№ 2541
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110145889 по описа за 2024 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че
исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се
произнесе по допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане
в открито съдебно заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025г. от
14,20часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Ищецът В. Д. М. ЕГН ********** излага в исковата молба, че имал трудово
правоотношение с ответника от 2007г., като заемал длъжност „машинист, локомотивен,
влакова работа” в ЛД „Дупница“, към поделение за товарни превози София при „БДЖ -
Товарни превози“ ЕООД, въз основа на допълнително споразумение №84 от 14.02.2022г.
Със заповед №10-9-16/05.06.2024г. съобразно критериите по чл.189, ал.1 от КТ, на
основание чл.188, т.2, във връзка с чл. 187, т.З от КТ и при спазване изискванията на чл.193,
ал.1 и чл.194 от КТ е наложено дисциплинарно наказание: „предупреждение за уволнение “.
Ищецът оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, тъй като не е спазена
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ , тъй като преди да наложи дисциплинарното наказание
работодателят поискал обяснения, но не взел предвид всички обстоятелства за отказа му да
изпълнявам задълженията си извън територията на Република България. В заповедта на
било посочено, че през цялата работна смяна съм изпълнявал трудовите си задължения на
територията на Република България и не е отказвал да ги. Причината да откаже обслужване
1
на влака до крайна гара Д.град в Република Сърбия е, че за пореден път работодателят не му
издал и връчил командировъчна заповед съгласно изискванията на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, поради което работодателят не плаща
дължимите командировъчни съгласно наредбата. За месеците януари, февруари, март и
април 2024 г. работодателят не е изплащал възнаграждение /командировъчни/ за
обслужените от него влакове през граничния преход Калотина запад - Д.град ЖС, с което
нарушава Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и не изплаща
дължимите командировъчни, съгласно изискванията на чл.31 от Наредбата и приложение
№3 към чл.31, ал.1 от същата наредба. Със свое заявление от 29.04.2024 г. ищецът изрично
заявил, че няма да обслужва влакове през граничиния преход Калотина запад – Д.град
поради неплащане , тъй като работодателят не изплаща дължимите суми за
командировъчни. Твърди, че е лишен от правото на възнаграждение за работа в чужбина, а
при евентуална транспортна злополука няма защита, защото управлява влак извън
територията на Република България без да е командирован в чужбина за конкретната дата.
Това е причината да откаже да изпълнява обслужването на влакове през граничния преход
Д.град ЖС на 15.05.2024 г., тъй като на тази дата за пореден път не му е връчена
командировъчна заповед, съгласно изискванията на Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина.
Оспорва посоченото в заповедта за дисциплинарно наказание №10-19-16/05.06.2024 г., че с
действията си е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.З, предложение
1 от КТ: - „неизпълнение на възложената работа“, тъй като на 15.05.2024г. изпълнявал точно
и добросъвестно всички свои трудови задължения и както изрично пише и в заповедта за
дисциплинарно наказание „В. Д. М. е заявил готовност да работи друга работа по време на
повеската“. Не само заявил това, но и работил до края на работното време, бил на
разположение на работодателя и му предоставил работната си сила през определеното
работно време за изпълнение на съответната работа, за която се договорил съобразно
трудовия договор.
Предвид изложеното предявява иск с правно основание чл.344 ал.1 от КТ за отмеяна на
заповед №10-19- 16/05.06.2024 г., с която на основание чл.188, т.2, във връзка с чл. 187, т.З от
КТ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение “. Претендира
направените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с които
оспорва предявения иск по подробно изложените съображения и моли съдът да отхвърли
иска. Представя към отговора на исковата молба по опис документи, всичките относими,
необходими и допустими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъде допуснато събирането им.
При така изложените фактически твърдения съдът приема, че упражненото потестативно
право от ищеца за отмяна на процесното дисциплинарно наказание се основава на
обстоятелството, че същото е незаконно по изложените в исковата молба доводи.
2
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на дисциплинарното
нарушение носи ответникът по настоящото дело. А законността на същото се обуславя от
проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 187 КТ, във вр. с чл. 188, т.2 КТ, чл. 194,
ал. 1 КТ, чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195 от КТ. След установяването факта на нарушението на
трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези
обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка
с чл. 188, т.2 КТ, 186 и 187 от КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно
своето потестативно субективно право да накаже дисциплинарно виновния работник или
служител.
Всички по-горе описани обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване
от работодателя – ответник, за което се сочат доказателства от ответника.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства и на основание чл.157 от ГПК
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените от страните писмени доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до съдебното
заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им
указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3