ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1312
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.423 ал.1 т.1 във вр. с 410 във вр. с
чл.414 ал.2 и чл.415 от ГПК.
Постъпило е Възражение по чл.423 от ГПК с вх.№
14157/03.11.2021г. /респ. с вх.№ 287993/30.09.2021г. по описа на РС –
Пловдив/ от „Таймлес Криб“ ЕООД, ЕИК – *********, чрез адв. М.Б., против
Заповед № 8046/16.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, изд. от Районен съд – IV гр.с. Моли да се приеме Възражението по
чл.423 от ГПК, да се спре изпълнението на тази заповед, и да се приложат
последиците за продължаване на процесуалните действия по ГПК на осн.
чл.423 ал.4 от ГПК за връщане на делото на Районен съд за разглеждане с
указания по чл.415 от ГПК. Относно допустимостта на възражението,
изтъква, че е спазен едномесечния срок от узнаването, поддържа, че на
23.09.2021г. са разбрали от наложен запор върху вземане, че има образувано
изп.дело и е издаден изп.лист.
Въззиваемата страна ЕК. Д. Р., ЕГН – **********, чрез адв. Г. К.,
депозира писмен отговор, с който изрично посочва, че счита възражението по
чл.423 от ГПК за допустимо и подадено в срок, като не разполагат с други
данни преди този момент дружеството да е било уведомено. Относно
основателността, взима становище, че възражението по чл.423 от ГПК следва
1
да не се приема, тъй като не са налице предпоставките затова.
Окръжен съд –Пловдив, констатира следното:
Съгл. чл.423 ал.1 от ГПК - В едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: т.1 –
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Настоящата инстанция приема, че възражението е подадено в
законоустановения едномесечен срок, като в тази насока взима предвид и
изричното изявление на насрещната страна относно допустимостта му.
В конкретния случай се установява, че при връчване на Заповед №
8046/16.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
изд. от Районен съд – IV гр.с. на адреса гр.Пловдив, бул.“Л. Каравелов“ №2,
ет.3, ап.5, е записано от връчителя, че е посетен на 26.09.2019г., но „не е
открит афиширан офис на фирмата“. С Разпореждане от 27.09.2019г.
Районният съд е постановил да се залепи уведомление по чл.47 от ГПК.
Направено е отбелязване от 02.10.2019г., че „на адреса няма афиширан адрес
на фирмата. Търсен е представляващ, но не е намерен“. С Разпореждане също
от 02.10.2019г. Районният съд е постановил, делото да се докладва след
изтичане на 2-седм. срок за издаване на изп. лист. На 05.11.2019г. е
разпоредено издаването на изп. лист, тъй като заповедта по чл.410 от ГПК е
влязла в сила.
С възражението по чл.423 от ГПК се поддържа, че е налице
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, тъй като по делото няма
извършена справка на дружеството, която да е налична в кориците на делото.
Позовава се на съдебна практика на ВКС. Също така, ставало видно от
отбелязването на съобщението преди залепването, че връчителят е посетил
адреса само веднъж, като не е станало ясно дали лицето е напуснало адреса
или не е намерен достъп до канцеларията и няма лица съгласни да получат
съобщението.
Въззивна инстанция намира, че възражението по чл.423 ал.1 т.1 от
ГПК се явява основателно, тъй като след като съобщението за връчване на
заповедта по чл.410 от ГПК е върнато с отбелязване, че на адреса не е открит
афиширан офис на фирмата, то е следвало Районният съд да извърши справка
2
в регистъра на фирмите на какъв адрес е вписано дружеството и дали има
промяна във вписването. Това се налага с оглед приложението на чл.50 ал.1
от ГПК. Призоваването на търговец, който е вписан в търговския регистър се
извършва на последния посочен в регистъра адрес. Ако фирмата е напуснала
адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени на осн. чл.50 ал.2 от ГПК.
В този случай не намира приложение чл.50 ал.4 от ГПК относно процедурата
по залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, които касаят хипотезите,
когато връчителят не намери достъп до канцеларията /чл.50 ал.4 пр.1/ или
връчителят не намери някой, който е съгласен да получи съобщението /пр.2/.
По делото няма данни за направена справка от Районния съд в търговския
регистър, от която да е видно, че се е констатирало, че в регистъра не е
вписан нов адрес на дружеството. В тази насока е и константата съдебна
практика –
Решение № 161/28.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 985/2010г., IV г.о.,
ГК
Решение № 68/22.03.2010г. на ВКС по т.д.№ 930/2009г., II т.о., ТК
Решение № 17/24.01.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1516/2010г., I г.о.,
ГК
Ето защо, налице са предпоставките на осн. чл. 423 ал.1 т.1 от
ГПК за приемане на възражението срещу заповедта за изпълнение на
паричното задължение поради ненадлежно връчване на дължинка,
същевременно ще бъде спряно изпълнението на тази заповед, по която е
издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело и ще се върне делото на
първостепенния съд за даване указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.
Съобразно нормата на чл.423 ал.3 изр.2 – Ако възражението бъде
прието, изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК се спира.
Налага се и изводът, след прочита на разпоредбата в цялост на чл.423 ал.1 –
ал.4 от ГПК, че в производството по чл.423 ал.1 т.1 във вр. с ал.3 от ГПК не
се предвижда по принцип процедура за обезсилване на изпълнителен лист /с
изключение на предпоставките по чл.423, ал.3 от ГПК, изречение последно;
каквито в случая не са налице/, а само е регламентирано спиране на
изпълнението на заповедта.
3
С подаденото Възражение по чл.423 от ГПК са направени
доказателствени искания, но съдът намира, че е безпредметно да се допускат
поради констатираното нарушение на правилата за връчване на заповедта на
длъжника, на осн.чл.50 ал.2 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Приема на осн.чл.423 ал.1 т.1 от ГПК Възражение на „Таймлес
Криб“ ЕООД, ЕИК – *********, чрез адв. М.Б., против Заповед №
8046/16.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
изд. от Районен съд – IV гр.с.
Спира изпълнението на Заповед № 8046/16.09.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. от Районен съд –
IV гр.с., въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 05.11.2019г. и е
образувано изп.д.№ 20219070400333 по описа на ЧСИ Иво Кралев, рег.№ 907,
със съдебен район ОС – Пловдив.
Връща делото на РС – Пловдив, IV гр.с., за даване указания на
заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК – че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателства затова /за изпълнение на указанията/.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4