Присъда по дело №202/2021 на Районен съд - Елин Пелин
| Номер на акта: | 1 |
| Дата: | 9 март 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.) |
| Съдия: | Росица Генадиева Тодорова |
| Дело: | 20211820200202 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 1 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда
по НОХД № 202/2021 година
по описа на РС Елин Пелин
Районна прокуратура Елин Пелин е внесла обвинителен акт за
разглеждане в РС Елин Пелин с обвинение срещу подсъдимия СВ. Ц. Г., ЕГН
**********, роден на ....... година в гр. Елин Пелин, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, работи като ...........“,
живущ в гр................ за това, че: На 03.12.2016 г. около 22.00 часа в село
..........., област Софийска, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето е
причинил на Г. Св. Кр. средна телесна повреда – избиване на зъби, без които
се затруднява дъвченето и говоренето, изразяваща се в травматично избиване
на централните резци на горната челюст /първи зъби вляво и вдясно/, довело
до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и средна телесна повреда –
счупване на челюст, изразяваща се в счупване на алвеоларните израстъци на
горната челюст – престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Елин Пелин поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което счита за доказано по
безспорен и категоричен начин от събраните доказателства в хода на
досъдебното и съдебното производство. Пледира съдът да наложи на
подсъдимия наказание към предвидения минимален размер за конкретното
деяние – около шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66
от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Г. Св. Кр. - частен обвинител, заявява, че изцяло се присъединява към
изявлението на прокурора.
Адв.Н. - упълномощен защитник от подсъдимия СВ. Ц. Г., моли съдът
да постанови оправдателна присъда, тъй като извършеното от подзащитния
му деяние е недоказано, доколкото събраните по делото доказателства не
могат да доведат до извод за извършено умишлено престъпление. Излага
аргументи в тази насока.
Подсъдимият заявява, че поддържа заявеното от своя защитник.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност изложеното в
обвинителния акт, писмените доказателства по делото, показанията на
разпитаните свидетели, изслушаните съдебно-медицински експертизи,
доводите и становищата на страните, прие за установено следното:
1
На 03.12.2016 г. около 22.00 ч. подсъдимият СВ. Ц. Г., заедно със
свидетелите Г. Св. Кр., Св. Й. Андр. и П. Цв. Г. били в заведение, което се
намира на центъра на село ..........., Софийска област и гледали боксов мач по
телевизията. Пострадалият Г. Св. Кр. заедно с още няколко човека се намирал
до печката в заведението, където разговаряли. В един момент подсъдимият
минавайки покрай пострадалия Г.К. го изритал и му кимнал да излязат навън.
Двамата тръгнали към изхода на заведението, като след тях тръгнал и
свидетелят Св. Й. Андр. с цел да предотврати евентуален конфликт помежду
им, което му казали да направи намиращите се в заведението хора. След като
подсъдимият Г. и пострадалият К. излезли извън заведението подсъдимият
С.Г. подпрял пострадалия до стената на заведението, която била в близост до
входната врата на заведението, държейки го с едната ръка за гушата и го
ударил с юмрук в лицето. Свидетелят Св. Й. Андр. попитал подсъдимия защо
прави това нещо, а той му отговорил „защото е боклук и ще ги избие
всичките“. След удара нанесен от подсъдимия на пострадалия К., последният
се хванал за устата от която му плиснала кръв, след което и тримата тръгнали
да влизат обратно в заведението. Влизайки в заведението всички започнали да
питат какво се е случило, като пострадалият казал на свидетеля П. Цв. Г. „Заро
ми изби зъбите“, а на въпрос на свидетеля Г. „Как така ще ти избие зъбите“
пострадалият К. казал, „Ей така, удари ме навънка“, като показал на свидетеля
един зъб, който държал в ръката си и казал, че другият зъб му го няма. Тогава
свидетелят П.Г. и пострадалият К. излезли навън до самата външна врата на
заведението, където станал инцидента и намерили и другия зъб на К. до едно
кошче. След това свидетелят К. се обадил на свидетеля Цв. П. Цв. и му казал
да идва веднага в заведението, чу му избили зъбите. Свидетелят Ц. се отзовал
в заведението само след няколко минути и заварил пострадалия К. с
окървавени уста и лице и липсващи два предни зъба, поради което го откарал
до УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ и бил
насочен за по-нататъшно лечение.
Така установената фактическа обстановка по делото се подкрепя
напълно от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Г. Св. Кр., Св. Й. Андр., Й. Св. Андр. и Цв. П. Цв., чиито показания
са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, като напълно
подкрепят изложената обвинителна теза, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Свидетелите излагат еднородни факти относно начина, по който е
възникнал спора – къде са се намирали подсъдимия и пострадалия, кой е
нанесъл удара, как го е нанесъл и в коя област от тялото на пострадалия, какъв
е механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, какви
увреждания са настъпили вследствие нанесения му удар.
В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че в
заведението пострадалият К. започнал да го псува и да вика, заплашвал го,
поради което подсъдимият тръгнал да излиза от заведението и излизайки
навън, пострадалият тръгнал след него, като в един момент виждайки някаква
сянка за себе си, подсъдимият за да се предпази от тази сянка замахнал без
2
никакъв умисъл с ръката си и тогава пострадалият се развикал какво направи,
какво направи и се хванал за устата, тъй като тези обяснения не се подкрепят
от каквито и да било доказателства по делото, дори са в пълно противоречие
с тях. Това е така, тъй като всички разпитани по делото свидетели заявяват
категорично, че преди подсъдимия и пострадалия да излязат от заведението
помежду им не е имало никаква разправия, никакви реплики или други
подобни инциденти, а са категорични, че докато Г.К. стоял до печката,
подсъдимият го подритнал и му кимнал да излязат.
Не намират почва в доказателствения материал и обясненията на
подсъдимия, че не е ударил директно подсъдимия в областта на устата, а това
е сторил със неволен замах, тъй като както сочи при разпита си самият
пострадал ударът му е нанесен директно с юмрук в областта на устата. Тези
показания на пострадалия напълно кореспондират и с показанията на
свидетеля очевидец на деянието – Св. Й. Андр., който също е категоричен че е
видял как подсъдимият държи пострадалия с едната ръка за гушата опирайки
го в стената на заведението и му нанася с юмрук удар в областта на устата,
вследствие на който удар на Г.К. му потекла кръв от устата. Освен че
свидетелските показания на пострадалия Г. Св. Кр. и Св. Й. Андр.
кореспондират помежду си, същите са в съответствие и със заключенията на
изслушаните по делото две съдебно-медицински експертизи, както и със
становищата на вещите лица заявени в открито съдебно заседание, които
сочат, че подобни травматични увреждания не е възможно да бъдат получени
при хаотично движение на ръката, като например замахване. Вещите лица са
категорични, че не е възможно от замахване да се получи такава травма, а
необходим директен и силен удар. Вещите лица сочат също, че за да бъде
избит алвеоларния гребен и зъбите да изпаднат, това означава че е разрушена
цялата алвеола, разкъсан е прикрепващия апарат на зъба и единствено той е
изпаднал и няма какво друго да го държи повече и това не може да стане със
замахване, а само с насочен силен удар в областта на зъбите. Вещите лица
също така дават категорично становище, че при изследване на медицинската
документация по делото не е установено пострадалият да има заболяване
парадонтоза, а ако такова е налице не е възможно да има счупване на
алвеолата и челюстта, защото когато зъба изпадне поради парадонтоза,
алвеолата остава куха и празна, докато тук е налице счупване.
В самото заключение на вещите лица по съдебно-медицинската
експертиза изготвена от д-р Д. Ив. М. – съдебен дентален лекар и специалист
по орална хирургия – ЛЧХ и д-р Р. Тр. Х. – съдебен лекар при УБ „Лозенец“ и
главен асистент при МФ на СУ „Св. СВ. Климент Охридски“ се установява,
че Г. Св. Кр. е получил следните травматични увреждания: травматично
избиване на първи горен зъб в дясно /11 з./ и първи горен зъб в ляво /21 з./ и
втори горен зъб в ляво /22 з./; оток, червеникаво кръвонасядане и
повърхностно охлузване по лигавицата на горната устна; малка разкъсно-
контузна рана на лигавицата на долната устна. Установените и описани в
медицинската документация травматични увреждания се дължат на
3
действието на твърди тъпи предмети, каквито представляват и човешките
крайници, а именно на удари с или върху тях. В конкретния случай
получената травма в областта на устата на пострадалия е възможно да е в
резултат на удар с юмрук, както се съобщава в свидетелските показания. От
съдебно-медицинска гледна точка, травматичното избиване на двата горни
централни резци /първи горен зъб в дясно /11 з./ и първи горен зъб в ляво /21
з./ при наличие на антагонисти – зъби на долната челюст /не е приложена
ренгеново изследване – ортопантомография от 03.12.2016 г. за установяване
на пълния зъбен статус/ и ако не е било проведено последващо лечение за
реимплантиране на избитите зъби е реализирало медикобиологичния
квалифициращ признак избиване на зъби без, които се затруднява дъвченето
/във фазата на отхапване/ и говоренето. С оглед последващите лечебни
дейности през месец декември 2016 г. и месец януари 2017 г. и давността за
окончателна преценка за евентуални настъпили усложнения относно
претърпяната травма на зъбите е необходимо и задължително извършване на
рентгеново изследване /ортопантомография/ на пострадалия К. към момента
на изготвяне на експертизата месец август 2019 г..
От назначената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза и изслушването на вещото лице д-р В. В. Т. – лекар
при КСМД София се установява, че констатираните травматични увреждания
на пострадалия Г. Св. Кр. отговарят да са получени по време и начин посочен
от пострадалия. Травматичното избиване на централните резци на горната
челюст /първи зъби вляво и вдясно/ по своя медикобиологичен характер
представлява избиване на зъб. Увреждането е довело до трайно затруднение
на дъвченето и говоренето, като дъвченето е затруднено във фазата на
отхапване на храната, а говора е станал неясен съпроводен със съскане и
фъфлене. Счупването на алвеоларните израстъци на горната челюст по своя
медикобиологичен характер представлява счупване на челюст. Травматична
луксация на втори горен зъб вляво и вдясно, причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Разкъсноконтузната
рана по лигавичната повърхност на долната устна и кръвонасядане на горната
и долна устни, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Констатираните травматични увреждания се дължат на
един силен удар нанесен с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност,
видно от липсата на охлузвания в зоната на контакта, какъвто предмет са и
частите на човешкото тяло – юмруци, крака, глава и др.
Констатациите на трите вещи лица по двете съдебно-медицински
експертизи несъмнено сочат, че заявеното от пострадалия К. относно
случилото се на процесната дата 03.12.2016 г. между него и подсъдимия,
ценени ведно със свидетелските показания по делото изясняват в пълен обем
обстоятелствата по делото относно начина и механизма на причиняване на
телесните увреждания и техния вид.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
4
категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства съдържащи се по досъдебно производство № 341/2017
г. по описа на РУ Елин Пелин, както и от прочетените на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1 от НПК показания на свидетелите Г. Св. Кр. Св. Й. Андр., Й. Св.
Андр., дадени в хода на досъдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до
извода, че подсъдимият СВ. Ц. Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като: На
03.12.2016 г. около 22.00 часа в село ..........., област Софийска, чрез нанасяне
на удар с ръка в областта на лицето е причинил на Г. Св. Кр. средна телесна
повреда – избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето,
изразяваща се в травматично избиване на централните резци на горната
челюст /първи зъби вляво и вдясно/, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето и средна телесна повреда – счупване на челюст,
изразяваща се в счупване на алвеоларните израстъци на горната челюст –
престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият СВ. Ц. Г. е нанесъл на
пострадалия Г. Св. Кр. удар в областта на челюстта, вследствие на което му е
причинил средна телесна повреда изразяваща се в травматичното избиване на
централните резци на горната челюст /първи зъби вляво и вдясно/, което по
своя медикобиологичен характер представлява избиване на зъб. Увреждането
е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, като дъвченето е
затруднено във фазата на отхапване на храната, а говора е станал неясен
съпроводен със съскане и фъфлене. Счупването на алвеоларните израстъци на
горната челюст по своя медикобиологичен характер представлява счупване на
челюст. Травматична луксация на втори горен зъб вляво и вдясно, причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Разкъсноконтузната рана по лигавичната повърхност на долната устна и
кръвонасядане на горната и долна устни, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Горното се доказва по безспорен начин от показанията на
свидетелите, които кореспондират със медицинската документация по делото
и заключението на съдебно-медицинските експертизи, като събраните по
делото доказателства пресъздават в цялост еднородна фактическа
обстановка.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият е извършил деянието
виновно, при форма на вината – евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване.
Подсъдимият СВ. Ц. Г. е извършил противоправното деяние със съзнанието,
че нанасяйки по изненадващ начин удар в областта на челюстта на
пострадалия Г.К., ще му причини телесно нараняване, поради което съдът го
5
е признал за виновен.
Съдът намира, за неоснователни аргументите на защитата че в случая
деянието не е извършено умишлено от подсъдимия, тъй като умисълът на
подсъдимия в настоящия случай се обективира безспорно в неговото
поведение - начина на причиняване на увреждането, чрез нанасяне на пряк
силен удар в областта на лицето, който е причинил телесните увреждания на
пострадалия. Разграничаването между непредпазливото и умишленото
причиняване на средна телесна повреда се извършва с оглед субективното
отношение на дееца към настъпилите обществено опасни последици.
Престъплението по чл.129 от НК може да се осъществи освен при пряк и при
евентуален умисъл, когато деецът макар и да не е искал настъпването на
вредоносния резултат е допускал че ще настъпят обществено опасните
последици. Следователно в случая при причиняването на тази телесна
повреда подсъдимият СВ. Ц. Г. с оглед изложените по-горе съображения е
действал с пряк умисъл.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия
СВ. Ц. Г. наказание съдът взе предвид наличието на следните смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – добрите характеристични данни
относно личността на подсъдимия, чистото съдебно минало, доброто
процесуално поведение, социалното му положение – същия е семеен и
трудово ангажиран. Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината
обстоятелства, поради което предвид чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наложи на
подсъдимия наказание „Пробация”, като замяна на наказанието „Лишаване от
свобода” със следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност два пъти седмично, 2. Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от една година.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия .......... да
заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство по сметка на ОД МВР
София в размер на 472,50 лева, съставляващи заплатени възнаграждения за
вещи лица и сумата от 450.00 лева разноски направени в хода на съдебното
производство и представляващи заплатени възнаграждения за вещи лица.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
7