РЕШЕНИЕ
№152
гр.Добрич, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на десети юни през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2. ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при ***я ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №248 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ,
чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№574/21.02.2020г., подадена от Е.Ж.Д. с ЕГН **********
***, чрез адв.Ц.В.Г.-ДАК, срещу решение №13/04.02.2020г. по гр.Д.№424/2019г.на
ГТРС, с което се ПРИЗНАВА за недействителен, сключеният между *** с. И., община Г. Т., представлявано от
Председателя на ***В. Й. П., като работодател Е.Ж.Д. с ЕГН **********, Трудов
договор №4/11.09.2015г.година за назначаване на последната на длъжността "
***", поради противоречие със закона; ОТХВЪРЛЯ се като неоснователен иска
на Е.Ж.Д. срещу *** с. И., за признаване за незаконно уволнението й със
Заповед от 01.10.2019г. на Председателя
на ***, за отмяна на същата заповед и за възстановяването й на работа, и се
осъжда Е.Ж.Д. за разноски.
Въззивникът намира решението за
неправилно и необосновано от събраните по делото доказателства относно правно
релевантни факти - молбата и за назначаване на работа, разглеждане на същата на
събрание на настоятелството и вземане на решение за назначаването и, сключване
на трудовия и договор в изпълнение на волята на настоятелството, последващи
действия по вписване в търговския регистър като представляваща ***, което
действие, извършено със съдебно решение, издига като аргумент за
законосъобразното и назначаване на длъжността. Позовава се и на нарушения на
съдопроизводствени правила. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за
уважаване на исковете и за незаконосъобразност на уволнението и възстановяване
на предишна длъжност предвид неоснователност на възражението на ответника за недействителност
на трудовия и договор с присъждане на разноски.
В писмен отговор насрещната
страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, правилност и
законосъобразност на атакуваното решение, чието потвърждаване иска с присъждане
на разноски. Счита да не са налице сочените от въззивника нарушения на
съдопроизводствените правила. Излага доводи по същество на спора, излагани и в
първоинстанционното производство и извежда извод за недействителност на
трудовото правоотношение по причина на липса на решение на настоятелството за
назначаването и като *** по трудово правоотношение със съответното съдържание
според чл.66, т.1-т.7 от КТ, както и, че вписването в търговския регистър не
заздравява пороците, допуснати при избора и назначаването и.
Жалбата е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, с начало 10.02.2020г./когато е връчено решението на обжалващата
ищца/ и край 24.02.2020г., при да е депозирана на 21.02.2020г., отговаря на
изискванията на чл.260 и 251 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предявени са от Е.Ж.Д. с ЕГН **********
***, срещу *** с. И., община Г. Т.,
искове по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
а именно: за отмяна като
незаконосъобразна на Заповед №001/01.10.2019г. на Председателя на ***, с която
е освободена от работа на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, т.е. поради
съкращаване на щата, и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „*** ***“.
Претенциите са обосновани с
твърдения, свеждащи се до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 ,
пр.2 от КТ/съкращаване на щата/ за прекратяване на трудовото и правоотношение, тъй
като *** е едноличен законен орган на управление и законен органен представител
на ***; съкращаването и е привидно, тъй като задълженията по трудова
характеристика за утвърдената нова щатна длъжност „*** ***“ в точките след
четвърта се припокриват със задълженията на съкратената длъжност“*** ***“;
решението за съкращаване на длъжността е взето от некомпетентен орган, тъй като
*** няма правомощие да прави съкращения в щата; не е спазена процедурата по
свикване и провеждане на заседанията, на които са взети решения №1/16.09.2019г.
и №1/01.10.2019г. за съкращаване на щата и за прекратяване на трудовото и
правоотношение.
В писмен отговор на исковата
молба ответникът-работодател е оспорил изложени от ищеца факти и доводи, с
аргументите, че промяната в щата е в правомощието на ***, че длъжността „***“ в
***не е задължителна, че новата длъжност „*** ***“ не дублира функциите на
премахнатата длъжност „***“, че *** не е орган на управление, че решението за
съкращаване на щата е взето преди уволнението от компетентния орган – ***.
Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
законосъобразно. В отговора ответникът-работодател е релевирал и правоунищожаващото
възражение за недействителност по чл.74, ал.1 от КТ на сключения на 11.09.2015г.
между него и ищцата трудов договор , по съображение да е сключен в противоречие
с разпоредбата на чл.16, ал.2, т.5 от ЗНЧ предвид липсата на решение на
настоятелството за назначаване на ищцата за ***, определящо съдържанието на
трудовия и договор, и утвърждаващо длъжностна характеристика за длъжността.
Събраните по делото доказателства обосновават
извод, че порок от категорията по чл.
74, ал.1 от КТ на
прекратения с атакуваната заповед Заповед №001/01.10.2019г. на Председателя на ***трудов
договор №004/11.09.2015г., по силата на който ищцата е заела длъжността „*** ***“,
аргументиран с липсата на решение на настоятелството, определящо съдържанието
на трудовия договор, не е налице. Безспорно, настоятелството назначава ***я и
утвърждава длъжностната му характеристика – така чл. 16, ал. 2, т. 5, при което
решението на настоятелството за назначаване на едно лице на длъжността „*** ***“
е задължителен елемент за възникване на трудовото му правоотношение със
съответното ***. В случая е налице волеизявление/решението на ***/,
обективирано в представения от ответника протокол №8/10.08.2015г.,с характер на
частен свидетелстващ документ, чиято автентичност не е оспорена,
за назначаване на ищцата на длъжността „***“. Автор е самият представил го
работодател, който удостоверява с него неизгодни за себе си факти -извършените
от настоятелството действия по обсъждане
на двете кандидатури/на ищцата Е.Ж. и на П. Н./ за заемане на длъжността,
резултата от обсъждането, т.е. решението кое конкретно лице да бъде назначено/посочени
са поименно четиримата членове, гласували за назначаване на ищцата Е.Ж. и
двамата гласували за кандидата П. Н./.
Липсва оспорване и по отношение на верността на документа. Оспорването е
аргументирано с липсата на удостоверяване в документа на условията,
съдържанието на трудовия договор/работно време, възнаграждение, отпуск/, който
е сключен с ищцата и с липсата на утвърждаване на длъжностна характеристика за
длъжността.
Липсата на решение на
изпълнителния орган на ***относно съдържанието на трудовия договор, който следва да бъде
сключен с избрания кандидат за длъжността „*** ***“, не опорочава възникналото трудово правоотношение. Освен решението на
настоятелството за назначаване на едно лице на длъжността „*** ***“, за
съществуването на трудово правоотношение е необходимо да е сключен трудов
договор в писмена форма. Председателят,
който има задължение да изпълнява решенията на настоятелството, а и да представлява ***в отношенията му с
работещите в него лица, в съответствие с
разпоредбата на чл.17, ал.2 т.6 от ЗНЧ, е сключил с ищцата на 11.09.2015г. трудов
договор, който има задължителното минимално необходимо съдържание по чл.66,
ал.1 от КТ. Основание за възникване на трудовото правоотношение е трудовия
договор и той определя съдържанието на трудовото правоотношение при липсата на
посочване в решението на настоятелството на конкретните условия, при които да
бъде назначен избраният кандидат. Представена е и длъжностна характеристика за
длъжността „*** ***“, връчена на ищцата на 15.09.2015г., който факт е отразен в
трудовия договор. Утвърждаването на същата от *** едновременно с
назначаването на кандидата за длъжността
би било необходимо при първоначално разкриване на длъжността, тъй като
длъжностната характеристика определя трудовите функции за конкретната длъжност,
а не за конкретното лице.
В този смисъл възражението на
ответника за недействителност на трудовия
договор е неоснователно. Ищцата е работила/вписана е и в ТР с решение №86 от
10.09.2015г.по ф.д.№1635/1997г.на ДОС/ в ответното *** на щатна длъжност „*** ***“/чл.26,
ал.5 от Устава/по безсрочно трудово правоотношение, прекратено с обжалваната
заповед №001/01.10.2019г. на Председателя на ***, на основание чл.328, ал.1,
т.2, пр.2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата, считано /както изрично
отбелязано в заповедта/ от датата на връчване на същата и на решение №1 на ***
по протокол от 01.10.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение и на
решение №1 на *** по протокол от 16.09.2019г. за съкращаване на щата, с изплащане на обезщетение за не спазен срок на предизвестие. Заповедта,
както и цитираните в нея решения от 16.09.2019г. и от 01.10.2019г., ведно с
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 от КТ, са връчени на ищцата на 02.10.2019г. при отказ да ги
получи, удостоверен с подписите на двама свидетеля. Прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ е безвиновно и поради това е обусловено от отправянето на
писмено предизвестие, Неспазването на това изискване на закона обаче не
обуславя отмяната на уволнението като незаконосъобразно, щом, както е и в
случая, работодателят със заповедта е предоставил заместваща престация –
обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие.
За да бъде законосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение на
основанието по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, промяната в щатната
структура следва да е извършена по
съответния ред и от органа, който има право да я извърши, да е налице към
момента на уволнението и реално да е премахната съответната трудова функция/причините
за това са без значение за законосъобразността на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение/. Основанието по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ „съкращаване
на щата“ е налице и в случаите на трансформиране на длъжност, т.е. закриване
на определена длъжност по щатното
разписание при едновременно разкриване
на нови длъжности, включващи нови
трудови функции. В тези случаи, когато в новите длъжности са включени
изцяло или част от трудовите функции на
закритата длъжност, но са включени и нови по своята характеристика трудови функции, налице е реално съкращаване
на щата.
В случая условията за
законосъобразно уволнение на приложеното основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.2
от КТ са спазени. Решението за съкращаване на единствената щатна бройка "***"
на ***е взето от ***, което, съгласно чл.16, ал.1, т.3 от ЗНЧ и чл. 13, ал. 3
от устава, притежава правомощия за това. Обективирано е в представения протокол
от 16.09.2020г. От съдържанието на същия се установява, че се съкращава
единствената длъжност „*** на ***“ , създава се нова щатна длъжност „***
сътрудник, като се утвърждава и длъжностна характеристика за последната.
***ят не фигурира сред нормативно
регламентираните задължителни органи на читалищата по чл. 12 от ЗНЧ/идентична и
разпоредбата на чл.15 от устава на ***/, каквито са общото събрание,
настоятелството и проверителната комисия. Доводите на ищцата в обратния смисъл
са неоснователни. Съгласно правилото на чл.26, т.5 от устава на ***, *** е
щатен служител. Разписаните в ЗНЧ и в устава на ***правила относно правомощията
на настоятелството да назначава ***, относно правомощията на ***, вкл. вменените
му организационни и представителни правомощия, не правят длъжността нормативно
задължителна за всяко ***, вкл. за ответното, т.е. длъжността "***" в
читалищата /и в ответното читалища/ не е задължителна и когато съществува, може
да бъде съкратена, премахната от щатното разписание, както е сторено в случая.
При съпоставка на трудовите функции на
съкратената длъжност и новосъздадената, залегнали в длъжностните
характеристики, се налага извод за две различни длъжности с различни
задължения. Съществената отлика е, че длъжността “***” има ръководен и
представителен пред третите лица характер, а длъжността „***“ има *** и
обслужващ характер. За разлика от ***я сътрудникът няма представителна власт,
не е натоварен с финансови въпроси, не осъществява контрол върху спазването на
бюджетна дисциплина, върху работата на щатния и хонорувания персонал.
Освен реално съкращаване на
длъжността, заемана от ищцата, налице е и решение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, взето от настоятелството, като орган, компетентен да
назначава, а по аналогия и да прекратява трудовото правоотношение със ***я /чл.
16, ал. 1, т. 5 ЗНЧ/, обективирано в протокол от проведено на 01.10.2019г.
заседание.
Неоснователно е възражението на ищцата за
незаконосъобразност на решенията от 16.0.2019г. и от 01.10.2019г., т.е. за
съкращаване на щата и за прекратяване на трудовото и правоотношение, поради
нарушение на процедурата по свикване и провеждане на заседанията на ***, тъй като нито в закона,
нито в устава на ***има разписана такава процедура, нито ЗНЧ предвижда възможност за
съдебен контрол върху актовете на този орган .
Следователно, към момента на
уволнението на ищцата е било налице
съкращаване на щата като правно значима причина за извършването му. В този
смисъл искът по чл. чл.344 ал.1 т.1 от КТ, както и обусловения от него иск по
чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа следва да бъдат отхвърлени.
Атакуваното решение в частта на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е
правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Последователна е съдебната
практика, че недействителността на трудовия договор може да се предяви с
отделен иск, вкл.инцидентен установителен, както и с възражение за преюдициално
произнасяне по обусловен от него трудов спор, какъвто е разглеждания случай.
Когато недействителността е предявена с иск, съдът я обявява с диспозитива на
решението, когато е предявена с възражение- следва да зачете последиците и за
обусловеното от нея право/така решение №117 от 11.04.2011г. по гр.д.№525/2010г.
на ВКС, IVг.о./. В този смисъл, недопустимо районния съд е обявил
недействителността на трудовия договор с диспозитива на решението. Решението в
тази част следва да се обезсили.
С оглед изхода от спора пред
въззивна истанция, право на разноски има въззиваемата страна и такива следва да
и се присъдят в удостоверения размер от 500левао адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№13/04.02.2020г. по гр.Д.№424/2019г.на Районен съд-гр.Г. Т., в частта, в която
се ПРИЗНАВА за недействителен, сключеният между
*** с. И., общ. Г. Т., представлявано от Председателя на ***В. Й. П.,
като работодател, и Е.Ж.Д. с ЕГН ********** ***, Трудов договор №4/11.09.2015г.
за назначаване на последната на длъжността "***", поради противоречие
със закона.
ПОТВЪРЖДВА решение №13/04.02.2020г. по
гр.Д.№424/2019г.на Районен съд-гр.Г. Т., в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ като
неоснователни исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ на Е.Ж.Д. с ЕГН ********** ***, срещу *** с. И., общ. Г. Т., за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед №01 от
01.10.2019г. на Председателя на ***, и за възстановяването й на длъжността „*** ***“.
ОСЪЖДА Е.Ж.Д. с ЕГН ********** ***,
да заплати на *** с. И., общ. Г. Т.,
представлявано от Председателя на ***, съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 500лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от датата на връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2