Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1201 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.Ф.К.“ ЕООД, ***
срещу Е.Б.Е., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане в размер на 229,94 лв. главница и 73,78 лв. обезщетение за забава,
както следва: 17.22 (седемнадесет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 08.11.2016 г. за отчетен период
от 08.10.2016 г. до 07.11.2016 г., 6.11 (шест лева и единадесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 17.22 лв., за периода от 27.11.2016 г. до 11.11.2019 г., 17.63
(седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 08.12.2016 г. за отчетен период
от 08.11.2016 г. до 07.12.2016 г., 6.08 (шест лева и осем стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 17.63 лв., за периода от 27.12.2016 г. до
11.11.2019 г., 4.68 (четири лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 09.01.2017 г. за отчетен период
от 08.12.2016 г. до 08.01.2017 г. , 1.56 (един лев и петдесет и шест стотинки)
лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 4.68 лв., за периода от 28.01.2017 г. до
11.11.2019 г., 190.41 (сто и деветдесет лева и четиридесет и
една стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни
услуги по фактура № **********/
08.03.2017 г. за отчетен период от 09.01.2017 г. до 07.03.2017 г., 60.03
(шестдесет лева и три стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 190.41 лв., за периода от 27.03.2017 г. до
11.11.2019 г., произтичащи от Договор за телекомуникационни услуги от
03.02.2016 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Е.Е.Б., ЕГН **********, вземането по който е закупено от „Е.ф.к.“ ЕООД
с договор за продажба на вземане от 26.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.11.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 8883/25.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 19191/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
Твърди се, че за 08.10.2016г. до 07.01.2017г. „БТК“ ЕАД е предоставило
мобилните услуги по избрания тарифен план по Договор
№910412102102062016-37255553, които абонатът не е заплатил. Наред с месечните
такси, обективирани в издадени фактури, потребителят дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, поради изпадането си в забава при
погасяване на паричните задължения.
Вземанията възникнали в полза на „БТК“ ЕАД са прехвърлени с договор за
цесия в полза на „С.Г.Груп“ ООД на 16.10.2018г., за което прехвърляне длъжникът
е уведомен, а по-късно с последващ договор те са придобити от „Е.Ф.К.“ ЕООД.
Правният интерес от специалните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с постъпило възражение, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не изразява становище. В
производството по чл.410 от ГПК е подал възражение, в което твърди ,че не е
сключвал договор или споразумение с ищеца.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
По частно гражданско дело № 19191/2019 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Е.Б.Е., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес ***, да заплати на „Е.ф.к.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Е. Д., чрез пълномощник адвокат И. Л.,
с адрес за кореспонденция: гр. В.,
сумите от: 17.22 (седемнадесет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 08.11.2016 г. за отчетен период
от 08.10.2016 г. до 07.11.2016 г.; 6.11 (шест лева и единадесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 17.22
лв., за периода от 27.11.2016 г. до 11.11.2019 г.; 17.63 (седемнадесет лева и шестдесет
и три стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни
услуги по
фактура № **********/ 08.12.2016 г. за
отчетен период от 08.11.2016 г. до 07.12.2016 г.; 6.08 (шест лева и осем
стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 17.63 лв., за периода от 27.12.2016 г. до 11.11.2019 г.; 4.68 (четири лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 09.01.2017 г. за отчетен период
от 08.12.2016 г. до 08.01.2017 г.;1.56 (един лев и петдесет и шест стотинки)
лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 4.68 лв., за периода от 28.01.2017 г. до 11.11.2019 г.; 190.41 (сто и деветдесет лева и
четиридесет и една стотинки) лева,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 08.03.2017 г. за отчетен период от 09.01.2017 г. до
07.03.2017 г.; 60.03 (шестдесет лева и три стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 190.41 лв., за периода от 27.03.2017 г. до 11.11.2019 г., произтичащи
от Договор за телекомуникационни услуги от
03.02.2016 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Е.Е.Б., ЕГН **********, вземането по който е закупено от „Е.ф.к.“ ЕООД
с договор за продажба на вземане от 26.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.11.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно –
деловодни разноски в общ размер на 325.00 (триста двадесет и пет) лева, от които: 25.00
(двадесет и пет) лева – заплатена държавна такса и 300.00 (триста) лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от
длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от
ГПК и има за
предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В случая
не следва да се постановява неприсъствено решение, тъй като длъжникът редовно е
подал възражение по чл.414 от ГПК.
Ангажираните
по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че „БТК“ ЕАД и Е.Б., са
сключили договор № 910412102102062016-37255553,
по силата на който операторът е поел задължение да предостави на потребителя
електронни съобщителни услуги, чрез предпочитан номер: ********* при месечен
абонамент план “Vivacom Smart- M“ в размер на 23.99
лв. с ДДС.
По делото са представени фактура № ********** от
08.11.2016 г.; фактура № ********** от 08.12.2016 г., фактура № ********** от
09.01.2017 г. и фактура № ********** от 08.03.2017 г. издадени за възникналото
задължение.
Ответникът е релевирал единствено възражение в
производството по чл.410 от ГПК, че не е сключвал договор с „Е.ф.к.“
ЕООД.
Видно от представените по делото
доказателства, на 16.10.2018г. е сключен договор за цесия, по силата на който
„БТК“ ЕАД е прехвърлил възмездно на „С.Г.ГРУП“ ООД вземанията си, произтичащи
от договори, описани в Приложение № 1 /чл. 2 „А“ и сл. вр. чл. 1.1/, ведно с
обезпеченията, привилегиите, другите им принадлежности и изтекли лихви. Видно
от представено по делото л.70, от Приложение №1 е посочено прехвърлено вземане
за сумата от 229,94 лв. на Е.Б. по издадени фактури № ********** от 08.11.2016 г.;
фактура № ********** от 08.12.2016 г., фактура № ********** от 09.01.2017 г. и
фактура № ********** от 08.03.2017 г.
При сключване на договора за цесия от 16.10.2018г.
цесионерът „С.Г.Груп“ ООД е поел задължение до пълното изплащане на цената на
прехвърлените вземания да извършва каквито и да е юридически и/или фактически
действия, с които да прехвърля (цедира) вземания, предмет на настоящия договор
на трети лица. В случай, че направи такова прехвърляне, цесионерът дължи
обезщетение на цедента в размер на 10 % от стойността на вземанията /чл. 4.3/.
Плащането на цената по възмездния договор за
цесия от 16.10.2018г. съставлява изпълнение на поето от цесионера „С.Г.Груп“
ООД задължение, а неизпълнението му е скрепено със санкция – заплащане на
компенсаторна неустойка.
Страните са уговорили, че „БТК“ ЕАД ще
придобие вземанията автоматично с изтичане на срока от 60 месеца, без да са
необходими допълнителни съгласия от страна на кое да е лице.
Съобразявайки ангажираните доказателства,
съдът приема, че носител на вземания по процесния договор от 31.03.2018г.,
считано от 16.10.2018г., е „С.Г.ГРУП“ ООД.
На 26.08.2019г. е сключен договор за цесия, с който „С.Г.ГРУП“ ООД е
прехвърлило на „Е.Ф.К.“ ЕООД възмездно вземанията си от физически и юридически
лица, надлежно индивидуализирани по основание и размер в Приложение № 1 –
„Списък на вземания“, неразделна част от него.
В представеното приложение № 1 към договора
за цесия от 26.08.2019г., в позиция под № 5 /л. 38/, са посочени вземания на Е.Б.
за сумата от 229,94 лв. по фактури № ********** от 08.11.2016 г.; фактура № **********
от 08.12.2016 г., фактура № ********** от 09.01.2017 г. и фактура № **********
от 08.03.2017 г.
Следва да се
отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване,
само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението,
каквато не е настоящата хипотеза. Отделно от това съобщаването за сключен
договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са
приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както
договорът за цесия, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването, а
изявлението по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД е обективирано в условията на евентуалност в исковата
молба. В този смисъл изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е спазено, тъй като в
случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка
същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че
съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост.
Доколкото в случая липсват твърдения за плащане,
то следва да се приеме, че прехвърлянето има действие спрямо ответника.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме,
че носител на вземанията, е „Е.Ф.К.“ ЕООД, поради което предявените искове по
реда на чл. 422 ГПК, като основателни следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението доколкото не са погасени
от ответника Е.Б..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски - внесена държавна такса 75 лева и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение или общо 375 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да
се присъдят в пълен размер 25 лв. внесена д.т. и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Б.Е., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ***,както
следва:
-сумата от 17.22 (седемнадесет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 08.11.2016 г. за отчетен период
от 08.10.2016 г. до 07.11.2016 г.;
-сумата от 6.11 (шест лева и единадесет
стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 17.22 лв., за периода от 27.11.2016 г. до 11.11.2019 г.;
-сумата от 17.63 (седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 08.12.2016 г. за отчетен период
от 08.11.2016 г. до 07.12.2016 г.;
-сумата от 6.08 (шест лева и осем стотинки)
лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 17.63 лв., за периода от 27.12.2016 г. до 11.11.2019 г.;
-сумата от 4.68 (четири лева и шестдесет и
осем стотинки) лева,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 09.01.2017 г. за отчетен период
от 08.12.2016 г. до 08.01.2017 г.;
-сумата от 1.56 (един лев и петдесет и шест
стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 4.68 лв.,
за периода от 28.01.2017 г. до 11.11.2019 г.;
-сумата от 190.41 (сто и деветдесет лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/ 08.03.2017 г. за отчетен период
от 09.01.2017 г. до 07.03.2017 г.;
-сумата от 60.03 (шестдесет лева и три
стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 190.41 лв.,
за периода от 27.03.2017 г. до 11.11.2019 г., произтичащи от Договор за телекомуникационни услуги от 2016 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и Е.Е.Б., които вземания са прехвърлени с договор за
цесия от 16.10.2018г. в полза на „С.Г.ГРУП“ ООД и придобити от ищцовото
дружество с последващ цесионен договор от 26.08.2019г. и Приложение № 1 към
него, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19191/2019г.
по описа на Районен съд – Варна .
ОСЪЖДА Е.Б.Е., ЕГН **********,*** да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** сумата от 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща направените
разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Б.Е., ЕГН **********,*** да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** сумата 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19191/2019 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :