Решение по дело №1497/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2272
Дата: 2 декември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180701497
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2272

Град Пловдив, 02.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХІІ състав, в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 И ПРИ СЕКРЕТАР: РУМЯНА АГАЛАРЕВА

 като разгледа докладваното от председателя административно дело 1497/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, прие следното:

Производство по чл.208 ал.2 и ал.3 ДОПК.

Образувано е по жалба на С.Л.Т. *** чрез адв. Д. против Решение № 172 от 04.05.2022 г. на Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите/ТД на НАП/ гр. Пловдив, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021 г., издаден на основание  чл. 208, ал. 2 ДОПК от публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.

В подадената жалба се сочат основания за незаконосъобразност във връзка с постановеното административно решение, дължащи се на преценката на изяснените обстоятелства по налагане на обезпечителни мерки и последващото разпореждане с обезпечената вещ в полза на жалбоподателят. Иска се отмяна на решението и вдигане на запора върху процесното МПС. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Д., който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и се позовава на преобладаващата съдебна практика. Претендира разноски.

 Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител юрк.А., който счита жалбата за неоснователна, а издаденото решение за правилно и законосъобразно. Поддържа представеното с преписката писмено становище, в което са изложени подробни съображения, че извършените след налагане на обезпечението разпоредителни сделки с обезпечената движима вещ, не могат да му се противопоставят и не могат да доведат до отмяната им. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

 Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени  събраните в настоящото производство доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С180013-022-0102862/11.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик, е наложен запор върху общо 21 бр. МПС, собственост на "ТАКСИ 1"ООД, което дружество е длъжник по изп. дело № *********/2018г. по опис на публичен изпълнител. Сред тези МПС е и процесната движима вещ - лек автомобил марка Дачия, модел Логан, с рег. №***, рама №***, с балансова стойност 0, 00 лева. Във връзка с наложените обезпечителни мерки до ОД на МВР – Пловдив е изпратено Запорно съобщение изх. № С180013-022-0017964/11.12.2018г., получено на 21.12.2018г., като запорът е отразен в системата на КАТ. С молба вх. №С210013-000-03885498/24.08.2021г. по опис на ТД на НАП с приложени доказателства- Решение № 411/21.04.2021г. постановено по гр. дело № 20215330100425/2021г. по описа на ПРС, жалбоподателят е поискал до публичен изпълнител да бъде отменен наложената на посоченият автомобил обезпечителна мярка запор с основание, че според посоченият лек автомобил вече е негова собственост и решението има задължителна сила, подлежаща на изпълнение. По така подаденото искане, публичният изпълнител е постановил на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021 г., като се позовал на обстоятелството, че представеното съдебно решение не е годно доказателство, тъй като не представлява официално заверен препис или извлечение от официален документ, посочаващ определен момент за влизане в законна сила на решението. Изложил мотиви, че предварителният договор има само облигационно действие, но няма вещноправно действие. На следващо място е приел, че процесното МПС е предмет на обезпечение по изпълнително дело, образувано срещу "Такси 1"ООД за събиране на неплатени публични задължения, поради което, за да се вдигне наложеният запор, е необходимо молителят или длъжникът по изпълнителното дело да заплатят неплатените публични задължения.

 Недоволен от така постановения отказ, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който със своето решение №172 от 04.05.2022г. потвърдила постановеният отказ на публичен изпълнител. В мотивите си се позовал на обстоятелството, че жалбата е подадена от трето лице, притежаващо самостоятелни права върху веща и с правен интерес от обжалването му, следователно е допустима, а от друга е приел, че жалбата е неоснователна. Административният орган приел, че запорът на лекия автомобил е наложен преди да бъде обявен за окончателен сключеният предварителен договор, а едва от тогава собствеността преминава от патримониума на длъжника Такси 1 ООД в патримониума на жалбоподателя. Приел, че ДОПК или друг закон не забранява смяната на собственост на запорирано МПС, но неговият собственик придобива движимата вещ с тежест, която тежест реално му пречи да урегулира административните правила за ползването й, какъвто е случаят с пререгистрирането й в КАТ. Затова потвърдил оспореният отказ.

В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, на база събраните в производството доказателства, съдът формира следните правни изводи:

Административното производство е започнало по молба на С.Л.Т., който в качеството си на трето лице е поискал публичния изпълнител да отмени наложения запор върху конкретното процесно МПС- лек автомобил Дачия, наложен с ПНОМ изх. С180013-022-0102862/11.12.2018г, издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването и след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл.225, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК, при съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане, отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. Нормата на чл. 208, ал. 2, изр. 1 ДОПК определя, че отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му, като решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение 1-во, или че са налице условията по чл. 199, ал. 2 ДОПК, а длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това /чл. 208 ал. 3 ДОПК/. От това следва, че третото лице със самостоятелни права върху обектите на изпълнение, макар да е страна в изпълнителното производство, по аргумент от чл.210, ал.1, т. 3 ДОПК, не е в кръга на лицата, легитимирани по чл. 208, ал. 1 ДОПК да искат отмяна на обезпечението, поради което и не разполагат с правото на административно обжалване на актовете на публичния изпълнител във връзка с обезпечението. В тази насока е и приложимата разпоредба на чл.197, ал.1 ДОПК, която сочи, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата, т. е. защитата по този ред е предоставена на засегнатите лица от налагане на обезпечителната мярка и безспорно това е длъжникът по изпълнението. Трети лица, съгласно чл.197 ал.5 ДОПК, могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица, съответно жалбата не следва да се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.

 В разглеждания случай С.Т. не е длъжник по изпълнителното дело. Безспорно е изяснено, че към момента на налагане на обезпечителните мерки върху посоченото МПС, то е собственост на длъжника Такси 1 ООД, нито се твърди същият да се е намирал във владение на жалбоподателят. Напротив, той сочи, че е придобил собствеността върху него с влизането в сила на решение №411/21.04.2021г. на ПРС. Следователно, жалбоподателят не е активно процесуално легитимирано лице да оспори отказа за отмяна на наложената обезпечителна мярка на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК. Така постановеният отказ на публичния изпълнил по молбата на жалбоподателя представлява правно регламентирано негово действие, поради което и за неговото обжалване са приложими разпоредбите на чл. 266 и сл. ДОПК, а не както е прието от органа – по реда на чл. 197, ал. 1 ДОПК. Това е така, защото третото лице не е обжалвал Постановлението за налага не обезпечителни мерки по предвидения за това ред в чл. 197 ДОПК, а е предприел друга форма на защита, като е сезирал публичния изпълнител по образуваното изпълнително производство сам да отмени наложената обезпечителна мярка, поради което и в случая не намира и приложение разпоредбата на чл.197, ал.5 ДОПК, която има предвид обжалване на ПНОМ, а не обжалване отказа на публичния изпълнител да отмени наложената обезпечителна мярка. Ето защо, ответният административен орган неправилно е приел, че производството пред него е такова по чл. 197 ДОПК, а не по чл. 266 ДОПК, тъй като е обжалвано действие на публичен изпълнител, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение. Съгласно чл. 267, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства и в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съответно, в случай, че жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението. Или, в случаите, когато жалбата на третото лице не бъде уважена, то не разполага с възможността да оспори решението на решаващия орган, но може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа на решението. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ДОПК, регламентираща съдебното обжалване на решението на решаващия орган, съгласно която в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението, т. е. не е предвидена възможност за третото лице да оспори решението. Така за третото лице съществува единствено възможността да предяви иск по реда на чл.269 ДОПК.

 С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 208 и чл. 197 ДОПК, следва да бъде отменено, като на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката следва да бъде върната на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по жалбата на С.Т., вече по реда на чл. 266 и сл. ДОПК срещу действие на публичен изпълнил, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника, което е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и същото е много под минимума, определен в разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Ето защо по мотивите, изложени по-горе, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Л.Т. ***  Решение № 172/04.05.2022г. на Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021 г., издаден на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по жалба на С.Л.Т. срещу действие на публичен изпълнител, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение, обективирано в писмо изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021г., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване град София, бул. "Дондуков"№ 52 да заплати на С.Л.Т. ЕГН********** сумата от 310.00/ триста и десет/ лева разноски по делото.

 Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: