РЕШЕНИЕ
№ 2317 03.06.2014г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд І граждански състав
На трети юни две хиляди и четиринадесета
година
В открито
заседание на двадесет и втори май 2014г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Малина Петрова
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 5573 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т.
2, във връзка с чл. 245, ал.2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда,
както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д.Я.Д., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. П.***, твърди, че работил при ответника “Мог Холд”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Стефан Веркович № 4, ет. 3, ап. 5 на длъжност „шофьор на лек автомобил” – 9
места. От началото на 2013 г. ответникът
спрял да изплаща трудовите възнаграждения. Считано от 03.06.2013 г. бил
прекратен трудовият договор на ищеца на основание чл. 325, т. 1 КТ. Ищецът
посочва, че не са му платени заплатите за периода 01.01.2013 г. – 03.06.2013
г., както и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск – 8
дни за 2012 г. и 8 дни за 2013 г.
Твърди се, че не са изплатени
заплати за периода 01.01.2013 г. до 03.06.2013 г. в общ размер от 1 261,
37 лв., разпределени както следва: сумата от 420, 45 лв. за месец януари 2013
г., сумата от 210, 23 лв. за месец февруари 2013 г., сумата от 210, 23 лв. за
месец март 2013 г., сумата от 210,23 лв. – за месец април 2013 г. и сумата от
210,23 лв. – за месец май 2013 г., ведно със сумата от 134, 90 лв. – сбор от
обезщетения за забавено плащане върху всяка месечна главница за трудово
възнаграждение, считано от последно число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.04.2014г., както и сумата от 350 лв. –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2012 г. и 8 дни за 2013 г.
С оглед изложеното се иска от
съда да осъди ответника да заплати горепосочените суми, ведно със законна лихва
върху вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане. Претендират се
разноски. Ангажирани
са доказателства.
В дадения му срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба. Признава дължимостта на процесните суми за
неизплатени трудови възнаграждения, като заявява, че същите не са били
изплатени поради финансови затруднения на дружеството.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените доказателства – трудов договор, трудова книжка, се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното
дружество с източник трудов договор № 67/ 28.02.2011г., като заемал длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места”. Правоотношението било
прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от 03.06.2013г.,
обективирано в Заповед № 13/ 03.06.2013г. на управителя на дружеството –
работодател.
Ищецът заявява, че е полагал труд по валидно възникналото трудово
правоотношение в периода 01.01.2013г. до датата на прекратяване на договора –
03.06.2013г. Ответникът е признал дължимостта на процесните суми в отговора на
исковата молба, а в съдебно заседание пълномощникът му ги оспорва. Налице е
извънсъдебно признание на факта на полагане на труд в процесния период,
обективирано в издаденото от работодателя удостоверение изх.№ 14/ 29.05.2013г.
Предвид обстоятелството, че работодателят е направил извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт, то съдът намира, че ищецът е престирал работната си
сила в процесния период, поради което за работодателя е възникнало насрещно
задължение да заплати трудовите възнаграждения. След приспадане на нормативно
установените удръжки възнагражденията възлизат на признатите от ответника с
отговора на исковата молба размери, а именно сумата от 420, 45 лв. за месец януари 2013 г., сумата
от 210, 23 лв. за месец февруари 2013 г., сумата от 210, 23 лв. за месец март
2013 г., сумата от 210,23 лв. – за месец април 2013 г. и сумата от 210,23 лв. –
за месец май 2013 г. От приложените разпечатки от он-лайн калкулатор на НАП за изчисляване на
лихви, неоспорени от ответника, се установява, че сборът от обезщетения за
забавено плащане върху всяка месечна главница за трудово възнаграждение,
считано от последно число на следващия месец до датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2014 г. възлиза на сумата от
134, 90 лв.
Относно
претендираното от ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск, то съдът намира / предвид извънсъдебното признание на
работодателя на този факт, обективирано в заповедта за прекратяване на трудовия
договор/, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
останал неползван от ищеца платен годишен отпуск в размер на 8 дни за 2012г. и
8 дни за 2013г. След прекратяване на трудово – правната връзка между страните
правото на ползване на платен годишен отпуск се е трансформирало в право на
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, чийто размер възлиза на 350 лв. – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск – 8 дни за 2012 г. и 8 дни за 2013 г.
В тежест на ответника, съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, се
явява тежестта да установи изплащане на процесните суми, като той не е
ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо съдът намира исковете за
основателни, като те ще се уважат в пълните им предявени размери. Главниците ще
се присъдят наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът претендира разноски в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, които се констатираха в размер
на 350лв. Ответникът не претендира разноски.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 150.45лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
“Мог холд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” № 4, ет.3, представлявано от Ж.И.П., да
заплати на Д.Я.Д., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. П.*****, чрез адв.Е.К., сумата от 1 261, 37 лв./хиляда двеста шестдесет и един лева и 37ст./, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 01.01.2013г. до 03.06.2013г., след приспадане на нормативно
установените удръжки, разпределени
както следва: сумата от 420, 45 лв. за месец януари 2013 г., сумата от 210, 23
лв. за месец февруари 2013 г., сумата от 210, 23 лв. за месец март 2013 г.,
сумата от 210,23 лв. – за месец април 2013 г. и сумата от 210,23 лв. – за месец
май 2013 г., ведно със сумата от 134, 90
лв./сто тридесет
и четири лева и 90ст./ – сбор
от обезщетения за забавено плащане върху всяка месечна главница за трудово
възнаграждение, считано от последно число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.04.2014 г., както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/– обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск – 8
дни за 2012 г. и 8 дни за 2013 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ,
считано от 03.06.2013г., обективирано в Заповед № 13/ 03.06.2013г. на
управителя на дружеството – работодател, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 09.04.2014г., до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ - разноски.
ОСЪЖДА “Мог
холд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан
Веркович” № 4, ет.3, представлявано от Ж.И.П., да заплати в полза на ПРС по
сметка на ВСС държавна такса в размер на 150,45лв./сто
и петдесет лева и 45ст./.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Д.Кацарова/
Вярно с оригинала
ВД