Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 19.02.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети декември, през две хиляди и двадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Христина Цветкова,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 6910 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени  искове с правно основание чл. 432, ал.1 от  КЗ  и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищецът К.В.К.  поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, поради болките и страданията, настъпили в резултат от физическите травми, които понесъл при настъпването на ПТП което било реализирано на 28.01.2018г.                      в района на км. 98 от Главен път І-9 в участъка от Варна към КК „Златни пясъци“. Произшествието се осъществило поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота“ модел „Пикник“ с рег.№ *******, който поради несъобразена с пътните условия скорост на движение, загубил контрол върху управлението и допуснал преобръщане на автомобила с удар в крайпътни дървета. Тъй като при настъпването на инцидента на предната дясна седалка /до водача/ пътувал пострадалия – той понесъл травматични увреждания, описани в исковата молба. Споменатите обстоятелства, при които настъпило  ПТП, били установени в хода на ДП №138/2018г. по описа на V РПУ- гр. Варна. Понеже деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, с който настъпило произшествието, била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от ответното дружество – ищецът насочил на 19.02.2018г. писмена  извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение реда на чл. 380 от КЗ. Понеже ответникът не се произнесъл в рамките тримесечен срок от предявяване на претенцията – той бил изпаднал в забава - считано от 20.05.2021г. При всички изложени фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 100 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, заедно с мораторна лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 20.05.2018г. до деня на окончателното плащане, както и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „Асет Иншуърънс“ АД. Ответникът не оспорва твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца водач, но оспорва твърдението, че ударът на автомобила и настъпването на телесните увреждания са резултат от неправомерно виновно поведение на водача на автомобила. В тази насока, ответникът оспорва и собствената си надлежна пасивна материална легитимация като ответник – застраховател на причинителя на вредите. По същество, ответникът оспорва както механизма на настъпване на процесното ПТП, така и твърдението за настъпване на описаните от ищеца вредоносни последици - вида, тежестта и размера на получените телесни увреждания, продължителността на възстановителния период. Независимо от изложените възражения– ответникът оспорва причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба увреждания и процесното ПТП, като поддържа становище, че значителна част от телесните увреждания датират от преди настъпване на процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който към момента на настъпване на ПТП пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а ал.1 от ЗДвП. Оспорва като неоснователен предявения иск за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, тъй като поддържа становище, че не е изпаднал в забава. Предвид очаквания положителен изход от спора, ответникът претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 216/28.01.2018г. на ОД Варна при МВР мотивира твърдението за настъпването на процесното ПТП.

Според съдържанието на протокола, на 28.01.2018г. на пътен участък в района на км. 98 от Главен път І-9 от Варна към КК „Златни пясъци“ при описаните време място и обстановка, в качеството на пътник в лек автомобил „Тойота“ с рег. № *******, ищецът пострадал поради преобръщане на споменатото МПС, след като водачът му К. И. К. изгубил контрол върху управлението на автомобила и последния напуснал пътното платно.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена прокурорска преписка № 2236/2018г. по описа на РП Варна, включваща споменатия по-  горе  Протокол за ПТП, Акт за установяване на административно нарушение /лист 297 от делото/ и Наказателно постановление /лист 299 от делото/, която съдържа аналитични данни, установени непосредствено от органите на досъдебното производство, при огледа на процесното ПТП.

За установяване за механизма на настъпване на процесното ПТП е допусната съдебна авто- техническа експертиза. Заключението на приетата експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

На 28.01.2018 г. по път ГП 1-9 се движи лек автомобил „Тойота Пикник" с per. № *******. Посоката му на движение е от град Варна към к.к. Златни пясъци. Автомобилът се управлява от водача К. К.. В района на км. 98, след излизане от ляв завой, при заледен участък от пътя- водачът на лекия автомобил губи контрол върху управлението на автомобила. Първоначално, автомобилът излиза извън пътното платно - вляво по посоката си на движение, където се удря в левия бордюр, а водачът предприема маневра за завой надясно, като в резултат на това действие автомобилът излиза извън платното за движение и се удря с предната си дясна част в дърво. Експертизата приема въз основа на косвени аналитични данни, че в момента на удара в крайпътно дърво - скоростта на лекия автомобил „Тойота " с peг. № *******  е била не по- ниска от 30 км/ч. След удара, автомобилът се завърта считано по посоката на движение на часовниковата стрелка и така преустановява движението си, реализирайки удар се с лявата си част в крайпътен скат, превърта се и после се удря се в няколко от по-масивните дървета, намиращи се по ската, а накрая и спира в най-ниската част на ската. В резултат на механизма на настъпилото произшествие, автомобилът получава деформации по цялото купе, а пътникът К.К. получава увреждания. Вещото лице сочи, че причините за настъпване на процесното ПТП са две и са взаимосвързани: От една страна управлението на автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и от друга страна - произтичащата от това загуба на контрол върху механизмите на управление на автомобила. Според становището на вещото лице, водачът на лекия автомобил „Тойота" е имал възможност да предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, ако бе управлявал автомобила със скорост, която е съобразена с конкретната пътна обстановка и ако не беше допускал загуба на контрол върху управлението на автомобила.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикризи, рентгенографски медицински изследвания, болнични листове, Експертно решение на ТЕЛК № 3640/175/22.10.2020г. и Експертно решение на ТЕЛК № 3030/154/25.09.2019г. които обективират медицински данни за здравословното състояние на ищеца – след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност неврохирургия, изготвено от д-р П.П.,  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

Вследствие на пътно-транспортното произшествие от 28.01.2018г. ищецът по делото К.В.К. е получил следните травматични увреждания: Гръбначна травма състояща се от импресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн12/ със снишаване на височината на тялото му, но без дислокация на фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни за травматично нараняване на подлежащия гръбначен мозък; многофрагментно счупване на тялото на втори поясен прешлен  /Л2/ със снишаване на тялото му и удължаване на предно-задния му размер,без дислокация на фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни за увреждане на подлежащата конска опашк а/cauda equina/; травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, както и лицево-челюстна травма изразяваща се в счупване на носни кости без дислокация на фрагменти и външна разкъсно-контузна рана на носа.

След настъпване на инцидента на 28.01.2018г. - ищецът е бил приет в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, като при постъпване бил в съзнание, оплаквал се от главоболие и болки опасващи кръста и засилващи се при движение. В локалния статус на пациента е описана разкъсно-контузна рана на носа, която е обработена хирургично. След консултация с УНГ специалист е направена репозиция на счупването и поставена предна тампонада на носа. Консултативните прегледи от коремен хирург и ортопед не са установили образни и клинични данни за травматични увреждания на коремни органи и на кости освен описаните счупвани на дванадесети гръден/Тн12/ и втори поясен/Л2/ прешлени.

Констатирано е наличието на шийните спондилограми, които не са с травматичен характер и следователно не са причинени от настъпилото ПТП, а са резултат от по- стари и медицински установени дегенеративни промени на видимите прешлени С1-С4 /от първи до четвърти/.

През месец юни 2018г. ищецът е имал оплаквания от засилващи се болки в кръста - по двата крака, придружени от схващания и затруднения в походката. След консултация с неврохирург и магнитно-резонансна томография на поясен отдел е приет отново на лечение в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Света Марина” ЕАД с диагноза: Спондилолистеза и лумбална стеноза на ниво Л4-Л5.

Претърпените от ищеца болки и страдания са се проявили за период от три месеца, като най-интензивни са били в първия от тях. Възстановителният период за травматичните увреждания е в границите на една календарна година. За това време се образува окончателния костен калус за счупванията на телата на прешлените. Счупването на носните кости при ищеца също е зараснало окончателно.

Според становището на вещото лице, появилите се при ищеца оплаквания след първата оперативна интервенция - болка в кръста с ирадиация към двата крака, придружени от затруднения в походката нямат травматичен характер и не произтичат он настъпването на процесното ПТП. Те се дължат на стенозата на канала на това ниво с притискане на нервните корени двустранно.

Според становището на вещото лице, удължаването на възстановителния период е от оплаквания произтичащи от измененията в отдела предшестващи травматичния инцидент. Получените фиброзни изменения в процеса на зарастване са в основата на промяната на функциите на мускулатурата в лумбалния отдел. Променената биомеханика е довела до състояние, в което настъпване на по-бърза умора с изява на тежест и болка при по- продължително правостоене на пострадалия и при ходене. Оплакванията се облекчават чрез упражнения, физикални процедури и балнеосанаториално лечение.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска и автотехническа експертиза мотивира следните правни изводи:

Вещите лица приемат, че при настъпване на удара е било налице фиксиране на тялото на К. към седалката на автомобила, което може да се реализира само при хипотеза на поставен предпазен колан. До този извод вещите лица достигат, отчитайки спецификите на механизма на настъпване на процесното ПТП /преобръщане и многократни удари на автомобила/, наличието на колани на всички места в автомобила,  местоположението на пострадалия /на предна дясна седалка/, механизма на водещите травматични увреждания /силно сгъване и надлъжен натиск/, изолираната локализация на уврежданията /само в областта на кръста и лицето/. Вещите лица отбелязват, че липсата на увреждания от околни предмети /бордно табло, колонки, врати/ по крайниците /крака, ръце/ и по гръдния кош на пострадалия и обоснвават тезата, че конкретните констатирани увреждания на пострадалия, биха могли да се получат и при поставен предпазен колан. При липса на предпазен колан, уврежданията биха били много повече по локализация и морфология.

В показанията си, разпитаната свидетелка Ж.К.К.поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата от момента непосредствено следващ настъпване на процесното ПТП и по време на лечебния и възстановителен период, тъй като била съпруга на ищеца. Според впечатленията на свидетелката, лечебният и възстановителен период на ищеца бил тежък за него и за близките му, главно поради субективната неспособност на пострадалия да се погрижи сам за битовите и хигиенните потребности, както и да се движи. Според впечатленията на свидетелката, дори след възстановителния период, състоянието на ищеца не се подобрило значително, но той продължавал да се оплаква от болки.

В хода на делото е изслушано и заключение на съдебно- психологическа експертиза. В изложените пред съда изводи, вещото лице Г. обосновава заключенията си за негативното психологическо отражение на пътния инцидент, върху личността на ищеца.

Съдържанието на приложените на стр. 14-16 от делото документи мотивира извода, че на 19.02.2018г., ищецът е отправил извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 от КЗ -                   за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от настъпването на процесното ПТП. Претенцията включва описани в съдържанието й документи и сочи и номер на банкова сметка, ***ието.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на този факт - съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По претенцията с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Предявената съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“                 за причинените от застрахования водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Тойота“ с рег.№ ******* – да обезщети ищеца за причинените вреди, понеже  ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лекия автомобил, което е предоставено от ответното застрахователно дружество.

Събраните в хода на делото доказателства мотивират извода, че е реализирано виновно неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от него. Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до категоричен извод за механизма на настъпването на ПТП. Релевираното от ответника оспорване съдържанието на протокола за ПТП - в частта, относно конкретните обстоятелства, при които то е настъпило т.е. за механизма му е неоснователно. Експертните заключения, които бяха изслушани и приети, но без да са били предмет на изрично оспорване от страна на ответника, категорично мотивираха извода, че настъпването на ПТП е именно в резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението на водача на процесния лек автомобил „Тойота“ с рег. № *******. В нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.2, от ЗДвП, водачът на автомобила е управлявал с разрешена, но несъобразена с пътните условия скорост на движение. Последното от споменатите задължения  не е обусловено от правомерността на поведението на другите участници в движението - като източник на потенциалната опасност т.е. щом е могъл, водачът е бил длъжен да действа адекватно, за да избегне настъпването на ПТП.

В конкретния случай, преминаването през хлъзгав участък на пътното платно е криело обективно сериозен риск от настъпване на пътен инцидент, който риск водачът на автомобила е бил длъжен да предвиди, но очевидно самонадеяно е пренебрегнал. Следователно, водачът на автомобила е реализирал виновно противоправно поведение, довело до настъпването на инцидента, а релевираните от ответника доводи в противната насока са напълно неоснователни.

Основавайки изводите си на приетото без оспорване от страните заключение на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза - съдът приема за неоснователни и недоказани наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в резултат от нарушение на изискванията на чл. 37а от ЗДвП. Експертните изводи обосновават тезата на ищеца, че при настъпване на инцидента тялото на пострадалия е било фиксирано от предпазен колан към седалката на автомобила, а не е било свободно движещо се в купето при удара и преобръщането. Заключението на  комплексната експертиза в действителност не изяснява точния механизъм, по който е причинена травмата на носа, но и двамата експерти са категорични в изводите си, че пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на удара, а както вече беше посочено, този експертен извод не е оспорен.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза съдът установи естеството и характера на получените от ищеца телесни увреждания, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и конкретно понесените травми.  А доколкото причиняването на травматично увреждане причинява деликт- настоящият състав на съда приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори. Размерът на застрахователното обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмата и продължителността на лечебно- възстановителния период (относително продължителен период на обездвижване, но само малка част от него е прекарана в интензивни болки).

Пострадалият е в социално активна възраст, поради което лечението е на травмите е причинило за него не само болки и страдания, но и значителни битови неудобства и социални органичения, които той е бил принуден да търпи.

При това не може да бъде пренебрегнат извода на вещото лице, че явилите се при ищеца оплаквания след първата оперативна интервенция - болка в кръста с ирадиация към двата крака, придружени от затруднения в походката нямат травматичен характер и не се намират в пряка причинно – следствена връзка с травмите при настъпване на процесното ПТП. Те се дължат на стеноза на канала с притискане на нервните корени двустранно. Удължаването на възстановителния период е причинено именно от тези оплаквания, които нямат травматичен източник и предшестват настъпване на процесния травматичния инцидент.  Ето защо, за несвързаните с пътния инцидент болки и страдания, чиито източник не е травматичен - застрахователя не дължи изплащане на обезщетение.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението,  освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2018г., ще трябва да се отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни.

Според този състав на съда -  именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.

Нито една травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да бъдат съобразявани само с лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и то към максимума.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца е оценим на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева.

Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 30 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, породени от установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 100 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

        

 

По претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ за мораторна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение;

Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

При това, отправената претенция е била съобразена по смисъл е съдържание с разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ. В същия смисъл, ще трябва да се приеме тезата за изпадане на застрахователя (ответник) в забава към дата 19.05.2018г.

На това самостоятелно основание, свързано със забава на застрахователя, последният дължи да заплати на ищеца законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, считано от 20.05.201г. до деня на окончателното плащане.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е надлежно легитимиран да получи от ответника съдебните разноски, които е направил, съразмерно с уважената част от иска. Като съобрази посочените в списъка на разноските суми за извършени процесуални разходи, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 474 лева.

В настоящия процес, по негова молба, ищецът е бил освободен частично от задължението за заплащане на държавна такса - над сумата от 1000 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на бюджета на съда сумата от 200 лева, представляваща горницата между внесената от ищеца държавна такса и общия размер на дължимата според уважената част от иска държавна такса. Следователно, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК- ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд общо сумата от 200 лева.

На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „М. и Д.“ сумата от общо 1430 лева за процесуално представителство на ищеца.

Ответното дружество също има право да получи от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.  Тази сума възлиза общо в размер на 707 лева.           

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД с ЕИК********и седалище-***-83, да заплати на К.В.К.  с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Н.М.,***,                          на основание чл. 432, ал.1 от КЗ  – сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 28.01.2018г., което е причинено от водача на лек автомобил „Тойота“ с рег. № ******* и на основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД   да заплати законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от 20.05.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата, над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД да заплати на К.В.К. , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 474 лева (четиристотин седемдесет и четири лева), представляваща съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА К.В.К. да заплати на З. „А.и.“ АД,                     на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 707 лева (седемстотин и седем лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД, да заплати на Адвокатско дружество „М. и Д.“ със седалище ***, на основание чл. 38 от ЗА – сумата от 1430 лева (хиляда четиристотин и тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на К.В.К. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „А.и.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищецът е бил освободен.

 

Плащането на задълженията към К.В.К.  може да бъде извършено чрез превод по посочена от Ищецът банкова сметка ***: ***, която е открита на името на К.В.К..

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                         СЪДИЯ: