Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 18.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 706 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците основават
претенцията си на твърдения, че на 26.09.2019г. около 11:30 часа, на път III -
С отговора на искова молба
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява
срещу изложения в исковата молба механизъм на ПТП и твърди да е налице случайно
деяние. В условията на евентуалност, при наличието на виновно и противоправно
поведение на застрахования при него водач, ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка твърди, че ищците са били
без поставени предпазни колани и че поради това степента на съпричиняване е
поне 90%. Оспорва ищците да са получили в резултат на процесното ПТП описаните
от тях травматични увреждания, като възразява, че те се дължат единствено на
техни предходни заболявания и на проявили се хронично-дегенеративни изменения.
Ответникът оспорва размера на претенциите за имуществени и неимуществени вреди.
По тези съображения моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От
представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП № 358 с
пострадали лица от 26.09.2019г. /лист 6/ се установява, че на същата дата около
11:30 часа на път III –
Ответникът
признава, че между него и свид. А., като собственик на л.а. „*** ***” с рег. № ***,
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП, поради което съдът с доклада по делото е обявил този факт за безспорен
между страните и ненуждаещ се от нарочно доказване.
Непосредствено
след ПТП пострадалите са прегледани в Бърза помощ гр. В. Търново и е
установено, че ищецът е контузил главата си и има зачервяване на лява скула, а
ищцата е ударила главата и коляното си и има охлузна рана на него. Двамата не
са губили съзнание, а при образното изследване на ищцата не са установени
фрактури по черепа и краката/листи за преглед на пациент от 26.09.2019г. на
„Спешно отделение” при МОБАЛ гр. В. Търново и разчетка на ренгенография/. При
прегледа на пострадалите от съдебен лекар на 27.09.2019г. е констатирано, че
ищецът има охлузна рана с оток на лицето, кръвонасядане с оток в дясно поясно и
в областта на таза, болка в десен крак с леко накуцване, а ищцата оток на
главата, охлузна рана на дясно коляно, като и двамата са имали субективни
оплаквания от главоболие и световъртеж. Според съдебния лекар получените от
ищците травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето им,
неопасно за живота, /СМУ № Г-136 и Г – 137 от 27.09.2019г./. За прегледа и изготвянето
на СМУ всеки от ищците е заплатил сумата от 50 лв., видно от фискални бонове от
28.09.2019г. След ПТП ищцата е имала завишени стойности на кръвното налягане и й
е предписан прием на лекарства, а на ищеца е поставена диагноза „тежък
депресивен епизод без психотични симптоми” за лечението на която е изписана
медикаментозна терапия /листи 13-14 и 17-18/.
За
процесния инцидент ищците са отправили до ответника писмена претенция по чл.
380 КЗ и въз основа нея при застрахователя са образувани преписки по щета № **********
и **********, в хода на която последният с писмо изх. № НЩ – 8723/27.11.2019г.
по реда на чл. 496 ал. 4 КЗ е изискал от пострадалите допълнителни
доказателства във връзка с ПТП /лист 20/.
От
показанията на свид. Ив. Е. – син на ищците се установява, че същият е
управлявал л.а. „***”, в който са се возили пострадалите и че водачът на л.а. „***”
/свид. А./ е навлязъл в тяхната лента за движение, ударил ги и ги изхвърлил в
дясно в канавката. Ищцата се возела на предна дясна седалка, а ищецът бил
седнал зад нея, като и двамата били с поставени предпазни колани. В резултат на
сблъсъка ищцата ударил главата си в страничното стъкло и получила нараняване в
тази област, както и болки в таза. Впоследствие се оплакала от болки в главата
и вдигнала кръвно, за лечението на което й изписали лекарства. Ищецът имал
охлузвания по краката и след това изпитвал болка и затруднение при ходене.
Двамата били много уплашени и стресирани от ПТП, като на ищеца след преглед при
психиатър му са му изписани успокоителни. Пострадалите са се оплаквали на
свидетеля, че имат проблеми със съня и че се е случвало да сънуват инцидента.
След случката ищецът изпитвал страх да шофира и да се вози в автомобил и се
наложило свидетелят да им помага и пазарува по – често от преди.
От
показанията на свид. А. се установява, че поради поднасяне на автомобила му в ляв
завой с обратен наклон, преди разклона за с. ***, е навлязъл в лентата за
движение на л.а. „***” и го охлузил по цялата лява страна. В резултат на удара,
този автомобил излязъл от платното и се наклонил на дясната си страна в
канавката. Пътя бил мокър и хлъзгав, след дъжд. Свидетелят посочва, че слънцето
светели в очите му, като и че се е движил със скорост от
От
заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че получени от
пострадалите травматични увреждания /охлузни рани по лицето и дясно коляно,
оток по главата, кръвонасядания по таза и вдясно поясно/ са им причинили болки
и страдания със среден интензитет. Обичайният срок за възстановяване при такъв
тип травми е 20 дни, като след него не се очаква пострадалите да търпи болки и
страдания. Според вещото лице техните съпътстващи заболявания не оказват
влияние върху продължителността на оздравителния процес. Същите ще се
възстановят напълно и няма да има трайни последици за здравословното им
състояние. Ищците са получили травматичните си увреждания при удар с или върху
твърди тъпи предмети, каквито са вътрешните части на купето на лек автомобил,
но с оглед техните характеристики не може да се отговори по категоричен начин
дали са били с поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че пострадалите нямат характерните увреждания, които се получават при
поставен предпазен колан, но е възможно част от тях да са причинени, поради
използването на такъв.
От
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че непосредствената
причина за настъпване на ПТП от експлоатационно – техническа гледна точка е
загуба на контрол върху управлението на л.а. „***” вследствие на неправилна
преценка на пътната обстановка от водача, изразяваща се в управление с
несъобразена с пътните условия скорост /движение в условията на завой и мокра
пътна настилка/ и неправилно боравене с уредите за управление на автомобила. С
оглед на това, последният при движение в ляв завой със скорост по – висока от
критичната /над 61 км/ч/ губи устойчивост, поради странично плъзгане, навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска движещия се по нея в посока гр. В.
Търново л.а. „***”. Според вещото лице този автомобил е бил оборудван с обезопасителни
колани за всички места в него.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на увреденото лице за
обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента,
който по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата. Уважаването
на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по делото, че
между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е
причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на
доказване на тези обстоятелства е на ищеца. В тежест на ответника е да установи
наведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно
се установи по делото, че към датата на процесното ПТП /26.09.2019г./ между
ответникът и собственикът на л.а. „*** ***” с рег. № *** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”. Ответникът е направил съдебно признание на този факт, което
обвързва съда да приеме същият за настъпил. По силата на застрахователния
договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на извод, че водача
на застрахованото при ответника МПС е осъществил противоправно поведение при
управление на същото, в резултат на което са настъпили неимуществени вреди в
чужда правна сфера. Настъпилото на 26.09.2019г. ПТП между процесните два
автомобила се дължи на неправилна преценка на пътната обстановка от свид. А.,
изразяваща се в управление на л.а. „***” с несъобразена с пътните условия
скорост, която е по – висока от граничната за странично занасяне. Вследствие на
това, в условията на ляв завой, същият допуска странично приплъзгване и навлиза
в лентата за насрещно движение, където блъска правомерно движещия се л.а. „***”,
в който са пътували ищците. Изложеният механизъм на ПТП се установява
категорично от констативен протокол за ПТП № 358 с пострадали лица от
26.09.2019г., показанията на свидетели Е. и А., както и от заключението на
изслушаната САТЕ. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ, който установява с обвързваща за съда доказателствена сила
извършените от и пред съставилия го полицейски служител действия, както и
направените от него констатации, които почиват на непосредствените му
възприятия. Доколкото процесния протокол за ПТП е съставен от длъжностното лице
след посещение на местопроизшествието, същият има официален удостоверителен
характер по см. чл. 179 ГПК за възприетите от него факти за мястото на
инцидента, пътната обстановка, разположението на МПС в
пространството и видимите щети по него. Въз основа на така
установените и отразени в протокола за ПТП обстоятелства вещото лице – автоексперт
е дало категорично заключение, че процесния пътен инцидент е настъпил по
описания по – горе начин. Разпитаните по делото свидетели са участници в
процесния пътен инцидент и дават съвпадащи си показания за факти и
обстоятелства относно начин за настъпването му. В тази връзка съдът кредитира дадените
от тях показания като достоверни. Въз основа на тези писмени и гласни
доказателства вещото лице – автоексперт е дало категорично заключение, че
процесния пътен инцидент е настъпил по описания по – горе начин. Установеният
механизъм на ПТП сочи, че реализирането му се дължи на противоправното поведение
на виновния водач. Движението с несъобразена с пътните условия скорост, поради
мокро асфалтово покритие след дъжд и със скорост по – висока от граничната за
странично занасяне в условията на ляв завой, представлява нарушение на правилата
по чл. 20 ал. 2 ЗДВП, а преминаването в лентата за насрещно движение е
нарушение на разписаното в чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗДвП. Предвид на изложеното съдът
намира, че настъпването на застрахователното събитие се дължи изцяло на
виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на
МПС. В тази връзка предприетото от застрахователя оспорване на механизма на
реализиране на ПТП и за наличието на случайно деяние е напълно неоснователно.
Последното е изключено от факта, че свид. А. сам се е поставил в невъзможност
да контролира посоката на движение на автомобила, поради избраната от него
скорост. Процесното ПТП не би настъпило, ако застрахования водач бе управлявал
автомобила със скорост по – ниска от критичната за странично занасяне.
От
събраните по делото доказателства категорично се установи, че в резултат на процесното
ПТП на ищците са причинени травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания, кръвонасядания
и отоци в областта на главата, тялото и крайниците. За тяхното настъпване са
събрани писмени и гласни доказателства, а и е изслушана СМЕ. Част от
нараняванията /охлузванията по лицето за ищеца и по дясното коляно за ищцата/
са констатирани непосредствено след ПТП при прегледа им в Бърза помощ, а
останалата част от уврежданията, на следващия ден при прегледа им от съдебен
лекар. Обстоятелство, което съответства на медико – биологичните им
характеристики /кръвонасядания и отоци в меките тъкани/ и сочи на по - късното
им проявяване. От друга страна вещото лице по изслушаната по делото СМЕ е
категорично, че установените наранявания на пострадалите са получени в резултат
от удари във вътрешните части на лек автомобил при ПТП. По тези съображения
съдът намира, че ищците в резултат на произшествието са получили описаните в
медицинската документация и заключението на вещото лице увреждания, което води
до неоснователност на възраженията на ответника в тази насока. След като
увреждането на здравето на пострадалите е настъпило вследствие на реализираното
от водача на застрахования автомобил ПТП е налице изискуемата от закона
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на деликвента и
причинените от него вреди. Очевидно е, че процесната увреда на здравето не би
настъпила за ищците, ако не бе причинен пътния инцидент. Ето защо възражението
на ответника за липсата на причинна връзка между травмите на пострадалия и
инцидента е изцяло неоснователно. Възражението на ответника, че същите не са
получени в резултат на процесното ПТП е изцяло неоснователно.
Такова
е и възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, тъй
като са били без поставен обезопасителен колан. Доказването на това
обстоятелство е в тежест на застрахователя, но от наличните по делото
доказателства не се установява сигурното осъществяване на този факт. От
заключението на СМЕ и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание не може
да се направи категоричния фактически извод, че пострадалите не са използвали
предпазни колани при настъпване на ПТП. Макар и да не са получили травматични
увреждания, които са характерни при поставени предпазни колани, вещото лице
посочва, че някои от причинените им наранявания е възможно да са свързани с
използването на такива. В тази насока са и показания е дал свид. Е., който е
категоричен, че пострадалите са били с поставени предпазни колани. Макар и
принципно заинтересован от изхода на спора, като син на ищците, същият е
очевидец на събитието, за което дава показания и предвид факта, че те се
подкрепят от становището на експерта, съдът им дава вяра. Следователно по
делото не се установи с нужната сигурност и категоричност да е налице
противоправно поведение на ищците, изразяващо се в нарушение на задължението им
по чл. 137а ЗДвП да използва обезопасителен колан като пътници в МПС, което да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Безспорно
установените по делото телесни увреждания на всеки от ищците са съпътствани от
болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 51
ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди съдът съобрази дадени
задължителни указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
повеляваща, че размера им следва да се определи по справедливост, като се
съобразят конкретните, обективно съществуващи обстоятелства - характер на
увреждането, начин на извършването, степента на влошаване на здравословното
състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка
в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. При
формиране на изводите си досежно справедливото обезщетение съдът кредитира
показанията на свидетеля Е., при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Макар и син на пострадалите, същият изнесе пред съда факти и обстоятелства за
търпените от тях неимуществени вреди базирани на непосредствените му
впечатления относно последствията от инцидента върху здравето им, които са в унисон
със заключението на СМЕ и приложената по делото медицинска документация.
От
посочените доказателства и доказателствени средства безспорно се установи, че на
ищеца е причинена съчетана лека телесна повреда, изразяваща се в различни
контузии по главата и тялото, които са довели до временно разстройство на
здравето му, неопасно за живота. По отношения на ищцата също се установи, че
причинените й травматични увреждания /оток по главата и охлузна рана на дясно
коляно/ са довели до временно разстройство на здравето й, неопасно за живот,
поради което и всяко от тях има характеристиката лека телесна повреда. Според
вещото лице възстановителният период е протекъл за около 20 дни, като през него
пострадалите са търпели болки и страдания със среден интензитет. Съпътстващите
им заболявания не са се отразили върху характера и интензитета на причинените
им страдания, както и върху продължителността на оздравителния процес. Ищецът е
изпитвал болки при ходене и е накуцвал леко с десния крак /показания свид. Е. и
заключение на СМЕ/. Същият е преживял и психически стрес от ПТП. Веднага след
инцидента е бил много уплашен, а по – късно се появили нарушения в съня и страх
от шофиране и пътуване с автомобил. Ищецът е изпаднал в депресивно състояние и
му е била назначена медикаментозна терапия. При ищцата е наблюдавана и остра
стресова реакция, характеризираща се с повишени стойности на кръвното налягане,
което наложило преглед от специалист и прием на лекарства. Същата е изпаднала в
шок след ПТП, имала болки в главата и оплаквания за нарушения на съня,
включително свързани с преживяване на инцидента на сън.
От
друга страна по делото не се установи получените травматични увреждания да са
поставили в реална опасност живота на ищците, да са изисквали оперативна намеса
или болнично лечение и да са довели до трайни последици за здравето му.
Напротив вещото лице – медик е категорично, че ще се възстановят напълно и няма
да имат трайни последици за здравословното му състояние. Не се установи по
делото в хода на оздравителния процес ищците да са имали нужда от чужда помощ
при предвижване и при извършване на ежедневните си занимания. Нещо повече от
показанията на свид. Е. се установява, че те са успявали да се справят с
къщната работа, единствено се е налагало да им пазарува по – често от преди.
При
съобразяване на изложеното относно характера на телесните увреждания, причинените
болки, страдания и психически стрес, продължителността на оздравителния период
/по – малко от месец/, включително обстоятелството, че ищците са в сравнително напреднала
възраст /75 годни/, което предполага по – бавното им възстановяване, както и
конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП
/2019г./, съдът намира, че изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде
задоволено с присъждане на заместващо обезщетение в размер на 3000 лв. за всеки
от ищците. Този размер на обезщетението е достатъчен за репариране на
неблагоприятните морални последици настъпили в патримониума на ищеца в резултат
на увреждащото събитие и няма да доведе до неоснователното му обогатяване. С
оглед на диспозитивното начало в гражданския процес обаче предявения иск за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се уважи
до заявения му размер от 2000 лв. за ищеца и 2500 лв. за ищцата.
В
настоящото производство освен обезщетение за неимуществени вреди, ищците търсят
присъждането на обезщетение за имуществени вреди в размер на по 50 лв. за
всеки. Според представените по делото фискални бонове от 28.09.2019г. всеки от
тях е заплатил по 50 лв. като такса за преглед и издаване на СМУ. Заплащането
на тази сума представлява разход, с който се е намалило имущественото състояние
на пострадалите. Този разход не би бил направен, ако ищецът не бе пострадал при
ПТП причинено от застрахования деликвент, поради което причинената на всеки от
ищците имуществена вреда в размер на 50 лв. подлежи на репариране.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че предявените обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на имуществени
и неимуществени вреди от настъпило на 26.09.2019г. ПТП следва да се уважат
изцяло, така както са предявени. За разликата от отменения КЗ и общото правило
на чл. 84 ал. 3 ЗЗД, в сега действащия КЗ изпадането на застрахователя в забава
е предпоставено от отправянето на покана и изтичането на определен срок посочен
в чл. 497 ал. 1 КЗ. В случая не се твърди и не са представени доказателства от
ищците за датата на предявяване на писмената им претенция по чл. 380 ал. 1 КЗ,
каквато безспорно е отправена до ответника, предвид приложеното с исковата
молба писмо с изх. № НЩ – 8723/27.11.2019г. От съдържанието на същото и
доколкото не се твърди противното, следва да се приеме, че застрахователят е
отговорил в рамките на указания в чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ срок. В тази връзка
съдът намира, че исканото доказателство /влязло в сила НП/ не е задължително
условие за изплащане на застрахователно обезщетение по см. на чл. 106 ал. 3 КЗ
/в подобен смисъл Решение № 93/27.11.2020г. по т.д. № 2013/2019г. на I т.о., ВКС/. Предвид на това и с оглед липсата на
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, от следващия ден –
28.11.2019г. застрахователят е в забава и дължи законната лихва върху него. За
периода от датата на деликта – 26.09.2019г. до 27.11.2019г. претенцията за
законна лихва за забава е неоснователна.
При този изхода на делото претенцията на ищците за
разноски се явява изцяло основателна. Същите са доказали заплащането на сумата
от 600 лв. – възнаграждение за един адвокат /листи 179-181/, както и
заплащането на 100 лв. – държавни такси. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК и доколкото ищците са били частично освободени от заплащане на държавна
такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт дължимата от нея част върху пълния предявен размер на исковете
за имуществени и неимуществени вреди или сумата от 180 лв., както и 230 лв. –
разноски за вещи лице, платени от бюджета на съдебната власт.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ
на А.И.Е., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 2000 лв. /две хиляди лева/ - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и СУМАТА от 50 лв. /петдесет
лева/ - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди от настъпило на 26.09.2019г. пътнотранспортно произшествие на път III –
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ
на И.И.Е., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/ - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 26.09.2019г.
пътнотранспортно произшествие на път III –
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху уважения размер на
исковете от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, разноски за възнаграждение на вещи
лица в размер на 230 лв. /двеста и тридесет лева/, както и 5 лв. /пет лева. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Е., ЕГН: **********
и И.И.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес *** СУМАТА от 700 лв. /седемстотин лева/ -
представляваща общ размер на сторените от тях съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: