проверката в обекта няма регистриран
оборот за деня.
Въз основа на
тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда
и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което
се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане
на принудителна административна мярка. Поради това и на основание чл.186, ал.3
от ЗДДС с оспорената заповед е наложил на „МОНИ 2000 ПД“ ЕООД ПАМ – запечатване
на търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр.Казанлък, ул. ***и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със същата заповед е указано на
дружеството и да отстрани наличните в обекта стоки, материали и инструменти в
срок до определената дата на запечатване.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ
№ ФК-167-0042647/20.02.2020г., заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г., протокол за
извършена проверка сер. АА №0042647/16.02.2020г., въпросен лист за установяване
на стоковата и касова наличност в търговски обект (склад) в деня на проверката,
декларация от 16.02.2020г. за стопанисвани обекти от задължено лице от П.Ж.Д.,
дневен отчет от 16.02.2020г. и фискален бон от 15.02.2020г.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
С оспорения
индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно
алинея трета на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по
приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС (л.14).
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й, във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката
запечатване на търговски обект в случаите по чл.186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава
възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е
мотивиран и обоснован. За да се прецени съответствието на ПАМ с целта на
закона, конкретни мотиви следва да са изложени и относно избора на срок на
ограничението в правната сфера на адресата на акта.
В приложената по
делото заповед е записано какво е установено при проверката, въз основа на
което е направен извод за неспазване реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред, с което е изпълнен състава на
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. Продължителността на срока на ПАМ е мотивирана
в акта чрез съпоставяне местоположението на обекта на централна улица неговата
големина с площ от около 47 кв.м., вида и разнообразието на предлаганите стоки,
създадената организация на работа, невъзможността за проследяване на
реализираните обороти, предотвратяване възможността за извършване на нови
нарушения.
Съдът намира, че
изложените от административния орган съображения, за налагане на ПАМ и избора
на срока от 14 дни, не съставляват дължими мотиви, по смисъла на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК. Мотивите трябва да бъдат конкретни, свързани с установените по преписката
факти и обстоятелства. В случая издателят на акта е използвал бланкетни мотиви с
общи фрази за вида на нарушението и характера на извършваната дейност. Липсата
на конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на
срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл.186,
ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
В заповедта е
посочено, че констатираното нарушение е първо за дружеството, стопанисващо
търговския обект, като не са изложени конкретни данни за създадена организация
за системно укриване на приходи в търговския обект. В този смисъл изложените
мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за
фиска, не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за
налагане на процесната ПАМ. Неизпълнението на изискването за обосноваване на
конкретната ПАМ с вида и характера на нарушението е довело до издаване на
оспорената заповед и при порок във формата, засягащ преценката за
съответствието на акта с целта на закона. Наред с това в заповедта за налагане
на ПАМ, както бе посочено, липсват конкретни мотиви относно срока на мярката.
Съответствието на ПАМ с целта на закона не може да се изследва при неяснотата
за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта, след
като в случая констатираното нарушение е
за пръв път и от този факт не може да се направи извод за създадена
организация, насочена към неотчитане на оборота. Наличието в търговския обект
на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена „нормална организация“ за
отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги.
Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват
създаването на „организация“. Още повече,
че нарушението е констатирано в почивен ден, обстоятелство, което е отразено
както в протокола от проверката, така и в заповедта за налагане на ПАМ. Това също
обосновава инцидентния характер на констатираното нарушение.
Сочената вече
еднократност на нарушението и съдържанието на ПАМ очертават нелогичност на
намерението за преустановяване на лоши практики в обекта. Очевидно
преустановяването на „лошите практики“ се обвързва с прекратяването на
дейността в обекта. В жалбата на
търговеца до административния съд основателно е посочено, че не са взети предвид
каквито и да било данни от данъчната история на „МОНИ 2000 ПД“ ЕООД. Не са
описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та
констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за
административна принуда.
Отделно, не е
определена и тежестта на нарушението /например със съпоставка на стойността на
твърдяната неотчетена продажба с дневния и със среднодневните обороти/. След
като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от тежестта на
нарушението, а от извършването му, то тежестта следва да се съобрази при
определянето на срока.
В тази връзка, налагането
в случая на ПАМ за закупуване на храна на стойност 6 лв. при липсата на
предишни нарушения, се явява несъразмерно с целта на закона. Запечатването на магазина
ще има за последица блокиране дейността на търговеца, комуто по този начин ще
бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквото оплакване се съдържа в жалбата
до съда. Действително, индивидуализацията на срока на ПАМ е резултат от
оперативната самостоятелност на органа, но тази самостоятелност и съответно -
индивидуализацията следва да бъде мотивирана за всеки конкретен случай така, че
съдът да може да провери дали органът я е упражнил правилно и в съответствие с
целта на закона, вкл. при спазване принципите на последователност, предвидимост
и съразмерност. В конкретния случай, в съответствие с чл.6, ал.5 АПК издателят
на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Несъответствието на
оспорената заповед с целта на закона е самостоятелно основание за отмяната му.
Отделно от това,
досежно констатираното нарушение, следва да се посочи, че липсват
доказателства, които по категоричен начин да подкрепят описаната фактическа
обстановка. От данните по преписката е видно, че покупката, за която се твърди,
че не е издаден фискален бон не е осъществена от органите по приходите. И в
тази връзка следва да се посочи, че в приложения по делото протокол не се
съдържат данни нито за лицето закупило стоката, нито начина по който това е
станало, още по-малко да са взети някакви обяснения от участниците в тази
търговска продажба. Неизяснен е и въпроса как се е осъществило и процесното
скрито наблюдение. Ето защо, липсата на конкретни и обективирани в
действителността факти, въз основа на които е направена констатацията на
органите по приходите за извършено административно нарушение, прави тази констатация
необоснована.
По изложените
съображения, съдът приема, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена
в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, и е
необоснована, поради което следва да бъде отменена.
По делото няма
направени искания за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, поради
което и не се дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „МОНИ 2000 ПД“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Сава Силов“
№ 106, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-167-0042647/
20.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин за месо в
гр.Казанлък, ул. ***и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, като незаконосъобразна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: