Решение по дело №660/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 316
Дата: 7 ноември 2022 г. (в сила от 7 ноември 2022 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20225500500660
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Стара Загора, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 във вр. с чл.436- 438 от
ГПК.
Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по
чл.236, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 19639/24.06.2022г. в ОС- Хасково от
пълнолетния гражданин А. А. И. от с.С., ***, длъжник по висящото изп.д.№
20138750401478 по описа на ЧСИ З.Г.З.- гр.Х., рег.№ 875 на КЧСИ- гр.София,
в която се заявяват оплаквания, че съгл. чл.444, т.7 от ГПК изпълнението не
може да бъде насочено към единственото му жилище, като длъжник, тъй като
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това, дали той- длъжникът живее в него, а ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39,
ал.2 от ЗС. Счита, че преценката за наличие на предпоставките по чл.444, т.7
от ГПК ЧСИ следвало да извършва служебно във всяко положение на
изпълнителното производство при предприемане действия по принудително
изпълнение, несъвместими с несеквестируемостта съгласно чл.426, ал.4 и
чл.483 от ГПК във вр. с чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Твърди, че процесния недвижим
имот представлява „жилище“ по смисъла на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, понеже е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни
нужди. Счита, че предмет на принудителното изпълнение е двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, състояща се на първия етаж от дневна, антре,
1
санитарен възел (баня-тоалетна), кухня-всекидневна и склад, частично
покрита и остъклена тераса с външна градена мивка и градински елементи,
подходът към втория етаж е от вътрешна дървена стълба от дневната, а
вторият етаж се състои от емпоре, тоалетна, две спални и склад/общо 113, 55
кв.м./, находяща се в дворно място от 2 420 кв.м., но над несеквестируемите
25 кв.м. за негови лични жилищни нужди останалата част съгласно
изискванията на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейството, приета с ПМС № 31/15.02.2008г. би била
секвестируема, ако съществува възможност за обособяване на самостоятелен
обект на етажна собственост съгласно чл.39, ал.2 от ЗС, но това не било
установено, тъй като не била назначена от ЧСИ необходимата съдебно-
техническа експертиза и не е били изискани становища от компетентните
административни органи и одобряване на съответните проекти. Поради което
счита, че имотът отговарял на изискванията за жилище, предназначен бил за
задоволяване на жилищни нужди и попадал в предметния обсег на защитата
по чл.444, т.7 от ГПК, той като длъжник не притежавал друг жилищен имот,
едноетажната жилищна сграда с площ 64, 37 кв.м., построена в УПИ XVII-
386, кв.52 по плана на с.С., ***, състояща се от антре, дневна със спалня,
баня- тоалетна и самостоятелна спалня, нямала кухня или кухненски бокс,
както и складово помещение, поради което не представлявала жилище по
смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУТ, той не бил извършвал разпореждания с
единственото си жилище, като съгласно Констативен протокол №
13/19.09.2018г. на комисия при Отдел ТСУИОПОСЕК на Община-
Минерални бани, обл.Хасковска и Удостоверение № 2/20.09.2018г. на
Община- Минерални бани, в процесния УПИ е построена “еднофамилна
двуетажна жилищна сграда” с площ 180 кв.м. със степен на завършеност 100
%, като самото УПИ XIV-386 и построената в него еднофамилна двуетажна
жилищна сграда са били предмет на делбата по гр.д.№ 91/2019г. по описа на
РС- Хасково, която не била самостоятелен обект на правото на собственост и
не е била предмет на сделката, обективирана в посочения нотариален акт,
което се потвърждавало и от факта, че ЧСИ бил наложил възбрана на
11.05.2021г. и бил насрочил публична продан именно върху имот,
представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, находища се в УПИ XVI
-386 на 08.11.2021г. Заявява, че договорът за делба има вещнопрехвърлително
действие за предмета на делбата, като притежаваните в обикновена
съсобственост идеални части от делбения имот/или имоти/ се превръщат в
право на собственост върху отделни реално обособени обекти и общото
имущество се разпределя между съделителите, съобразно правата им в
съсобствеността, и в резултат на съдебната спогодба по гр.д.№ 91/2019г. по
описа на РС- Хасково в негов дял са били поставени недвижимите имоти-
УПИ XVI- 386, кв.52, с площ 2 420 кв.м. по плана на с.С., ***, с построена в
него сграда на два етажа с площ 113.55 кв.м., образуван чрез разделяне на
УПИ XIV-386, в кв.52, на два новообразувани имоти, съгласно одобрен
проект за ПУП- изменение на регулация на УПИ XIV-386, кв.52, с влязла в
2
сила Заповед № 3-318/14.07.2020г. на Кмета на Община- Минерални бани, и
това била придобивна сделка, а не акт на разпореждане с притежаваната от
него/като длъжник/ идеална част от имота, тъй като с одобряването на
спогодбата притежаваните от него идеални части от имота са се
трансформирали в съответни на квотата му в съсобствеността реални
самостоятелни обекти, поради което в конкретния случай съдебната спогодба
бил способ за придобиване право на собственост по смисъла на чл.77 от ЗС.
Моли съда да отмени действията на ЧСИ З.З., рег.№ 875, с район на действие
Окръжен съд - Хасково по изп.д.№ 20138750401478, изразяващи се в
насочване на изпълнението върху несеквестируемото му имущество, като
длъжник по изпълнението, чрез насрочване на публична продан за периода от
04.06.2022 г. до 04.07.2022 г. на недвижимия имот- УПИ XVI - 386, кв.52 по
плана на с.С., ***, ведно с 2- етажна масивна жилищна сграда, както и всички
приращения и подобрения на имота, при граници на имота: улица, УПИ -
XVIII - 386, УПИ - VII - 377, УПИ - IX - 387, улица, УПИ - XV, съгласно
Скица № 144/21.04.2021г. на общ.Мин. бани, обл.Хасковска, със законните
последици от това.
Взискателят- пълнолетния български гражданин Г. Д. Г. от гр.Х. в
законния 3- дневен срок на осн. чл.436, ал.З, изр.1 от ГПК е подал писмено
Възражение против тази жалба, в което сочи, че същата била недопустима,
като подадена извън законния 2- седмичен срок и след установяване
секвестируемостта на процесния недвижим имот, а по отношение
основателността й- направеният от взискателя отказ от пожизнено право на
ползване на недвижим имот е ирелевантен спрямо обжалваните действия на
ЧСИ, понеже отказът е бил направен на 06.06.2022г. след започване
публичната продан на имота на 04.06.2022г. Наред с това счита, че
въпросният отказ е действие във вреда на него, като взискател и няма
последица в неговата правна сфера, тъй като по изп. дело е била наложена
възбрана върху УПИ XIV- 386 в кв. 52 по плана на с.С., ***(в момента
разделен на УПИ XVI- 386 в кв.52 и УПИ XVII- 386 в кв.52) на 19.11.2013г.,
като е била вписана в имотния регистър на същата дата, и впоследствие е била
наложена възбрана на разделеното УПИ XVI- 386 в кв.52, ведно с
постройките и приращенията в него. Наред с това с договор за дарение от
09.10.2012 г. длъжникът- жалбоподател И. бил прехвърлил на собственото си
дружество „А.-*”- ЕООД УПИ XIV- 386 в кв.52 по плана на с.С., ***, която
правна сделка е била обявена за относително недействителна по отношение
на него/взискателя/ с цитираното решение на PC- Хасково, но относно третите
лица тази сделка обаче си е останала действителна и по отношение на тях,
включително съделителя по другото цитирано от жалбоподателя гр.д.№
91/2019г. по описа на PC- Хасково- Д.Д., собственик е „А. *“- ЕООД. Поради
което счита, че извършеното от жалбоподател- длъжник разпореждане с
имота посредством делба няма правно действие спрямо него/взискателя/, тъй
като е било извършена от лице, различно от „А. *”- ЕООД. Счита, че
процесният недвижим имот е секвестируем, като евентуалната му
3
несеквестируемост е била отпаднала, понеже длъжникът се е разпоредил с
него на два пъти- веднъж с договора за дарение и втори път със съдебната
делба. Поради което счита, че с извършеното на 09.10.2012г. дарение и
извършената делба, одобрена с Определение от 01.10.2020г. по гр.д.№
91/2019г. по описа на PC- Хасково, длъжникът по изп.дело/жалбоподателя/
сам се е отказал от несеквестируемостта на имота, ведно с постройки,
приращения, подобрения в него, тъй като при разпоредително действие
несеквестируемостта отпада, понеже с него длъжникът признава, че не се
нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг,
вместо кредиторът да бъде удовлетворен. Заявява, че било неоснователно
твърдението в жалбата, че съдебната спогодба била придобивна сделка, а не
акт на разпореждане, понеже е налице вещнотранслативен ефект(при
процесната делба) и това действие безспорно представлява разпореждане.
Предвид което счита, че не били налице основания за отмЯ. на действията на
ЧСИ, тъй като същите били законосъобразни и не били налице и основания за
спиране на публичната продан по описаните в жалбата аргументи.
В писмените си обяснения/Мотиви/ на осн. чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК
ЧСИ З.Г.З.- гр.Х., рег.№ 875 на КЧСИ- гр.София по неговото изп.д.№
20138750401478 сочи подробно своите фактически и правни аргументи
против всяко едно от процесните оплаквания на жалбоподателя- длъжник,
като счита в.жалба за процесуално допустима, но е изцяло неоснователни и
недоказани, тъй като счита, че несеквестируемостта на процесното жилище
съгласно чл.446, ал.1 от ГПК отдавна е отпаднала, за което били налице
постановени и влезли в законна сила множество съдебни решения, поради
което предлага жалбата на длъжника да бъде отхвърлена изцяло, като се
потвърдят атакуваните му изпълнителни действия, със законните последици.
По нашето новообразувано в.гр.д.№ 660/2022г. по описа на ОС-
Ст.Загора, образувано въз основа на първоначалното в.гр.д.№ 466/2022г. по
описа на ОС- Хасково, е приложен цялостен заверен препис от висящото
изп.д.№ 20138750401478 ЧСИ З.Г.З. с район на действие района на ОС-
Хасково, рег.№ 875 на КЧСИ- гр.София, с общ обем от 1556 листа.
Окръжният съд- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди
направените във в.жалба оплаквания, като взе предвид аргументите в
Отговора на жалбата и Мотивите на ЧСИ, като провери законосъобразността
на обжалваните действия и актове и се съобрази с приложимите
материалноправни и процесуални норми по казуса, намери за установено, че
видно от материалите по представеното в цялост заверено копие от висящото
изп.дело, процесната в.жалба от длъжника е подадена в законния 2- седмичен
срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от заинтересована страна/длъжник/, против
изпълнителни действия на ЧСИ, които пряко и непосредствено биха го
засегнали. Поради което жалбата се явява процесуално допустима и по нея
настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените
оплаквания със своето необжалваемо Решение.
Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да
4
обжалва постановлението на ЧСИ, насочващо изпълнението върху
имущество, което той смята за несеквестируемо. В конкретния случай
практически се правят оплаквания, че изпълнението е било насочено върху
негово имущество/недвижим жилищен имот/, което според жалбоподателя-
длъжник било изцяло несеквестируемо по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Съдът констатира, че не е налице ново обстоятелство от значение за
несеквестируемостта на процесния недвижим имот, понеже с декларация та
си длъжникът по изп.дело/жалбоподателя/ се е отказал от притежаваното от
него пожизненото право на ползване на процесния жилищен имот, който
отказ обаче се явява ирелевантен спрямо обжалваните действия на ЧСИ,
понеже отказът е направен на 06.06.2022г. след започване на публичната
продан на имота 2 дни преди това- на 04.06.2022г. Освен това този негов
отказ от ограничено вещно право представлява действие във вреда на
взискателя му и следователно няма последица в неговата правна сфера, още
повече, че по това изп. дело е била наложена възбрана върху УПИ XIV- 386 в
кв.52/което към настоящия момент е бил вече разделен на УПИ XVI- 386 и
УПИ XVII- 386- и двете в кв.52/ още на 19.11.2013г., като възбраната е била
вписана в имотния регистър на същата дата/19.11.2013г./. В последствие е
била наложена възбрана на разделеното УПИ XVI - 386 в кв.52, ведно с
постройките и приращенията в него. Междувременно с писмен договор за
дарение от 09.10.2012г. длъжникът И./като физическо лице/ е прехвърлил на
собственото си търговско дружество по ТЗ „А. *”- ЕООД, ЕИК *********
недвижимия имот УПИ XIV- 386 в кв.52 по плана на с.С., ***, като тази
правна сделка е била обявена за относително недействителна по отношение
на взискателя Г. Д. Г. от гр.Х. с горецитираното Решение на PC- Хасково.
Обаче спрямо третите лица тази сделка си е останала действителна и по
отношение на тях/включително съделителя Д.Д. по другото приключено
делбено гр.д.№ 91/2019г. по описа на PC- Хасково/ собственик е търговския
субект по ТЗ „А. *“- ЕООД, еднолична собственост на длъжника-
жалбоподател И.. Следователно и на това фактическо и правно основание
извършеното от него разпореждане с имота посредством делбата няма правно
действие спрямо моя взискателя Г. Д. Г. от гр.Х., понеже е извършена от
лице/правен субект/, различно от „А. *”- ЕООД. Следователно процесният
имот се явява напълно секвестируем, тъй като неговата предишна
несеквестируемостта е безспорно отпаднала, понеже жалбоподателят-
длъжник И. се е разпоредил с него на два пъти: веднъж с договора за дарение
и втори път със съдебната делба. Предвид което с извършеното на
09.10.2012г. дарение и с извършената съдебна делба, одобрена с Определение
от 01.10.2020г. по гр.д.№ 91/2019г. по описа на PC- Хасково, длъжникът-
жалбоподател по делото сам доброволно се е отказал от законовата си
защита/несеквестируемостта/ на жилищния му имот, ведно с постройки,
приращения, подобрения в него. Чрез съдебната делба длъжникът И.
очевидно е намалил своя дял, като за уравняване на дела на другия съделител,
пред съда той е получил пожизнено ограничено право на ползване върху
5
процесния недвижим жилищен имот, което от своя страна е представлявало
отделно право, върху което не можело да се насочи публична продан. И
макар, че делбата се явява правно действие, увреждащо кредитора, то към
момента пазарната оценка на идеалната частта на длъжника И. след делбата,
все още покрива размера на задължението му към кредитора му по това
висящо изп.дело. Предвид което взискателят все още има правен интерес да
изпълнява върху разделения недвижим имот, заедно с постройките и
приращенията в него, тъй като при разпоредително действие
несеквестируемостта отпада, понеже длъжникът с разпореждането си сам
признава, че не се нуждае от процесната поначало несеквестируема вещ и от
разпореждането му се облагодетелства друг, вместо кредитора му да бъде
удовлетворен. Неоснователно е и твърдението в жалбата на длъжника, че
съдебната спогодба била придобивна сделка, а не акт на разпореждане,
понеже е налице вещнотранслативен ефект при приключилата съдебна делба
и това действие безспорно представлява разпореждане от длъжника с негов
актив, във вреда на кредитора му- взискател.
Видно от заключение вх.№ 46039/10.12.2021г. на вещото лице по
процесното висящо изп.дело, е налице пълна идентичност на масивна
двуетажна масивна жилищна сграда в имота с тази попадаща в делбения имот
УПИ XIV- 386, кв.52 по плана на с.С., ***, като на територията на имота няма
наличие на промени от допълнително извършени строителни работи в
сравнение с установеното състояние, констатирано в предходна експертиза от
12.11.2018г. Институтът на несеквестируемостта съгласно императивната
разпоредба на чл.444 от ГПК, се отнася до имуществото в патримониума на
длъжника и е изключение от правилото, че цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворяване на неговия кредитор. Този законов правен инстит
има социални функции и е с цел да бъде осигурен един екзистенц-минимум
на длъжника и неговото семейство, който не може да му бъде отнет. Като при
разпоредително действие от страна на длъжника с негово несеквестируемо
имущество тази несеквестируемост автоматично отпада, понеже с действията
си длъжникът фактически признава, че не се нуждае от това
несеквестируемото имущество, тъй като цялото имущество на длъжника се
явява по принцип секвестируемо, като в разпоредбите на чл.444 и чл.446 от
ГПК са въведени само изключенията, с които се обявяват определени
имуществени права на длъжника за несеквестируеми. Когато обаче едно лице
се разпорежда с негово право, по отношение на което процесуалния закон му
дава нормативната гаранция по чл.444 от ГПК, отчуждителят- длъжник сам е
преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му.
Следователно сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си
несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора му, тъй като в
следствие на разпоредителната сделка длъжникът изявява воля, че това
жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта, и
самата несеквестируемост на това жилище отпада в следствие на правната
сделка. Поради което с извършеното доброволно дарение и извършената
6
съдебна делба, длъжникът- жалбоподател по делото сам се е отказал от
несеквестируемостта на имота, ведно с постройките, приращенията и
подобренията в него, в който смисъл е и влязлото в законна сила Решение №
129/21.04.2022г. по в.гр.д.№ 173/2022г. по описа на ОС- Хасково.
Наред с това съгласно влязлото в законна сила Определение №
260209/01.10.2020г. на PC- Хасково, при делба на УПИ XIV-386 с площ от
3620 кв.м. по плана на с.С., *** се образувани 2 бр. нови недвижими
имота/УПИ XVI- 386, кв.52 ведно с двуетажна сграда и УПИ XVII-386, кв.52
ведно с едноетажна сграда/- и двата по плана на с.С., ***, като първият имот е
собственост на длъжника- жалбоподател А. А. И., а вторият е собственост на
съделителя Д.В.Д., като на длъжника- жалбоподател А. А. И. е било учредено
пожизнено вещно право на ползване върху полученият в дял на Д.В.Д. имот
УПИ XV11-386, кв.52, ведно с 1- етажна сграда по плана на с.С., ***, от което
впоследствие длъжникът сам доброволно се е отказал. По отношение на
процесната „двуетажна масивна жилищна сграда“ по изпълнителното
производство многократно е било установявано на място от назначените
вещи лица, че в поземленият имот никога не е имало построена такава сграда,
няма промЯ. по отношение на вида и естеството на съществуващите
постройки, площта, етажността на застрояване, което е отразено в протоколи
за извършено действие и допълнителните заключения на вещите лица. Което
се потвърждава и от влезлите в законна сила Решения № 320/07.09.2018г. и №
91/13.03.2019г., постановени по гр.д.№ 553/2018г., и Решение №
129/21.04.2022г. по в.гр.д.№ 173/2022г./всички те по описа на ОС- Хасково/,
които имат силата на присъдено нещо за страните по изпълнението и по
настоящото в.гр.д., както и за ЧСИ и за настоящия въззивен съд съгласно
императивната разпоредба на чл.296- 299 от ГПК. В този смисъл е и т.13 от
мотивите и диспозитива на абсолютно задължителното за страните по делото
и за настоящия съд Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г.
по описа на ОСГТК на ВКС- София, съгласно императивната разпоредба на
чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Следователно процесния недвижим жилищена имот е с отпаднала
доброволно от собственика му /длъжника- жалбоподател/ несеквестируемост,
същият безспорно е вече напълно секвестируем съгласно три поредни
еднозначни и непротиворечиви влезли в законни сила Решения със силата на
присъдено нещо от ОС- Хасково, поради което атакуваните действия на ЧСИ
се явяват напълно законосъобразни, обосновани и правилно, процесната
в.жалба на длъжника е напълно необоснована, неоснователна и недоказана,
ето защо тя следва да се остави изцяло без уважение, като се потвърди
атакуваните актове и действия на ЧСИ, със законните последици от това.
Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК
настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо пред гореизложените мотиви и на осн. чл.435, ал.2, т.2 във вр.
с чл.436- 438 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 19639/24.06.2022г. в
ОС- Хасково от пълнолетния гражданин А. А. И.- ЕГН ********** от с.С.,
***, ***- длъжник по висящото изп.д.№ 20138750401478 по описа на ЧСИ
З.Г.З.- гр.Х., рег.№ 875 на КЧСИ- гр.София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8