О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Варна, 11.07.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в закрито заседание, проведено на единадесети юли през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6379 по описа на
ВРС за 2019г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК от „Л.Б.Г.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Х.С., ЕГН **********,
адрес: ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът
му дължи сумата 4320 евро или
равностойността им в размер на 8449.18 лева, представляваща неплатена от
длъжника договорна неустойка в размер на
6 % от покупната цена на недвижим имот, по сключен между А.Х.С. и „Л.Б.Г.” ЕООД
договор за услуга от 15.09.2016 г. за осъществяване на посредничество от „Л.Б.Г.”
ЕООД при закупуване на недвижим имот от А.Х. С..
Ответникът - А.Х.С., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, релевира възражение
за неподведомственост на спора, като
се позовава на уговорена
арбитражна клауза. Сочи, че между страните е постигнато съгласие, обективирано в т.10 от договора за услуга от
15.09.2016 г., за отнасяне
на споровете им за разрешаване
пред Арбитражен съд.
Възражението за неподведоственост
е своевременно заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество -
същото е основателно, по следните съображения:
Предмет на
спора е установяване дължимостта на
вземания по договор
за услуга от 15.09.2016 г..
В настоящия случай, видно от приложения
към исковата молба договор за услуга от 15.09.2016 г., налице е постигнато между страните съгласие всички спорове, възникнали в отношенията им относно съществуването
и действието на договора да се
отнасят към съответен Арбитражен съд (чл. 10 от договора).
С факта на подписване
на договора, страните заявяват съгласие спорът да бъде разрешен
от посочения Арбитражен съд.
Последното е достатъчно да се
приеме, че е налице арбитражно споразумение, по аргумент на чл. 7, ал. 2 ЗМТА предвиждащ, че писмена форма на
споразумението е спазена, ако то се
съдържа в документ, подписан от страните,
или в размяна на писма, телекси,
телеграми или други средства за съобщения.
Арбитражната клауза е валидна. Съгласно чл. 19, ал.
1 ГПК /ДВ, бр. 8/
24.01.2017г./, е предвидено, че
страните по имуществен спор могат да уговорят
той да бъде
решен от Арбитражен съд, освен ако
спорът има за предмет вещни
права или владение върху недвижим имот, издръжка или права
по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните
е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона
на защита на потребителите. Съгласно легалната дефиниция на „потребител“,
дадена с цитираната норма, потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или услуги, които не
са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този
закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
На първо
място – ищецът няма качество на
физическо лице, същият е търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2
ТЗ.
На следващо
място спорът е имуществен и е допустимо уговарянето на арбитраж.
По изложените
съображения, следва да се приеме,
че Варненски районен съд не
е компетентен да разгледа производството по образуваното дело, поради подведомственост
на спора, поради което и същото следва да
бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото.
В случая производството по делото се прекратява поради
неподведомственост, след изпълнение на процедурата по
чл. 131 ГПК и представяне в срок на отговор от ответника.
При наличието на арбитражно споразумение и възражение
от ответника, съдът се десезира по време на висящността на допустим съдебен процес. Инициирането му от
ищеца при несъобразяване с договорената арбитражна клауза съставлява основание
за възлагане в негова тежест на направените от ответника разноски до
прекратяване на производството по делото поради наличие на относителна отрицателна
предпоставка за продължаване на неговото развитие/ Определение №
105/11.02.2013г. по ч.т.дело № 975/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение/.
Съдът намира, че в случая се установяват всички
предвидените от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорът на ответника е подаден чрез пълномощник
– адв. З., с приложени доказателства за
представителна власт и действително извършени разноски в размер на 800 лева
/възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6379 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год..
ОСЪЖДА „Л.Б.Г.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Х.С.,
ЕГН **********, адрес: *** направените в
настоящото производство разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, на
основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: