Определение по дело №15055/2014 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                І-6  състав

в закрито заседание на десети май

две хиляди и осемнадесета година                                                    в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря                                                                                  и с участието               

на прокурора                                                                    изслуша докладваното

от съдията Алексиева                                              гр. дело № 15055 по описа

за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В срока за постановяване на решението Съдът констатира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което производството по настоящото дело подлежи на прекратяване като недопустимо.

Съображенията на съда за това са следните:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на М.НА П., заместен в процеса от В.С.С.на основание § 82, ал. 1 ЗИД на ЗСВ, ДВ, бр. 28/20016 г. против „Е.” АД, *** по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 250 000 лв.-главница за периода от 01.10.2011 г. до 01.10.2014 г., представляваща изплатен аванс по договор № 93-00-301 от 29.12.2008 г., получени от ответното дружество без основание, поради нищожност на договора, лихва за забава в размер на 1 613 545.23 лв. за периода от 01.10.2011 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. При условията на евентуалност се претендира горепосочената сума на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно с мораторна лихва за същия период.

Ответникът – „Е.” АД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК излага съображения за неоснователност и необоснованост. Поддържа се, че сумите по претендирания за връщане аванс са получени съответно на 30.12.2008 г. и на 16.01.2009 г., а МП е входирало исковата молба на 02.10.2014 г. и към момента на подаване на исковата молба петгодишната погасителна давност отдавна е изтекла, като претендираните акцесорни вземания – лихва за забава и законна лихва, също са погасени.

Заявява възражение за прихващане до размера на ищцовата претенция с дължимото по същия член обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договора. В случай че се уважи някой от исковете се заявява възражение за прихващане до размера на уважената част със средствата, които са изразходвани по изпълнението на договора.

Счита се, че е налице изпълнение и то в значителен обем, напълно покриващ преведения от възложителя аванс от 5 250 000 лв. Заявява се възражение за изтекла погасителна давност на претендираната от ищеца лихва за забава по евентуално съединените искове.

В хода по същество заявява възражение за недопустимост на настоящото производство, което възражение е основателно по следните съображения.

В хода на процеса с Решение № 632 от 03.04.2017 г., постановено по т.д. № 5830/15 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност.

С определение от закрито съдебно заседание от 12.05.2017 г. съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото, с оглед приетото за съвместно разглеждане от ответника възражение за прихващане, приемайки, че е налице изключението, визирано в нормата на  чл. 637, ал. 1, изр. 2 ТЗ.

С Решение № 1989/24.10.2017 г., постановено по т.д. № 5830/2015 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, съдът по несъстоятелността на основание чл.701 и чл.711 от ТЗ е обявило „Е.“ АД в несъстоятелност. Прекратена е дейността на дружеството, наложен е общ запор и възбрана върху имуществото, прекратени са правомощията на органите на „Е.“ АД и дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. След извършена служебна справка, а и видно от молба с вх. № 151714 на синдика Е.Т. от 13.11.2017 г., в производството по несъстоятелността на „Е.“ АД по т.д. № 5830/15 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, не са предявени парични вземания на МП или неговия правоприемник ВСС, нито в срока по чл.685 от ТЗ, нито в допълнително предвидения срок по чл.688, ал.1 от ТЗ, като тези срокове са изтекли съответно на 09.05.2017 г. и на 10.07.2017 г.

         Всички тези обстоятелства са служебно известни на съда на основание чл.23, ал.4 от ЗТР.

         При тези обстоятелства настъпили в хода на процеса и макар към датата на предявяване на иска да е бил налице правен интерес за ищеца, то същият е отпаднал в хода на настоящото производство. За наличието на правен интерес, респ. допустимост на производството съдът следи служебно до приключването му и щом правният интерес е отпаднал макар и в хода на производството, то последното подлежи на прекратяване като недопустимо.

         С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността (секвестируемото имущество на длъжника), което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК (чл.638 ТЗ). Извън изрично предвидените в закона изключения (за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността - чл.193, ал.4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ - чл.719 ТЗ), от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането/та си в производството по несъстоятелност (вземането е предявяемо). Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл.687 ТЗ (публични, установени с влязъл в сила акт, и трудови), но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност (това е датата на решението за откриване на това производство - чл.634а ТЗ), т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им (основен едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл.688, ал.1 ТЗ), с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност - чл.688, ал.1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност" на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително        изпълнение         по     ГПК.

Доколкото установяването и удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността става в рамките на самото производство по несъстоятелност, е въведена с разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност (изкл. спорове за трудови вземания, които се приемат служебно без предявяване, и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, с оглед субективните предели на изпълнителния лист по отношение на третите лица), а заварените производства се спират по силата на закона - чл.637, ал.1 ТЗ (изкл. при предявени от длъжника насрещни права посредством насрещен иск или възражение за прихващане). Посочените разпоредби гарантират и възможността не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци.

Когато обаче към момента на откриване с решение по чл.630 ТЗ спрямо длъжника на производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл.637, ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл.637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл.694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно производство се спира, за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността /чл.637, ал.4 ТЗ/, както решението по чл.694 ТЗ. Ако предявеното от кредитора по чл.637, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност вземане не бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, без да е необходимо възражение от кредитора, спряното по чл.637, ал.1 ТЗ исково производство се възобновява на основание чл.637, ал.З, т.1 ТЗ и продължава с участието включително на синдика. Ако предявеното от кредитора вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания и срещу него се подаде възражение по чл.690 ТЗ, производството се възобновява по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ с конституиране като страни, както на синдика, така и на възразилия кредитор. И в двете хипотези на чл.637, ал.З, т.1 и т.2 ТЗ възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. В случай, че срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл.690 ТЗ, то производството по чл.637, ал.1 ТЗ се прекратява, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по смисъла на чл.693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл.637, ал.1 ТЗ е безпредметно. Именно защото завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то се прекратява и при липса на предявяване на вземането, предмет на делото, в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.658 и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като липсва правен интерес от продължаване на делото по чл.637, ал.1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск.

Постановяването на решение по чл.637 ал.4 от ТЗ, с което се установява вземането на кредитора по отношение на участниците в производството по несъстоятелност има смисъл само, ако кредиторът е участник в производството по несъстоятелност и може да се удовлетвори за вземанията си в него. По аргумент от разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, предвиждаща, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват, задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил предявяемото си вземане в това производство. След като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващото това производство установително решение по чл.637 ал.4 от ТЗ е безпредметно т.е. кредиторът няма правен интерес от постановяването му и следователно производството по чл.637 ТЗ е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.

Нещо повече, допускането на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на чл.637 ал.З ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл.637 ал. 4 от ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува. Със запазване на процесуалните действия по завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ се цели единствено да се постигне процесуална икономия, а не да се даде привилегия на кредиторите по тях, изразяваща се във възможност те да реализират предявяемите си вземания в производството по несъстоятелност без да ги предявяват, с каквато безспорно не се ползват останалите стари кредитори с предявяеми вземания, за които предявяването на вземанията им е една от задължителните предпоставки, за да могат да заведат иска по чл.694 от ТЗ и се удовлетворят в производството по несъстоятелност. С оглед равнопоставеността на старите кредитори в производството по несъстоятелност, както за развитието на исковото производство по чл.694 от ТЗ, така и за това по чл.637 ал.З т.1 и т.2 от ТЗ, необходима предпоставка е предявяемото вземане да е било предявено от кредитора в производството по несъстоятелност. След откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл.637, ал.6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е недопустимо, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело по см. на чл.637, ал.1 ТЗ, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ.    

Неоснователни са възраженията на ищеца, че след като настоящото производство не подлежи на спиране, то и за ищеца не е налице задължение да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, т.е. настоящото производство следва да продължи независимо от това дали е предявил вземането си.

Законодателното решение по чл.637, ал.1, изр.2 от ТЗ цели да се ускори решаването на споровете по дела, по които ответникът е длъжникът, за когото е открито производство по несъстоятелност, когато той е предявил насрещен иск или възражение за прихващане, тъй като правата, предмет на насрещния иск или възражение за прихващане са включени в масата на несъстоятелността, а бързината на нейното попълване е от значение за по-бързото развитие на производството. Тази разпоредба обаче не цели и не води до неприложимост на разпоредбите за предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, в противен случай не би могла да се приложи разпоредбата на чл.637, ал.4 ТЗ, според която постановеното по тези дела решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността, защото на основание чл.298, ал.2 ГПК субективните предели на СПН обхващат само страните по делото и по аргумент на чл.464, ал.1 ГПК във връзка с чл.621 ТЗ не би могла да обвърже кредиторите на несъстоятелността.

Така мотивиран съдът намира, че ще следва да бъде отменено определението, с което е даден ход по същество на делото, а производството по делото прекратено като недопустимо.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски в общ размер на 3 800 лв., от която сума 3000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. При материален интерес в размер на 6 863 545,23 лв., минималното адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 80 165,45 лв.

         Ответникът претендира сума в размер на 3000 лв., далеч под определения минимум.

Предвид горното Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението си от 10.04.2018 г., с което е дал ход по същество на делото.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК като недопустимо производството по гр.дело № 15055/2014 г. по описа на СГС, І-6 състав.

ОСЪЖДА В.С.С.на Република България, гр. София, ул. „**************да заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК на „Е.“ АД-В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика на дружеството Е.Г.Т. сумата от 3 800 лв. /три хиляди и осемстотин лв./ разноски направени в настоящото производство.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: