Р Е Ш Е Н И Е
№ 260029
гр. С., 15.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. С., ІV
състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ Н.
като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 822 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.Д.К.
срещу Т.Н.В. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки
и страдания от нанесен му побой на 07.08.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че живее
в гр. С., ул. „Х.Д.“ № 36, заедно с А.Г.В., баща й Г. В. и дъщерята на А. - Р.К..
Съседният имот се обитавал от Н. Д.В., съпругата му М.В. и синът им Т.Н.В.. На
границата между двата имота имало кладенец, като по силата на съдебно решение
на РС – гр. С. по гр. дело № 281/1991г., кладенецът следвало да се ползва от
собствениците на двата имота. По този повод отношенията между съседите били
влошени.
На 23.06.2017 г. възникнал спор между Н. В. и Г. В..
Обикновено препирните приключвали с отправяне на заплахи, обиди и псувни.
Ищецът направил забележка на Н. да не се занимава с Г., тъй като е възрастен, с
влошено здравословно състояние след инфаркт и опасност да не получи ново
увреждане на здравето.
На 07.08.2017 г. съседите на ищеца извършвали ремонт, а
след приключване на работа седнали на двора да вечерят. Говорели на висок тон,
били явно превъзбудени, вероятно поради употреба на алкохол, и слушали силно
пусната музика. Около 21.30 часа в дома на Л.К. изгаснал токът. С А. отишли да
видят електрическото табло на улицата. При приближаването до него чули викове и
псувни по свой адрес от страна на Н. В., синът му Т. и друго, непознато за
ищеца лице, като и тримата били видимо пияни. Приближавали се към тях и
продължавали да изричат обиди. Н. В. носел селскостопанска вила, която насочил
срещу Л.К. и я размахвал, целейки да го удари. Ищецът се отдръпнал назад, за да
избегне удара и в този момент Т. му нанесъл ритник в областта на гръдния кош,
последван от юмрук в лицето.
Л. и А. се развикали да спрат, след което ударите
престанали, но Т. продължил агресивното си поведение с викове, заплахи и обиди.
А. се уплашила и избягала към къщата, а ищецът я последвал.
Л. изпитал не само болки от нанесените му удари, но и
възмущение и унижение от отправените му обиди. Подал жалба в Районна
прокуратура – гр. С., но с постановление от 26.01.2018г. било отказано
образуване на наказателно производство, тъй като уврежданията представлявали
лека телесната повреда и наказателното преследване се извършвало по тъжба на
пострадалия.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
отвеника да му заплати обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева, като присъди и законната лихва върху сумата от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът Т.Н.Д. е подал отговор, в който не оспорва, че
с ищеца са съседи. Отрича на посочената в исковата молба дата да се е случило
сбиване. Имало само словесна престрелка. Излага, че ищецът редовно пускал силна
музика, за което съпругата на Т. подавала сигнали на тел. 112. Заявява, че
ищецът и Г. В. многократно се държали непристойно с Т. и баща му Н.. Л. го
заплашвал, че имал роднини, които са адвокати и че ще го осъдят за пари.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието съдебно медицинско удостоверение №
594/2017 г., в което е отразено, че на 08.08.2017 г. в 10.20 часа в УМБАЛ „Александровска“
е проведен преглед на Л.Д.К.. По предварителни данни лицето е заявило, че е
било нападнато от трима мъже, единият от които го изритал със скок в областта
на гърдите вляво и му нанесъл удари с юмруци по лицето и лявото рамо. Л.К. се
оплаквал от силни болки в гърдите отляво при дишане и покой, което намалявало
дихателните екскурзии. При прегледа се установило, че лявата скула и
прилежащата част на бузата са с добре изразен оток с площ 7/5 см. По предната
повърхност на ляото рамо имало синкаво червеникаво кръвонасядане с диаметър 3
см. По предната повърхност на гръдния кош вляво по средната ключична и предна
мишична линия, на нивото на последните ребра се забелязвало синкаво червеникаво
кръвонасядане с размери 5/4 см.
От разчитането на рентгеновото изследване не са
установени счупвания по ребрата на Л.К..
В заключението е посочено, че обективно е установен
травматичен оток на лицето вляво, кръвонасядания на лявото рамо и на гръдния
кош вляво. Получените увреждания са резултат от действие на твърди тъпи
предмети и могли да се получат по съобщения от пациента начин. Те са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За случилото се на 07.08.2017 г. са разпитани доведени от
ищеца и от ответника свидетели.
А. В. разказва, че живее с Л.К. на съпружески начала.
На 07.08.2017г. след 21.00 часа тя и ищеца излезли при
електрическото табло на ул. „Х.Д.“ в гр. С. поради прекъсване на електрозахранването.
От съседния имот на № 34 излезли Т.Д. с баща си и още едно лице, което В. не
познавала. Тримата крещели, сипели заплахи и обиди, без Л. и А. да са ги
провокирали. В. видяла, че Т. изритал Л. с крак в гърдите и с дясната си ръка
го ударил в лицето. Л. не отвърнал на ударите, а двамата се прибрали в къщата.
При позвъняване на тел. 112 получили съвет да подадат жалба. От полицията им
отказали да изпратят служители на реда на мястото на инцидента.
От ударите Л. *** синина в лявата скула на лицето.
В. разказва и че с Т. и баща му имали пререкания през
годините по повод на кладенец, разположен на границата на двата имота. Въпреки
водените съдебни дела, Т. и баща му продължавали да претендират, че кладенецът
е техен. До момента на инцидента до физическо насилие не се било стигало. На
07.08.2017г. и тримата мъже, които излезли на улицата от двора на ответника,
били пияни.
Като свидетел е разпитана и А.С., която съжителства с
ответника Т.В.. Заявява, че на 07.08.2017г. около 16 часа Л. извадил на
терасата колони и пуснал музика. С това нарушил спокойствието на съседите. Това
се случило и предния ден. С. се обадила на тел. 112, но тъй като било през
деня, преди 22 часа й било заявено, че нищо не можело да се направи.
Свидетелката признава, че на 07.08.2017 г. са имали гости
и в двора е бил пуснат телевизор. Говорили и се смеели нормално. Т. излязъл на
улицата да види какво става. С. тръгнала след Т.. Л. и А. били при
електрическото табло и на въпроса какво се случва, му казали, че няма да му
дават обяснения. Започнали да псуват и заплашват свидетелката и ответника, като
заявили, че имат адвокат, който ще ги осъди. Между Л. и Т. възникнал скандал. С.
започнала да бута Т. към къщата им, а А. дърпала Л. към техния дом. След като
се прибрали, продължили да се занимават с гостите. Други скандали и
съприкосновения същата вечер нямало.
С. също пояснява, че източник на раздора е ползването на
кладенец, който минава на границата между съседните имоти.
Свидетелката И. К. е била сред гостите на ответника на
07.08.2017г. Присъствала, когато електрозахранването на Т.В. е било прекъснато.
Т. тръгнал към улицата да види какво става, а след него – А.С. заедно със
свидетелката. Пред таблото на улицата имало и други хора. К. отишла до колата
си, за да си вземе връхна дреха. През това време чула, че Т. и мъжът от другата
страна започнали да си разменят обиди. К. заявява, че до ексцесии не се
стигнало. Тя влязла в къщата. Т. вдигнал бушона и също се прибрал. К. не помни
дали бащата на ответника също е бил излязъл навън. И в двора, и на улицата
имало и други хора - навярно комшии.
По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска
експертиза на база на приложеното съдебно-медицинското удостоверение. Вещото
лице е дало заключение, че в резултат на нанесен побой Л.К. е получил контузия,
съчетана с травматичен оток по лявата скула и бузата, кръвонасядане в областта
на лявото рамо и по предната повърхност на гръдния кош вляво. Тези увреждания в
съвкупност му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите
се получили при най-малко три отделни удара в тялото, нанесени с твърд тъп
предмет с гладка контактна повърхност. Уврежданията били мекотъканни и
отзвучавали за около 15-20 дни, без трайни последици за живота и здравето на
пострадалия. В първите дни след получаване на увредите болката била с по-висок
интензитет.
Други доказателства от значение за спора не са
представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от Л.Д.К.
срещу Т.Н.В. за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода неимуществени
вреди, причинени от ответника и довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
За уважаването на иска за непозволено увреждане е
необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД: наличие на
противоправно и виновно извършено деяние, в резултат на което да е настъпила
вреда.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на
настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съдът не обсъжда документите по приетата пр.пр. №
664/2017 г. по описа на РП – гр. С.. На първо място, тя е образувана по жалба
на А. В. и в нея не се съдържат данни за физическия тормоз, който се твърди да
е наложен от страна на Т.В.. Отделно от това, в нея не се съдържат
доказателства, които е допустимо да се обсъждат като такива в гражданския
процес. Писмени свидетелски показания са недопустими, поради което показанията
в протоколите за разпит не могат да послужат за доказване на относимите в
настоящото производство факти.
Противоправността
на описаното в исковата молба деяние и характера на физическите наранявания се
установяват по безспорен за решаващия съдебен състав начин.
Безспорно между семействата на ищеца и на ответника
съществуват дългогодишни спорове относно ползването на разположения на
границата между имотите на № 34 и № 36 на ул. „Х.Д.“ в гр. С. кладенец. Това е
породило нескончаеми кавги, дразги и разменени обидни думи и заплахи между
страните. С оглед главния спор по делото, ирелевантен е въпроса дали ищецът или
ответникът са започнали кавгата, прераснала във физическа саморазправа на
07.08.2017г. Какъвто и да е бил поводът за възникналия спор, недопустимо е
нанасяне на побой и накърняване на телесната неприкосновеност и цялост на друг
правен субект.
Следва да се отбележи, че последователността от събития
на процесната дата и присъствалите при инцидента не са от съществено значение
за механизма на деянието. Те обаче имат отношение към кредитиране на
показанията на свидетелите. Действително, налице е непълнота в показанията на
свидетеля К., но те са обясними с извършените от нея действия по време на
срещата на Л. и Т. ***. К. твърди, че е излязла на улицата основно с цел да
вземе връхната си дреха от колата. Непълнотата на нейните показания се дължи на
това, че тя не е наблюдавала непрекъснато действията на ищеца и на ответника. В
този смисъл тя не може да се счете за очевидец на всичко, което се е случило
вечерта на 07.08.2017 г.
Показанията на свидетеля С. съдът не кредитира не само
поради обстоятелството, че е съжителстващо с ответника лице, но и защото те не
съответстват на заключението на неоспореното съдебно медицинско удостоверение
на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД.
От друга страна, действително, свидетелката В. се намира в
отношения на съпружеско съжителство с ищеца, но нейните показания са подробни и
съответстват на събрания по делото доказателствен обем – съдебно медицинското
удостоверение и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Предвид изложеното, съдът ги преценява съобразно нормата
на чл. 172 от ГПК и ги кредитира като последователни, непротиворечиви и
обективни. Прави впечатление, че липсва преувеличаване на значимостта на
вредите, получени от Л.К. при инцидента на 07.08.2017 г.
По тези съображения съдът намира, че соченото от ищеца
деяние на ответника, от което за Л.К. са произтекли вреди, е безспорно
доказано.
На К. са причинени болки и страдания, довели до временно
разстройство на здравето. Причинените на ищеца увреждания са в пряка причинна
връзка с поведението на ответника и последният дължи тяхното репариране, тъй
като с поведението си Т.В. е нарушил общата забрана да не се вреди другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Като съобрази възрастта на ищеца (към датата на
нараняването е бил на 40 години), характера на вредите, изпитаните
болки, с по-висок интензитет в първите дни след получаване на уврежданията) и продължителността на възстановителния
период, съдът определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева. При определяне на дължимото на К. обезщетение съдът
съобрази и обстоятелството, че К. не е търпял оперативни интервенции, не се е
налагало да провежда болнично лечение и уврежданията не са се отразили
извънмерно на обичайния му начин на живот. Не се установи и усложнение в
здравословното състояние на ищеца, нито възстановителен период надвишаващ
обичайния за подобен вид увреждания – около 15-20 дни, според неоспореното
заключение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза. За претендираните
неимуществени вреди на ищеца от нанесени му обиди от Т.В. съдът намира, че не следва да бъде присъждано обезщетение. От
показанията на всички свидетели се установява, че е възникнал скандал. Той е
предхождан от многократни спорове, при които враждуващите страни са си
разменяли обиди и нецензурни изрази. В този смисъл ищецът също е реализирал
противоправно поведение, от което не може да черпи права.
В посочения размер от 1 500 лева искът е основателен
и доказан и е адекватно на понесените от него Л.К. болки и страдания. За
горницата до 5 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Обезщетението се дължи със законната лихва от датата на
увреждането – 07.08.2017 г. до окночателното изплащане.
Претенции за
присъждане на разноски са направили и двете страни, като представят списъци по
чл. 80 от ГПК. Сумата от 40 лева не е представлява съдебен разход по смисъла на
чл. 78 от ГПК, а имуществена вреда, за което иск в настоящото производство не е
предявен. От сумата от 1 100 лева, на ищеца се дължат разноски в размер на
330 лева.
Ответникът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Съгласно
указания в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато са налице
доказателства, че страната ги е заплатила. Налице са доказателства, че Т.В. е
заплатил на адв. И. Г. 400 лева по договор за правна защита и съдействие от
10.05.2019 г. За допълнително заплатени 400 лева доказателства по делото
липсват. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на Т.В. се дължат 280 лева
разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, Т.Н.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Л.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 500
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания от увреждания – контузия, съчетана с травматичен
оток по лявата скула и бузата, кръвонасядане в областта на лявото рамо и по
предната повърхност на гръдния кош вляво от удари, нанесени от ответника на 07.08.2017
г. в гр. С., ул. „Х.Д.“, ведно със законната лихва от 07.08.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 5 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т.Н.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Л.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 330 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Т.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 280
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: