Р Е
Ш Е Н
И Е № 176
гр. Бургас, 8 февруари
2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четвърти февруари, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар И. Г. и с участието на
прокурора ХРИСТО К., изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2547/2020
г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от адв. Р.С.,
действаща в качеството на процесуален представител на Г.К.И. против решение № 1154/30.10.2020г.,
постановено по НАХД № 3333/2020 по описа на Районен съд – гр.Бургас, в частта,
с която е потвърдено наказателно постановление № 22-0000174/30.07.2020г.,
издадено от и.д. директор на РД „АА“ Бургас, с което на Г.К.И., за нарушение на
за нарушение по чл.66, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на
транспорта и на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози,
е наложено наказание глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.
Жалбоподателят
иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и съответна отмяна на
наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил материалния закон, като не е отчел допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила- несъответствие между факти и право. Претендира присъждане
на разноски, направени за първа инстанция.
В съдебното заседание , чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и направените с нея, искания. Твърди, че липсата на пътен лист
не е доказана, а е доказано единствено непредставянето му в хода на извършената
проверка.
Ответникът не изпращат
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима.
Подадена е в
срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С наказателното постановление, в
потвърдената му част, касаторът е санкциониран за това, че „на 09.07.2020 г.,
около 13,20ч. управлява автобус марка „Фолксваген“ от категория М 2 с рег.№ А0308НВ,
собственост на „Димис“ ЕООД и извършва специализиран превоз по маршрут
гр.Бургас- к.к. Слънчев бряг, без пътен лист за 09.07.2020 г. по образец“.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.93, ал.1, т.1 ЗАП във вр. с
чл.66, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на транспорта.
За да потвърди посоченият акт,
първоинстанционният съд е преценил, че при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е
приложен правилно.
Настоящият състав на съда изцяло
споделя изложените в тази насока съображения, поради което и на осн. чл. 221,
ал.2, пр. последно от АПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1
ЗАП е приложена правилно. Нормата предвижда санкция за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
В случая пътният лист е документ,
изискуем с Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на транспорта- чл.66, т.2.
Вярно е, че посочената норма
въвежда задължение за представяне при извършване на проверка на пътен лист. За
да бъде представен обаче, този документ следва да бъде създаден. Поради това и
същата норма изрично регламентира реквизитите му, с приложение №11 от
Наредбата. Аргумент в подкрепа на изложеното е и систематичното място на
нормата, намираща се в раздел ІІ, озаглавен- „Документи за извършване на
специализиран превоз“.
В случая е доказано, че пътен лист
за конкретния превоз изобщо не е бил издаден.
Санкцията е наложена въз основа на
установен отрицателен факт, оборването на който е в тежест на санкционираното
лице.
Последното не е представило издаден
пътен лист в хода на
административнонаказателното производство, така че да предпостави приложението
на чл.93, ал.2 от ЗАПр, както твърди пълномощникът му.
Аргумент в подкрепа на изложеното е
и факта, че АУАН е подписан без възражения. Такива не са депозирани в
предвидения от закона тридневен срок, нито са представени доказателства.
Поради това, наказващият орган
правилно е приложил разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАПр.
Не може да бъде споделена и тезата
на касатора, че наличието на дигитален тахограф, предвид отчитаните от него
данни, замества изцяло пътния лист.
Тахографът представлява контролен уред за регистриране на
данните за движението на автомобила, а пътният лист е документ за контрол и
отчитане работата на водача и автомобила. Т.е. той съдържа информация не само
за изминатото разстояние и времето за престой, но и за останалите параметри на
превоза, и за всички извършени от водача действия по време на осъществяването
му.
Така например, нормата на чл.88,
ал.3 и чл.84 от Наредба № 12 от 5.01.2007 г. за изискванията за задължителна
употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на
автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите
изисквания към тях, предвиждат задължение за отразяване в пътния лист на
възникнала повреда в тахографа или замяната му с резервен такъв. В този смисъл
са и нормите на чл.15 и чл.17 от Наредба № 15 за използване и контрол на
тахографите.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице
заявените касационни основания и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221 и чл.
222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1154/30.10.2020г.,
постановено по НАХД № 3333/2020 по описа на Районен съд – гр.Бургас, в частта,
с която е потвърдено наказателно постановление № 22-0000174/30.07.2020г.,
издадено от и.д. директор на РД „АА“ Бургас, с което на Г.К.И., за нарушение на
за нарушение по чл.66, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на
транспорта и на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози,
е наложено наказание глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: