№ 6716
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110127457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 4235/18.05.2021 г. на . с адрес: гр.
Габрово, ул. „Хаджи Димитър“ № 4, представляван от ректора проф. д-р инж.
., чрез адв. И.С., със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. Юри Венелин № 8, против
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Слатина,
ул. „Слатинска“ № 92а, ет. 5, ап. 13, представлявано от управителя Никола
Борисов Николов, със съдебен адрес: гр. София, ул. Христо Белчев № 2, ет. 5,
офис 12, чрез адвокат Н.А., с която е предявен положителен установителен
иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 720 лв., представляваща задължение по фактура
№**********/21.08.2019 г. за ползване на леглова база на ТУ Габрово за
нощуване от служители на ответника, ведно със законната лихва от
21.08.2019 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед
от 23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№4923/2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 47 състав.
В исковата молба се твърди, че процесната сума е неизплатено
задължение по фактура № **********/21.08.2019 г., с включено ДДС в
цената, дължима за настаняване на осем служители на ответното дружество за
общо шест нощувки за периода 13.08.2019 г. до 19.08.2019 г. в хотелската
част на .. Ищецът твърди, че на 21.08.2019 г. е изготвена и предявена за
плащане процесната фактура, като същата е подписана от техническия
ръководител на бригадата. Със заявление вх.№ 23006240/27.01.2021 г. ищецът
е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответната
страна, която не е влязла в сила, поради постъпило възражение срещу нея.
1
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че ищецът не е представил доказателства, че са налице
облигационни отношения между страните, от които да произтичат
задължения за плащане. Също така се твърди, че липсват каквито и да е било
доказателства за това, че осемте души, посочени от ищеца в регистъра на
настаняването са служители на дружеството ответник. Възразява срещу
предявения иск по отношение на периода, за който е направено искането за
законна лихва. Оспорва истинността на фактура № **********/21.08.2019 г.,
като твърди, че подписът не е положен от управителя Никола Колев. Оспорва
истинността на извлечение от регистъра за настанените туристи. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление от 27.01.2021 г. ищцовата страна е поискала от съда да
издаден заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 4923/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 47
състав, по което е издадена в полза на заявителя Заповед за изпълнение на
парично задължение. С последната длъжникът, ответник по настоящото
производство, е осъден да заплати на кредитора, ищец по настоящото
производство, сума в размер на 720 лв., представляваща задължение по
фактура №********** от 21.08.2019 г., ведно със законна лихва от 27.1.2021
г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25 лв. и
възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв. След подадено възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, съдът е дал указания на заявителят,
че същият има право и възможност в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е
предявил иск по чл. 422 ГПК.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца в настоящото
производство е да докаже наличието на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на всички задължения по него, както и редовно водене
на вписванията в счетоводните му книги.
По делото е представена фактура №********** от 21.08.2019 г. на
стойност 720 лева с вкл. ДДС. Видно от същата ищецът е представил на
ответника 48 броя нощувки, които като посочено количество на услугата
съвпадат с твърденията на ищеца за предоставено настаняване на осем
служители на ответното дружество за общо шест нощувки. Фактурата е
подписана от представил на ищеца – ., както и от управителя на ответното
дружество - „.“ ЕООД. С отговора на исковата молба, ответникът е направил
възражение относно неистинността на представената. В открито съдебно
заседание, проведено на 09.05.2022 г., ищецът е представил процесната
2
фактура в оригинал, като след извършена съдебна констатация, съдът е
установил идентичност на оспореното копие с оригинала на фактурата.
Предвид това, че не е поискано от ответната страна разкриване на
производство по реда на чл. 193 от ГПК и не са ангажирани доказателства в
подкрепа на оспорването, неоснователно се явява оспорването на истинността
на процесната фактура, поради което съдът приема същата за годно
доказателство.
По делото са изслушани показания на свидетеля Радостина Минчева .,
която през 2019 г. е работила в качеството си на управител на хотелската част
на ., съгласно които ответното дружество е спечелило обществена поръчка по
обзавеждане на хотела, във връзка с която се наложило настаняване на
работници. Отправила е предложение за цена 15 лева на нощувка за едно
лице и е получила съгласие от страна на лице, представило се за представител
на дружеството-ответник. Настанени били осем души за шест нощувки, като
всеки гост на хотела се записвал в регистър, който се отчитал към общината.
След издаването на фактурата, последната била подписана за ответника от
лице, представляващо ответното дружество, без да са били направени
възражения.
Съгласно трайната съдебна практика, ако получателят на фактурата,
респективно негов представител, е положил подпис върху представената от
издателя фактура, то се налага извод, че между страните е било налице
правоотношение, по което е предоставено стока, в настоящия случай услуга,
на посочената във фактурата стойност. Следва да се посочи, че ответникът не
твърди, че подписът върху процесната фактура е положен от лице без
представителна власт, а оспорва неговото авторство, като твърди, че това не е
подписът на управителя на ответното дружество. С оглед установеното по
делото, съдът приема, че процесната фактура № ********** от 21.08.2019 г.
на стойност 720 лева с вкл. ДДС е подписана от представител на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че от представените по делото
писмени доказателства – извлечение от регистъра на настанените туристи,
двустранно подписана фактура между страните за предоставена услуга и
стойността , както и от показанията на свидетелката ., се установява че
между страните е налице договор за предоставяне на услуга по настаняване,
по силата на който ищецът е изпълнил задължението си като е предоставил
услугата, а ответникът е следвало да заплати дължимата стойност на услугата
в размер на 720 лева.
Във връзка с изложеното, съдът счита, че искът с прано основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да се уважи за пълния предявен
размер от 720 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. от ГПК на ищеца
3
следва да бъде присъдени сторените в настоящото производство разноски в
размер на 375 лева – адвокатски хонорар и държавна такса, както и
разноските в заповедното производство в размер на 325 лева, в какъвто
размер са доказаните разноски, а не посочените в списъка по чл. 80 от ГПК
суми.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ., с адрес: гр.
Габрово, ул. Хаджи Димитър № 4, представлявано от проф. дтн инж. ., чрез
адвокат И.С., иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, че „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Слатина, ул. Слатинска №92а, ет. 5, ап. 13, представлявано от управителя
Никола Борисов Колев сумата в размер на 720 (седемстотин и двадесет)
лева, ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2021 г. до
окончателното плащане, представляваща задължение по фактура
№********** от 21.08.2019 г., за която сума в проезводството по ч. гр. д.
№ 4923/2021 г. по описа на СРС, 47 състав е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 23.02.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4