Присъда по дело №178/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 2 април 2019 г.)
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20183120200178
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

31/6.11.2018г., гр. Девня

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.С.

                                                                                              В.И.

                                                     

При протоколист Искра Василева с участие на прокурор Жасмина Колева като разгледа НОХД № 178/2018 г. по описа на РС Девня, докладвано от председателя

 

 

 

     П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С.М.Х. – роден на *** ***, обл.С*, ул.“***” №*; български гражданин; основно образование; неженен; не работи; осъждан; ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

На 09/10 04.2016 г във ферма за животни в землището на гр.Девня, обл.Варна, в условията на опасен рецидив и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка ***” с рег. № ТХ *** СХ, отнел чужди движими вещи – 55 кг телешка създърма в опаковки, 60 бр. телешки наденици тип “петалки” по 350 гр. всяка, 2 бр. живи прасета по 140 кг – всяко на по десет месеца, концентрат “Стартер” за смески – всички вещи на обща стойност 2125.00 /две хиляди сто двадесет и пет/ лева- от владението на собственика С.П.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК вр. чл.373 ал. 2 НПК му НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години, което РЕДУЦИРА с 1/3, до наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.б ЗИНЗС.

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ С.М.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР – ВАРНА сумата от 107.23 лв /сто и седем лева, двадесет и три ст./, представляваща стойността за направени разноски в досъдебното производство за възнаграждение на вещи лица и изготвяне на фотоалбум, на основание чл.189, ал.3 НПК.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

 

                              2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъдата по НОХД N 178/2018 г. по описа на РС гр. Девня, трети състав

           

Девненският районен прокурор е внесъл в РС Девня обвинителен акт с който е повдигнал обвинение срещу:

 

С.М.Х. , ЕГН **********, за това , че на 09/10.04.2016 г.във ферма за животни , находяща се в землището на гр.Девня, Варненска област, в условията на опарсен рецидив и чрез използването на МПС-л.а марка “***” с рег.№ ***отнел чужди движими вещи-55 кг.телешка саздърма в опаковки, 60 бр.телешки наденици тип “петалки” по 350 гр.всяка,2 бр.живи прасета по 140 кг. всяко на по 10 месеца, концентрат “стартер” за смески- всички вещи на обща стойност 2125.00 лева, от владението на собственика С.П.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК.

По искане на подсъдимият и неговият защитник – адв.Т.Г. *** /служебно назначен/, съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК, като при предварителното изслушване на страните подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен  да не се събират доказателства за тези факти.

 В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, повдигнато срещу подс.Х., като счита същото за безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимият за виновен и като приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК да наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години , което да редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца.

Пострадалото лице С.П.С. е редовно призован но не се явява в с.з.

Защитникът на подсъдимия приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена. Моли съда, да наложи наказание „ лишаване от свобода” на подсъдимият Х. с приложението на разпоредбата на чл.54 НК за срок от 3 години, което да бъде редуцирано до наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години ,като заявява , че неговият подзащитен е направил пълни самопризнания и е изразил желание да възстанови щетите на пострадалото лице.

Подсъдимия С.М.Х. се възползва от правото си и дава лаконични обяснения , като твърди , че е взел инкриминираните вещи , тъй като пострадалото лице не му заплатил уговореното трудово възнаграждение.Възползва от правото си на последна дума , заявява , че съжалява за извършеното деяние и моли съда за минимална присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подс.С.М.Х. *** и бил многократно осъждан за извършване на различни по вид престъпления , като някои от наказанията „лишаване от свобода” които му били наложени изтърпял ефективно.

Св.С.П.С. *** и притежавал ферма за отглеждане на животни , която се намирала в близост до ЖП гара „Повеляново”.Във фермата св.С. отглеждал крави , прасета и телета.От месото на животните той приготвял наденици и саздърма, които продавал..За животните във фермата се грижели подс.С.М.Х. , св.И. Д. *** , св.С. Б. С. и св.Р. Р. Н..Всички работници живеели във фермата в приспособени за целта фургони.

На 09.04.2016г. подс.С.Х. бил във фермата и употребил алкохол.Заедно с него бил и св.И.я *** с когото Х. споделил , че възнамерява да напусне фермата , тъй като св.С. не му бил плащал.Поради тази причина подс.Х. решил да извърши кражба на животни и на наденици за да може да компенсира неизплатеното му трудово възнаграждение.Х. позвънил по телефона на свой познат – св.. ***и го помолил да дойде да го вземе с автомобила си, тъй като смятал да напуска работа и имал нужда от помощ за да си вземе багажа.Св.А. се съгласил , като взел със себе си и свой приятел – св.***.Двамата се придвижили към фермата с л.а ***” с рег.№ ***, управляван от св.***.Когато двамата свидетели пристигнали във фермата , подс.Х. отворил вратата на фермата и ги поканил във фургона да пият кафе.След това подс.Х. убил две прасета с чук, сложил ги в чували, които изнесъл отвън.В двора на фермата бил и микробуса на св.С., който бил отключен.Микробуса бил с хладилна част и в нея св.С. съхранявал наденици и саздърма.Подс.Х. влязъл в микробуса и взел 55 кг.саздърма и 60 бр.телешки наденици.Тях също ги сложил в чували и ги изкарал от микробуса.От един склад във фермата взел още и концентрат „стартер” за смески.Всички вещи които подс.Х. взел от фермата били сложени в чували и той помоли свидетелите Стамов и *** да му помогнат да ги натовари в л.а „***”.Св.*** попитал подс.Х. какви са тези неща които взема , а той му отговорил , че св.С. му бил позволил да вземе някои неща от фермата в замяна на парите които не му бил изплатил като трудово възнаграждение.Двамата свидетели и подс.Х. натоварили прасетата ,надениците , саздърмата и смеските в багажника на автомобила, след което напуснали фермата.Подс.Х. се разпоредил с отнетите вещи , като част от тях продал , а друга част консумирал.След като св.С. разбрал за извършената кражба той подал сигнал в РУ МВР Девня.Там по случая било образувано ДП.

Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят, а именно –  СОЕ, свидетелски показания, протоколи за разпит на обвиняем,свидетелство за съдимост.Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от подсъдимият и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт.

В хода на досъдебното производство за определяне стойността на отнетите  вещи е назначена съдебно - оценителна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда по реда на чл. 282 от НПК,  според чието заключение пазарната стойност  на отнетите  вещи е 2125.20 лева.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.М.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194, ал.1 НК , като на 09/10.04.2016 г.във ферма за животни , находяща се в землището на гр.Девня, Варненска област, в условията на опасен рецидив и чрез използването на МПС-л.а марка “***” с рег.№ ***отнел чужди движими вещи-55 кг.телешка саздърма в опаковки, 60 бр.телешки наденици тип “петалки” по 350 гр.всяка,2 бр.живи прасета по 140 кг. всяко на по 10 месеца, концентрат “стартер” за смески- всички вещи на обща стойност 2125.00 лева, от владението на собственика С.П.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

            Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл, при което е съзнавал неговият общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на  общественоопасните  последици и е искал тяхното настъпване.

           Квалификацията на извършеното от подс.Х. деяние е по чл. 196 ал.1 т.2 /опасен рецидив/ и се обуславя от предходните  му осъждания с присъди по НОХД № 97/1995г. на ОС гр.Шумен , за извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.2 НК , с наложено наказание”лишаване от свобода за срок от 18 години , по НОХД №585/2010г. с наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок от 2 години при „строг” режим, НОХД №385/2010 г. по описа на РС гр.Айтос , с наложено наказание „лишване от свобода” за крок от 2 години и др.Видно е , че към момента на извършване на деянието по настоящото НОХД подс.Х. е осъждан повече от два пъти за извършване на умишлени престъпления от общ характер с наложено наказание „лишаване от свобода” , като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отлагано.Всички тези обстоятелства дават основание на съда да приеме , че деянието по настоящото дело е извършено от подс.Х. при условията на опасен рецидив.

            Причини за извършването на престъплението - стремеж към противоправно облагодетелстване .

Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –самопризнания , критично отношение към извършеното.

Отегчаващи отговорността обстоятелства – висока степен на обществена опасност на дееца, лоши характеристични данни обусловени от предходните осъждания на дееца.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а ал. 1 от НК – като редуцира размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” с 1/3.

При определяне на размера на наказанието на подс.С.М.Х. съдът прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като висока, предвид факта, че престъпното посегателство е извършено с изключителна дързост , от място където подсъдимия работел.Съдът прецени като висока и степента на обществена опасност на подсъдимия, изхождайки от факта , че многократно е осъждан за извършени престъпления от различен вид, но основно срещу собствеността- общо 10 пъти.Следователно налице е едно трайно изградено престъпно поведение, продължило през годините и започнало още през 1994г., като лицето е изградило трайни престъпни навици.Въпреки осъжданията му ,Х. не е повлиян от наложените му наказания и отново е извършил престъпление, като това е станало само 9 месеца след като е изтърпял ефективно наказание в размер на 3 години и 2 месеца „лишаване от свобода”.Горните обстоятелства, съдът прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимия.От друга страна, като  смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени направените от него самопризнания,  проявеното критично отношение към извършеното, както и сравнително дългия период от време от извършване на деянието до разглеждане на делото в с.з.  

Изложеното мотивира съда, да определи на подсъдимия Х.  наказанието „лишаване от свобода” в минималния размер , предвиден в разпоредбата на чл.196 ал.1 т.2 НК , при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от три години , което  редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

На основание чл.189 ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия  направените по делото разноски.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: