РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Благоевград, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210101099 по описа за
2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Топлофикация- София”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. „Ястребец” № 23 Б, против „София ТЛ“ ООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че на 06.01.2023 г. дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл, 410 от ГПК с вх. № 3310 срещу „София ТЛ“ ООД
за сумата от 958.90 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г. - 11.2019г., и 247.57 лв. - законна лихва за забава от
31.12.2019 г. до 16.12.2022 г. както и сумата за извършена услуга за дялово разпределение
главница в размер на 4.19 лв. за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и лихва в размер на
1.22 лв. за 31.12.2019г.-16.12.2022г. като претендира и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че между „София ТЛ“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера обедняването.
Дружеството е изпратило писмо-покана П- 4333/04.03.22г. за заплащане на
задълженията но действия не са предприети.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с
последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
1
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове „София ТЛ“ ООД не е изпълнил
задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. В този смисъл,
в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ТоплофикацияСофия” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
“Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - “ Топлофикация София” ЕАД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени
изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че
сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.
В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането в размер на 958.90 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г. - 11.2019г., и 247.57 лв. - законна лихва за
забава от 31.12.2019 г. до 16.12.2022 г. както и сумата за извършена услуга за дялово
разпределение главница в размер на 4.19 лв. за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и лихва
в размер на 1.22 лв. за 31.12.2019г.- 16.12.2022 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г.
до окончателното заплащане на сумата, както и претендира ищеца заплащане на сторените
по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
2
навежда, че искът е неоснователен. Навежда се, че такъв е съществувал действително до
27.11.2018 г., когато същия се разделя на три обекта, съгласно Разрешение за строеж № 57/
27.11.2018г. на Гл. Архитект на Район Надежда, СО. Фактически преустройството (
разделянето на три обекта) е завършено на 10.01. 2019 г. с изготвянето на Акт Образец № 15
за степен на завършеност, но новите три обекта са въведени в експлоатация на 26.05.2021 г.
с УВЕ № 453 от 26.05.2021 г. на Главен Архитект на СО и до този момент е липсвала
възможност тези обекти да бъдат ползвани, т.е. са в режим на незавършен строеж. Прави се
довод, че от една страна е недопустимо, съгласно ЗУТ, Топлофикация София АД да
захранва с топлинна енергия строеж, невъведен в експлоатация, от друга страна физически е
било невъзможно да се доставя топлинна енергия, поради липсата на отоплителни уреди,
присъединени към сградните отоплителни инсталации, а още по-малко възможно е да е
имало инсталирани уреди за дялово разпределение, с които да се изчисли дела на тези
обекти в общата потребена от сградата топлинна енергия.
Поддържа се, че с исковата молба, както и със предходното заявление за издаване на
Заповед на изпълнение, не се указват ясно обекти, с техните кадастрални идентификатори
и/или наименования, а само един обект, по административен адрес, поради което не става
ясно как посочения аб. № 342164, по който са начислени претендираните задължения
кореспондира с някой от двата обекта собственост на ответното дружество в процесния
период, а именно обекти с кадастрални идентификатори: 69134.1381.2047.1.112 и
69134.1381.2047.1.112 от ККиКР на гр. София. Връзката между аб. № 342164 и обектите ,
собственост на София ТЛ ООД не е ясна.
Навежда се, че София ТЛ ООД не може да бъде получател на доставки на ТЕ за този
обект, съответно не може да бъде ответник по така предявения иск за неоснователно
обогатяване, доколкото не би могло да черпи никакви блага, свързани с тези имоти в
процесния период, бидейки негодни за ползване строежи. Видно е, че ответното дружество
няма как да се е обогатило за сметка на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ АД в този период.
Не се оспорва факта, че СОФИЯ ТЛ ООД няма сключен договор за продажба на ТЕ с
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ АД, като се прави довод, че не приели и Общи Условия,
одобрени с Решение №ОУ-043/12.07.2002г. и Решение №ОУ- 033/08.10.2007г. на ДКЕВР.
Това, че договорите със стопански потребители се сключват при Обши Условия не означава,
че същите имат самостоятелно действие при липса на договорно правоотношения. София
ТЛ не е имала правен интерес от сключване на такъв договор към онзи момент, а не е имала
фактически интерес от сключване на договор и в последствие, доколкото обекта не е
ползван, поради непригодност за ползване, съответно е липсвала необходимост от
отопление и битова топла вода. В този смисъл, прави се довод, че тези Общи Условия нямат
правнообвързващо действие за София ТЛ ООД, както за процесния период, така и за
следващи периоди. В конкретния период пък ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ АД е нямала
законно право да сключи договор за доставка на топлинна енергия, за обекти невъведени в
експлоатация. От друга страна както е споменато в исковата молба, съгласно чл.40 , ал. 1 на
ОУ, заплащане се дължи след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. София
3
ТЛ ООД не е получавало никакви данъчни фактури за процесния период.
Навежда се, че за обекта: Офис № 1, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой , бл. 39,
ет. 1 не е заявявана, а не е и извършвана, доколкото в обекта няма монтирани
отоплителни уреди в този период, помещението са придобили без монтирани отоплителни
уреди. Няма как да е вярно твърдението на ищеца, че изравнителни сметки са начислени по
действителен разход за уредите за дялово разпределение, защото такива уреди в имота е
нямало, както е нямало отоплителни тела, на които да бъдат инсталирани.
Изравнителни сметки СОФИЯ ТЛ ООД, не е получавало нито от Топлофикация София АД,
нито от „ Нелбо Инженеринг’ ООД. Противно на твърдението на ищеца тези изравнителни
сметки не са приложени към исковата молба,не са приложени и фактури, а е приложена
само справка за счетоводни начислявания на суми със посочени номера и суми, но не и
начин на формирането им. Прави впечатление факта, че % от претендираната сума е
формирана за доставки на ТЕ в периода 05.2019г.-10.2019г. , т.е. извън отоплителен сезон,
което е абсурдно, доколкото няма причина да се доставя ТЕ в тези месеци. Прави
възражение за изтекла погасителна давност но отношение на тези задължения.
Поради така изброените факти и обстоятелства, счита така предявения иск за
недопустим и напълно неоснователен. Няма данни за извършени фактически доставки на ТЕ
и или БГВ с получател София ТЛ ООД от страна на Топлофикация София АД, следователно
е невъзможно дружеството да се обогатило от такива доставки, респективно дружеството
доставчик да е обеднено.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не делегира процесуален представител,
изразява писмено становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.
Ответникът не се явява, делегира процесуален представител, оспорва иска по
основание и размер.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
По делото се установява, че на 06.01.2023 г. дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл, 410 от ГПК с вх. № 3310 срещу „София ТЛ“ ООД
за сумата от 958.90 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ през периода 05.2019 г. - 11.2019 г., и 247.57 лв. - законна лихва за забава от
31.12.2019 г. до 16.12.2022 г. както и сумата за извършена услуга за дялово разпределение
главница в размер на 4.19 лв. за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и лихва в размер на
1.22 лв. за 31.12.2019г.-16.12.2022г. като претендира и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Според представените от ищеца писмени доказателства, топлоснабден имот е имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, ж.к. Толстой, бл. 39, ет. 1, нежилищно помещение с
абонатен номер 342164. За този имот няма данни за идентификатор и за това кой е
собственик на същия – от представените нотариални актове не може да се установи
4
съдържанието на същите, тъй като са нечетливи.
Видно от приложения по делото договор от 18.09.2002 г., сключен между етажната
собственост на адрес гр. гр. София, **********, и „Нелбо инженеринг“ ООД, изпълнителя
„Нелбо инженеринг“ ООД е следвало да монтира индивидуални топлинни разпределителни
и термостатни вентили.
Видно от приложения по делото Протокол от проведено на 05.08.2001 г. Общо
събрание на етажната собственост в сградата на етажната собственост на адрес гр. гр.
София, **********, е взето решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и се ключи договор за топлинно счетоводство с Топлофикация София и
Нелбо инженеринг ООД Независимо, че за имота не е сключван писмен договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, ищецът поканил ответника да му заплати
процесната сума, за имота е открита клиентска партида в топлопреносното предприятие з
аимот – нежилищно помещение с адрес ж.к. **********, инсталация ********** и
договорна сметка № ********** на името на ответника.
Към договора и протокола не е приложен списък на обектите в етажната собственост
и на присъствалите на събранието етажни собственици, което обосновава извод, че обектът
е извън параметрите на сградата - в режим на етажна собственост.
От друга страна, видно от констативен прокотол от 27.06.2020 г., във връзка с
годишен отчет за обект **********, дружеството „София ТЛ“ ООД с абонатен № 342164 е
посочено че не ползва отопление.
Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, оспорено от ответника по делото, дяловото разпределение
на топлинна енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба за абонатен № 342164.
От правна страна съдът намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са два
предмета на делото - при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, поради обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, която
правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 59 ЗДД, по втория иск е правото на
вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл.
86 от ЗЗД.
Този предмет на делото съдът е възприел, въз основа на което правна квалификация
на исковете, независимо, че настоящия съдия-докладчик намира, не исковата молба е
нередовна, тъй като въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите на
исковата молба, същите не са изпълнени.
В акта, с който е оставена без движение исковата молба, съдът е указал на ищеца да
посочи обстоятелства, от които извежда спорното си право, които обстоятелства да
съответстват на посочените обстоятелства в заявлението за издаване на заповед за
5
изпълнение, с оглед характера на производството по иска, както и е дал указания на ищеца,
че не е достатъчно посочване на квалификации за обогатяване и обедняване на страните, а
трябва да се посочат обстоятелства, от които да се изведе обедняването, респективно
обогатяването на страната. Указал е на ищеца, посочените обстоятелства в
обстоятелствената част на исковата молба да съответстват и на заявения петитум, както и да
конкретизира петитума на иска с оглед обстоятелствената част на исковата молба, като
съответния предмет на делото бъде съобразен и с въведеното със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК искане за защита.
Тези указания на съда не са изпълнени. С едно бланкетно повтаряне, че ответника
дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването – не са посочени обстоятелства, от които да се изведе обедняването,
респективно обогатяването на страната. Бланкетно въведените обстоятелства в исковата
молба и заявения петитум, навеждат на предмет на делото по иска по чл. 422 ГПК – вземане
за неоснователно обогатяване, а въведения предмет със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и издадената заповед за изпълнение е за вземане, произтичащо от договорно
основание – доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, с абонатен номер 342164. Не са изпълнени указанията на съда,
въведения предмет със заявлението по чл. 410 ГПК да съответства на предмета на иска по
чл. 422 ГПК, тъй като предмет на защита по установителния иск е вземането по заповедта за
изпълнение, срещу която е подадено възражение.
Изложеното обуславя извод, че не са изпълнени указанията на съда, поради което и
следва връщане на исковата молба, но с оглед указанията, дадени с определение № 212/
23.02.2024 г., пост. по ч.в. гр. д. № 169/ 2024 г. по описа на Ос – Благоевград, исковата
молба е редовна и съдът е длъжен да разгледа иска, но не става ясно на какво основание е
предявен иска. В мотивите на определение № 212/ 23.02.2024 г., пост. по ч.в. гр. д. № 169/
2024 г. по описа на ОС – Благоевград е посочено в единия абзац, че „Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производството и продажба на топлинна енергия
за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно
§ 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г.). При това положение неправилно първоинстанционният съд е приел исковата
молба за нередовна. Исковата молба е редовна и следва да бъде разгледана от съда. В
случая ищецът твърди, че не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия
за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради
което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за
6
продажба на топлинна енергия за небитови (стопански ) нужди.“, а в другия абзац е
посочено, че „При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по
чл.59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Такива твърдения за липса на писмен договор са наведени както в
исковата молба, така и в т.12 от Заявлението пред заповедния съд. Ето защо, ищецът не
може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а
единствено на извъндоговорно основание.“
При изложеното, съдът намира, че искът е предявен на кондикционно основание,
въпреки че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е въведен предмет
неизпълнение на договор за продажба на топлинна енергия.
В този смисъл, въпреки че специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, във връзка
с чл. 59 ЗЗД се явява недопустим по смисъла на закона– въведен е различен предмет от
предмета, въведен със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то с оглед
определение № 212/ 23.02.2024 г., пост. по ч.в. гр. д. № 169/ 2024 г. по описа на Ос –
Благоевград, съдът намира че следва да разгледа делото по същество.
При така установената фактическа обстановка настоящият съд намира, че в случая
извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на претендираната от ищеца
стойност на топлинна енергия за сградна инсталация, не може да бъде ангажирана.
Доколкото при хоризонталната разпределителна мрежа няма вертикални щрангове във всяко
помещение, а процесният имот, който се твърди да е захранен с топлинна енергия, не е
индивидуализиран, няма данни да има отделен вход и да е свързан със стълбище в сградата,
в което би могло да има вертикални щрангове за връзка с колектори, които да захранят
нежилищно помещение, а противното не е доказано от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за обосноваване на производящите спорното материално право
факти и обстоятелства, не може да се приеме в случая, че ответното дружество е било
потребител на отдадена от сградна инсталация топлинна енергия през исковия период и
дължи плащане на нейната цена. Няма данни в случая да се касае за прекратяване на
топлоподаването към отоплителни тела в топлоснабден имот от клиент в сграда - етажна
собственост, по смисъла на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, при което същият остава клиент на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Касае се за имот, който няма данни да е част от
етажната собственост на сграда, изначално изградена с хоризонтална топлинна инсталация,
за който не се установява да е топлоснабден, поради което и не може да бъде обоснован
извод за дължимост на сума, представляваща стойност на топлинна енергия.
При събраните в процеса доказателства следователно искът на "Топлофикация
София" ЕАД по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установява да е настъпило обогатяване на
ответника за сметка обедняването на ищеца - топлопреносно предприятие. Предвид
акцесорния му характер, на отхвърляне подлежи и искът за признаване дължимостта на
7
мораторна лихва при плащане на претендираното главно вземане.
От друга страна, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/ 2017 от 17.05.2018 г. по т.
д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. По делото не се
установява, че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за небитови нужди, от което следва, че ответника няма задължение да
заплаща цената на доставената топлинна енергия в процесния имот, въпреки че същия може
да се явява собственик на имота.
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски за
производството има ответникът
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация- София” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец” № 23 Б,
против „София ТЛ“ ООД, ЕИК *********, за приемане за установено, че съществува
вземането в размер на 958.90 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г. - 11.2019г., и 247.57 лв. - законна лихва за
забава от 31.12.2019 г. до 16.12.2022 г. както и сумата за извършена услуга за дялово
разпределение главница в размер на 4.19 лв. за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и лихва
в размер на 1.22 лв. за 31.12.2019г.- 16.12.2022 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г.
до окончателното заплащане на сумата, както и иска на ищеца за заплащане на сторените по
делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на „София
ТЛ“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 900.00 лв. (триста лева), представляваща
разноски за адвокат.
Решението е постановено при участието на третото - „Нелбо инженеринг“ ЕООД,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8