Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На двадесет и
девети октомври две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Деница
Кръстева
Прокурор:
Александър Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1998 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Ж.С.Т. *** против Решение №1122/29.07.2020г. по НАХД №2853/2020г.
на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №2690832 на ОД на
МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” от 600лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се, че ВРС следвало да
съобрази, че на снимката от автоматизираното техническо средство била изписана
локацията на която се намирало: „ гр.Варна, бул.Владислав Варненчик с/у
Булавто“, но имало само нули на мястото за неговите GPS координати за географска ширина и дължина. Това
означавало, че на 19-04.2019г. АТС е било с дефект, в неизправност поради
неработещ GPS. Неправилно ВРС не отчел това и обстоятелството, че преди пет
месеца на 26.10.2018г. е била проверката за изправност на това АТС в Института
по метрология. Касаторът счита, че в този период е нормално устройството да
даде дефект, който се виждал на снимката и от неспециалист. След като не било ясно
къде точно е било АТС, в случая не било
посочено точното място на нарушението, което съставлявало нарушение на чл.189,
ал.5 от ЗДвП. Поради това Решението на ВРС, с което е потвърден ел. фиш се явявало
неправилно и незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. С писмена молба
упълномощеният процесуален представител поддържа касационната жалба и моли за
отмяна на Решението на ВРС на изложените в нея основания.
Ответната страна –
ОД на МВР- Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло. ВРС
правилно анализирал доказателствата и направил установяванията си за фактическата
обстановка. Счита за основателни изводите в Решението, че не са допуснати
процесуални нарушения в административнонаказателното производство, че не е
нарушено правото на защита на санкционирания, че са посочени датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в съответствие с което било
посочено правното основание за издаване на НП. В съответствие с обществената
опасност на деянието била преценката на ВРС, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отхвърляне на касационната жалба и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В
случай на уважаване на жалбата и претенция за присъждане на касатора на
адвокатско възнаграждение над минималния размер, е направено възражение за
определянето му на минимума от 100лв. по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, а по
същество - за неоснователна. Предлага решението на ВРС да бъде потвърдено.
Касационната жалба
е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона от ВРС.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Решение
№1122/29.07.2020г. на РС-Варна е валидно и допустимо. Потвърденият с него Електронен
фиш серия К №2690832 на ОД на МВР- Варна е издаден на касатора Ж.С.Т. *** за
това, че на 19.04.2019г. в 21.04часа в населено място - гр.Варна,
по бул.“Вл. Варненчик“ с посока на движение към бул.“Република“ срещу „Булавто“
с МПС – Пежо 508 с рег.№В****НН е извършено нарушение за скорост, като при разрешена
скорост от 50км/час, с автоматизирана техническа система ARH CAM S1 с №11743С9 е
установено и заснето, че лекият автомобил се движи със скорост 91км/час, т.е. с
41км/час превишение на скоростта. В графата за собственик на МПС, респ.
ползвател в електронният фиш са посочени имената на касатора, а деянието е квалифицирано
като нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр.
с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП на Т. е наложена глоба от 600лв., като му е указано,
че при заплащането й в 14-дневен срок от датата на получаване на обратната
разписка, дължи 70% от нейния размер възлизащ на 420лв.
Неоснователни са
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон
от ВРС. Настоящият състав споделя изводите на ВРС, че Електронен фиш серия К №2690832
на ОД на МВР- Варна е със изискуемо съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и
утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната
му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е допуснато
съществено нарушение при издаването му. Видно от приложените в преписката снимки
на разположението на автоматизирана техническа система ARH CAM S1 с №11743С9 на
19.04.2019г. на гр.Варна, по бул.“Вл. Варненчик“ срещу посоката на движение е
заснело как по булеварда в посока към бул.“Република“ срещу „Булавто“ се е
движил лекия автомобил Пежо 508 с рег.№В****НН със скорост 91км/час, при
въведено по закон в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта за движение в
населено място до 50км/час. Правилно ВРС намерил за доказано извършено с него
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. По силата на закона с разпоредбата на чл.21 ал.1
от ЗДвП е възведена забрана да се превишават определените в закона стойности на
скоростта на движение в населено място на МПС. Правилно това нарушение е
описано в ел. фиш, установената скорост на движение от 91км/час и скоростта от
41км/час, с която е превишена разрешената в закона максимална скорост за
движение на МПС в населено място от 50км/час. ВРС установил от доказателствата,
че засечената с автоматичната система скорост на движение на автомобила с рег.№В****НН
е била 94км/час, но изцяло в полза на нарушителя е приспаднато максималното по спецификация на
системата отклонение от 3км/час, и така установена скорост от 91км/час е
възприета в ел. фиш като скорост на движение на МПС. Поради това неоснователни
са оплакванията за неправилно функциониране на АТС, за неправилно и неточно установяване
на скоростта на движение на автомобила в ел. фиш и в Решението. С преписката
ответника е представил писмени доказателства за обстоятелствата свързани с
техническата годност на АТС, за датата на издаване на ел. фиш и т.н., за
установяване на които в жалбата са били направени доказателствени искания. Представените
от ответника писмени доказателства са приети прилжени по делото без оспорване
от страните и въз основа на преценката им по отделно и в съвкупност въззивния
съд е направил фактическите установявания и извода, че ел. фиш е
законосъобразен и не е налице основание за отмяната му.
Правилно ВРС
посочил, че за ел. фиш са изискуеми само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП
реквизити, за да бъде спазено изискването за форма, сред които не са име и
подпис на издателя му и дата на издаването му. Изисква се посочване само на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Тази разпоредба в
ЗДвП е специална по отношение на общата уредба в ЗАНН и изискванията към
съдържанието на АУАН и НП, с оглед на което правилно ВРС намерил ел. фиш за издаден
със съдържание, отговарящо на законово необходимото и отговарящо на дефиницията
на ел. фиш в §6 т.63 от ДР на ЗДвП като електронно изявление. На
снимката на нарушението направена от АТС е отразено в „Локация“ точно участъка
от бул. Вл. Варненчик, в град Варна, където е заснето движението на МПС на Т.
със скорост над разрешената, което е мястото на контрола продължил в рамките на
4 часа от 20.00часа до 00.00часа на 19.04.2020г., посочено и в Протокола за използване
на АТС за предаването на заснетите изображения на нарушения от системата от
20.04.2019г. Правилно ВРС отчел, че в изпълнение на нормативните изисквания с
протокола за използваната АТС в преписката е налична и снимка на разположението
на АТС и участъка от булеварда, на който е осъществявало контрол за скорост чрез
заснемане на МПС, с които се нарушава максималката скорост в населено място. Локацията
в случая е в населено място, на ясно индивидуализиран участък от булеварда вкл.
и с посоката на движение, което е достатъчно като описание на място на
нарушението в ел. фиш. Няма законово изискване в ел. фиш мястото на нарушението
да е посочено с географски координати. Поради неоснователно в касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на ел. фиш поради липса на съществен
реквизит като място на нарушението, поради липсата на данни от GPS за
географските координати на снимката. Заснетата от АТС снимка на нарушението е
ясна, видно е МПС с което е извършено конкретното нарушение и рег. му номер,
както и всички други данни за скорост, разстояние и т.н., които АТС е отчела,
което кореспондира изцяло с установеното от ВРС, че АТС е била в техническа
изправност, за което има извършена проверка и отбелязване вкл. в Протокола от
20.04.2019г. за използването и предаването на 40броя изображения заснети на
19.04.2019г. с конкретната АТС. Касационният състав намира за направен в
съответствие с доказателствата извода в Решението на ВРС, че ел. фиш е
законосъобразно издаден, че скоростта е измерена и нарушението е заснето от
автоматизирана техническа система от одобрен тип, която е преминала периодичната
проверка за техническа изправност. Обосновано ВРС посочил в мотивите на
решението, че нарушението, за което е издаден ел. фиш е установено с
автоматизирано техническо средство – „Преносима система за контрол на скоростта
на МПС, тип ARH CAM S1“ S1 с №11743С9, която е мобилна с оглед
преносимостта й, но е била стационарно разположена на пътя, когато е работила и
регистрирала движението на автомобила на жалбоподателя с превишена скорост.
Правилно съдът отчел като доказано от ответника с представения протокол от
проверка №70-С-ИСИ/29.10.2018г. на Българския институт по метрология какви са
характеристиките на конкретната система ARH CAM S1 с №11743С9, че през периода
24-26.10.2018г. е преминала проверка в лаборатория на института и са му
поставени защитни стикери и знак за проверка, че системата е одобрен тип
средство за измерване до 07.09.2027г., съгласно удостоверението №17.09.5126 от
07.09.2017г. издадено от Българския институт по метрология. Поради това
неоснователни и опровергани от ангажираните с преписката от ОД на МВР-Варна
писмени доказателства са оплакванията в касационната жалба, че автоматизираната
техническа система с която е установено нарушението е била с дефект и
неизправна.
В съответствие с разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП и доказателствата ВРС посочил в Решението, че правилно и
законосъобразно при издаване на електронния фиш е установен собственика на МПС
като лице, което носи отговорност за конкретното нарушение. Съгласно чл.189
ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за нарушението. В
съответствие с тази правна уредба и данните в централната база, че Ж.С.Т. е
физическото лице на което като собственик е регистрирано конкретното МПС- лекия
автомобил Пежо 508 с рег.№В****НН на него е издаден ел. фиш за нарушението. Правилно
ВРС отчел, че Ж. Т. не е твърдял и предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за друго лицето, което да е
управлявало по време на нарушението неговия автомобил. В съответствие с чл.189
ал.4 от ЗДвП в Решението е намерена за правилно ангажирана с ел. фиш отговорността
на Т. в качеството му на собственик, за заплащане на глобата за извършеното с
автомобила нарушение. Размерът на глобата наложена с ел. фиш е фиксирана в чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП на 600лв., който по действащата редакция на закона по време
на нарушението е предвидено да се налага на водач, който превиши с над 41 km/h до
50 km/h
разрешената максимална скорост при движение извън населено място. Поради това правилно
ВРС потвърдил като законосъобразен издадения ел. фиш на основание чл.182, ал.1,
т.5 от ЗДвП с фиксирания в тази норма размер на глобата за нарушението.
ВРС е приложил
правилно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и при формиране на извода, че конкретното
деяние не се отличава като такова с явно незначителна обществена опасност, че не
съставлява маловажен случай и за него не е приложим чл.28 от ЗАНН. В заключение
не е налице касационно основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на
Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр.
чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответната страна сумата
от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №1122/29.07.2020г. по НАХД №2853/2020г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Ж.С.Т. *** с
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от
80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: