РЕШЕНИЕ
№ 2117
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110153005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „*******“ АД против
„********“ АД за заплащане на сумата 342,37 лева за главница, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застрахователна преписка, образувана при "*******" АД, назована „щета №*****/2017“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба
- 29.09.2022 г., до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 11.11.2022 г., в
законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Твърди, че паричното вземане е
погасено чрез плащане на 03.11.2022 и моли искът да сбъде отхвърлен. Претендира съдебни
разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, приети са за безспорни и ненуждаещи се
от доказване всички правнорелеватни факти за възникване на спорното материално право по
чл. 411 от КЗ, както и че ответникът е заплатил сумата 342,37 лв. на 03.11.2022 г. Съобразно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото към момента на приключване на устни състезания, като се вземат
предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното право. Предвид
правопогасяващият ефект на плащането, предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Съдебните разноски, сторени от ищеца в настоящото производство, следва да се
възложат на ответника. Не се твърди и доказва хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ето защо
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски общо сумата 150,00 лв. за платена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, последното определено от Съда в
1
минималния размер по чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******“ АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: ********, против „***********“ АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: *********, иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата 342,37
лева за главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при
„*******“ АД, назована „щета №*****/2017“, ведно със законната лихва върху главницата
от 29.09.2022 г., до окончателното й изплащане, поради извършено от „***********“ АД в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „***********“ АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на „*******“ АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: ********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 150,00 лева – съдебни
разноски.
Присъдените парични вземания могат да бъдат платени от „***********“ АД по
сметка IBAN:********, BIC:********* – „*********“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2