РЕШЕНИЕ
№
2272
Град Пловдив, 02.12.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХІІ състав, в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
И ПРИ СЕКРЕТАР: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
като разгледа
докладваното от председателя
административно дело № 1497/2022 година по описа на
съда, за да се произнесе, прие следното:
Производство
по чл.208 ал.2 и ал.3 ДОПК.
Образувано
е по жалба на С.Л.Т. *** чрез
адв. Д.
против Решение № 172 от 04.05.2022 г. на Директор на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите/ТД на НАП/ гр. Пловдив, с което е потвърден Отказ за
отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021 г., издаден на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК от публичен изпълнител в
Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.
В
подадената жалба се сочат основания за незаконосъобразност във връзка с постановеното административно решение, дължащи се на
преценката на изяснените обстоятелства по налагане на обезпечителни мерки и
последващото разпореждане с обезпечената вещ в полза на жалбоподателят. Иска се отмяна на решението и вдигане на запора върху процесното МПС. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Д., който
поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и се позовава на
преобладаващата съдебна практика.
Претендира разноски.
Ответникът –
Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуалния си представител юрк.А., който счита жалбата за неоснователна, а издаденото решение за правилно и законосъобразно. Поддържа представеното с преписката писмено становище, в което са изложени подробни съображения, че извършените след налагане на обезпечението
разпоредителни сделки с обезпечената движима вещ, не могат да му се
противопоставят и не могат да доведат до отмяната им. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните в настоящото производство
доказателства, поотделно и в
съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което се
явява допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради
следните
за това съображения:
От
фактическа страна се установява, че с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №С180013-022-0102862/11.12.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик, е наложен запор върху общо 21 бр. МПС, собственост на "ТАКСИ 1"ООД, което
дружество е длъжник по изп. дело № *********/2018г. по опис на
публичен изпълнител. Сред тези МПС е и процесната движима вещ - лек автомобил марка Дачия, модел Логан, с рег. №***, рама №***, с балансова стойност 0, 00 лева. Във връзка с
наложените обезпечителни мерки до ОД на МВР – Пловдив е изпратено Запорно
съобщение изх. № С180013-022-0017964/11.12.2018г., получено на
21.12.2018г., като запорът
е отразен в системата на КАТ. С молба вх. №С210013-000-03885498/24.08.2021г. по опис на ТД на НАП с приложени
доказателства- Решение № 411/21.04.2021г. постановено по гр. дело № 20215330100425/2021г. по описа на ПРС, жалбоподателят е поискал до публичен изпълнител
да бъде отменен наложената на посоченият автомобил обезпечителна мярка запор с
основание, че според посоченият лек автомобил вече е негова собственост и решението
има задължителна сила, подлежаща на
изпълнение.
По така подаденото искане, публичният изпълнител е
постановил на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК Отказ за отмяна на наложени обезпечителни
мерки изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021 г.,
като се
позовал на обстоятелството, че представеното
съдебно решение не е годно доказателство, тъй като не представлява официално
заверен препис или извлечение от официален документ, посочаващ определен момент за влизане в законна сила на
решението. Изложил
мотиви, че предварителният договор има само облигационно
действие, но няма вещноправно действие. На следващо място е приел, че
процесното МПС е предмет на обезпечение по изпълнително дело, образувано срещу
"Такси 1"ООД за събиране на неплатени публични задължения, поради
което, за да се вдигне наложеният запор, е необходимо молителят или длъжникът
по изпълнителното дело да заплатят неплатените публични задължения.
Недоволен от
така постановения отказ, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на ТД на
НАП гр. Пловдив, който със своето решение №172 от 04.05.2022г. потвърдила
постановеният отказ на публичен изпълнител. В мотивите си се позовал на
обстоятелството, че жалбата е подадена от
трето лице, притежаващо самостоятелни права върху веща и с правен интерес от
обжалването му, следователно е допустима, а от друга е приел, че жалбата е
неоснователна. Административният орган
приел, че запорът на лекия автомобил е наложен преди да бъде обявен за
окончателен сключеният предварителен договор, а едва от тогава собствеността преминава от патримониума на длъжника Такси 1 ООД в патримониума на жалбоподателя. Приел, че ДОПК или друг закон не забранява смяната на
собственост на запорирано МПС, но неговият собственик придобива движимата вещ с
тежест, която тежест реално му пречи да урегулира административните правила за
ползването й, какъвто е случаят с пререгистрирането й в КАТ. Затова потвърдил
оспореният отказ.
В хода на съдебното производство не са ангажирани
доказателства от страните.
При така установеното от фактическа страна, на база
събраните в производството доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Административното производство е започнало по молба
на С.Л.Т.,
който в качеството си на трето лице е поискал публичния изпълнител да отмени наложения
запор върху конкретното процесно МПС- лек автомобил Дачия, наложен с ПНОМ изх.№ С180013-022-0102862/11.12.2018г, издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, офис Пазарджик.
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 ДОПК отмяната на обезпечението се
извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен
срок от постъпването и след погасяване на публичното задължение, както и в
случаите по чл.225, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК, при съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с
размера на публичното вземане, отмяната на
обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. Нормата на чл. 208, ал. 2, изр. 1 ДОПК определя, че отказът за
отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен
срок от съобщаването му, като решаващият орган, съответно съдът, отменя
обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1,
изречение 1-во, или че са
налице условията по чл. 199, ал. 2 ДОПК, а длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие
на нови основания за това /чл. 208 ал. 3 ДОПК/. От това следва, че третото лице със самостоятелни права върху обектите на изпълнение,
макар да е страна в изпълнителното производство, по аргумент от чл.210, ал.1,
т. 3 ДОПК, не е в кръга на лицата, легитимирани по чл. 208, ал. 1 ДОПК да искат отмяна на обезпечението, поради което и
не разполагат с правото на административно обжалване на актовете на публичния
изпълнител във връзка с обезпечението. В тази насока е и приложимата
разпоредба на чл.197, ал.1 ДОПК, която сочи, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки
може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на
компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в
14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата, т. е. защитата по
този ред е предоставена на засегнатите лица от налагане на обезпечителната
мярка
и безспорно това е длъжникът по изпълнението. Трети лица, съгласно чл.197 ал.5 ДОПК, могат да обжалват обезпечителната мярка,
наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които
в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица, съответно
жалбата не следва
да се уважава, ако се установи, че вещта е била
собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.
В разглеждания
случай С.Т. не е длъжник по изпълнителното дело. Безспорно
е изяснено, че към момента на налагане на
обезпечителните мерки върху посоченото МПС,
то е собственост на длъжника Такси 1 ООД, нито се твърди същият да се е намирал във владение на жалбоподателят. Напротив, той сочи, че е придобил собствеността върху него с влизането в
сила на решение №411/21.04.2021г. на ПРС. Следователно, жалбоподателят не е активно процесуално легитимирано лице да оспори
отказа за отмяна на наложената обезпечителна мярка на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК.
Така постановеният отказ на публичния изпълнил по
молбата на жалбоподателя представлява правно регламентирано негово
действие, поради което и за неговото обжалване са
приложими разпоредбите на чл. 266 и сл. ДОПК, а не както е прието от органа –
по реда на чл. 197, ал. 1 ДОПК. Това е така, защото третото лице не е обжалвал
Постановлението
за налага не обезпечителни мерки по предвидения
за това ред в чл. 197 ДОПК, а е предприел друга форма на защита, като е сезирал
публичния изпълнител по образуваното изпълнително производство сам да отмени
наложената обезпечителна мярка, поради което и в случая не намира и приложение разпоредбата на чл.197, ал.5 ДОПК, която
има предвид обжалване на ПНОМ, а не обжалване отказа на публичния изпълнител да
отмени наложената обезпечителна мярка. Ето защо, ответният
административен орган неправилно е
приел, че производството пред него е такова по чл. 197 ДОПК, а не по чл. 266 ДОПК, тъй като е обжалвано действие на
публичен изпълнител, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение. Съгласно чл. 267, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ДОПК, решаващият
орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от
страните доказателства и в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се
произнася с решение, с което може да отмени или откаже отменянето на
изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права
върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съответно, в
случай, че жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в
30-дневен срок от получаването на преписа от решението. Или, в случаите, когато
жалбата на третото лице не бъде уважена, то не разполага с възможността да
оспори решението на решаващия орган, но може да предяви иск в 30-дневен срок от
получаването на преписа на решението. В подкрепа на този извод е и разпоредбата
на чл. 268, ал. 1 ДОПК, регламентираща съдебното обжалване на решението на
решаващия орган, съгласно която в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6
длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд
по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението,
т. е. не е предвидена възможност за третото лице да оспори решението. Така за третото лице съществува единствено възможността да предяви иск по реда на чл.269 ДОПК.
С оглед на
всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че оспореното
решение, постановено в производство по реда на чл. 208 и чл. 197 ДОПК, следва
да бъде отменено, като на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката следва да
бъде върната на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по
жалбата на С.Т.,
вече по реда на чл. 266 и сл. ДОПК срещу действие на
публичен изпълнил, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение, при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
При посочения
изход на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност от процесуалния представител на
ответника, което е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер и същото е много под минимума, определен в разпоредбата на
чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Ето защо по мотивите, изложени по-горе, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Л.Т.
*** Решение № 172/04.05.2022г. на Директор на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите гр. Пловдив, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021 г., издаден на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на Директора на
ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по жалба на С.Л.Т. срещу действие на публичен изпълнител, изразяващо се
в отказ за отмяна на обезпечение, обективирано в писмо изх. №С210013-012-0000095/31.08.2021г., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
с адрес на призоваване град София, бул. "Дондуков"№ 52 да заплати на С.Л.Т. ЕГН**********
сумата от 310.00/ триста и десет/ лева разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: