Решение по дело №10605/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3393
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20191100510605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.06.2020 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:                

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.ИВАНОВА  

     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

      мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И.Иванова гр. д. № 10605 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 421415/04.06.2018 г., постановено по гр. д. № 44193/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.А.Н., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 098, 24 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. -м.04.2015 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж. к. „*******, аб. № 057081, сумата в размер на 21 лв. - такси за дялово разпределение за периода м.05.2013 г. - м.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2016 г. до окончателното изплащане,  сумата от 129, 59 лв. - лихва за забава върху главницата от 1 098, 24 лв. за периода 30.06.2013 г. - 14.12.2015 г., сумата от 1, 49 лв. - лихва за забава върху главница от 21 лв. за периода 30.06.2013 г. - 14.12.2015 г., като искът за мораторна лихва върху главницата от 1 098, 24 лв.  за сумата от 0, 27 лв., разликата над признатия размер от 129, 59 лв. до пълно предявения размер от 129, 86 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.03.2016 г. по ч. гр. д. № 261/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 183, 78 лв. - разноски в заповедното производство, както и 724, 99 лв. - разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Н.“ ЕАД.

Срещу постановеното съдебно в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Н.А.Н.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че след изтичане срока на договор „Н.И.“ ЕООД е имал правно основание да извършва отчитане на показанията на индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода. Необосновано СРС е приел, че по делото няма данни след изтичане на срока на първоначалния договор същия да е бил прекратен. Не е налице и признание от негова страна валидността на договорните отношения с „Н.И.„ ООД. Твърди, че „Н.“ ЕАД е различен субект от „Н.И.“ ЕООД. Неправилно СРС е приел, че партидата по справките за дялово разпределение е на името на ответника. Счита, че е необоснован формираният извод, че ищецът е доказал по делото, че И.и Н.П.не са упражнявали вещното право на ползване върху процесния имот, което са си запазили за себе си при продажбата на апартамента, извършена с нотариален акт № 523/01.02.2006 г. Излага съображения, че решаващият съд не е обсъдил възраженията му относно доказателствената стойност на ангажираните от ищеца писмени доказателства по делото.  Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искови и му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице – помагач на ищеца - „Н.“ ЕАД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, като му дължи сумата от общо 1 250, 59 лв., от която: сумата от 1 098 лв. - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г. и 129, 86 лв. - лихва за забава за периода 30.06.2013 г. - 14.12.2015 г., 21 лв. - дялово разпределение и 1, 49 лв. - лихва за забава за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото. Във връзка с подадено на 06.01.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 261/2016 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, на 25.03.2016 г. е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че съгласно представения по делото нотариален акт продавачите на процесния апартамент И.Н.П.и Н.Ц.П.са запазили за себе си вещното право на ползване на целия апартамент, поради което са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Ответникът не живее в процесния апартамент и не е ползвал топлинна енергия за него. Счита, че претендираните от ищеца суми са завишени по размер. Оспорва твърдението на ищеца, че дяловото разпределение в имота е извършвано от „Н.“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 06.01.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.А.Н. за сумата от 1 119, 24 лв. – главница, както и 131, 35 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. - 13.12.2015 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. “*******, аб. № 057081. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 1 98, 24 лв. - главница и 129, 86 лв. - лихва, за дялово разпределение: 21 лв. - главница и 1, 49 лв. - лихва.

С разпореждане от 25.03.2016 г. по ч. гр. д. № 261/2016 г. на СРС, I ГО, 45 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил Н.А.Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 119, 24 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., ведно със законна лихва от 06.01.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 131, 35 лв. за периода 30.06.2013 г. – 14.12.2015 г., както и сумата от 183, 78 лв. - разноски по делото, от които: 25 лв. - държавна такса и 158, 77 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че всеки месец погасява задължението си към заявителя по 200 лв. и в рамките на близките месеци задължението ще бъде изплатено.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното на 01.03.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Н.И.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 21.05.2002 г. е сключен договор между ТАЕС „Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор от 06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и ТАЕС „Н.И.„ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 894, дело № 15/2006 г. от 01.02.2006 г., И.Н.П.и Н.Ц.П.са продали на Н.А.Н. апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, ет.4, със застроена площ от 64, 07 кв. м.Продавачите – И.Н.П.и Н.Ц.П.са си запазили правото на ползване на недвижимия имот пожизнено и безвъзмездно.

