Р Е
Ш Е Н
И Е № 4
гр.Кюстендил, 06.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на осми декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 352 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
П.Х.Н.
***, чрез пълномощника си адв. Е.Й., оспорва Заповед № 20-1139-000171 от 17.08.2020год.,
издадена от началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП. Релевирани са основания за
незаконосъобразност по чл.146, т.4 от
АПК. Сочи се отсъствие на предвидените в
закона материалноправни предпоставки за
прилагане на процесната ПАМ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
Претендират се деловодни разноски, вкл.
за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв., което да бъде
присъдено на адвоката, осъществил безплатна права помощ на оспорващия.
Ответникът
- началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява
становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената
заповед № 20-1139-000171 от 17.08.2020год., издадена от началника на сектор
ПП при ОДМВР – Кюстендил, на жалбоподателя П.Х. Н. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за
това. Мярката е наложена чрез отнемане на СУ на МПС на оспорващия.
Заповедта е мотивирана с фактически обстоятелства,
установени във връзка с извършена проверка по преписка вх. №
277000-6396/13.08.2020г. по описа на ОД на МВР и данните
в Експертно решение № 1720/12.07.2005г. на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ „Д-р
Н.В.“ АД – Кюстендил за това, че П.Х.Н. е с водеща диагноза „мозъчен инфаркт“,
общо заболяване – състояние след исхемичен мозъчен инсулт в засей на лявата
мозъчна артерия, десностранна спастична плегия за ръката и умерена пареза за
крака, артериална хипотония, левостранна коксартроза, които обстоятелства са
приети за доказващи предпоставките за
прилагане на ПАМ, а именно заболяване и състояние на водача, при наличието на
които свидетелството за управление на МПС се отнема временно и ще бъде върнато
след разрешение от ТОЛЕК или ТЦЛЕК.
Издадената заповед е връчена на адресата на 17.08.2020г., а жалбата е подадена на 28.08.2020г.
Към административната преписка са приложени:
заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, за
установяване на материалната компетентност на издателя на оспорения акт, от съдържанието на която е видно, че директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началника на сектор „Пътна полиция“, да
издават заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и
ПАМ по чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП; Експертно решение № 1720/ 12.07.2005г. на
ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Д-р Н.В.“ АД – Кюстендил, видно от което с
оглед описаните заболявания, възпроизведени коректно в заповедта, на освидетелстваното
лице П.Х. Н. е определена пожизнено 95 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ.
Съдът е изискал цитираната в
заповедта преписка вх. №
277000-6396/13.08.2020г. по описа на ОД на МВР. Същата е образувана във връзка
с подадена жалба УРИ
277-000-6369/13.08.2020г. на И.Г.И., с адресат директора на ОДМВР – Кюстендил,
в която се сочи, че П.Х.Н. като водач на
МПС създава опасност за движението по пътищата, тъй като управлява автомобил
въпреки, че е с втора група инвалидност със засегнати десен крак и дясна ръка;
че управлява автомобила си с лявата
ръка, поради което в един случай,
не успял да вземе завоя и е навлязъл в неговото платно /на подателя на жалбата Иванов/. Към
преписката са приложени ЕР на ТЕЛК и
писмото до подателя на жалбата с данни за издадената заповед за прилагане на
ПАМ.
В съдебното производство,
жалбоподателят е представил карта за оценка на физическата годност на водач с №
2108/22.10.2020г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия,
видно от която П.Х.Н. отговаря на изискванията за физическа годност към
водачите на МПС от категория В1, В и М, като същият подлежи на нов преглед след пет години, и са
дадени предписания за приспособление, компенсиращо функциите на горен десен и
долен десен крайник.
Преценката на събраните доказателствени
средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 и
чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед, проверена
съобразно критериите по чл.146 от АПК, е
валиден
административен акт, издаден при спазване на установената форма и на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби
на специалния закон.
По отношение на компетентността на органа
следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, видно от заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил. Страните не спорят по компетентността.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и са спазени
изискванията за чл. 59, ал.2
от АПК. От формална страна, в същата се съдържа изложение на фактическите
и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално
компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на
осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.1,
б.“а“ от ЗДвП, като е посочил фактическото основание, прието като материалноправна
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Относимо към
установените факти е правното основание
за издаване на заповедта.
Оспорената заповед противоречи на материалния закон. Налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от ОПК. След преценка на събраните доказателствени средства, съдът счита, че не е осъществен фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП. Съобразно предвижданията на правната норма, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. При тази законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка са: несъответствие с медицинските или психологически изисквания на водача на моторно превозно средство, и това несъответствие да е видимо, т.е. несъответствието да е толкова явно и очевидно, че да се установява и от неспециалист. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП не става въпрос за извършване на преценка на физическата годност на водача по реда и в съответствие с установеното в Наредба № 3/11.05.2011 г. В тази хипотеза е необходимо органът, на базата на собственото си ниво на познание за физическата годност на водача, чрез собствено възприятие и на основата на видими признаци да констатира несъответствие между медицинските изисквания и конкретното състояние на водача. Последното означава, че несъответствието трябва да се види от самия компетентен орган, т. е. органът трябва да направи извода на базата на собственото си възприятие. Тогава, за да предотврати неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност, законодателят е овластил контролните органи временно, до окончателното установяване на съответствието на медицинското състояние с изискванията, да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство и по този начин да ограничат възможността за неправомерното управление на моторно превозно средство.
В случая по делото е безспорно, че органът няма непосредствени възприятия за състоянието на водача. Видно от съдържането на оспорената заповед, прилагането на ПАМ е мотивирано въз основа на данните в преписката и конкретно на данните за здравословното състояние на жалбоподателя в експертното решение на ТЕЛК. От изложеното следва, че изводите на органа, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания не са резултат на преки наблюдения, т.е. несъответствието с горните изисквания не е видимо. В този смисъл предпоставките на закона са недоказани. Допълнително следва да се посочи, че данните в ЕР на ТЕЛК относно трайно намалената трудоспособност на жалбоподателя не са фактически основания, достатъчни за прилагане на процесната ПАМ. В случая е видно, че независимо от здравословното състояние на Н., компетентната ТОЛЕК по правилата на Наредба № 3/11.05.2011 г., е констатирала, че същият отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС / вж. карта с № 2108/22.10.2020г. на ТОЛЕК/.
Изложеното в съвкупност обосновава изводи, че не е осъществен фактическия състав, при който компетентният орган има правомощие да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП и издадената заповед е незаконосъобразна. Следва решение за отмяна на същата.
На осн. чл.143, ал.1 от АПК, съдът
осъжда ОДМВР-Кюстендил, в чиято структура е сектор
ПП, да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на
10,00лв. – държавна такса по оспорването, а на пълномощника на жалбоподателя- адвокат Е.Й., осъществил процесуално
представителство и защита по делото безплатно при усл.
на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА - адвокатското възнаграждение в размер на 500,00лв., определено по правилото на чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по оспорването с жалба на П.Х.Н. ***, Заповед № 20-1139-000171 от
17.08.2020год., издадена от началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил за налагане на ПАМ по
чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Кюстендил да заплати на П.Х.
Н., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 10,00лв. - държавна такса
по оспорването.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Кюстендил да заплати да заплати на адвокат Е.С.Й. ***, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер
на 500,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: