№ 711
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500220 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ № 1, представлявано от
Александър Димитров - гл. изпълнителен директор и Младен Марковски -
изпълнителен директор, чрез адвокат Искрен Йовов
против Разпореждане № 9628 от 17.12.2021 г., постановено по гр. дело №
8745/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е оставил без
уважение заявлението на частния жалбоподател против „Оникс-2016“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Захари
Зограф“ № 98, със законен представител Марин Жеков, за разпореждане на
плащане по договор М 5852900 от 30.11.2017 г. на сумата от 327,84 лв.,
представляваща общ размер на неустойки по договора, прекратен на
18.04.2021 г., начислени за прекратяването му по вина на абоната и
формирани като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за
мобилните планове без отстъпка, дължими от абоната за съответните SIM
карти, считано от датата на прекратяване на договора, както и за присъждане
на мораторна лихва за забава, начислена върху посочените вземания,
изчислена от датата, представляваща първи ден за забава на плащане по всеки
отделен счетоводен документ до 12.12.2021 г., в размер на разликата между
присъдената на това основание сума от 56,96 лв. до пълния предявен размер
1
на претенцията от 77,14 лв., както и за присъждане на разноските, направени
в заповедното производство в размер на разликата между присъдената на това
основание сума от 226.03 лв. до пълния предявен размер на претенцията от
325 лв.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който го намира за незаконосъобразно и неправилно. Моли
съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото за произнасяне на
първата инстанция по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Излага съображения. Счита, че неустоечната клауза по
договора не е нищожна, както е приела първата инстанция поради
противоречие с добрите нрави и излизане на неустойката извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а се касае за вземане
произтичащо от неизпълнение и служещо за обезщетяване на всички вреди,
включително и на бъдещите, свързани с предсрочно прекратяване на
договора. Позовава се на практика на ВКС и Решение на съда на ЕС от
22.11.2018 г. по дело С-295/ 2017 г., образувано по преюдициално запитване
на МЕО /установено в Лисабон дружество с основен предмет на дейност
извършване на телекомуникационни услуги на територията на Португалия,
както и на Директива /ЕС/ 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.12.2018 г. По отношение на Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/
2017г. се твърди, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставките на
услугата и разделена на месечни вноски, която следва да се счита за
незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане,
като е без значение дали тази сума е квалифицирана като неустойка по
националното право. Твърди, че след прекратяване на договора между
страните, начисляването на месечни абонаментни такси е било
преустановено, но вземанията за същите, дължими до изтичане на срока,
прекратен по вина на абоната, са били обезпечени с договорените между
страните неустойки, при което изводът на районния съд за нищожност на
клаузите се явявал неправилен, с оглед качеството на страните по договора, а
именно търговци по смисъла на закона. Посочва се и сключената спогодба от
21.04.2016 г. между КЗП и мобилния оператор по гр. д. № 12268/ 2014 г., с
която е одобрен стандартен размер на неустойката по типовите договори. По
отношение на неприсъдената сума за мораторна лихва и разноски, намира
2
разпореждането за незаконосъобразно и моли за отмяната му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Със
заповед №3727 от 17.12.2021 г., издадена по ч.гр.д. №8745/2021 г.
заповедният съд е разпоредил длъжникът „Оникс – 216“ ЕООД да заплати на
кредитора „А1 България“ ЕАД сумата от 534,98 лева, представляваща
месечни такси и потребление за ползвани услуги в периода 16.10.2020 г. –
15.04.2021 г.; сумата от 20,94 лева, представляваща месечни вноски по
договор за закупуване на апарат на изплащане за периода 16.10.2020 г. –
15.01.2021 г.; сумата от 179,92 лева, представляваща общ размер на неустойка
за невърнато устройство; сумата от 2 лева, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения; сумата от 56,96 лева, представляваща
мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане на всеки отделен счетоводен
документ до 12.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от: 534,98
лева, 20,94 лева, 179,92 лева и 2 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.12.2021 година, както
и сумата от 226,03 лева, представляваща разноски, направени в заповедното
производство, съответно на уважената част от претенцията.
За да постанови обжалвания резултат по разпореждане № 9628 от
17.12.2021 г. по ч.гр.д. №8745/2021 г., районният съд е счел, че уговорката по
чл.92 от ЗЗД за неустойка с оглед нейния размер противоречи на добрите
нрави и съответно излиза извън пределите на присъщата й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции, като евентуалните вреди от
неизпълнението в срок не са съизмерими с размера на задължението. С оглед
на това е приел, че акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
сумата над уважения размер от 56,96 лева до претендирания такъв от 77,14
лева не се дължи. Същото е приел и по отношение на направените разноски.
По отношение на вземането за сумата от 327,84 лева, представляваща
общ размер на неустойки по договора, прекратен на 18.04.2021 г., в
заявлението е посочено, че същата се претендира поради едностранно
прекратяване на договора от страна на дружеството – длъжник. Настоящата
3
инстанция намира, че претендираната сума е дължима, което произтича от
сключения между страните договор и поетите по него задължения.
Неустойката не е прекомерна. Тя не противоречи на добрите нрави и не е в
противоречие с тълкувателната практика на ВКС – ТР № 1/2009 г. на ОСГТК
на ВКС. БОС не споделя изложеното в обжалваното разпореждане, тъй като
страните са уговорили, че при неизпълнение на задълженията по договора, се
дължи неустойка в посочения размер, като същата следва да обезщети
частният жалбоподател поради неизпълнение от страна на абоната. В този
смисъл сумата от 327,84 лева следва да бъде присъдена на кредитора.
Същото се отнася и до претенцията за мораторна лихва за забава,
начислена върху посочените по-горе вземания. Претендираната по
заявлението сума възлиза на 77,14 лева, а заповедния съд е присъдил
мораторна лихва в размер на 56,96 лева, поради което дължимата сума
възлиза на 20,18 лева – мораторна лихва.
При това положение съдът намира, че на кредитора следва да бъде
присъдена и сумата от 96,97 лева, представляваща разликата между
претендираните разноски в размер на 325 лева и присъдените от 226,03 лева,
както и сумата от 15 лева – държавна такса за настоящото производство.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 9628 от 17.12.2021 г., постановено по
гр. дело № 8745/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е
оставил без уважение заявлението по чл.410 от ГПК на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК ********* против „Оникс-2016“ ЕООД, ЕИК *********, за сумите от:
327,84 лв. – неустойки по договора, 20,18 лева – мораторна лихва, 96,97 лева –
разноски пред заповедния съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на
кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ № 1,
представлявано от Александър Димитров - гл. изпълнителен директор и
Младен Марковски - изпълнителен директор, чрез адвокат Искрен Йовов,
срещу длъжника „Оникс-2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. “Захари Зограф“ № 98, със законен
4
представител Марин Жеков, за заплащане на сумата от 327,84 лв.,
представляваща общ размер на неустойки по Договор М 5852900 от
30.11.2017 г., прекратен на 18.04.2021 г.; сумата от 20,18 лева представляваща
мораторна лихва за забава начислена върху посочените вземания, изчислена
от датата, представляваща първи ден на забава за плащане до 12.12.2021 г.;
сумата от 96,97 лева – разноски пред заповедния съд, както и сумата от 15
лева – платена държавна такса пред Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5