Р Е Ш Е Н И Е №..…
Гр. София, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д“ въззивен състав, в публичното заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9209 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 117382/11.06.2020 г., постановено по гр. д. №
65058/2019 г. на СРС, 177 с-в, са отхвърлени обективно съединените искове с
правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, предявени от Р.В.Б., ЕГН ********** против „Б.Е.Х.“ (БЕХ)
ЕАД, ЕИК ******** - за признаване на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ -
поради съкращаване на щата за незаконно и за неговата отмяна, за
възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение в размер на 14 254, 44
лв. за периода от 10.10.2019 г. до 10.03.2020 г., през което време ищцата е останала
без работа поради незаконосъобразното й уволнение. Ищцата е осъдена за
заплащане на разноски.
Решението се оспорва изцяло от
ищцата Р.В.Б., чрез представителя й, с доводи, че е необосновано, неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че СРС не е преценил в цялост събраните по делото
доказателства, както и всички направени от страните възражения. Ответникът не е
доказал, пълно и главно, че е извършено реално съкращаване на длъжността на
ищцата. Поддържа се, че промяната на организационно - управленската структура
на дружеството не е извършена от компетентния орган, като не е налице утвърдено
по съответния ред ново щатно разписание, в което функцията на ищцата е
премахната. Твърди се още, че доколкото „БЕХ“ АЕД е дружество изцяло с държавно
участие, промените в организационната му структура следва да се извършат с
решение на едноличния собственик на капитала – Държавата чрез Министъра на
енергетиката – чл. 19, чл. 20, ал. 2, т. 18 от Устава на дружеството. Според
ищцата, изпълнителният директор няма правомощия да изменя организационно -
управленската структура на „БЕХ“ ЕАД. Неоснователно съдът е приел за недоказано
това възражение. Излагат се доводи, че представения по делото неприсъствен
протокол от заседанието на СД на дружеството от 03.09.2019 г., в който е дадено
разрешение за промяна в организационната структура, не отговаря на изискванията
за законност в провеждането на заседанието на СД. Неправилен е извода на СРС,
че структурата на дружеството е променена и е налице действително съкращаване
на длъжността на ищцата. Съдът неоснователно е приел, че трудовите функции,
изпълнявани от ищцата, са престанали да съществуват като сбор от права и задължения.
Излагат се доводи, че функциите на ищцата са продължили да съществува,т, тъй
като са основни за цялата организационна структура на дружеството. Не са
представени доказателства за отпадане на трудовите функции. Правилно съдът е
приел, че длъжността на ищцата е била единствена, но по въпроса за извършването
на подбор не е разгледал сходството между функциите на длъжност „експерт“ и
„експерт човешки ресурси“ в Дирекция „Правна и човешки ресурси“. Поддържа се,
че последната длъжност е с идентични трудови функции и естество на работа с
тези на ищцата, поради което работодателят е бил задължен да извърши подбор
между служителите по правилата на чл. 329 КТ. Съдът неправилно е приел, че
длъжността „експерт човешки ресурси“ е длъжност с по-големи отговорности и с
кординационни функции, за разлика от тази на ищцата. Според ищцата двете длъжности
са със сходни функции, поради което за работодателя е съществувало задължение
да извърши подбор между тях. Поддържа се, че ищцата е с по - добра квалификация
и професионален опит. Позовава се и на злоупотреба с право - по чл. 8 КТ при
прекратяването на трудовия договор, като поддържа, че неоснователно съдът не е
уважил възражението й. Според нея работодателят недобросъвестно е упражнил
трудовите си права, тъй като единствената премахната длъжност в новата
организационна структура е тази на ищцата. Съкращаването не е реално, а е
използвано като законово допустимо средство за прекратяване на правоотношението
на конкретен служител - ищцата.
Моли да се отмени изцяло атакуваното решение и исковите претенции
да бъдат уважени. Претендира разноски само за първоинстанционното производство.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника, по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата
страна - ответникът „БЕХ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в
отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и
обосновано, постановено при съвкупна преценка на всички събраните
доказателства. Правилно СРС е приел, че е налице съкращаване на щата за
длъжността на ищцата и че трудовата й функция е престанала да съществува. Поддържа,
че е налице валидно решение, взето от компетентен орган, промяна в щатното
разписание на дружеството и съкращаване в щата. Излагат се доводи, че пред СРС е представено
решение по Протокол от 04.09.2019 г. на принципала - Министърът на
енергетиката, който е одобрил
извършването на организационни промени в щатното разписание на
дружеството. Изцяло в компетентността на изпълнителния директор на дружеството
е да извършва оперативното ръководство, в това число да решава всички трудово -
правни въпроси. Твърди се, че за първи път във въззивната жалба ищцата излага
доводи за невалидност на неприсъствен протокол на СД на дружеството. Според
ответника в този протокол е взето валидно решение на СД за промяна в
организационно - управленската структура на дружеството, тъй като всички
членове на СД са изразили съгласие с това решение. Дори да се приеме, че не е
взето валидно решение, съкращаването на щата е изцяло в правомощията на
изпълнителния директор на дружеството. Правилно и в съответствие с
доказателствата СРС е направил извод, че съкращаването на длъжността на ищцата
е реално, доколкото трудовите й функции не са продължили да съществуват. Съдът основателно
и приела, че няма сходство между съкратената длъжност на ищцата и функциите на
длъжността „експерт човешки ресурси“. Оспорва се довода, че съдът е следвало да
приеме, че е имало друга, идентична с нейната длъжност, което налага задължение
за извършване на подбор за работодателя. Правилно съдът е отчел спецификата и
различията в длъжностите, като е направил извод, че длъжността на ищцата е с по
- общи, подпомагащи функции, поради което работодателят не е имал задължение да
извършва подбор по смисъла на чл. 329 КТ. Според ответника е останало недоказано
и неоснователно възражението за злоупотреба с право по чл. 8 КТ при
прекратяване на договора с ищцата. В съответствие с доказателствата СРС е
приел, че длъжността на ищцата не е единствената закрита длъжност, като фактът
дали закритите две други длъжности са били реално заети или не няма връзка с
добросъвестното упражняване правата на ответника. Извършеното преструктуриране
е имало за цел по – висока ефективност и оптимизиране процеса на работа, което
е в правомощията на работодателя. Не се установява недобросъвестно поведение на
ответника. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в производството
съгласно списък.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното :
Районният съд
е сезиран и се е
произнесъл по обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно
за допустимостта на решението, а за валидността му - в оспорената част. По отношение на неговата законосъобразност съдът е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи
и без довод за спазване на императивните материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е
постановено след подробно обсъждане на установената фактическа обстановка,
която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към
нея, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата,
относими към възраженията на страните в настоящото производство.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В случая не е било спорно, че по трудов договор с ответника ищцата е
заемала длъжността „Експерт“ в отдел „Правен“ на Дирекция „Правна и човешки
ресурси". Трудовото правоотношение е било прекратено с Акт за прекратяване
№ РД-ЛС-493 от 09.10.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата.
Не е спорен и факта, че при съкращаването на ищцата процедура по чл. 329,
ал. 1 КТ не е осъществена и подбор не е направен от работодателя.
В правилно приложение на процесуалния закон СРС е
приел, че изцяло в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, че има реално съкращаване
на заеманата от ищцата длъжност, че уволнението е извършено по
законоустановения ред и при спазване на императивните изисквания на закона. В
тежест на работодателя е да установи и законосъобразността при извършване на
подбор, по смисъла на чл. 329 КТ, но само в случаите, в които осъществяването
на подбор е задължително.
По доводите поддържани пред СРС и във въззивната жалба - че структурните
промени, довели до закриването на длъжността заемана от ищцата, са осъществени
без одобрението на принципала на дружеството – работодател, което е със 100 %
държавно участие, съдът намира, че действително, според чл. 12, т. 13 от
Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества
с държавно участие в капитала, каквото е ответното дружество, съществените
организационни промени в него се осъществяват по разрешение на Министъра на енергетиката.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че в случая такова решение е дадено
от Министъра на енергетиката, съгласно Протокол № Е-РД-21-17 от 04.09.2019 г.
На следващо място правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ действително възниква след решение на компетентния орган за
съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Изпълнителният директор,
комуто е възложено да управлява търговското дружество,
разполага с компетентност да взема решения по всички въпроси, свързани с
непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава
на дружеството, в т. ч. с правомощието да
променя щатното разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното
разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните
промени да се извършват от колективния му орган. Структурната промяна съставлява
откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и пр. на
отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени са свързани с
увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за
структурна промяна изпълнителния директор утвърждава щатното разписание. Тази
му компетентност обаче не е обвързана с решение на колективния орган - промени
в щата изпълнителният директор може да извърши и без решение за структурна
промяна, а когато изрично е упълномощен от Съвета на директорите да определя
структурата на дружеството, то несъмнено в правомощията му влиза и промяна на
щатното разписание. В този смисъл и решение № 343 от 28.12.2012 г. по гр. д. №
748/2011 г. на ІV г. о., решение № 8 от
02.03.2012 г. по гр. д. № 672/2011 г. на ІІІ г. о.
на ВКС, решение № 413 от 30.01.2014 г. по гр. д. № 2362/2013
г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
В случая се установява, че структурните
промени са утвърдени от управителния съвет на дружеството с неприсъствен
протокол № 58-2019 от 03.09.2019 г. на СД, въз основа на разрешение от
Министъра на енергетиката с Протокол № Е-РД-21-17 от 04.09.2019 г. Протоколът и
взетото решение на СД не са оспорвани от ищцата пред СРС. Съдът констатира, че
в исковата молба ищцата е поддържала единствено, че промяната в щатното
разписание не е утвърдена от компетентен орган. За първи път във въззивната жалба тя излага
доводи за невалидност на неприсъствен протокол от 03.09.2019 г. на СД на
дружеството, които настоящият състав намира за преклудирани, а и за недоказани
по същество.
Безспорно е в съдебната практика, че право на всеки работодател е да
определя щата си съобразно нуждите, които налага работата му и
по целесъобразност да предприема промени в него с цел оптимизиране на работата
и повишаване на ефективността си. Мотивите на работодателя за такава промяна не
подлежат на съдебен контрол.
Другият спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство е дали е
налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност. По този
въпроси и в допълнение към изложеното от СРС настоящият състав намира следното
:
Понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки щатни
длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Последователно в практиката на съдилищата се приема, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ - „съкращаване
на щата“ възниква тогава, когато премахването на трудовата
функция е реално. Съгласно многобройната практика на ВКС, обективирана в решение № 275/04.06.2012 г. по гр.
д. № 1369/2010 г., ІV ГО, решение № 61/15.02.2012 г. по гр. д. № 1037/2011 г.,
ІV ГО, решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV ГО, решение №
189/24.07.2013 г. по гр. д. № 919/2012 г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015 г. по
гр. д. № 5826/2014 г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата
може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност
при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за
съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или дори при увеличаване общия брой на работниците. Реално е и съкращаването
на щата когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат
трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване
на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат
обединени в едно при премахване на щатни бройки.
Когато се преценява
реалността на съкращаването, идентичността на трудовите функции
се преценя с оглед естеството на възложената работа. Едни и същи
трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни
различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в
структурата на работодателя, от предмета на дейност и организацията
на предприятието.
Обсъждайки представените пред него доказателства в тяхната цялост СРС е
достигнал до обоснован извод, че се установява да е осъществено реално
съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност „експерт“
в отдел „Правен“ на Дирекция „Правна и човешки ресурси“.
С извършените от работодателя структурни промени, считано от 09.09.2019 г. се
закрива единствената щатна бройка за длъжността „Експерт" в отдел
„Правен" на дирекция „Правна и човешки ресурси“, като в новата щатна
структура числеността на дирекцията се намалява от 12 на 11 щатни бройки.
При това въззивният съд
намира за изцяло неоснователно възражението на ищцата, че не става въпрос за
реално съкращаване на длъжността й. Не се установява трудовите функции на
ищцата да са запазени изцяло или частично или да са преминали в друга длъжност
в дирекция „Правна и човешки
ресурси“ съгласно новото щатно разписание.
По въпроса относно извършването
на подбор при процесното съкращаване на щата, настоящата инстанция също споделя
изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд.
В допълнение към тях и
във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че съгласно
решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г., ІV ГО и решение №
249/17.06.2015 г. по гр. д. № 294/2015 г., ІV ГО и др.,
извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата задължава
работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата
на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции в
рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. В същото време в
практиката се приема непротиворечиво, че работодателят
няма задължение да извършва подбор когато премахва всички щатни бройки за една длъжност и когато длъжността е
единствена. Задължение за подбор възниква само в хипотезите, в
който при съкращаване на щата или намаляване обема на работа
се премахват част от бройките за една длъжност или работникът/служителят
изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други
длъжности. (решение № 246/2011 г. по г. д.
№ 1152/2010 г. ІІІ г. о. ВКС решение № 118 от 03.06.2013
г. по гр. д. № 987/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.).
Обратно - в хипотезата,
в която се съкращават всички щатни бройки щатни или единствената
щатна бройка, подборът не е задължителен за работодателя и не
обосновава законността на прекратяването на договора.
Както
се посочи, в процесния случай е съкратена единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност, поради което работодателят не
е имал нормативно изискуемо задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. В
производството не е имало спор по въпроса, че
работодателят не е упражнил правото си на подбор, на този факт не опорочава
прекратяването на процесния трудов договор.
Неоснователно е твърдението за сходство между
функциите на съкратената длъжност „експерт“ и останалата длъжност „експерт
човешки ресурси“ в Дирекция „Правна и човешки ресурси“, поради което
работодателят е имал задължение да направи подбор, според ищцата.
При съпоставка на трудовите функции, задължения и
изисквания за заемане на двете длъжности съдът констатира, че не е налице
сходство между тях. Докато длъжността на ищцата „експерт“ е свързана с
изпълнение на задачите, поставени пряко
от Директора на дирекцията или от Главния юрисконсулт, както и с постигане и
поддържане на съответствие с вътрешните правила на дружеството и законодателството,
както и с организационни и подпомагащи правни дейности на директора и
служителите, водене на електронен регистър на договорите, с изключение на трудовите и тези за възлагане на управление, както
и електронен регистър на заповедите на изпълнителния директор, събиране на
данни за текущи и периодични отчети, задълженията на „експерт човешки ресурси“
са свързани основно с управлението на човешките ресурси в холдинга, както
изцяло с трудовите правоотношения на служителите в него и договорните отношения
с членовете на управителния съвет на холдинга, подпомагане работата на
ръководителя отдел „Човешки ресурси“, подготвяне на справки, отчети и анализи
свързани с трудовите правоотношения, получаваните възнаграждения, поддръжката
на ЛТД на служителите, съхраняване на трудови книжки, оформяне на документи при
прекратяване на трудови договори, документи за отпуски и др., т. е. тази
длъжност се занимава с всички въпроси свързани с трудовите правоотношения в
холдинга. Длъжността „експерт човешки ресурси“ е с по - големи отговорности и
кординационни функции от тази на ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице идентичност
на трудовите функции и естество на изпълняваната работа на длъжността „експерт
човешки ресурси“ с тази на ищцата - „експерт“ и работодателят не е бил задължен
да извърши подбор между двете длъжности по правилата на чл. 329 КТ, както е
приел и СРС.
По довода за допусната злоупотреба с трудови права при
уволнението на ищцата, настоящият състав намира следното :
Контролът на
съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно,
съобразно изискванията на закона - чл. 8, ал. 1 КТ, когато в процеса е въведено
твърдение (довод) за нарушения на тези изисквания от страна на ищеца. В чл. 8, ал. 2 КТ е въведена
презумция, че добросъвестността при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от
трудовото правоотношение, се предполага до установяване на
противното. Тежестта от доказване на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея - в случая от работника.
Презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ се приема за оборена когато по делото е
установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, заобиколяне на изискванията за
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. (така според решение № 192 от
04.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Настоящата
инстанция както и СРС приема, че в
производството презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно упражнавяна на трудовите права от
страна на работодателя не е оборена, поради което не е налице
злоупотреба с работодателски права при прекратяване на договора с ищцата. Не се доказват твърденията на ищцата, че съкращаването
е използвано като законово допустимо средство за прекратяване на
правоотношението й или за заобикаляне изискванията за извършване на подбор.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира
за изцяло съобразен с материалния и процесуален закон извода на СРС, че искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ :
Уважаването на исковете е обусловено
от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. От изложеното до
момента и доколкото уволнението няма да бъде признато за незаконно, исковете за
възстановяване на служителката на предишната длъжност и заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа са неоснователни.
Доколкото изводите на настоящият
състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението е постановено при правилно
приложение на материалния и процесуален закона и следва да се потвърди. Това се
отнася и до частта, по присъдените в жест на ищцата разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, които са съобразени с изхода от спора, доказателствата за реално
направени разноски от ответника и разгледаното от СРС възражение за
прекомерност на разноските за адвокат, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с
чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода от спора, право на разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има ответника.
Пред СГС са представени доказателства за направени
разноски в размер на 2 000
лв. (2 400 с ДДС), съгласно договор за правна помощ и фактура. Ищцата е
направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от НМРАВ, при
защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възнаграждението се
определя от минималната работна заплата за страната, когато този иск е предявен
самостоятелно. В случаите, когато е предявен иск с определен материален
интерес, възнаграждението се определя съобразно чл. 7, ал. 2 НМРАВ. В случая
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е съединен с исковете по т. 2
и т. 3 на същия член. Последният иск е с материален интерес - 14 254, 44 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ минималния
размер възнаграждение е 957, 63 лв. Като се съобрази фактическата и правна
сложност на спора пред въззивната инстанция, настоящият състав намира, че
хонорар от 2 400 лв. е завишен и следва да бъде намален на 1 000 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 117382/11.06.2020 г., постановено
по гр. д. № 65058/2019 г. на СРС, 177 с - в, включително в частта по
разноските.
ОСЪЖДА Р.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М. да заплати на „Б.Е.Х.“ ЕАД, ЕИК ********,
с адрес по делото : гр. София, ул. „********, чрез адв. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение през СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че е
изготвено, при
условията на 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.