№ 20252
гр. С., 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110129129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу Й. Н. П. с искане да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“,
бл, вх, ет, ап, с абон. № а именно: сумата от 1857,46 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната
лихва от 10.11.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 332,49 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г.; сумата от 41,01 лв. – стойност на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.09.2020 г. до м. 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 9,75
лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
62052/2023 г. по описа на СРС, 36 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и за исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния
имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
„ТТ.С.“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в
забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна
връзка с ищцовото дружество. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия като
недоказана. Оспорва иска за стойността на топлинната енергия и по размер. Оспорва
исковте за лихва забава, както и за главница за дялово разпределение. Релевира
1
възражение за изтекла погасителна давност. В условие на евентуалност при уважаване
на предявените искове прави искане с пр. осн. чл. 241 ГПК за разсрочване на
задължението и представя решение ТЕЛК. Моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното на 23.10.2024 г. открито съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния представител, заявява, че ищцата е заплатила на 20.06.2024 г. сумата от
563,25 лева.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТТ.С.“ ЕООД, което не е взело
становище по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи сума за ползвана топлинна енергия, за
която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
62052/2023 г., по описа на СРС, 36 гр. състав.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
2
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № том 8, рег. № 21314, дело № 1316/30.10.2014 г. се установява, че ответницата е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот – ап. № 69.
С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
приема, че ответницата е била собственик на процесния имот през исковия период и
следователно има качеството потребител на топлинна енергия и между страните
съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Т. С.“ ЕАД да
доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да
заплаща нейната цена, в качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е
уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На
съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства
в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Т. С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му
на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Отделно
от това, с извършеното на 20.06.2024 г. последната признава наличето на
облигационно отношение между нея и ищцовото дружесто за доставка на топлинна
енергия до процесния имот.
От приетите по дело Договор от 03.06.2020 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„ТТ.С.” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да
е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на
3
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. В. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.
През процесния период в имота е имало 2 бр. монтирани отоплителни тела и 2
топлоразделители и водомер за топла вода. За процесния период фирмата за ДР е
отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за главен
отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение
напълно съответства на отчетената по общия топломер. Топла вода не е ползвана и
суми за потребена топла вода не са начислявани. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 1867,79 лева. Вещото
лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни
документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е
обективно и компетентно изготвено, поради което възраженията на ответника в тази
посока се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е
възразил срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд
при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и
да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
4
сградната инсталация.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на 23.07.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 23.07.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за периода от м.05.2020 г. до м. 04.2022 г.
приложение намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, тригодишният давностен срок за задължението за м. 01.05.2020 г.
до 30.09.2020 г. е изтекъл– преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което исковете за заплащане на стойност за потребена топлинна
енергия за този период са неоснователни. Видно от заключението на СТЕ за погасения
по давност период е потребена ТЕ за подгряване на топла вода в размер на 41,26 лева.
Претенцията за главница следва да се уважи за периода 01.10.2020 г. –
30.04.2022 г. в размер на 1816,20 лева главница за топлинна енергия, а за разликата до
пълния предявен размер и за периода 01.05.2020 г. – 30.08.2020 г., искът за главница за
топлинна енергия следва да се отхвърли като неоснователен. Искът за главница за
дялово разпределение не е погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед изложеното, с оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия,
частично основателен е и искът за лихва за забава, начислена върху главницата,
размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 324,68 лева като следва
да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения от 332,49 лева
като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се
явява неоснователна.
По делото се установи, че ищцата е заплатила на ответника на 20.06.2024 г. (след
депозиране на исковата молба) сумата от 563,25 лева, която не е достатъчна да покрие
целия размер на задължението към ищеца.
5
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 563,25 лева, съдът
съобрази мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, в които е прието следното: „Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка
между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76
ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое
от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в
интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и
самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение
между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата
и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в
съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви.
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят
лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид
уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в” ЗЗД
в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При предложено от
длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент
на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг
дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане,
достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е
заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл.
76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-
старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
6
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
В случая е установено в заповедното производство наличието на две главни
еднородни задължения на ответницата към ищеца – за цена за доставена топлинна
енергия и за стойността на извършената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, а извършеното плащане е недостатъчно за погасяване на всички задължения.
Същевременно липсва уговорка между страните, която да установява ред за
погасяване на задълженията, различен от установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото
клаузата на чл. 33, ал. 6 от приложимите Общи условия не предвижда нещо различно.
Ето защо съдът приема, че приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Предвид това съдът намира, че липсва направен от длъжника избор кое от
главните задължения да се погаси първо с извършеното частично плащане. От
съдържанието му не може да се извлече изрично и ясно изразена воля на длъжника за
това в каква поредност погасява признатите задължения и в крайна сметка не става
ясно дали погасява първо главницата за стойността на доставената топлинна енергия,
или погасява първо главницата за цената на услугата дялово разпределение. Ето защо
съдът приема, че в случая тя не е упражнила правото си на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1
ЗЗД между двете главни задължения, които имат към ищеца.
Следователно погасяването следва да се извърши съгласно реда, установен в чл.
76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като поради по-големия му размер за по-обременително
задължение съдът приема това за цената на доставената топлинна енергия. Доколкото
това задължение е лихвоносно, а изпълнението не е достатъчно да го погаси изцяло
като съвкупност от главница и лихви, за ищеца е възникнало правото да приложи чл.
76, ал. 2 ЗЗД. В случая обаче той го е приложил неправилно, като е прихванал от
частичното изпълнение и съдебни разноски, за които обаче не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото не са
ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото.
Съдът намира, че погасяването на задълженията за цената на доставената
топлинна енергия и лихви върху нея следва да бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
Следователно с плащането на сумата от 563,25 лв. са погасени следните
вземания на ищеца: сумата от 324,68 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
20.10.2023 г. и сумата от 238,57 лева главница за топлинна енергия за периода от
м.09.2020 г. до м.04.2022 г. Следователно останала е неплатена главница за стойността
на доставената топлинна енергия в размер на 1577,43 лева - главница за топлинна
енергия за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.11.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 41,01 лв. – стойност на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.09.2020 г. до м. 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 10.11.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62052/2023
г. по описа на СРС, 36 състав, до които размери следва да бъдат уважени предявените
искове.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно
на уважената част от исковете му, но при отчитане, че исковете за част от вземанията
са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане. При тези уточнения
съдът намира, че следва да се присъдят разноски за заповедното в общ размер от
92,32 лева за ДТ и юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство в общ
размер от 433,13 лева за ДТ, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнграждение.
По искането по чл. 241, ал. 1 ГПК.
7
Ответницата е направила искане за разсрочване изпълнението на процесното
задължение, което е обосновала с доводи за влошено здравословно и материално
състояние, в т.ч. че е пенсионер по болест. В тази връзка са представени относими
документи, които са предоставени на ищеца за становище, като в предоставения му
срок последният не е възразил и не се е противопоставил на искането на ответника
задължението да бъде разсрочено. Въз основа на изложените от молителя доводи,
представените официални документи и липсата на възражения срещу искането от
страна на ищеца, съдът прави извод за основателност на заявеното искане.
Изпълнението на общото задължение за главница, лихва върху главницата, лихва за
забава, която се начислява от 10.11.2023 г. до окончателното плащане, и съдебни
разноски по исковото и заповедното производство следва да бъде разсрочено на равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 150 лева и една последна изравнителна
вноска в размер на остатъка от дълга към съответния момент, платими до десето
число вкл. на всеки месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото
решение до окончателното изплащане на задължението, предмет на
производството.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от „Т.
С.“ ЕАД, с ЕИК .. и със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я...“ ..., искове с
правно основание чл. 200 ЗЗД вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Й. Н. П. , ЕГН
**********, с адрес: гр. С., жк. Д., бл, вх, ет., ап дължи на „Т. С.“ ЕАД, следните
суми: 1577,43 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.09.2020 г. до
м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл, вх, ет, ап, с абон.
№ 41810, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 41,01 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.09.2020 г. до м. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.11.2023 г.
до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62052/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за сумата над 1577,43 лева до пълния предявен
размер от 1857,46 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 01.08.2020 вкл., искът за сумата
от 332,49 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г и искът за
сумата от 9,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г. като погасени по давност и чрез плащане
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Й. Н. П. , ЕГН **********, с
адрес: гр. С., жк. Д., бл, вх, ет., ап да заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК .. и със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Я...“ ..., разноски по делото, а именно: сумата в
размер на 433,13 лева – разноски за исковото производство и сумата в размер на 92,32
лева, представляващи разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТТ.С.“ ЕООД - трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
8
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9