РЕШЕНИЕ

 

№563/12.11.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова..................……………………………..и в присъствието на прокурор……….......……………………………...........……………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 366 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Я.Г.Я. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 271з-232/17.03.2021г. , издадена от Началник на РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Същата не била съобразена с изискванията за форма и съдържание, установени в чл.210 от ЗМВР, издадена била при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В нея липсвало посочване на времето, респ. дата на извършване на нарушението. Посочени били номерата на два АУАН, без яснота кога тези актове трябвало да бъдат отчетени и какви били обстоятелствата, водещи до извода, че жалбоподателят не ги отчел. Датата на тези актове не била свързана по никакъв начин с извършеното от жалбоподателя. Също така не бил посочен срокът за отчитането. При положение, че актовете били на разположение на наказващия орган, не ставало ясно кога следвало да се отчетат и от къде произлиза задължението за отчитане. В заповедта липсвала ясна правна квалификация на поведението на наказания служител, която да го свързва с извършеното нарушение. Не ставало ясно от къде наказващият орган направил извода си за наличие на субективна страна на нарушението. Не били описани и коментирани в заповедта и доказателства, на база на които било вменено извършването на дисциплинарно нарушение. Посочената в текста на оспорения акт справка представлявала докладна за направени констатации, но не и доказателство за извършено дисциплинарно нарушение. Освен това, в заповедта не били изложени доводи и не били установени всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на наложената дисциплинарна санкция, както изисквали разпоредбите на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗВМР. На следващо място оспорващият твърди, че не му била връчена нарочна заповед за образуване на дисциплинарно производство. Изисканите му обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно. Съдържанието на заповедта не отговаряло на изискванията на процесуалния закон. Твърдението за противоречие на заповедта с материалния закон се обосновава с довода, че липсват фактически и правни основания за издаването ѝ. Не отговаряло на действителността изложеното в нея, че цитираните АУАН не били отчетени от Я.. Напротив, същият изпълнил задължението си да предостави актовете на съответното длъжностно лице в деловодството на полицията и нямало как да носи отговорност за непредприети последващи действия. На последно място, наказанието не съответствало на целта на закона. Налагането на такова за неясно и неизвършено нарушение било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание.

 По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия. 

Ответникът – Началник РУ Харманли, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №271з-90/29.01.2021г. Началникът на РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково разпоредил да се извърши проверка за установяване допуснато ли е дисциплинарно нарушение от полицейски служители от РУ - Харманли във връзка с изпратено от ГДНП разпоредително писмо с рег.№3286р-1597/13.01.2021г. по повод извършена проверка в АИС-АНД на административнонаказателната дейност за месеци октомври, ноември и декември на 2020г., при която били констатирани нови случаи на неправомерно издадени глоби с фиш, в нарушение на чл.186 ал.1 от ЗДвП, като неправилно наложени глоби по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, в размер по малко от предвидения. При проверката били установени и случаи на неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателни постановления. Извършването на проверката е било възложено на комисия в тричленен състав.

Във връзка със Заповед №271з-90/29.01.2021г. са били снети писмени сведения от трима служители на РУ – Харманли, сред които и жалбоподателят Я.Г.Я..

В Сведение №271р-6408/26.02.2021г. Л.Д.К. – системен оператор в звено „ПК“ при РУ - Харманли, посочила, че във връзка с неиздадени наказателни постановления по АУАН серия АА/615325 и АУАН серия АА/529191 не издала наказателни постановления, тъй като горепосочените АУАН не били отчетени след свършването на смяната или в последствие от служителя, от който били съставени -  мл.инспектор Я.Г.Я., и не били стигнали до нея. Поради тази причина не бил спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН - за издаване на наказателни постановления. На 11.02.2021г., малко след получаване на справка рег.№3286р-1597/13.01.2021г. по описа на ГДНП – МВР, потърсила посочените АУАН и намерила оригиналите предадени (издадени в кочаните с третия екземпляр), и отчетени при домакина на РУ - Харманли.

На 01.03.2021г. писмено Сведение №271р-6700/01.03.2021г. по случая е било дадено и от мл.инспектор И. М.Б. – водач на „ОА“ и домакин при РУ – Харманли. В същото той посочил, че на 11.02.2021г. при него дошъл системен оператор Л.К. за да търси в издадените кочани от третия екземпляр на съставените АУАН от служителя мл.инспектор Я.Я. - за 2 броя АУАН серия АА №529191/27.06.2020г., АУАН серия АА №615325/07.06.2020г. При извършената проверка от тях в издадените кочани от Я.Я. от третия екземпляр АУАН открили оригиналите на посочените АУАН. Същите предал на Л.К. и получил ксерокопие на тях.

В Сведение №271р-6701/01.03.2021г. жалбоподателят Я.Г.Я. посочил, че съставените от него АУАН серия АА №529191/27.06.2020г. и АУАН серия АА №615325/07.06.2020г. по описа на РУ – Харманли, отчел след приключването на смяната, след съставянето им и не знаел как и по каква причина се озовали в кочаните на третия екземпляр от АУАН, които се издавали при домакина на РУ – Харманли.

Проверката по случая завършила с изготвянето на Справка рег.№271р-6698/01.03.2021г. В същата е посочено, че Комисията направила проверка в автоматизираната информационна система „Управление на административнонаказателната дейност“ на МВР, чрез която се установило, че за АУАН серия АА №529191/27.06.2020г. и АУАН серия АА №615325/07.06.2020г. нямало издадени наказателни постановления и че същите били зачислени и съставени от мл.инспектор Я.Г.Я.. Комисията се запознала с реда за издаване на наказателни постановления в РУ – Харманли, съставени по ЗДвП, като установила, че след отчитане на съставен АУАН от служители на РУ - Харманли, ако не били въведени през радиостанция за отдалечен достъп, се завеждали, след което им се поставяла резолюция за съответното наказание и санкция с подпис и дата от компетентното лице. След това се издавало НП по реда и при спазване на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателни постановления, от определения служител Л.Д.К. - системен администратор в РУ - Харманли. В справката са описани дадените от Л.Д.К., И. М.Б. и жалбоподателя Я.Г.Я. сведения. Въз основа на установената по случая фактическа обстановка, Комисията приела, че съставените 2 броя АУАН - серия АА, №529191/27.06.2020г. и серия АА, №615325/07.06.2020г. по описа на РУ - Харманли от служителя мл.инспектор Я.Г.Я. не били отчетени в срок от него. Поради това не бил спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН - за издаване на наказателни постановления. Справката е била резюлирана на 02.03.2021г. с текста „Съгласен! Да се изготви заповед за налагане на дисц. н-е“.

Служителят Я.Г.Я. се е запознал със съдържанието на Справка рег.№271р-6698/01.03.2021г. на 02.03.2020г., като удостоверил това с подписа си. По делото няма данни за подадено възражение срещу изложеното в справката.

С оспорената Заповед №271з-232/17.03.2021г. на Началника на РУ - Харманли, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.3, предл. първо, от ЗМВР на мл.инспектор Я.Г.Я. мл. автоконтрольор ПК в ГОП на РУ - Харманли, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В заповедта е посочено, с действията си мл.инспектор Я. извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като след приключване на смяната или в последствие, не отчел съставените от него 2 броя АУАН серия АА, №529191/27.06.2020г. и АУАН серия АА, №615325/07.06.2020г. по описа на РУ - Харманли (били неотчетени и непредадени за резолюция и издаване на НП в срок по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН). Поради това, на основание чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР - „небрежност в служебната дейност“, следвало да бъде наказан за небрежност при изпълнение на служебните си задължения и да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. В заповедта е посочено още, че наказанието се налага след запознаване с материалите от проверката, приключила със справка рег.№271р-6698/01.03.2021г., оценка на събраните доказателства (писмо рег.№3286р-1597/13.01.2021г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“, Разпореждане рег.№1253р-795/22.02.2021г. на Директора на ОДМВР - Хасково, АУАН серия АА, №529191/27.06.2020г. и АУАН серия АА, №615325/07.06.2020г., и е взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които било извършено нарушението, формата на вината, цялостното поведение на държавния служител по време на службата, и след предоставена на служителя възможност да упражни правото си на защита и приемане писмените му обяснения.

Я.Г.Я. се запознал със заповедта на 01.04.2021г., удостоверено с подпис.

В съдебно заседание жалбоподателят обясни, че на 07 юни 2020г. съставил два акта на едно лице, като единия акт бил или за алкохол, или за наркотични вещества, нямал ясен  спомен. Същият бил с бланков № 615324. Другият акт бил с бланков № 615325 (посочен в оспорената заповед), който акт някъде изчезнал. Актът по бързото производство с № 615324 си бил там, а този с бл. № 615325 изчезнал. Актовете били съставени  и отчетени по едно и също време. Същите вървели заедно и нямало причина единият акт да бил отчетен, а другият не. Разказва още, че на 27.06.2020г., на автомагистрала „Марица“, спрели за проверка лек автомобил и констатирали, че бил без дневни светлини, без технически преглед и водачът не представил документи, за което му съставил акт. Пътникът в същия автомобил бил без колан по време на движение, за което и на него съставил акт. На водача съставил акт с №529190, а на пътника с № 529191, като акт с № 529191 пак изчезнал.

Заявява, че изготвил ежедневен отчет, в който описал съставените актове, оставил ги на бюрото на полицейския инспектор в КАТ и оттам нататък кой акт, къде се намирал, не може да каже. Жалбоподателят посочва, че при изготвянето на отчета се описват всички съставени актове. Тази, съставени през таблета си излизали автоматично в отчета, с номерата, с членовете. Колегите, полицейски инспектори ги сравнявали и после ги носели при началника. Той нямал никакво отношение по-нататък, при съставянето на наказателните постановления.

По делото беше разпитан свидетелят Х.А.А. - полицейски инспектор в звено „Пътен контрол“ в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, колега и пряк ръководител на жалбоподателя. Заявява, че практиката на автоконтрольорите, включително на Я.Я., за отчитане на съставените АУАН в края на работна смяна била да представят ежедневна форма на отчет със свършената дейност, в това число била и информация за съставените актове. Отчетите, заедно с актовете, предавали на него, а той от своя страна проверявал дали всичко било изрядно и ги представял на началника, за поставяне на резолюция на ежедневната форма на отчет и за деловодното им извеждане. След поставяне на резолюция документите се предавали на началник група „Охранителна полиция“, който отново ги връщал при тях, след което деловодителката изготвяла наказателните постановления, в нейно отсъствие той или колегата му извършвали тази дейност. Следвало предаване на цялата преписка, заедно с прикрепения АУАН, на началника за подпис. По конкретния случай посочва, че АУАН със сигурност били отчетени. Нямало как да не били отчетени, тъй като били издадени през станцията за отдалечен достъп. Обяснява си случая с наличието на негативно отношение към Я.Я. от страна на началник М.. При положение, че изхвърлил докладни за извънреден труд, нямало да се учуди и това да бил направил. Предполага, че преди издаването на наказателни постановления, актовете били отделени, за да се предизвика дисциплинарна проверка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, доколкото в правомощията на Началника на РУ - Харманли при ОДМВР, като служител, заемащ ръководна длъжност по чл.204, т.4 от ЗМВР, е да налага наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР на служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.

Съдът счита, че при издаването на заповедта не са спазени в цялост изискванията на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Според същата дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В оспорената заповед не е посочено времето на извършване на твърдяното нарушение. Не става ясно дали това е станало на датата на съставяне на описаните в нея АУАН или на друга дата, след съставянето им.

Наред с горното, в заповедта не е посочено ясно мястото на извършване на твърдяното нарушение. За точното място на извършване на нарушението не може да се направи извод и от справката на дисциплинарната комисия, както и от другите доказателства по делото.

Мястото и датата на нарушението са съществени елементи от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Посочването им е свързано с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващия орган, установяване на релевантните за спора факти, спазване преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя, наличието на извършено деяние към този момент, а от друга страна създава необходимите гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да реализира защитата си в пълен обем. Дисциплинарната отговорност се ангажира само при доказано дисциплинарно нарушение - при установяване на всички негови елементи от обективна и от субективна страна, сред които са времето и мястото на извършване.

В случая времето (датата) на извършване на нарушението е напълно неясно, а за мястото би могло единствено да се предполага, доколкото наказаният служител осъществява задълженията си в РУ- Харманли.

На следващо място, от текста на заповедта не става ясно от къде произтича задължението на служителя да отчете съставените АУАН. Не е описан ред за отчитане, нито са посочени срокове за това. Не е конкретизирано дали соченото за неизпълнено служебно задължение е установено в нормативен акт или в длъжностната характеристика на служителя. Не се посочва правното основание, въз основа на което да се направи извод, че в случая е било налице неизпълнение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, респ. нарушаването ѝ. Позоваването на чл.34, ал.3 от ЗАНН не е достатъчно, тъй като в разпоредбата не е посочено чия е отговорността за неспазването на регламентирания там срок. В този смисъл неиздаването на наказателно постановление в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН не може да се вмени във вина на издателя на АУАН. Ето защо съдът счита, че е налице неяснота в описанието на нарушението от правна страна.

В заповедта липсва и посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението. В същата е записано, че е била направена оценка от дисциплинарно наказващия орган на  писмо рег.№3286р-1597/13.01.2021г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ и Разпореждане рег.№1253р-795/22.02.2021г. на Директора на ОДМВР – Хасково, но нито е описано съдържанието на тези документи, нито същите са представени по делото като доказателства. При това положение не може да се извърши проверка дали цитираните в оспорения акт документи са относими в конкретния случай и дали могат да се считат за такива, потвърждаващи нарушението.

Липсата на необходими реквизити от съдържанието на заповедта е съществено нарушение на изискването за спазване на установената му форма и препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон. Тази липса е самостоятелно основание за отмяната на административния акт.

При преценка относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е спазен двумесечният преклузивен срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР от откриване на нарушението. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито“ по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на 02.03.2021г., когато Началникът на РУ - Харманли се е запознал със Справка рег.№271р-6698/01.03.2021г., а заповедта за наказване е издадена на 17.03.2021г. Едногодишният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР обаче няма как да бъде определен, доколкото в заповедта не се сочи време на извършване на нарушението.

Въпреки изложеното, следва да се посочи, че не се установи от съда наказващият орган да не е изпълнил задължението си по чл.206, ал.1 от ЗМВР - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая Я.Я. е бил надлежно запознат със Справка №271р-6698/01.03.2021г. на 02.03.2021г., като не се е възползвал от правото за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая.

При определяне наказанието на оспорващия е спазено изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като са отчетени визираните в тази норма обстоятелства и в резултат е наложено съответстващото по вид дисциплинарно наказание за минималния предвиден в чл.199, ал.2 от ЗМВР срок.

Не се споделя оплакването за невръчване на нарочна заповед на жалбоподателя  за образуване на дисциплинарно производство доколко дисциплинарното производство е започнало с първото действие за установяване на нарушението по смисъла на чл.208 от ЗМВР, в който случай изрична заповед не е задължително да бъде издавана. В тази връзка, невръчването на жалбоподателя на Заповед №271з-90/29.01.2021г., издадена от Началник РУ – Харманли не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Изложените обаче по-горе нарушения в дисциплинарната процедура са съществени, доколкото възпрепятстват преценката за съответствието на оспорената заповед с материалния закон. Такава е невъзможна, поради липса на визиран конкретен момент и място на извършване на нарушението, както и на ясно и безпротиворечиво описание на същото.

По изложените съображения оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

С оглед изхода на производството основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски в размер 810.00 лв., представляващи внесена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №271з-232/17.03.2021г., издадена от Началника на РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Я.Г.Я. ***, с посочен съдебен адрес:***, разноски по делото в размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване. 

 

                                                                                                  Съдия: