ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2633
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502695 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 от ГПК във вр. чл.410 и
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш №1, чрез юрисконсулт П. П., против разпореждане,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №6289/07.09.22 г., постановено по ч.гр.д. №10540/22 г. по описа на
ПдРС, ХII гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Н. П. Д.,
ЕГН **********, в частта за сумата от 2532.24 лв., представляваща общ
размер на претендираните със заявлението неустойки за предсрочно
прекратяване по вина на абоната на договори за предоставяне на мобилни
услуги, и за мораторна лихва над 427.31 лв. до пълния заявен размер от
902.10 лв., съставляваща мораторна лихва върху претендираните неустойки.
Частният жалбоподател счита, че изводът на съда, че неустоечната
клауза на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, е
неправилен, като излага подробни съображения. Иска се отмяна на
разпореждането и уважаване на заявлението в частта, касаеща процесните
суми, като се присъдят и разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес –
заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима. В
съответствие с чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на
1
длъжника. Разгледана по същество е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №10540/22 г. по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1
България" ЕАД чрез юрисконсулт П. П., против Н. П. Д. от град П., жк Т.,
блок ***, ет.*, ап.**, за следните суми: 5813.01 лв. главница и 902.10 лв.
мораторна лихва върху сумата, както следва: 5012.85 лв. за неизпълнение на
договорни задължения и издадени счетоводни документи по договор
М6250035, от които неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги – общо 1795.41 лв.; неплатени суми за устройство по договор за
продажба – 685.20 лв.; съгласно чл.54.12 от ОУ – неустойка в размер на
2532.24 лв. за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната;
800.16 лв. за неизпълнение на договорни задължения и издадени счетоводни
документи по договор М6534539, от които неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги – общо 139.94 лв.; неплатени суми за
устройство по договор за продажба – 239.60 лв.; съгласно чл.54.12 от ОУ –
неустойка в размер на 420.62 лв. за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната. Посочени са обстоятелства във връзка с предмета на
договора и предоставените от заявителя услуги, включително начина, по
който е формирана лихвата за забава. Поискано е и присъждане на
заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
Съдът е издал заповед №6289/07.09.22 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1795.41 лв.,
представляваща задължение за неплатени електронни съобщителни услуги,
ведно със законната лихва от 20.07.22 г. до окончателното изплащане; 685.20
лв. – задължение за заплащане на закупено устройство, ведно със законната
лихва от 20.07.22 г. до окончателното изплащане; 427.31 лв. – общо законна
лихва за забава върху главниците, за периода общо от 27.08.20 г. до 05.07.22
г., както и разноски по делото съразмерно на уважената част от заявлението в
размер на 58.15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в същата заповед, е
отхвърлено заявлението в частта, касаеща претенцията за неустойка за
неизпълнение на договора – 2532.24 лв. и в частта за претендираната
мораторна лихва – над сумата от 427.31 лв. до заявения размер от 902.10 лв.
Изложени са съображения в съответствие с чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, че
клаузите за неустойка в посочения размер, са неравноправни или има
вероятност да са такива на основание чл.143 от ЗЗП, а в частта за
претендираната мораторна лихва – начисляването на лихва върху неустойка е
анатоцизъм.
Разпореждането е правилно и законосъобразно.
2
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2 т.2 и т.3 от ГПК съдът
следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това. Съгласно установената съдебна практика, при произнасяне по
претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната
клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.
Настоящата инстанция споделя доводите на първостепенния съд,
че е налице обоснована вероятност тези клаузи да са неравноправни по
смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при
прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е
необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните
вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се
приравняват като размер на пропуснатите по самия договор месечни
абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне
от оператора на договорените услуги на потребителя, каквито обаче след
прекратяването на договора не са предоставяни, като не е налице пречка за
тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая
размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор
размери месечни абонаменти, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти,
които са в по - висок размер. Така се създават предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора, а в случаите, когато до изтичане срока на договора
остават по - малко от три месеца, той ще има право да получи от потребителя
обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на
договора.
Относно клаузата, предвиждаща, че в случаите на предоставено
мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на
устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и
заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг, също е налице обоснована вероятност да е неравноправна съгласно
чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Същата позволява на търговеца да увеличава цената
на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и
да получи за устройството значително по-висока от първоначално
определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно
изготвена от търговеца ценова листа, като същевременно, в съответствие с
договореното, операторът има право да получи обратно предоставеното на
лизинг устройство от абоната, а ако последният не го върне или го върне в
неизправно състояние – да получи и обезщетение в размер на стойността му,
също съгласно едностранно изготвената от оператора ценова листа.
Уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване
на договора за мобилни услуги и устройство на изплащане поради виновно
неизпълнение на задълженията на длъжника в посочения размер е в
отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция,
присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД. Нещо повече – за
3
настоящия състав е неясно как е изчислена неустойката – посочено е, че са
издадени счетоводни документи с посочени номера (описани в таблица към
заявлението), като се начислява неустойка на различни основания и в
различни размери. Как обаче е начислена неустойката – какво е включил
оператора - не може да се установи. Налице е единствено твърдение в
частната жалба, че неустойката е ограничена до три месечни вноски. Това
според настоящия състав е самостоятелно основание за оставяне без
уважение на направеното искане.
С оглед на изложеното, клаузите, с които е уговорена неустойка,
се явяват неравноправни. Може да се направи и извод за нищожност на
клаузата като противоречаща на закона и добрите нрави, доколкото се явява
средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото
да претендира суми в необосновано висок размер по прекратен договор – без
да предоставя престация по договора за оставащия срок. Поради
недължимостта на неустойката не се дължи и акцeсорното вземане за лихви.
Неоснователни са доводите в частната жалба за липса на
противоречие с добрите нрави – основание за отказа на първоинстанционния
съд да издаде заповед за изпълнение е не противоречие с добрите нрави, а
обоснована вероятност клаузите в частта за неустойката да са неравноправни.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното
разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да
се потвърди. Разноски са поискани, но, с оглед отхвърляне на жалбата, такива
не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №6289/07.09.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №10540/22 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХII
граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя "А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш №1, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК против Н. П. Д., ЕГН **********, в частта за сумата от 2532.24 лв.,
представляваща общ размер на претендираните със заявлението неустойки за
предсрочно прекратяване по вина на абоната на договори за предоставяне на
мобилни услуги, и за мораторна лихва над сумата от 427.31 лв. до пълния
заявен размер от 902.10 лв., съставляваща мораторна лихва върху
претендираните неустойки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5