Номер 8309.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело №
20203000600290 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по
жалба на ос.л. М. И. , чрез защитника му адв. В.Л. за проверка на
определението на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 901/20г. от 26.08.2020г.,
с което на основание чл. 440 ал. 1 от НПК съдът е оставил без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от приведеното в изпълнение с определение по ЧНД №
862/2019г. на ОС Бургас по реда на чл. 44 ал. 11 от ЗЕЕЗА и чл. 457 ал. 2-5 от
НПК наказание, наложено по присъда на Областен съд Дуйсбург, ФРГ,
лишаване от свобода за срок от 3 години и 9 месеца.
В жалбата защитникът на осъденото лице моли определението на съда
да бъде отменено. Оспорва съображенията на съда и счита, че са налице
доказателства по чл. 439 а от НПК, на немски и български език, за поправяне
на осъдения. Не приема становището на инспектор СДВР, тъй като не са били
проведени лични срещи с осъдения, който и не говори български език.
Подчертава се, че ос.л. винаги е изразявал, че съжалява за извършеното и не
би допуснал втори такъв случай, съдействал е за разкриване на обективната
истина. Според защитника оценката на риска неправилно е била завишена от
26 на 29 точки от ИСДВР в Затвора Варна. Иска се определението на ВОС да
бъде отменено и да бъде постановено УПО от остатъка от наказанието му.
Постъпило е и писмено становище от гл. инспектор за Началника на
Затвора Варна, който намира, че разглежданото определение е правилно и
законосъобразно. Поддържа се, че изминалият период на изтърпяване на
1
наказанието е недостатъчен за постигане на генералната превенция и
наличието на стабилност и трайност в положителната промяна в поведението
на ос.л., предпоставящи постигане целите по чл. 36 от НК. Счита се, че
превъзпитателното въздействие спрямо лишения от свобода следва да
продължи в условията на пенитенциарното заведение. Моли за
потвърждаване на определението.
За да постанови определението си по ЧНД № 424/20г. ВОС съобразил
като кратък престоя на осъдения в Затвора Варна. На основата на книжата по
затворническото досие и представените писмени доказателства установил, че
не са налице категорични доказателства за трайно поправяне и
превъзпитаване на осъдения. По тези съображения молбата на осъдения била
оставена без уважение.
При подробното анализиране на материалите по делото, включващи и
пълното затворническото досие на осъдения, настоящият състав подкрепя
становището на ВОС. В допълнение към споделяните решаващи изводи, с
оглед постъпилите възражения от защитника съставът намира за необходимо
да посочи следното:
Видно е от статута на М.И., че той има дългосрочно пребиваване в
България от 2009г. до 2025г. Срещу него са били водени предходни
наказателни производства, приключили с осъждания по НАХД № 111/2012г.
и НАХД № 79/2013г. След укриването му от воденото във ФРГ наказателно
производство, довело до постановеното изтърпявано към момента наказание,
И отново е пребивавал в РБ. На тази основа съставът намери, че осъденият
разполага с оптимално необходимите знания по официалния език на РБ,
преминал е редица институционални процедури. От затворническото досие се
установява, че осъденият е участвал в множество изследвания в хода на
изтърпяване на наказанието, диктувал е молби до затворническата
администрация, упражнява правата си на лишен от свобода без да е
обективирано ощетило го ограничение по повод на говоримия български
език.
Становищата на ИСДВР, НС СДВР, Началника на Затвора Варна, вкл. и
постъпилото в хода на настоящото въззивно производство, съдържат
еднозначни изводи за необходимост от продължаване на процесите на
положителни промени в условията на пенитенциарното заведение.
Наблюдението върху проявленията на осъдения разкрива доминиращото
отражение на водещия в престъпленията, за които е наказан, користен мотив;
формалния характер на съзнаването на отговорността, при наличие на
оправдателна нагласа спрямо среда, обстоятелства, нужди; проблемите в
уменията за мислене, търсенето на вина у другите. Посочено е в официалните
документи, че въз основа на обремененото съдебно минало, рискът за вреди
2
спрямо обществото е в средни стойности, а в мястото за лишаване от свобода
съществува опасение от нарушение на задълженията при поява на
фрустриращи ситуации и липса на постоянен надзор.
Следователно, неубедително е възражението за изолирани,
непълноценно изградени впечатления от страна на нов ИСДВР върху
поведението на осъденото лице, опорочили производството. Важно е да се
отбележи, че в плана по присъдата, изготвен от друг ИСДВР съвместно с
осъдения, са заложени задачи със срок от една година и не е отбелязано
предсрочното им изпълнение. По същество тези задачи съответстват и на
актуалните, към воденото производство по молбата на осъдения за УПО,
изводи на представителите на затворническата администрация за
потребностите на личността на осъдения.
Завишената оценка на риска е обоснована от събраните данни за
съдимостта на лишения от свобода. Видно е, че в хода на воденото във ФРГ
наказателно производство осъденият се е отклонил и се е укривал в РБ. Бил е
осъждан и преди този момент както в РБ, така и във ФРГ. Данните за
престъпната му дейност и за отношението към наказателните процедури
безспорно сочат една подчертана степен на обществена опасност,
предопределяща по-високите потребности на личността от корекционно
въздействие. Като пряка последица, съществено значение спрямо осъдения
би имало пълното прилагане на прогресивната система при изпълнение на
наказанието, постепенното изграждане на отсъстващата към момента
мотивация за преодоляване на дефицитите в поведението.
Въз основа на изложените съображения, доказателствата за поправянето
на осъденото лице по чл. 439 от НПК не могат да се преценят като
достатъчни. Безспорно от значение е положителното развитие и настъпващи
промени в личността на осъдения, но спрямо обществото са необходими
категорични гаранции за трайно формирани и стабилно проявени, социално
вградими нагласи, цели и насоки за реализация на жалбоподателя при
освобождаването му от затвора.
Изложените фактически обстоятелства са в основата на съображенията,
че не са налице относителните предпоставки по чл. 70 от НК за прилагане на
института на УПО спрямо осъдения и е необходимо продължаване на
специализираната индивидуална работа с него в хода на изтърпяване на
наложеното наказание.
Съобразявайки изложеното, както и насоките по Определение № 181 от
28.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 967/2019 г., II н. о., съставът счете жалбата за
3
неоснователна. Определението на ВОС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното и на основание чл. 440 ал. 2 и чл. 345 ал.1 от НПК
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД №
901/20г. от 26.08.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4