Решение по дело №4822/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260084
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110204822
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер                  Година 2021        Град Варна

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд         четвърти състав

На двадесети януари             Година две хиляди двадесет и първа

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

            

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4822  по описа за две хиляди и двадесета година.

 

            

                  Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0460-000819/23.10.2020г. на Началник РУ  към ОДМВР - Варна , РУ 05 „Златни пясъци“, с което на Д.Я.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл. 638 ал.3 от КЗ.

 

ОСЪЖДА Д.Я.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет / лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

            

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу НП , издадено от Началник РУ  към ОДМВР - Варна , РУ 05 „Златни пясъци“, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивникът счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно.

В допълнителна молба  сочи, че не е собственик на автомобила, а се намира в трудовоправни отношения със същия.  Той не е ползвател или притежател на превозното средство, а само негов държател. Счита, че в АУАН и НП са изложени разминаващи се фактически обстановки. В АУАН е посочено като място на нарушението път граница Румъния-Дуранкулак- Балчик- Варна- Слънчев бряг- Бургас- Малко Търново- граница Турция въззивникът управлява товарен автомобил „Форд Транзит“. По- надолу в АУАН е описано , че нарушението е извършено в гр. Варна, без да са посочени дата и час. В НП е описано, че въззивникът като водач на лек автомобил „Форд Транзит“ управлява товарен автомобил „Форд Транзит“. Разминаването на вида МПС е съществено нарушение на чл.42 и чл.57 и води до незаконосъобразност на НП.  Алтернативно счита че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Моли съда да отмени НП.

В с. з. въззивникът не се явява и не се  представлява.

    Представител на органа, издал НП оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП. Претендира юристконсултско възнаграждение.

    След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 05.10.2020г., около 09:32 часа въззивникът Д. управлявал т.а. „Форд Транзит“ с рег.№ В5762ВС, собственост на „Монев Билд“ ЕООД, в гр. Варна, по ГП І-9 в посока към кк.“Златни пясъци“.

По същото време екип на с-р ПП в състава на който влизал св. М. контролирал движението по пътя в района на хотел „Сана“.

Полицейските служители спрели за проверка въззивника Д.. При извършената проверка на въззивника полицейските служители установили, че превозното средство се управлява от въззивника без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”.

За констатираното управление на превозното средство без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” бил съставен акт за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.638 ал.3  от  КЗ.

В графата за възражения било вписано, че въззивникът няма такива.

Впоследствие също не били депозирани възражения.

На 23.10.2020 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което изцяло е била възприета установената от полицейските служители фактическа обстановка. Извършеното от въззивника било квалифицирано като нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и  било наложено административно наказание глоба на осн. чл.638 ал.3 от КЗ.

 

Гореизложената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. М.; справка за сключена застраховка „ГО“; справка за нарушител; АУАН, заповед, и др.

 

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на материалния закон, като деянието правилно е било квалифицирано.

В обстоятелствената част на  НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице.  В същото се съдържа както описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване, така и доказателства, които го потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на нарушението, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита. Въз основа на описанието на нарушението правилно е изведена неговата правна квалификация и правилно е бил определен съответния санкционен текст от КЗ. Предвид на факта, че наказанието е с императивно определен размер, същия не е бил прецизиран от наказващия орган, а правилно е бил посочен като такъв от 400 лева.

 

Що се отнася до  възраженията, наведени от страна на въззивника, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

Въззивникът  сочи, че не е собственик на автомобила, а се намира в трудовоправни отношения със същия.  Той не е ползвател или притежател на превозното средство, а само негов държател.

Доколкото разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ е относима към всяко лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съдът намери, че възражението е неоснователно.

В настоящия казус , посредством всички събрани доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че въззивникът Д. не  е собственик и  е управлявал превозното средство на 05.10.20202г.

Счита се, че в АУАН и НП са изложени разминаващи се фактически обстановки. В АУАН е посочено като място на нарушението път граница Румъния-Дуранкулак- Балчик- Варна- Слънчев бряг- Бургас- Малко Търново- граница Турция въззивникът управлява товарен автомобил „Форд Транзит“. По- надолу в АУАН е описано , че нарушението е извършено в гр. Варна, без да са посочени дата и час.

Доколкото описанието на нарушението с обстоятелствената част на АУАН съдържа всички елементи от състава на чл.638 ал.3 от КЗ, съдът намери, че не е налице разминаване. Път „граница Румъния-Дуранкулак- Балчик- Варна- Слънчев бряг- Бургас- Малко Търново- граница Турция“ е идентичен с „ГП І-9“, който е конкретизиран в АУАН, а датата и часът на нарушението изрично са визирани в съдържанието на същия. Мястото на нарушението е конкретизирано като  „ГП.9“ гр. Варна, в посока към кк “Зл пясъци“, до хотел „Сана“, което внася достатъчна конкретика в обвинението.  

Сочи се, че в НП е описано, че въззивникът като водач на лек автомобил „Форд Транзит“ управлява товарен автомобил „Форд Транзит“. Разминаването на вида МПС е съществено нарушение на чл.42 и чл.57 и води до незаконосъобразност на НП. 

Доколкото МПС е конкретизирано по своята марка и регистрационни табели, съдът намери, че не е допуснато съществено нарушение, водещо до отмяна на НП.

Алтернативно счита че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН.

Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид /напротив- степента на обществена опасност на нарушителя се явява завишена, видно от приложената справка за нарушител/ и в този смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.

 

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                      

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: