Решение по дело №4183/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4470
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20201100504183
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………………/23.07.2020 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли през 2020  година,  в следния   състав:    

                                                 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

     ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

              мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА 

 

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 4183 по описа  за 2020 година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.435-438 от ГПК по постъпили в СГС чрез ЧСИ М.П., две жалби жалба от взискателя „Ф.Х.Б.“ ООД: първа жалба  вх.№ 43233/19.06.2019 г. срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 05.06.2019 г. за приключване на изп.дело № 20158510401817 , и втора жалба от взискателя „Ф.Х.Б.“ ООД вх.№ 43235/19.06.2019 г. срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 05.06.2019 г. за приключване на изп.дело № 20158510403707 по идентични оплаквания с двете жалби / озаглавени частна жалба/ , че приключването на двете изп.дела е неправилно, тъй като задълженията на длъжниците към взискателя и другите кредитори не са събрани/погасени изцяло. Прави се с жалбите и искане за допускане от съда на счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на вземанията на всеки от взискателите, постъпилите суми, разпределението на постъпилите суми и др. въпроси, относими към наличие на остатък от дълга към датата на атакуваното разпореждане. Прави се и искане за спиране на съдебното производтсво по жалбите поради наличието на преюдициален спор относно притежаването от длъжниците правото на собственост върху продадените при публичната продан недвижими имоти на дължниците или ипотекарния длъжник.

По жалбите са подадени отделни писмени становища от длъжниците по всяко от изп.дела, според които дължимите от дължниците суми по изп.дела са били заплатени изцяло съгласно указаните от ЧСИ П.дължими суми.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК по жалбата, ЧСИ М.П. чрез помощник А.К., счита жалбите за допустими, но неоснователни, тъй като дължимите от длъжниците суми по двете изп.дела пред този ЧСИ, както са били  посочени в издадени от ЧСИ удостоверение за размера на дълга с изх.№ 13107/13.03.2019 г. , са били погасени : по изп.д.№ № 20158510401817 чрез събиране на суми от възнаграждения на длъжника Н.М.Г., превеждани от работодателя МБАЛ ДОВЕРИЕ АД, в общ размер 9,976.00 лв., постъпили 531.66 лв., преведени от ЧСИ С.Я.по др. изп.дело със същия взискател, разпределение на сумата, постъпила по публичната продан на 1/ 2  идеални части от имота, собственост на С.П.Г., съгласно влязлото в сила Решение № 3713 от 26.05.2017 на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по ч.гр.д. 1648/2017 г., и чрез плащане от С.П.Г. на сума в размер на 5740.16 лв. по сметката на пълномощника на взискателя адв.Р.Ш.с основание: „пълно погасяване по ИД 1817/2014 г“, представен документа на ЧСИ П.с молба от същата  с вх. № 39910/05.06.2019 г., а по изп.дело № 20158510403707 чрез постъпила сума от 773,61 лв. от ЧСИ Р.М.по изп.д.№ 764 въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК  и чрез плащане от С.П.Г. на сума в размер на в размер на 848.79 лв.  по сметката на пълномощника на взискателя адв.Р.Ш.с основание: „ пълно погасяване по ИД 3707/2015 г.“, представен документа на ЧСИ П.с молба от същата  с вх. № 39910/05.06.2019 г. Твърди още ЧСИ, че на 22.05.2019 по сметката му за такси и разноски от взискателя Ф.Х.Б. ООД са постъпили: сума в размер на 836.96 лв. по Изпълнително дело № 20148510401817 и сума в размер на 150,40 лв по Изпълнително дело № 20148510401817 , представляващи размерът на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, включително и дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, пропорционална на вземанията на взискателя Ф.Х.Б. ООД, такива каквито са те съгласно удостоверение за размера на дълга с изх.№ 13107/13.03.2019 г., което сочело, че  взискателят е получил дължимата му се сума от длъжниците С.П.Г. и Н.М.Г. и съответно е превел по сметката му за такси и разноски дължимите такси по ТТРЗЧСИ, и така са били налице основанията за приключване на двете изп.дела с обжалваните разпореждания по тях.

 СГС, като разгледа жалбите, отговорите по тяхя, мотивите на ЧСИ , и се запозна с приложените копия на  изп.дело № 20158510401817 и изп.дело № 20158510403707, двете водени при  ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, намира следното :

Жалбите от взискателя са  допустими- подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване от взискателя акт – разпореждания поотделон от 05.06.2019 г. за приключване на всяко от двете изп.дела.

Разгледани по същество жалбите са основателни, по следните съображения:

По изп.дело № 20158510401817

Изпълнителното дело е образувано на 12.08.2014 г. по молба на взискателя „Ф.Х.Б.“ ООД с ЕИК: *******, чрез пълномощника му адв. Р.В.Ш.- САК въз основа на приложен изпълнителен лист от 10.07.2014 год. и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадени по гр.д. Хо 37061 по описа за 2014 г. на Софийски Районен Съд, 128 състав срещу солидарните длъжници С.П.Г. с ЕГН ********** и Н.М.Г.е ЕГН ********** за заплащане на парично задължение6000 лвл-. главница, 1800 лв. възнаград.лихва, 300 лв. неустойка и 812лв. разноски.

Въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК изпълнително дело №  20148510402655, вземането с взискател Ф.Х.Б. ООД и длъжници С.П.Г. и М.Р.Г.е присъединено към изпълнително дело № 20148510401817. Освен това въз основа на удостоверения по чл. 456 ГПК по три други  изп. дела, са  присъединени и с взискателя В. Г. В. срещу длъжника Н. М. Г., с взискател К. А. срещу длъжника С. П. Г., и с взискател В. Г. В. срещу длъжника С. П. Г..

Книжата по изп.дело сочат на наложен запор върху вземане на Н.М.Г.към МБАЛ Надежда, но няма данни какви суми са постъпвали по изп.дело № 20158510401817 въз основа на този запор, нито какви суми от тези постъпления са превеждани на взискателя. Няма и никакви отбелязвания и по копието от изп.лист по смисъла на чл.455, ал.2, изр.второ от ГПК за   погасявания на вземането по изп.лист, по който е образувано това изп.дело. Няма и данни по изп.дело сумите по извършеното разпределение по протокол от 06.11.2015 г. и  по извършеното то съда разпределение по реда на чл.463 от ГПК съгласно влязлото в сила Решение № 3713 от 26.05.2017 на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по ч.гр.д. 1648/2017 г., и разпореждане на ЧСИ от 15.12.2017 г. по това решение, също да са превеждани на взискателя от ЧСИ М.П.. Не може да се направи и извод, че сумата от 5740.16 лв. по вносната бележка от 13.05.2019 г. от длъжника С.по сметката на пълномощника на взискателя адв.Р.Ш.с основание: „пълно погасяване по ИД 1817/2014 г“, представен документа на ЧСИ П.с молба от същата  с вх. № 39910/05.06.2019 г., е постъпила по сметката на взискателя, доколкото признание за това от взискателя няма, напротив, с жалбата се оспорва изрично погасяването на дълга, нито по копието от изп.дело има данни за твърдяното от ЧСИ М.П.постъпление на сумата 836.96 лв. на 22.05.2019 по сметката му за такси и разноски от взискателя Ф.Х.Б. ООД по това изп.дело и така не може да се направи също извод  за погасителния ефект на вноската бележка от 13.05.2019 г. Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че сумата по вносната бележка е получена от взискателя, то тя не е достатъчна да погаси дълга към взискателя по из.дело 20158510401817, така както е удостоверен с удостоверение издадено на взискателя Ф.Х.Б. ООД по чл.456  от ГПК от 19.02.2018 г. и по удостоверението за дълга, издаден на длъжника С.Г.на 13.03.2019 г. И двете сочат размер на главницата 4329,73 лв. и дължима законна  лихва върху главницата  от 15.12.2017 г. като задължения към взискателя, като първото удостоверение сочи още дължими към взискателя 174 лв. за такси по ТТРЗЧСИ без т.26, а второто удостоверение сочи дължима още към взискателя сума от 7 лв. за разноски, както и  др. дължими по изпълнението такси с вкл. по т.26 в размер на 776, 70 лв. Така според двете удостоверения,           първото от което е получено то пълномощник на взискателя и може да се приеме, че така определения в него остатък от дълга не се оспорва,  задължението към взискателя за главница и законна лихва към датата на плащането 13.05.2019 г. е :  главница 4329,73 лв. и 619,40 лв. дължима законна  лихва върху главницата  от 15.12.2017 г. до 13.05.2019 г. плащането(определена от съда по чл.162 от ГПК с лихвен калкулатор ), още 174 лв. разноски в полза на взискателя, и още 7 лв. разноски/ по второто удостоверения за дълга, и още 776,70 лв. такси по ТТРЗЧСИ, или общо 5906,83 лв. ,  а сумата по вн.бележка е 5740,16 лв. и така не е достатъчна да погаси всички задължения на длъжника по изп.дело 1817/2014 г. Ето защо не са били налице основания за неговото приключване с обжалваното разпределение и то следва да се отмени от съда.

По изп.дело № 20158510403707

Изпълнителното дело е образувано на 15.12.2015 г. по молба на взискателя „Ф.Х.Б.“ ООД с ЕИК: *******, чрез пълномощника му адв. Р.В.Ш.- САК въз основа на приложен изпълнителен лист от 30.11.2015 год. издаден по ч.гр.д. № 9428/2015 г.  на СГС, срещу длъжника С.П.Г. с ЕГН ********** за заплащане на парично задължение 800 лв. разноски по дело. Към главния дълг по изпълнението се прибавят още 600 лв. разноски и 66 ллв. обикн.такси съгласно издадено по него удостоверени е по чл.456 от ГПК на взискателя за присъединяване на вземанията по изп.д. № 764 на ЧСИ Р.Милчева.  Няма данни какви суми са постъпвали по това изп.дело № 20158510403707 за погасяване на дълга, нито какви суми от тези постъпления са превеждани на взискателя. Няма и никакви отбелязвания и по копието от изп.лист по смисъла на чл.455, ал.2, изр.второ от ГПК за   погасявания на вземането по изп.лист, по който е образувано това изп.дело, нито има данни за твърдяното от ЧСИ М.П.постъпление на сума от 773,61 лв. от ЧСИ Р.М.по изп.д.№ 764. Така не може да с еустанови , че раззмерът н адълга по това изп.дело е именно този, които е посочен в удостоверението за дълга, издадено на длъжника С.Г.на 13.03.2019 г. според което той възлиза на 698,39 лв.  разноски по гр.дело и 102,40 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Аналогично на вече изложените от съда мотиви по другото изп.дело (№ 20158510401817),   не може да се направи и извод, че сумата от 848.79 лв.  по вносната бележка от 13.05.2019 г. от длъжника С.за внасянето й по сметката на пълномощника на взискателя адв.Р.Ш.с основание: „ пълно погасяване по ИД 3707/2015 г.“, представен документа на ЧСИ П.с молба от същата  с вх. № 39910/05.06.2019 г., е постъпила по сметката на взискателя, доколкото признание за това от взискателя няма, напротив, с жалбата се оспорва изрично погасяването на дълга, нито по копието от изп.дело има данни за твърдяното от ЧСИ М.П.постъпление на сумата 150,40 лв. на 22.05.2019 по сметката му за такси и разноски от взискателя Ф.Х.Б. ООД по това изп.дело и така не може да се направи също извод  за погасителния ефект на вноската бележка от 13.05.2019 г. Ето защо не се сутановява от копието по изп.дело да е погасено задължението към взискателя и  не са били налице основания за неговото приключване с обжалваното разпределение и то следва да се отмени от съда.

Изложеното води до извод, че не е необходимо да се насрочва открито съдебно заседание пред СГС за разглеждане на жалбите за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото книжата по изпратените копия от двете изп.дела не съдържат данни за погасяване на дълга, така както изисква чл. чл.455, ал.2, изр.второ от ГПК и чл.460 и чл.462 от ГПК.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за спиране на произнасянето от съда по жалбите, на основание чл.229 , ал.1, т.4 от ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор, от който изхода на делото зависи , а именно подвигнат по исков път съдебен спор изнесените и продадени на публична продан от съдебния изпълнител недвижими имоти действителна собственост на длъжника или ипотекарния длъжник. По изп.дела няма такива данни, нито взискателят е представил доказателства за такъв висящ съдебен спор с жалбите си по чл.435 от ГПК.  

Страните нямат искания по разноски и съдът не дължи такова произнасяне по чл.81 от ГПК. Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Ф.Х.Б.“ ООД за спиране на настоящето съдебното производство по чл.437 от ГПК поради наличие на предпоставка по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, както  искането на жалбоподателя „Ф.Х.Б.“ ООД за за събиране на доказателства от съда.

ОТМЕНЯ по жалби на взискателя „Ф.Х.Б.“ ООД следните разпореждания  на ЧСИ М.П. чрез помощник А.К.: разпореждане  от 05.06.2019 г. за приключване на изп.дело № 20158510401817, и разпореждане от 05.06.2019 г. за приключване на изп.дело № 20158510403707, двете изп.дела водени от ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, район на действие СГС .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                                2.