Решение по дело №2475/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1340

 

гр. Пловдив, 29 юни 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски административен съд, XIV състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

              

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА П.А, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2475 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АКВАРЕЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 32Б, представлявано от управителя К.С.М., чрез пълномощника адв. К. - М., със съдебен адрес:***, ***, против ревизионен акт № Р-16001618006323-091-001 от 03.04.2019г., издаден от П.С. - началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и А.Б. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 413 от 05.07.2019г. на ИП директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 11 645,16лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 190,48лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 27 054,58лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 16 775,28лв. и допълнително определени дължими суми за корпоративен данък за 2012г. в размер на 5 168лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 152,98лв., за 2013г. в размер на 5 640лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 867,88лв. и за 2014г. в размер на 6 000,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 444,61лв. 

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят счита, че е представил всички необходими документи, за да му бъде зачетено правото на приспадане на данъчен кредит, съответно осчетоводените текущи разходи, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по отношение извършените от него покупки. По отношение допълнително начисления ДДС, в предходен момент на дружеството е извършена проверка, обективирана с протокол № 1320217/15.07.2013г., в която се съдържа констатация, че придобитата стока от ВОП от Румъния е от регистрирано за целите на ДДС лице. Претендират се сторените в хода на съдебното производство разноски.

Директорът на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Г., е на становище, че жалбата е недопустима, поради просрочие, а по същество - неоснователна по съображения, изложени в депозирана по делото писмена защита. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.

Така постановеният от директора на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок.

От данните по делото се установява, че декларираният електронен адрес е ползван от приходните органи в процеса на ревизията, като на дружеството на този адрес са изпратени заповедта за възлагане на ревизията, искане за представяне на документи и писмени обяснения, ревизионния доклад и ревизионния акт, като връчването е удостоверено със съответни удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол". Решението на директора на дирекция ОДОП – Пловдив е извършено с искане за потвърждаване.

Съгласно нормата на чл.29, ал.1 ДОПК в редакцията й към момента на връчването, е предвидено съобщенията да се връчват на адреса за кореспонденция, а останалите способи  -  по телефон, факс, по електронен път са предвидени като възможност, ако съобщението по ал.1 не е било осъществено. В този смисъл връчването чрез електронен адрес е уредена като право на избор на лицето и е необходимо негово изрично волеизявление – аргумент от чл.28, ал.2 ДОПК Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.

Тълкуването на нормата на ал.2 на чл. 28 ДОПК самостоятелно и във връзка с останалите разпоредби на глава шеста ДОПК налага извод, че ползването на електронния адрес на едно лице като негов адрес за кореспонденция е уредено като негово право и предполага неговото изрично волеизявление, отправено до органите по приходите. Следователно, за да може да бъде ползван електронния адрес на едно лице за връчване на съобщения по ДОПК, следва да е налице предварително дадено от него съгласие, отправено до органите по приходите, а установяването на този факт е в тежест на органите по приходите. В случая доказателства за такова за изрично заявено от ревизираното лице посочване на електронния адрес на дружеството като адрес за кореспонденция на основание чл. 28, ал.2 ДОПК, не са представени.

Посоченият при регистрацията по ЗДДС електронен адрес попада в хипотезата на чл. 32, ал.5 ДОПК, а приемането на съобщенията за връчване на ревизионния доклад и ревизионният акт не могат да бъдат приравнени на съгласие, квалифицирани като реализиране на правото за посочване на електронен адрес по ал.2 на чл. 28 ДОПК

По делото се съдържат и данни за изпращане на съобщение за изготвеното решение и по пощата на адреса за кореспонденция на дружеството, което се твърди да е получено от жалбоподателя, и за което от страна на същия се представи копие на пощенски плик, с което е доставено решението, от което е установяват доставчикът и номерът на товарителницата – л.1183 по делото.

Въз основа на издадено от съда удостоверение, от страна на третото неучастващо по делото лице „M&BM Експрес“ ООД с писмо / л.1212/ е удостоверено, че по данни от информационната система пратка с баркод № 8100015282419 с подател дирекция ОДОП – Пловдив – гр. Пловдив и получател „Акварел“ ООД – Красимр Моллов – гр. Пловдив е доставена на 22.07.20219 г. на К.М..

 След като дружеството не е заявило изрично по реда на чл. 28, ал.2 ДОПК до органите по приходите електронния си адрес като адрес за кореспонденция, независимо от приетите съобщения за възлагане на ревизията, за исканията за представяне на доказателства и ревизионния доклад, за органите по приходите не е отпаднало задължението да извършат връчването на съобщението за постановеното решение на декларирания адрес за кореспонденция, което от събраните доказателства съдът намира за безспорно към дата 22.07.2019 г.

 Посоченият при регистрацията по ЗДДС електронен адрес попада в хипотезата на чл. 32, ал.5 ДОПК, приемането на съобщенията за възлагане на ревизията и ревизионния доклад не могат да бъдат приравнени на съгласие, квалифицирани като реализиране на правото за посочване на електронен адрес по ал.2 на чл. 28 ДОПК.

При недоказаност на посочване на електронния адрес на дружеството като негов адрес за кореспонденция в хода на ревизионното производство изпращането на съобщение за ревизионния акт на този адрес е в нарушение на установените с ДОПК процесуални правила.

С оглед изложеното съдът намира жалбата против ревизионния акт за подадена в срок – на 05.08.2019 г., за което обстоятелство от своя страна също се представиха доказателства – писмо с обратна разписка, сочеща за съдържание жалба до ОДОП, получено на 06.08.2019 г./ л.1186/, оригинал на товарителница от 05.08.2019 г. с изпращач М.К. и получател ТД на НАП – копие от жалба до ОДОП, както и разпечатка от информация за пратка с баркод 5300121483313, поради което се налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

          Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618006323-020-001 от 18.10.2018г., издадена от П.С. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателя с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2012г. – 31.12.2014г. и задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 22.10.2018г. по електронен път. Издадена е ЗИЗВР № Р-16001618006323-020-002 от 21.01.2019г., връчена по електронен път на 21.01.2019г., с която крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 22.02.2019г.

В хода на тази административна процедура е съставен ревизионен доклад № Р-16001618006323-092-001 от 08.03.2019г., въз основа на който възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали ревизионен акт № Р-16001618006323-091-001 от 03.04.2019г. По делото няма данни срещу така изготвения РД в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да е депозирано възражение.

По жалба на дружеството е издадено решение № 413 от 05.07.2019г. от ИП директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДПОК, по делото са представени заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. и РД-09-1801 от 28.09.2018г., издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 8 – 14). С оглед компетентността на издателя на решението на горестоящия административен орган, по делото са представени заповед № ЗЦУ-ОПР-23 от 16.06.2017г. и заповед № 3719 от 23.04.2019г. на изпълнителния директор на НАП (л. 6 – 7).

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото дока-зателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.   

От фактическа страна съдът намира за установено следното: за 2012г. и 2013г. РЛ е декларирало основна дейност „търговия на дребно с вестници и канцеларски стоки“, а за 2014г. – „производство на канцеларски материали от хартия и картон“. В хода на ревизията са предприети редица процесуални действия на основание чл. 45, чл. 37 ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, като на лицето са връчени по надлежния ред ИПДПОЗЛ, в резултат на което същото е представило изисканите документи. От ревизиращия екип е извършена проверка на счетоводните документи в офиса на счетоводна кантора „Джони – АС“, извършваща счетоводното обслужване на жалбоподателя, документирана с протокол № 1457676 от 19.12.2018г. С протокол № 1457679 от 19.12.2018г. към доказателствения материал на ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в предхождаща ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУПО), възложена с резолюция за проверка № П-16001618076718-0РП-001 от 24.04.2018г. С протокол № 1457682 от 22.02.2019г. са приобщени доказателства от извършени проверки в информационния масив на НАП.

В настоящото ревизионно производство, органът по приходите не е признал правото на приспадане на ДК в общ размер на 27 054,58лв. и е извършил преобразуване на декларирания СФР със следните суми по години – за 2012г. – 51 680лв., за 2013г. – 56 400лв. и за 2014г. – 60 002,80лв. по фактури и доставчици, както следва:

-„Еллас“ ЕООД – данъчен кредит в размер на 2 000лв. по ф-ра № 9091/14.12.2012г. с предмет на доставката „ситопечат 10 000бр.“ и преобразуване на СФР със сумата в размер на 51 680лв. по ф-ри №№ 4501/13.07.2012г., 4509/27.07.2012г., 4722/16.09.2012г., 4739/27.09.2012г., 4759/29.09.2012г., 4860/24.10.2012г. и 9091/14.12.2012г. с предмет на доставката ситопечат на различни количества изделия.

          В хода на ревизията органът по приходите е инициирал извършването на насрещна проверка на въпросния доставчик. За резултатите от същата е съставен протокол № П-16001618197387-141-001/07.01.2019г., в който е отразено, че за целите на насрещната проверка е издадено ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при извършени посещения на декларирания от дружеството - доставчик  адрес за кореспонденция, не е открит управителя или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната администрация. След изтичане на указания в искането срок, по пощата са постъпили документи, сред които заверено копие на ф-ра № 9091/14.12.2012г., приемо – предавателен протокол от 20.12.2012г., договор за изработка от 14.12.2012г. с предмет ситопечат върху 20 000бр. единични клипборда на надпис Lottex Office and stationary products, справка – декларация по ЗДДС и дневник за продажбите за данъчен период м. 12.2012г., аналитичен регистър на сметка 411 Клиенти (само за контрагент „Акварел“ ООД), 702 Приходи от продажба на стоки, 453/2 Начислен ДДС при продажби и 501 Каса. Представени са фактури № 3251/02.07.2012г. с издател „Мобилтач“ ЕООД и № 1245/10.09.2012г. с издател „Софас къмпани“ ЕООД с предмет на доставките „ситопечат“. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които фактическите изпълнители на доставката на услуга „ситопечат“ са доставчиците на „Еллас“ ЕООД „Мобилтач“ ЕООД и „Софас къмпани“ ЕООД, които са предали отпечатаните материали на прекия доставчик и той, от своя страна, ги е предал на жалбоподателя.

          След анализ на представените от доставчика доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са представени съпъстващи доставката документи за предаване на 20 000бр. материали от жалбоподателя на прекия доставчик и от прекия доставчик на предходните доставчици. Не е посочено и място на предаване, с оглед евентуалното им транспортиране. Не са представени доказателства за наличие на обекти, персонал и съответна техника за изпълнение на услугите по ситопечат.

          Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП по отношение предходните доставчици „Софас къмпани“ ЕООД и „Мобилтач“ ЕООД, при която са установени следните факти и обстоятелства: в дневника за продажби на първото дружество няма отразена ф-ра № 1245/10.09.2012г., а в дневника на второто дружество е отразена ф-ра № 3251/02.07.2012г. По отношение на първия предходен доставчик е установено, че към датата на издаване на процесната фактура същото е с едноличен собственик на капитала Ц.Г.К., седалище и адрес на управление: ***. Към датата на издаване на фактурата от „Мобилтач“ ЕООД в дружеството има назначени 5 лица по трудови правоотношения на длъжности „продавач консултант“ и „регионален мениджър“. Предходният доставчик има регистрирано 1бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП за обект търговия на дребно с текстил и кинкалерия, находящ се в ***, въведено в експлоатация на 09.05.2012г. За периода от 19.06.2012г. до 31.12.2012г. не са регистрирани обороти на това ФУ.

          По отношение на втория предходен доставчик „Софас къмпани“ ЕООД е констатирано, че към датата на издаване на процесната фактура същото е със собственик на капитала П.Н.П. и седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Огражден“, Търговски център. Към датата на издаване на процесната фактура в дружеството няма наети лица по трудови правоотношения, като до 01.08.2012г. в дружеството са били назначени 11 лица на длъжности, свързани с производство на мебели. Предходният доставчик има регистрирано 1бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП за обект мебелен магазин, находящ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, въведено в експлоатация на 30.03.2012г. За периода от 01.09.2012г. до 30.09.2012г. не са регистрирани обороти на това ФУ.  

           Предвид така установените обстоятелства, в хода на ревизионното производство, органът по приходите при ТД на НАП – Пловдив е извършил проверка на данните, съдържащи се в информационния масив на НАП, имащи отношение към прекия доставчик и предходните доставчици. Установено е, че доставчикът не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от икономическата дейност за 2012г. Декларирано е ФУ с дистанционна връзка с НАП към момента на издаване на процесните фактури в обект „офис“, находящ се в гр. Пловдив, Стоков базар „Тримо“, офис 5. За ревизирания период са сключени трудови договори на 15.10.2012г. с лица на длъжности „търговски сътрудник“ и „търговски посредник“, единият от които е прекратен на 15.12.2012г. и на 17.12.2012г. с едно лице на длъжност „графичен дизайнер“, като останалите трудови договори са прекратени на 05.12.2013г. Няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наети лица по извънтрудови правоотношения за 2012г.

          По повод връчено на управителя на РЛ ИПДПОЗЛ са представени заверено копие на процесната фактура № 9091/14.12.2012г., ведно с прикрепен към нея фискален бон, договор за изработка от 14.12.2012г., приемо – предавателен протокол от 20.12.2012г., пътен лист № 041196 от 20.12.2012г. за автомобил рег. № *** с водач с фамилия „Б.“, хронологична ведомост по документи и аналитични сметки. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които предметът на фактурата е ситопечат на 10 000бр. сребристи надписи върху единичен клипборд, но са отпечатани и предадени 20 000бр.

          Извършен е анализ на представените от жалбоподателя документи, при които е констатирано, че в счетоводните документи се съдържат единствено данни за счетоводното отразяване на фактурата по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и по кредита на сметка 501 Каса. Съгласно данните в представените документи са предадени общо 20 000бр. готови изделия, които е в повече с 10 000бр. от фактурираното с ф-ра № 9091/14.12.2012г. Тъй като в съпътстващите доставката документи не е посочено къде са предадени материалите на доставчика и от доставчика на поддоставчиците за извършване на услугата и на доставчика на, съответно в пътния лист на МПС е посочен маршрут „Пловдив градско 90км“ не може да се приеме, че е извършен транспорт на готовите изделия от жалбоподателя.

          Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е формирал извода, че, както от страна на дружеството-доставчик, така и от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства относно извършване на услугата, включително за място на предаването и приемането на материалите,  място на предаване и приемане на готовите изделия и транспортирането им. Нито едно от дружествата пряк доставчик и предходни доставчици не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която да са посочени притежавани собствени активи, включително специализирана техника за ситопечат. Не са представени и доказателства за наем на такава специализирана техника, материали и консумативи за функционирането й и помещения за съхранение на значителния брой материали след приемането им и на готовите изделия преди предаването им на жалбоподателя. Не може да се приеме за доказано твърдението на РЛ за транспортиране на материалите и готовите изделия с негов транспорт, тъй като са представени единствено доказателства за движението на МПС на 20.12.2012г. – датата на приемане на готовите изделия, без да е представен допълнителен документ за посетените обекти по маршрут „Пловдив градско“. Не са представени и доказателства за предаване на материалите от прекия доставчик на предходните доставчици и приемането на готовите изделия от предходните доставчици, както и за транспортирането им, още повече, че единият от предходните доставчици има търговски обект в гр. Велико Търново. С оглед на това е формирано заключение, че обследваните първични счетоводни документи не удостоверяват реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 000лв. по процесната фактура, издадена през данъчен период м. 12.2012г.

          С аналогични аргументи за неосъществена доставка от издателя на фактурите, е извършено преобразуване на декларирания от РЛ СФР за 2012г. със сумата в общ размер на 51 680лв. по ф-ри №№ 4501/13.07.2012г. с ДО в размер на 8 700лв., 4509/27.07.2012г. с ДО в размер на 7 800лв., 4722/16.09.2012г. с ДО в размер на 4 950лв., 4739/27.09.2012г. с ДО в размер на 5 218лв., 4759/29.09.2012г. с ДО в размер на 5 012лв., 4860/24.10.2012г. с ДО в размер на 10 000лв. и 9091/14.12.2012г. с ДО в размер на 10 000лв. Предмет на доставките е ситопечат на различни бройки изделия. Правните основания за извършеното преобразуване са разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

-„Ц.И.С. Петкол“ ЕООД – 1 494лв. по ф-ри №№ 10…3259/31.05.2013г., 10…3362/30.07.2013г., 10…3392/20.08.2013г., 10…3400/23.08.2013г., 10…3439/13.09.2013г., 10…3496/01.10.2013г. и 10…3534/25.10.2013г. и преобразуване на СФР със сумата в общ размер на 7 470лв., представляваща ДО на посочените фактури. Предмет на доставката е копирна хартия А4 – различни количества.

          В хода на ревизията органът по приходите е инициирал извършването на насрещна проверка на въпросния доставчик. За резултатите от същата е съставен протокол № П-22220218198400-141-001/07.01.2019г., в който е отразено, че за целите на насрещната проверка е издадено ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при извършени посещения на декларирания от дружеството - доставчик  адрес за кореспонденция, не е открит управителя или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната администрация. Както в указания в горното искане срок, така и да датата на съставяне на протокола за насрещна проверка, от страна на проверяваното лице, не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените фактури за продажба на стоки.

           Предвид така установените обстоятелства, в хода на ревизионното производство, органът по приходите при ТД на НАП – Пловдив е извършил проверка на данните, съдържащи се в информационния масив на НАП, имащи отношение към коментирания доставчик. Установено е, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС, считано от 25.10.2013г., но фактурите са отразени в дневниците за продажби и СД за съответния данъчен период. За 2013г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за извършваната икономическа дейност. За ревизирания период са сключени трудови договори с 2 лица, но същите са прекратени, считано от 20.06.2013г. и 20.11.2013г. и няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения.

          През периода на издаване на фактурите доставчикът има две регистрирани ФУ с дистанционна връзка с НАП – за търговски обект „без стационарен обект“, находящ се в гр. София, ул. „Ами Буе“ № 61 и за търговски обект „магазин за търговия на дребно с печатна литература и/или канцеларски стоки“, находящ се в гр. Русе, ул. „Давид“ № 31.

          При анализ на събраните доказателства, ревизиращият екип е направил извод, че не са представят доказателства за собствени или наети складови помещения при доставчика за съхранение на големи количества копирна хартия. Не са представени доказателства за предаването й на жалбоподателя, с оглед преценката за необходимостта от транспортирането й. От страна на доставчика не са представени доказателства за наличието на МПС (собствено или наето) за извършване на транспорта на стоката, както и такива за ангажиране на превозвач. От страна на жалбоподателя също не са представени доказателства за транспортиране на стоката с негов транспорт или с транспорт за негова сметка. Направен е извод, че прекият доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката с посочения в процесните фактури предмет.

          По повод връчено на управителя на РЛ ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на процесните фактури, ведно с фискални бонове за разплащане в брой, хронологична ведомост по документи и аналитични сметки. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които няма сключен договор с доставчика, а предмет на доставката са различни количества копирна хартия А4.

          При анализ на представените от жалбоподателя доказателства, ревизиращият екип е направил извод, че не са представени доказателства за транспортирането на стоките нито с МПС на доставчика, нито с МПС на жалбоподателя. Единствените доказателства се отнасят до издадени фискални бонове от ФУ, регистрирано на търговския обект в гр. София към ф-ри №№ 10…3259/31.05.2013г., 10…3362/30.07.2013г., 10…3392/20.08.2013г. и счетоводното отразяване на доставката при жалбоподателя по дебита на сметка 304 Стоки и кредита на сметка 501 Каса.

          Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е формирал извода, че, както от страна на дружеството - доставчик, така и от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства относно прехвърляне на собствеността на стоките, включително за транспортирането им. С оглед на това е формирано заключение, че обследваните първични счетоводни документи не удостоверяват реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на РЛ не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 494лв. по процесните фактури, издадени за данъчни периоди мм. 05, 07, 08 и 09 и 10.2013г.

          -„Евростандарт 21“ ЕООД – 4 000лв. по ф-ра №№ 8109/26.06.2013г. и 8111/28.06.2013г. и преобразуване на СФР със сумата в общ размер на 20 000лв., представляваща ДО на посочените фактури. Предмет на доставката е ситопечат на различни количества изделия.

          В хода на ревизията органът по приходите е инициирал извършването на насрещна проверка на въпросния доставчик. За резултатите от същата е съставен протокол № П-04000418198320-141-001/07.02.2019г., в който е отразено, че за целите на насрещната проверка е издадено ИПДПОЗЛ, връчено на управителя на доставчика. В указания в искането срок са постъпили документи, сред които заверени копия на процесните фактури, договори за изработка от 26.06.2013г. с предмет ситопечат върху 19 200бр. латексови сини балони на надпис Aquarel collection и от 28.06.2013г. с предмет ситопечат върху 20 800бр. латексови жълти балони с надпис Aquarel collection, приемо – предавателни протоколи от 08.07.2013г. и 09.07.2013г. за предаване на готовите изделия, справки – декларации по ЗДДС и дневници за продажбите за съответните данъчни периоди, аналитичен регистър на сметка 702 Приходи от продажба на стоки, 453/2 Начислен ДДС при продажби (само за контрагент „Акварел“ ООД) и 501 Каса. Представена е фактура № 6112/06.06.2013г. с издател „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД с предмет на доставките 60 000бр. латексови балони, аналитичен регистър на сметка 304/1 Стоки, 453/1 Начислен ДДС при покупките, 401 Доставчици (само за контрагент „Акварел“ ООД). Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които фактическите изпълнители на доставката на услуга „ситопечат“ е доставчикът на стоките „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД.

          Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно прекия доставчик „Евростандарт 21“ ЕООД, при която е констатирано, че дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната през 2013г. независима икономическа дейност. За периода от 01.06.2013г. до 31.12.2013г. в дружеството има назначени 2 лица на длъжност „продавач – консултант“ и няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за заплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. През годината има регистрирани 2бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП, съответно на 12.03.2012г. за обект магазин за търговия на дребно с текстил и кинкалерия „Вива Аксесъри“, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 186 (дерегистрирано на 30.09.2013г.) и на 20.05.2013г. за обект без стационарен обект за търговия на едро със строителни материали, находящ се в с. Страхилово, ул. „34-та“ № 52 (дерегистрирано на 08.10.2013г.).

          Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД, документирана с протокол № П-16001618197385-141-001/07.01.2019г., включително и като пряк доставчик на жалбоподателя, по отношение издадени ф-ри №№ 4510/20.02.2013г., 4512/22.02.2013г., 2241/28.03.2013г. и 2242/29.03.2013г. с предмет на доставката ситопечат на различни количества изделия. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

          Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно предходния доставчик, при която е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 23.05.2013г. и не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност. За периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в дружеството са назначени две лица по трудови правоотношения на длъжности „рекламен агент“, трудовият договор с което е прекратен на 09.03.2013г. и „ситопечатар“, считано от 23.01.2013г. Не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДХЛ за заплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. През годината има регистрирано 1бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП на 27.12.2012г. за обект без стационарен обект за търговия на дребно с разнородни хранителни стоки, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Огражден“ № 10.

          След анализ на представените от доставчика доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са представени съпъстващи доставката документи за предаване на 60 000бр. материали балони за извършване на услугата „ситопечат“. След анализ на счетоводните записвания по счетоводните сметки на прекия доставчик „Евростандарт 21“ ЕООД може да се направи извод, че по кредита на сметка 304 Стоки са изписани стоки 40 000бр. балони латекс с отчетна стойност 14 920лв. и при изписването на стоките е взета счетоводна операция за дебитиране на сметка 601 Разходи за материали. От счетоводното записване дебит сметка 401 Доставчици срещу кредит сметка 503 Разплащателна сметка може да се направи извод, че заплащането на стоките е по банков път, но не са представени доказателства за извършено разплащане. Съгласно представените договори за изработка и приемо – предавателни протоколи доставчикът следва да извърши доставка на услуга ситопечат върху 19 200бр. сини латексови балони и върху 20 800бр. жълти латексови балони. В процесните фактури са посочени други стойности на изделията, върху които следва да бъде отпечатан надпис – съответно 12 000бр. по първата фактура и 13 000бр. по втората фактура. Не са представени доказателства за причините за различните бройки изделия договорите за изработка, фактурите и приемо – предавателните протоколи. Не е посочено и място на предаване, с оглед евентуалното им транспортиране. Не са представени доказателства за наличие на обекти, персонал и съответна техника за изпълнение на услугите по ситопечат.

          След анализ на доказателствата от информационния масив на НАП по отношение на предходния доставчик е направен извод, че не са представени доказателства при предходния доставчик за съхранение на голямо количество стоки (латексови балони), за конкретен обект и за транспортирането им до прекия доставчик с МПС на предходния доставчик или МПС на прекия доставчик.

          По повод връчено на управителя на РЛ ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на процесните фактури, ведно с прикрепени към тях фискални бонове, договори за изработка, приемо – предавателни протоколи, хронологична ведомост по документи и аналитични сметки. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които предметът на фактурата е ситопечат на надписи върху жълти и сини латексови балони, в количествата, посочени в договорите за изработка и приемо – предавателните протоколи.

          Извършен е анализ на представените от жалбоподателя документи, при които е констатирано, че в счетоводните документи се съдържат единствено данни за счетоводното отразяване на фактурите по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и по кредита на сметка 501 Каса, т.е. извършено е разплащане в брой по доставката.

          Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е формирал извода, че, както от страна на дружеството - доставчик, така и от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства относно извършване на услугата, включително за място на предаването и приемането на материалите,  място на предаване и приемане на готовите изделия и транспортирането им. Нито едно от дружествата пряк доставчик и предходен доставчик не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която да са посочени притежавани собствени активи, включително специализирана техника за ситопечат. Не са представени и доказателства за наем на такава специализирана техника, материали и консумативи за функционирането й и помещения за съхранение на значителния брой материали след приемането им и на готовите изделия преди предаването им на жалбоподателя. Не са представени и доказателства за предаване на материалите от прекия доставчик на предходния доставчик и приемането на готовите изделия от предходните доставчици, както и за транспортирането им, още повече, че прекият доставчик има търговски обект в гр. Варна и с. Страхилово. С оглед на това е формирано заключение, че обследваните първични счетоводни документи не удостоверяват реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 000лв. по процесните фактури, издадени през данъчен период м. 06.2013г.

          С аналогични аргументи за неосъществена доставка от издателя на фактурите, е извършено преобразуване на декларирания от РЛ СФР за 2013г. със сумата в общ размер на 20 000лв., представляваща данъчната основа на процесните фактури. Предмет на доставките е ситопечат на различни бройки изделия. Правните основания за извършеното преобразуване са разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

-„Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД – 7 260лв. по ф-ри №№ 4510/20.02.2013г., 4512/22.02.2013г., 2241/28.03.2013г. и 2242/29.03.2013г. с предмет на доставките ситопечат на различни бройки изделия.

          В хода на ревизията органът по приходите е инициирал извършването на насрещна проверка на въпросния доставчик, резултатите от която са описани по-горе в настоящото решение по отношение доставката от прекия доставчик „Евростандарт 21“ ЕООД.

          По повод връчено на управителя на РЛ ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на процесните фактури, ведно с договори за изработка от 22.02.2013г., 28.03.2013г. и 29.03.2013г., приемо – предавателни протоколи от 08.03.2013г., 08.04.2013г., 10.04.2013г. и 17.04.2013г. и фискални бонове за разплащане в брой и хронологична ведомост по документи и регистри. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които по първата фактура са отпечатани 8 600бр. изделия, по втората фактура – 15 600бр., по третата фактура – 10 000бр. и по четвъртата фактура – 5 000бр. Отпечатани са рекламни надписи върху хартиени кутии (по първата фактура), корици на кожени жълти тефтери (по втората фактура), термо чаши (по третата фактура) и електронни моливници с часовник и термометър (по четвъртата фактура).

          При извършена съпоставка на данните в представените от жалбоподателя доказателства ревизиращият екип е констатирал, че процесните фактури, с изключение на ф-ра № 4510/20.02.2013г., са издадени на датите на сключване на договорите, като са налице несъответствия между възложените и приетите с приемо – предавателни протоколи количества на готовите изделия. Не са представени доказателства за предаване на стоките от възложителя на изпълнителя, място на предаването им, с оглед необходимостта от транспортирането им, предвид тяхното количество. Не са представени и доказателства за причините за несъответствие между договорените количества изделия спрямо предмета на доставката по процесните фактури №№ 4512/22.02.2013г. и 2242/29.03.2013г. От страна на жалбоподателя са представени единствено счетоводни документи за счетоводното отразяване на доставката при получателя.

          Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е формирал извода, че, както от страна на дружеството - доставчик, така и от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства относно прехвърляне на собствеността на стоките, включително за транспортирането им. С оглед на това е формирано заключение, че обследваните първични счетоводни документи не удостоверяват реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 260лв. по процесните фактури, издадени през данъчни периоди мм. 02 и 03.2013г.

          С аналогични аргументи за неосъществена доставка от издателя на фактурите, е извършено преобразуване на декларирания от РЛ СФР за 2013г. със сумата в общ размер на 36 400лв., представляваща данъчната основа на процесните фактури. Предмет на доставките е ситопечат на различни бройки изделия. Правните основания за извършеното преобразуване са разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

-„Джоя трейд“ ЕООД – 280лв. по ф-ра № 10…565/26.09.2014г. с предмет на доставката копирна хартия А4 400бр.

          В хода на ревизията органът по приходите е инициирал извършването на насрещна проверка на въпросния доставчик. За резултатите от същата е съставен протокол № П-0400051897505-141-001/17.12.2018г., в който е отразено, че за целите на насрещната проверка е издадено ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при извършени посещения на декларирания от дружеството - доставчик  адрес за кореспонденция, не е открит управителя или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната администрация. Както в указания в горното искане срок, така и да датата на съставяне на протокола за насрещна проверка, от страна на проверяваното лице, не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадената фактура за продажба на стоки.

           Предвид така установените обстоятелства, в хода на ревизионното производство, органът по приходите при ТД на НАП – Пловдив е извършил проверка на данните, съдържащи се в информационния масив на НАП, имащи отношение към коментирания доставчик. Установено е, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС, считано от 07.10.2014г. и процесната фактура на е включена в дневника за продажбите и СД за съответния данъчен период. За 2014г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност, няма назначени лица по трудови правоотношения и няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. За годината има регистрирано 1бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП, считано от 22.10.2013г. за обект без стационарен обект за търговия на дребно с други стоки, некласифицирани другаде, находяке се в гр. София, ул. „Илия Бешков“ № 8. 

          По повод връчено на управителя на РЛ ИПДПОЗЛ са представени заверено копие на процесната фактура, ведно с фискален бон за разплащане в брой, хронологична ведомост по документи и аналитични сметки, пътен лист от 26.09.2014г. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които няма сключен договор с доставчика и предмет на доставката е копирна хартия А4.

          След анализ на представените доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че няма доказателства за обекти на съхранение на стоките, предмет на продажба, при доставчика. Не са представени доказателства и за транспортиране на стоките, тъй като няма данни за място на натоварване, а в представения от жалбоподателя пътен лист липсват данни за маршрут.

          Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е формирал извода, че, както от страна на дружеството - доставчик, така и от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства относно прехвърляне на собствеността на стоките, включително за транспортирането им. С оглед на това е формирано заключение, че обследваните първични счетоводни документи не удостоверяват реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 280лв. по процесната фактура, издадена за данъчен период м. 09.2014г.

-„Адмирал 2008“ ЕООД – 4 0000,56лв. по ф-ра № 3042/05.08.2014г. с предмет на доставката „часовници стенни 420бр.“, ф-ра № 3047/13.08.2014г. с предмет на доставката „поставки за бюро 600бр.“ и ф-ра № 3055/19.08.2014г. с предмет на доставката „ключодържатели 840бр., химикали 1 700бр.“

          В хода на ревизията органът по приходите е инициирал извършването на насрещна проверка на въпросния доставчик. За резултатите от същата е съставен протокол № П-04000418198429-141-001/18.12.2018г., в който е отразено, че за целите на насрещната проверка е издадено ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при извършени посещения на декларирания от дружеството - доставчик  адрес за кореспонденция, не е открит управителя или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната администрация. Както в указания в горното искане срок, така и да датата на съставяне на протокола за насрещна проверка, от страна на проверяваното лице, не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените фактури за продажба на стоки.

          След приключване на насрещната проверка, в ТД на НАП – гр. Велико Търново са постъпили документи и писмени обяснения – заверени копия на процесните фактури, приемо – предавателни протоколи от 05.08.2014г., 13.08.2014г. и 19.08.2014г., дневник за продажбите и СД за данъчен период м. 08.2014г., хронологичен регистър на сметки 702 Приходи от продажба на стоки, 501 Каса (само за контрагент „Акварел“ ООД), 453/2 Начислен ДДС за продажбите и фактура от предходен доставчик „Гардън“ ЕООД. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които прекият доставчик е закупил стоките от предходния доставчик „Гардън“ ЕООД и ги е предал на жалбоподателя. Разплащането е извършено в брой.

          Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, съгласно констатациите в която процесните фактури са отразени в дневника за продажбите и СД за данъчен период м. 08.2014г. За 2014г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност, за периода от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. няма назначени лица по трудови правоотношения и не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. Доставчикът има регистрирано 1бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП, считано от 26.06.2014г. за обект без стационарен обект за търговия на дребно с разнородни нехранителни стоки, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 77.

          Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно предходния доставчик, съгласно констатациите в която процесната фактура е отразена в дневника за продажбите и СД за данъчен период м. 08.2014г. с получател „Адмирал 2008“ ЕООД. Предходният доставчик е дерегистриран по ЗДДС, считано от 21.11.2014г., не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност, няма назначени лица по трудови правоотношения и не е подал справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. Дружеството има регистрирани 2бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП, съответно за обект офис за търговия на дребно с нехранителни стоки с дата на въвеждане в експлоатация – 07.03.2014г., находящ се в гр. Сливен, ул. „Братя Шкорпил“ № 6 и за обект без стационарен обект за други услуги, находящ се в гр. Сливен, ул. „Братя Шкорпил“ № 6, с дата на въвеждане в експлоатация – 26.06.2014г. и дата на дерегистрация – 12.01.2015г.

          След анализ на данните в събраните доказателства е направен извод, че нито прекият, нито предходният доставчик са представили документи за помещения за съхранение на стоките, предмет на последваща продажба. Няма доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката, както и за транспортиране на стоките с транспорт за сметка на някое от двете дружества. От страна на прекия доставчик не са представени доказателства за разплащане на доставката в брой, за заприходяване на стоките, за съпъстващи документи за приемо – предаването им, както и за материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката. 

          По повод връчено на управителя на РЛ ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на процесните фактури, ведно с фискални бонове за разплащане в брой, приемо – предавателни протоколи от 05.08.2014г., 13.08.2014г. и 19.08.2014г., хронологична ведомост по документи и аналитични сметки. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които стоките са закупени въз основа на сключен договор с доставчика.

          При анализ на представените документи ревизиращият екип е направил извод, че стоките са намерили счетоводно отражение по дебита на сметка 601 Разходи за материали (подаръци клиенти) и кредита на сметка 501 Каса и разплащането по доставките е извършено в брой. В документите липсва информация за извършен превоз на стоките и за място на приемане и предаване.

          Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е формирал извода, че, както от страна на дружеството - доставчик, така и от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства относно прехвърляне на собствеността на стоките, включително за транспортирането им. С оглед на това е формирано заключение, че обследваните първични счетоводни документи не удостоверяват реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 000,56лв. по процесните фактури, издадени за данъчен период м. 08.2014г.

          С аналогични аргументи за неосъществена доставка от издателя на фактурите, е извършено преобразуване на декларирания от РЛ СФР за 2014г. със сумата в общ размер на 20 002,80лв., представляваща данъчната основа на процесните фактури. Правното основание за извършеното преобразуване са разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

-„Теменуга ЕЛ“ ЕООД – 8 000лв. по ф-ра № 23108/16.05.2014г. с предмет на доставката „стенен часовник 500бр.“, ф-ра № 23113/20.05.2014г. с предмет на доставката „рекламни химикали лукс 1 000бр.“, ф-ра № 23118/25.05.2014г. с предмет на доставката „рекламни ключодържатели 2 000бр.“ и ф-ра № 23123/30.05.2014г. с предмет на доставката „хартия 10 000л“

          В хода на ревизията органът по приходите е инициирал извършването на насрещна проверка на въпросния доставчик. За резултатите от същата е съставен протокол № П-04000418198350-141-001/28.12.2018г., в който е отразено, че за целите на насрещната проверка е издадено ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при извършени посещения на декларирания от дружеството - доставчик  адрес за кореспонденция, не е открит управителя или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната администрация. Както в указания в горното искане срок, така и да датата на съставяне на протокола за насрещна проверка, от страна на проверяваното лице, не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените фактури за продажба на стоки.

          След приключване на насрещната проверка, в ТД на НАП – гр. Велико Търново са постъпили документи и писмени обяснения – заверени копия на процесните фактури, приемо – предавателни протоколи от 16.05.2014г., 20.05.2014г. – 2бр. и 26.05.2014г., дневник за продажбите и СД за данъчен период м. 05.2014г., хронологичен регистър на сметки 702 Приходи от продажба на стоки, 501 Каса (само за контрагент „Акварел“ ООД), 453/2 Начислен ДДС за продажбите и фактура от предходен доставчик „Каличев АРТ“ ЕООД. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които прекият доставчик е закупил стоките от предходния доставчик и ги е предал на жалбоподателя. Разплащането е извършено в брой.

          Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно прекия доставчик, съгласно констатациите в която процесните фактури са отразени в дневника за продажбите и СД за данъчен период м. 05.2014г. За 2014г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност, за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. няма назначени лица по трудови правоотношения и не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. Доставчикът има регистрирано 1бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП, регистрирано считано от 25.02.2014г. за обект без стационарен обект за търговия на дребно с разнородни нехранителни стоки, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Рада Войвода“ № 7, дерегистрирано считано от 25.06.2014г.

          Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно предходния доставчик, съгласно констатациите в която процесната фактура не е отразена в дневника за продажбите и СД за данъчен период м. 05.2014г. Предходният доставчик е дерегистриран по ЗДДС, считано от 11.06.2014г., не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност, няма назначени лица по трудови правоотношения и не е подал справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. Дружеството има регистрирани 2бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП, съответно за обект без стационарен обект за търговия на едро със строителни материали с дата на въвеждане в експлоатация – 25.03.2014г., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Огражден“ № 1, дерегистрирано на 25.06.2014г., на което не са регистрирани обороти и за обект за предоставяне на рекламни/печатни услуги, находящ се в гр. Пловдив, ул. „София“ № 66Б, с дата на въвеждане в експлоатация – 05.04.2012г. и дата на дерегистрация – 06.01.2014г.

          След анализ на данните в събраните доказателства е направен извод, че нито прекият, нито предходният доставчик са представили документи за помещения за съхранение на стоките, предмет на последваща продажба. Няма доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката, както и за транспортиране на стоките с транспорт за сметка на някое от двете дружества. От страна на прекия доставчик не са представени доказателства за разплащане на доставката в брой, за заприходяване на стоките, за съпъстващи документи за приемо – предаването им, както и за материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката. 

          По повод връчено на управителя на РЛ ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на процесните фактури, ведно с фискални бонове за разплащане в брой, приемо – предавателни протоколи от 16.05.2014г., 20.05.2014г. – 2бр. и 26.05.2014г., пътни листове от 19.05.2014г. и 26.05.2014г. за движение на МПС по маршрут Троян – Русе – Разград – Габрово, хронологична ведомост по документи и аналитични сметки. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които стоките са закупени въз основа на сключен договор с доставчика.

          При анализ на представените документи ревизиращият екип е направил извод, че стоките са намерили счетоводно отражение по дебита на сметка 601 Разходи за материали и кредита на сметка 501 Каса и разплащането по доставките е извършено в брой. В документите липсва информация за извършен превоз на стоките и за място на приемане и предаване, поради което не може да се приеме, че с МПС, посочено в пътните листове, е извършен транспорт именно на процесните стоки. Наред с това, са констатирани и несъответствия в приемо – предавателните протоколи, спрямо предмета на доставката по фактурите, като е посочено, че се предават и приемат 9 900бр. рекламни химикали.

          Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е формирал извода, че, както от страна на дружеството - доставчик, така и от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства относно прехвърляне на собствеността на стоките, включително за транспортирането им. С оглед на това е формирано заключение, че обследваните първични счетоводни документи не удостоверяват реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 000лв. по процесните фактури, издадени за данъчен период м. 05.2014г.

          С аналогични аргументи за неосъществена доставка от издателя на фактурите, е извършено преобразуване на декларирания от РЛ СФР за 2014г. със сумата в общ размер на 40 000лв., представляваща данъчната основа на процесните фактури. Правното основание за извършеното преобразуване са разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

          На следващо място, в хода на ревизията е констатирано, че през данъчен период м. 01.2013г. РЛ е декларирало в дневника за продажби, СД и VIES декларация извършен ВОД на стоки към румънското дружество Remex Trade, документирана с инвойс № **********/24.01.2013г. с ДО 58 225,79лв. и приложена нулева данъчна ставка. Извършена е за валидността на данъчния номер, при която е констатирано, че румънският търговец не е регистрирано по ЗДДС лице в съответната държава – членка на ЕС – Румъния. Извършена е допълнителна служебна проверка на валидността на ДДС номера на румънското дружество в хода на административното обжалване, при която е констатирано, че румънският търговец е регистриран по ЗДДС, считано от 13.02.2013г. и е дерегистриран, считано от 20.10.2016г.

          При така установената фактическа обстановка е направен извод, че за жалбоподателя не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и липсва основание за прилагане на нулева ставка на данъка. При приемане на доставката за облагаема на територията на страната, на основание разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 82, ал. 1 е начислен допълнително ДДС в размер на 11 645,16лв. за данъчен период м. 01.2013г.

В съдебно заседание на 29.06.2020г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.С., с направено възражение за необоснованост по отношение отговорите на задача 4 от процесуалния представител на ответника.

След анализ на представените по делото доказателства и допълнителна проверка в ТД на НАП – гр. Пловдив вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи: към фактурите на доставчиците „Адмирал 2008“ ЕООД, „Ц.И.С. П.“ ЕООД, „Теменуга ЕЛ“ ЕООД, „Евростандарт 21“ ЕООД, „Еллас“ ЕООД и „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД фактурите са придружени от фискални бонове, издадени от регистрирани ФУ, с индивиуализиращи данни, посочени в РД и заключението. В таблица на л. 1246, в констативно съобразителната част на л. 1247, л. 1248, таблица на л. 1249 и таблица на л. 1250 са посочени постъпилите суми, отчетени като оборот във ФУ на определени дати, но по данни от ТД на НАП – гр. Пловдив функционалността на ПП „ФУ с дистанционна връзка“ не дава информация за конкретна продажба и сума. По делото са представени извлечения от счетоводни документи на доставчиците „Адмирал 2008“ ЕООД, „Теменуга ЕЛ“ ЕООД, „Евростандарт 21“ ЕООД и „Еллас“ ЕООД, от които вещото лице е направило извод за осчетоводяване на извършените от тях продажби към жалбоподателя като приход. По отношение на останалите доставчици – „Ц.И.С. П.“ ЕООД и „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД вещото лице не може да даде отговор на поставената задача, тъй като по делото не са представени счетоводни документи. Направена е експертна констатация, че нито едно от посочените дружества – доставчици не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за годината на издаване на процесните фактури, но не може от този факт да се направи извод, че не е извършвана икономическа дейност.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че не е извършила проверка на място в счетоводствата на нито един доставчик и направените изводи относно счетоводното отразяване на процесните фактури са въз основа на представени счетоводни документи в хода на ревизионното производство. Не може да се твърди, че при липса на данни за отчетени обороти на ФУ за определена дата не е издаден фискален бон, тъй като е възможно да е издаден фискален бон, но да не е издаден дневен финансов отчет, с който да е приключена работата на ФУ.

В съдебното заседание на 14.09.2020г. е прието първо допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от същото вещо лице, с направено възражение от процесуалния представител на ответника относно извършена последваща реализация на закупените стоки и извършените услуги като част от извършени към негови клиенти услуги. След анализ на представените по делото доказателства и анализ на данните за последваща реализация на стоките, предоставени от жалбоподателя, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

          -по отношение на доставчиците „Адмирал 2008“ ЕООД, и „Теменуга ЕЛ“ ЕООД, фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 601 Разходи за материали, т.е. изписани са като текущ разход и участват директно при формиране на СФР за 2014г. През годината са отчетени разходи в общ размер на 580 409,32лв., в т.ч. разходи за материали в размер на 139 261,51лв. и са отчетени приходи в общ размер на 1 980 526,85лв. или счетоводна печалба в размер на 54 618,59лв.;

          -по отношение на доставчика „Ц.И.С. П.“ ЕООД са издадени фактури с предмет различни количества копирна хартия А4 с ДО в общ размер на 7 470лв. и ДДС в размер на 1 494лв. Фактурите са осчетоводени при жалбоподателя по дебита на сметка 304 Стока, която се води само стойностно. Поради тази причина вещото лице е извършило допълнителна проверка в складовата програма за движението по код 16319 „копирна хартия А4“, закупена от доставчика, като в таблица на л. 1265 – 1267 са посочени постъпилите и продадени количества на клиенти (съпоставката е извършена по дати).

          -по отношение на доставчиците „Евростарт 21“ ЕООД, „Еллас“ ЕООД и „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги, т.е. изписани са на текущ разход на датата на осчетоводяване на конкретната фактура и участват при формирането на СФР за 2012г. и 2013г., данъчна печалба съответно в размер на 78 822,36лв. и 8 393,18лв.

          В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че процесните фактури са осчетоводени на като текущ разход, влезли са в дейността на жалбоподателя и са формирали СФР за съответния отчетен период. Ако е налице последваща реализация, същата не може да се проследи, тъй като е в общия размер на осчетоводените приходи. Това се отнася както за фактурите с предмет стоки, издадени от „Теменуга ЕЛ“ ЕООД, така и за фактурите с предмет услуги, издадени от  „Евростарт 21“ ЕООД, „Еллас“ ЕООД и „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД.

          След приемане на това допълнително заключение, по делото са представени доказателства, използвани от вещото лице за изграждане на експертните изводи, непредставени по делото, без опис (л. 1245 – 1533). По отношение на тези доказателства е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника, че същите са частни документи с недостоверна дата и са изготвени, за да послужат за изготвяне на заключението.

          В съдебното заседание на 02.02.2021г. са приети фактури, съгласно опис на л. 1545 – 1547, с издател „Акварел“ ООД, за извършени различни количества „книговезки услуги“ към негови клиенти (л. 1549 – 1602). В същото съдебно заседание е прието второ допълнително заключение по ССЕ, изготвено от същото вещо лице, с направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника, тъй като се проследява последваща реализация на родовоопределени вещи към клиенти на жалбоподателя.

          След извършена справка в складовата програма на РЛ вещото лице е направило обвръзка на готови изделия с рекламни надписи – чанти, органайзери, папки клипборд, хартиени тефтери, хартиени кутии и други стоки, върху които е изпълнен рекламен надпис чрез ситопечат от доставчиците „Еллас“ ЕООД и „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД за всяка една от процесните фактури (л. 1602 – 1643).

          В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че е проследена цялостната реализация на готовите рекламни изделия от складовия софтуер, а не осчетоводения, за да се направи обвръзка с конкретния доставчик на услугата по конкретна фактура. В случая, това се извършва, за да се елиминира възможността рекламното изделие да е доставено от друг доставчик, извършващ същата услуга през същия времеви период. В счетоводството следва да се извърши проверка на всяка една фактура за извършена услуга по ситопечат, за да се направи извод кой именно доставчик е извършил услугата по ситопечат. Следва да бъде посочено, че в счетоводството процесните фактури са осчетоводени като текущ разход, т.е. изписани са веднага и само складовата програма дава информация за аналитичност по наличности, докато счетоводна сметка 304 се води само стойностно. Възможно е да има разлики между счетоводния софтуер и складовата програма, но те могат да бъдат съпоставени, като бъде извършена проверка на всички първични счетоводни документи.

          В съдебното заседание на 30.03.2021г. е прието трето допълнително заключение по съдебно – счетоводната експертиза, изготвено от същото вещо лице, с направено възражение от процесуалния представител на ответника за необоснованост. След преглед на всички представени по делото доказателства и допълнителна справка от складовия софтуер относно последваща реализация на стоките с изпълнен рекламен надпис от доставчиците „Еллас“ ЕООД и „Джи Би Ей Дизайн“ ЕООД вещото лице е посочило, че има и други издадени фактури от доставчици за извършени услуги по ситопечат, но при тези доставки не се касае за извършен печат върху клипборд, хартиени кутии, термочаши, ел. моливници с часовник.   

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:  не е спорно, че РЛ е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки, по които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица към момента на доставките (в последствие всички преки и предходни доставчици са дерегистрирани по ЗДДС) и са съответни фискални бонове за разплащане в брой. Не е спорен и фактът на осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството на жалбоподателя, както и за притежаването на стоки и рекламни материали от вида на процесните, представляващи родовоопределени вещи. Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. дали са извършени фактически от издателите на фактурите при наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост и дали са представени доказателства за транспортиране на стоките и на готовите изделия от доставчиците към жалбоподателя.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, на­лице ли е облагаема доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и едва след, това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съда на ЕС, а именно, правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна. Изрично в решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка. Така е и според решение на СЕС по дело С-18/13, в което при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Поддържаната от жалбоподателя защитна теза в хода на съдебното обжалване е, че стоките и услугите от доставчиците са фактически доставени, надлежно са предадени с приемо – предавателни протоколи и е извършена последващата им реализация към негови клиенти. По отношение твърдението на ревизиращия екип, че е възможно стоките да са получени от други доставчици и услугата по ситопечат да е изпълнена от други доставчици, по делото е ангажирано заключение по ССЕ, съдържащо експертен извод, че няма изпълнени услуги по ситопечат от други доставчици именно на изделия от вида, предоставен в последствие на клиентите.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, лицето, което претендира право на данъчен кредит и документално обоснован текущ разход за извършени покупки, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит и по чл. 10, ал. 1от ЗКПО и чл. 7 от ЗСч (отм). Лицето, което иска да приспадне ДДС и да намали СФР за текущата година, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по материални сметки от гр. 20 и гр. 30, разчетни сметки от гр. 40, разходи по сметки от гр. 60 и приходи по сметки от гр. 70; справки – декларации  за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листове; приемо - предавателни протоколи; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество;  последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин кой и къде е предал стоките, на кого са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаване на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача /чл. 68 б”в” от ЗЗД/. В този смисъл, в случаите на продажба на родово определени вещи, в случай, че между страните не е уговорено друго, когато транспортът се извършва от доставчика или за негова сметка, прехвърлянето на собствеността се извършва в момента на предаване на стоката на получателя.

В настоящия случай, жалбоподателят е закупил различни видове стоки и е получател на услуги по ситопечат от 7бр. преки доставчици, като съобразно извършените счетоводни записвания същите са осчетоводени директно като текущ разход, съответно по сметка 601 за стоките и по сметка 602 за услугите.

По отношение на фактурите за доставка на стоки, съдът намира че не са налице убедителни доказателства за реалността на доставките. За тези доставки са представени само фактури, фискални бонове от ЕКАФП, приемо – предавателни протоколи, някои от които с различни количества предадени и приети стоки, спрямо фактурираните, за някои от тях – документи за последваща реализация, съгласно данни в складова програма. Съдът намира, че за жалбоподателя не отпада задължението да удостовери факта на получаване на стоките, което предвид вида и количествата им, не би могло да стане без необходимия транспорт. Единствените представени доказателства за транспортиране на стоките са пътни листове с посочен маршрут „Пловдив градско“ или движение по маршрут, невключващ населеното място, в което има данни за обект на доставчика, с регистрирано ФУ. 

В случая, жалбоподателят твърди факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици. Последователно е поддържана защитната теза, че са представени доказателства за последващо извършени доставки на стоки, включително рекламни изделия, като са издадени фактури към негови клиенти на близки дати спрямо процесните фактури, с които са закупени стоките и са извършени услугите, необходими за изпълнение на доставките на рекламните изделия. С оглед на тази защитна теза, при съдебното обжалване е ангажирано изготвянето на 4бр. заключения по ССЕ.

Съдът намира, че посредством допълнително ангажираните при съдебното обжалване писмени доказателства и заключения на ССЕ не се опровергава констатацията в обжалвания РА за липса на доставка на стоки и услуги, изпълнена именно от преките доставчици, издатели на фактурите. В хода на административното и в хода на съдебното обжалване са представени само и единствено процесните фактури, фактури за извършени доставки към клиенти и е ангажирано заключение относно последващата реализация, въз основа на данните от складова програма. В хода на ревизионното производство са представени извлечения от счетоводни сметки и съпътстващи доставката документи (приемо – предавателни протоколи), но ревизиращите органи по приходите са констатирали множество несъответствия в тях, поради което е направен извод за фактическо неизпълнение на доставките от издателите на фактурите. По отношение на всички доставчици – преки и предходни е констатирано, че са дерегистрирани по ЗДДС лица, не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не са представили доказателства за наличие на складови площи за съхранение на стоките (големи количества копирна хартия А4) и персонал, съответно наличието на специализирана техника за ситопечат и персонал за работа с нея.

Този техен извод не е и от направените констатации в заключенията по ССЕ, които са оспорени от процесуалния представител на ответника, в частта му на направена обвръзка между закупените стоки по процесните фактури и последващата им реализация и между твърдените като получени услуги и последващото предоставяне на рекламни материали с определени надписи към клиенти. Вещото лице е посочило изрично в заключението и разпита по приемането му, че сметка 304 „Стоки“, по която са завеждани закупените материали и сметка 601, от която се изписват при потребяването им, се водят само стойностно. За да е налице проследяемост на доставките е необходимо най-напред стоките да бъдат заведени по сметки от гр. 30 аналитично и след това да бъдат изписани като разход, след издаването на фактурата към съответния клиент. Според вещото лице липсата на аналитичност при воденето на сметки от гр. 30, 601 и 602 от жалбоподателя означава, че не може да се направи извод за индивидуализиране на родово определени вещи – стоки и материали в аспекта, твърдян от самия жалбоподател.

Съдът намира, че в заключението по ССЕ е направена обвръзка между преките доставки на стоки и услуги и последващото извършване на доставка на стоки и рекламни материали само въз основа на датите на фактурите за покупка на стоки и фактурите за извършени услуги и то въз основа на данните в складова програма, за която самото вещо лице е посочило, че е възможно да се различава от счетоводния софтуер. В този смисъл, вещото лице не е изложило експертни изводи, а само е преповторило твърденията на жалбоподателя именно за такава обвръзка, като не е съобразило констатациите в РД относно несъответствията между част от фактурираните количества стоки и предадените такива с приемо – предавателни протоколи, посочени по-горе в настоящото решение. В тази си част заключенията са необосновани, тъй като вещото лице не притежава удостоверителна компетентност и не е съобразено с останалите събрани по делото доказателства.

В подкрепа на горното е и фактът, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за придобиване на стоките от преките доставчици, съхранението им в съответното складово помещение и транспортирането им, тъй като се касае за значителни количества копирна хартия. Не са представени доказателства и за изпълнение на доставките на услуги от преките доставчици и твърдяните от тях предходни доставчици, тъй като се касае за ситопечат, а не са представени доказателства за притежавана специална техника, както и за предаване на стоките от жалбоподателя на доставчиците, за изпълнение върху тях на определени надписи.

Или иначе казано, прехвърлянето на собствеността върху стоките и изпълнението на услугите по процесните фактури, не е доказано. Не се установи кои са били лицата, ангажирани с доставките от страна на преките доставчици, от къде са натоварени стоките, с какви превозни средства са транспортирани, къде са били съхранявани и как са предадени, при положение, че е установено, че доставчиците не разполагат с материално – техническа обезпеченост. Фактът на предаването на стоките от доставчиците на ревизираното лице не може да се потвърди единствено с представените фактури и приемо – предавателни протоколи, поради несъответствията в тях и поради липса на доказателства за предаване на стоките от жалбоподателя на доставчиците за изпълнението на услуги.

В обобщение по всички обсъдени по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение следва да се посочи, че макар и документално оформени в счетоводството при жалбоподателя, не пораждат права за ДЗЛ, както по от­но­шение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството (отм., действал през процесния период). Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Законът при всич­ки случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по на­чина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни до­кументи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

По отношение на тези доставки по делото формално са представени изискваните от ЗКПО и ЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка. При липса на основната предпоставка -  реално извършване на доставка на стоката и извършване на услугата, следва да бъдат приети за ирелевантни доказателствата за плащането по доставките и отразяването на това по счетоводните записвания и то само при жалбоподателя, тъй като не се установи редовна счетоводна отчетност по отношение на доставчиците. Трайно е възприето в практиката на съдилищата, че последваща реализация на стоките и плащането на цената по фактурите може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките, но няма водещо значение за признаване правото на данъчен кредит и за документалната обоснованост на осчетоводените текущи разходи. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС и изпълнение на условията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно недоказаност на произхода на стоките и липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка. Предвид осъществяваната от РЛ независима икономическа дейност по производство и търговия с канцеларски материали може да се направи предположение, че жалбоподателят притежава съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките с посочения в процесните фактури предмет.

Правилно са посочени правните основания за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит и увеличение на декларирания за съответния отчетен период СФР, тъй като водещо е както правилното счетоводно отразяване на една доставка, така и фактическото и изпълнение именно от издателя на процесните фактури. По отношение на доставките на услуги, правилно е посочено и правното основание по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно която разпоредба е налице отклонение от данъчно облагане в случай на начисляване на възнаграждения и обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

По отношение констатацията в РА за допълнително начислен ДДС, в хода на съдебното обжалване не се ангажират доказателства, включително не е поставена задача на вещото лице по ССЕ. Обратно на твърденията в жалбата за извършена проверка по повод деклариран от български търговци ВОП, документирана с протокол от 15.07.2013г., жалбоподателят е извършил ВОД на стоки към румънски търговец, за който следва да са изпълнени условията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде приложена нулева данъчна ставка.

В настоящия случай, не е изпълнена една от предпоставките на посочената разпоредба, а именно получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава – членка. При извършена проверка относно валидността на ДДС номера на румънския контрагент е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 13.02.2013г., а доставката е осъществена от РЛ на 24.01.2013г. Това означава, че правилно извършената доставка е приета за такава с място на изпълнение на територията на страната, за която приложимата данъчна ставка по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е в размер на 20%. 

По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваният ревизионен акт за правилен и законосъобразен.

При този изход на делото и заявената претенция, съдът намира, че на ответника, на основание чл. 161 от ДОПК, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 3 108,18лв. (три хиляди сто и осем лева и осемнадесет стотинки).  

         

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,  

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АКВАРЕЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 32Б, представлявано от управителя К.С.М., чрез пълномощника адв. К. - М., със съдебен адрес:***, ***, против ревизионен акт № Р-16001618006323-091-001 от 03.04.2019г., издаден от П.С. - началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и А.Б. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 413 от 05.07.2019г. на ИП директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 11 645,16лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 190,48лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 27 054,58лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 16 775,28лв. и допълнително определени дължими суми за корпоративен данък за 2012г. в размер на 5 168лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 152,98лв., за 2013г. в размер на 5 640лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 867,88лв. и за 2014г. в размер на 6 000,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 444,61лв.

ОСЪЖДА „АКВАРЕЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 32Б, представлявано от управителя К.С.М., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 3 108,18лв. (три хиляди сто и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща равностойност на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: