Р Е Ш Е Н И Е
№129
гр.
Велико Търново, 06.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана
Иванова разгледа докладваното от председателя КНАХД №10134/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Бон“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Павликени, подадена чрез *** Р.П.
от ВТАК, против Решение №534/22.12.2022 г. по АНД №808/2022 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №639628-F650270/06.06.2022 г. на и. д. директор на ТД на НАП –
Велико Търново, с което на „Бон“ ЕООД за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона
за счетоводството на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 58 461,38 лева и дружеството е осъдено да заплати на
НАП – гр. София сумата от 80 лева – разноски в процеса.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК – поради нарушение
на закона и на съдопроизводствените правила, и се иска отмяната му, както и
тази на самото НП. По същество се поддържа възражение за маловажност на случая
и приложение на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Оспорват се изводите относно
приложението на чл. 34 от ЗАНН и се излагат доводи, че сроковете по тази
разпоредба не са спазени. Накрая касаторът твърди, че са допуснати нарушения на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП.
Тези съображения и
искането за отмяна на решението се поддържат от процесуалния представител на
касатора в съдебно заседание. В допълнение развива доводи, че АУАН не е редовно
връчен, поради което са налице нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба – директорът на ТД на НАП – Велико Търново, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено писмено
становище от ***С., с което оспорва касационната жалба като неоснователна.
Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните
по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законовия срок до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивната инстанция
е установила следните факти и обстоятелства по делото:
С Писмо вх. №12-00-48/24.02.2022
г. от Агенцията по вписванията са предоставени на ЦУ на НАП списъци - извадки
на лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗСч да подадат в срок до 30.09.2021 г. заявление за вписване и да представят
за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел годишен финансов отчет за 2020 г. На 26.04.2022 г. при
извършена документална проверка в ТД на НАП – Велико Търново на цитираното
писмо и списъците към него е установено, че „Бон“ ЕООД, ЕИК *** не е изпълнило
задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър на
годишния финансов отчет за 2020 г. в законоустановения срок – до 30.09.2021 г. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, за което е
съставен АУАН №F650270/27.04.2022 г. при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в
отсъствие на свидетели, поради установяване на нарушението въз основа на
официален документ – писмото от Агенцията на вписвания до ЦУ на НАП. Като дата
на извършване на нарушението е приета 01.10.2021 г. Според подадената от
дружеството годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. с вх. №0400И0281154/24.06.2021
г. за отчетния период са декларирани нетни приходи от продажби в размер на 58 641 383,52
лева. Въз основа на АУАН е издадено оспореното Наказателно постановление №639628-F650270/06.06.2022
г. на и. д. директор на ТД на НАП – Велико Търново.
В законния срок НП е
оспорено и същото е потвърдено с процесното решение на Районен съд – Велико
Търново като законосъобразно. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в предвидената от закона форма и съдържание (чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН). Не са намерени процесуални нарушения при издаването им и е направен
извод за материална законосъобразност на НП. Безспорно е установено
извършването на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч от „Бон“ ЕООД на
01.10.2021 г. – първия ден след изтичане на законоустановения срок за подаване
на заявление за вписване на ГФО за 2020 г., като отговорността на юридическото
лице е обективна и безвиновна. Обосновано е, че санкционната разпоредба е
правилно приложена, като санкцията е определена в минимален размер като
процентно отношение на нетния размер на приходите от продажби на дружеството за
отчетния период. Не е установено съществено несъответствие между словесното
описание на фактите и възприетите правни норми. Аргументирано са отхвърлени
всички заявени от „Бон“ ЕООД възражения. Не са намерени основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Не са уважени и оплакванията за допуснато
съществено процесуално нарушение на чл. 34 от ЗАНН с издаване на АУАН след
изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав
намира, че изводите на районния съд съответстват на доказателствата по делото и
на приложимото право. Районният
съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за
законосъобразността на НП, като касационният състав споделя изложените съображения,
а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция в пълнота
преповтарят коментираните вече от районния съд, те не следва да се повтарят, а
на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.
На първо място, поддържат
се касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК, които не намират приложение в
настоящото производство. По силата на чл. 63в от ЗАНН приложение намират
касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Съобразно конкретно заявените
оплаквания, в случая настоящата инстанция дължи произнасяне относно наличието на
отменително основание по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН –
нарушение на закона.
Изводът за
съответствие на НП както с материалния, така и с процесуалния закон е напълно
споделен. Разпоредбата на чл. 2, б. „е“ от Директива 2009/101/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за координиране на
гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл.
48, ал. 2 от Договора, за защита интересите на членовете и на трети лица с цел
тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 258, 01.10.2009), в сила до отмяната
й, считано от 20.07.2017 г. с чл. 166 от Директива (ЕС) 2017/1132 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти
на дружественото право (ОВ, L 169, 30.06.2017 г.)., задължава през процесния
период държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират
задължителното оповестяване от дружествата, посочени в чл. 1, на счетоводните
документи за всяка финансова година, чието публикуване е задължително съгласно
Директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО, 86/635/ЕИО и 91/674/ЕИО на Съвета. Това
изискване на европейското законодателство е транспонирано в чл. 6, ал. 3 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, съгласно който актовете по чл. 38, ал. 1, 3 и 5 от ЗСч се заявяват и
представят за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел по реда и в сроковете, предвидени в ЗСч. По силата на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч всички търговци по смисъла на ТЗ публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър в срок до 30 септември на следващата година. В случая е доказано,
че в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч дружеството не е заявило в срок до
30.09.2021 г. за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър годишния
финансов отчет за 2020 г. Деянието несъмнено изпълнява състава на нарушението и
всъщност това не е било спорно. Няма спор още, че дружеството е осъществявало
дейност през отчетната 2020 г., предвид подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО и от
приложения към нея годишен отчет за дейността, поради което не попада в
изключенията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
Неоснователно е
възражението за маловажност. Според легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 от НК,
субсидиарно приложима съгласно чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при
който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или други смекчаващи обстоятелства съставлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. По тези критерии се разграничава маловажният случай на
административно нарушение от деянията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН, и с оглед
спецификите следва да се прецени дали има, или не по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичната за дадения вид нарушение. Съгласно чл. 28, ал.
1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С
предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21. Според
чл. 28, ал. 6 от ЗАНН алинеи 1 – 4 се прилагат съответно и за маловажен случай
на неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община. Преценката по цитирания текст следва да се прави с оглед
на засегнатите обществени отношения, липсата на вредоносен резултат (когато
нарушението е резултатно), изпълнителното деяние, личността на дееца, неговите
мотиви и подбуди и всички останали обстоятелства, които характеризират деянието
и дееца в този конкретен случай. В случая се налага изводът, че извършеното
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид. Нарушението
е от типа на формалните такива, а търговецът носи обективна отговорност,
осъществявана посредством налагане на имуществена санкция. Обстоятелствата, че
няма вреда за държавния бюджет, че е подадена ГДД, съдържаща аналогични данни
като ГФО, както и че е платен дължимият данък, включително че нарушението е за
първи път, обуславят минимален размер на санкцията, какъвто е и определеният,
но не променят безспорния факт на осъществяване от санкционираното лице на фактическия
състав на нарушението по чл. 38, ал. 1. т. 1 от ЗСч, нито налагат прилагането
на чл. 28 от ЗАНН.
Правилни и
съобразени със закона са и мотивите на районния съд относно приложението на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, които следва да се допълнят. Съгласно чл. 34, ал. 1, изр.
второ, пр. първо от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Законът поставя давностен
срок за съставяне на АУАН от момента, в който е открит нарушителят, а не от
момента, в който е съществувала теоретичната възможност същият да бъде открит.
Това е прието и в Тълкувателно решение №4/29.03.2021 г. на ВАС по Тълкувателно
дело №3/2019 г., в което се чете, че моментът на преценка на обстоятелствата –
има ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е
обективен и това е моментът, регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той
да бъде открит. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение №48/28.12.1981
г. на ОСНК на ВС, съгласно която срокът за съставяне на АУАН започва от деня, в
който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. В
настоящия случай органът е узнал за нарушението и нарушителя едва на 24.02.2022
г., когато е получена информацията от Агенцията по вписванията. От този момент
започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на
АУАН. С оглед изложеното процесният АУАН се явява съставен в рамките на
законоустановения в ч. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, както правилно е
приел районния съд.
Касаторът не
прецизира възраженията си за допуснати нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при
съставянето на АУАН и НП, а проверката на съда не установи такива и съответни
пороци във формалната законосъобразност на АУАН и НП.
Не намира подкрепа и
възражението, заявено в съдебно заседание, относно връчването на АУАН. АУАН е
съставен е съставен по реда н чл. 40, ал. 4 от ЗАНН въз основа на официални
документи, в отсъствие на свидетели. Поканата за съставяне на АУАН до
нарушителя „Бон“ ЕООД е адресирана до двамата управители на дружеството, за
които според справка в Търговския регистър е видно, че управителят К.И.В.представлява
дружеството самостоятелно, а управителят И.В.Г.- само съвместно с управителя
Калин Иванов Вълчев. При все това за съставяне на АУАН се е явил И.В.Г., което
не е попречило да бъдат защитени правата и интересите на дружеството чрез подаване
на писмено възражение (от И.Г.) и впоследствие – сезиране на съда.
Това е знак,
че не е допуснато съществено процесуално нарушение при реализиране на правото
на защита. Освен това нарушителят не може да се ползва от собственото си
противоправно поведение.
В заключение
касационният състав намира, че при постановяване на процесното решение законът
е приложен правилно. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в
касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от
гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото, предвид своевременно направеното искане и с оглед представеното писмено
становище, на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника
по касация следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 150 лв. съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №534/22.12.2022 г. по АНД №808/2022
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Бон“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Павликени да заплати
на НАП – София разноски за касационната инстанция в размер от 150 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.