От заключението на вещото лице инж. Спас Милчев по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че „Нербо“ ЕАД е извършвал дялово разпределение на топлинната енергия в съответствие с действащата нормативна уредба.  За разглеждания период не е ползвана топлинна енергия за отопление. Сградата на етажната собственост не е била захранена с топлинна енергия за отопление, поради което не е начислявана топлинна енергия, отдадена на сградна инсталация. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база показанията на един водомер. За исковия период е фактурирана топлинна енергия на стойност 1 265, 48 лв., като сумата за доплащане е 118, 69 лв., а за следващи отоплителен сезон сумата за възстановяване възлиза на 285, 92 лв. За разглеждания период общият топломер е преминал метрологична проверка на 01.10.2012 г. и на 03.10.2014 г. и е бил годно за търговско измерване средство.

Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.С.. От заключението му се установява, че за исковия период начислените суми не са платени. Размерът на главницата, след прибавяне на сумата за доплащане и приспадане на сумата за възстановяване, възлиза на 1 098, 25 лв. Начислени са и такси за изравнителни сметки в размер на 21 лв. Законната лихва върху главниците възлиза на 131, 08 лв.

 При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Спори се между страните в производството дали са обвързани от облигационно правоотношение през исковия период.

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие.  Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С оглед на това страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на съюза „или“ не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят.

С ТР  № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В случая жалбоподателят е купили процесния имот на 01.02.2006 г. с обсъдения по – горе нотариален акт. Със същия прехвърлителите – И.Н.П.и Н.Ц.П., са си запазили правото на ползване върху недвижимия имот пожизнено и безвъзмездно. С оглед на това жалбоподателят притежава т. нар. „гола собственост“ върху имота имота и докато съществува правото на ползване за третите лица, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва имота. Ето защо и на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължени за разноските за ползването на процесния имот са вещните ползватели. Отговорността на собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС. По делото не се твърди и съответно не се установява вещното право на ползване да е прекратено.

Изводи относно наличието на договорно правоотношение между страните не могат да се формират от счетоводното отразяване на партидата при ищеца относно процесния топлоснабден имот, от посочения в изравнителните сметки титуляр на партидата, както и от подписването на талоните за отчет на уредите, доколкото правно релевантно е обстоятелството, че за имота е запазено вещното право на ползване от трети за процеса лица, което не се твърди и установява да е прекратено по законоустановения ред.

По изложените съображения въззивният съд счита, че е основателен доводът на жалбоподателя за необоснованост на извода на решаващия съд за наличието на облигационна връзка между страните в производство. Липсата на такава обуславя и отсъствието на надлежна материално - правна легитимация на ответника да отговоря по предявения иск. Ето защо останалите доводи, заявени във въззивната жалба, във връзка с надлежното отчитане на доставената до имота топлинна енергия, не следва да се обсъждат.

След като ответникът не е страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, то предявените спрямо него искове са неоснователни.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като предявените искове следва да се отхвърлят.

По разноските по производството:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски – 25, 10 лв., представляваща внесена държавна такса за въззивно обжалване, в претендирания от страната размер, съгласно представения по делото списък на разноските и с оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, както и 317 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна помощ от 18.07.2018 г., който служи като разписка за получаване на сумата. Така общият размер на сторените по делото разноски възлиза на 342, 10 лв.

Ответникът по жалбата своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Предвид обстоятелството, че уговореният  размер на адвокатското възнаграждение съвпада с минималния такъв, регламентиран в чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на сключване на договора за правна помощ редакция, не е налице основание за неговото намаляване.

Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 421415/04.06.2018 г., постановено по гр. д. № 44193/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1 098, 24 (хиляда деветдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки) лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж. к. „*******, аб. № 057081, сумата в размер на 21 (двадесет и един) лв. - такси за дялово разпределение за периода м.05.2013 г. - м.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2016 г. до окончателното изплащане,  сумата от 129, 59 (сто двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) лв. - лихва за забава върху главницата от 1 98, 24 лв. за периода 30.06.2013 г. - 14.12.2015 г., сумата от 1, 49 (един лев и четиридесет и девет стотинки) лв. - лихва за забава върху главница от 21 лв. за периода 30.06.2013 г. - 14.12.2015 г., както и В ЧАСТТА, с която Н.А.Н., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 183, 78 (сто осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) лв. - разноски в заповедното производство, както и 724, 99 (седемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) лв. - разноски в исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  исковете, предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Д.А., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за признаване за установено, че Н.А.Н., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1 098, 24 (хиляда деветдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки) лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж. к. „*******, аб. № 057081, сумата в размер на 21 (двадесет и един) лв. - такси за дялово разпределение за периода м.05.2013 г. - м.05.2015 г.,  сумата от 129, 59 (сто двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) лв. - лихва за забава върху главницата от 1 098, 24 лв. за периода 30.06.2013 г. - 14.12.2015 г., сумата от 1, 49 (един лев и четиридесет и девет стотинки) лв. - лихва за забава върху главница от 21 лв. за периода 30.06.2013 г. - 14.12.2015 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА  Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Д.А., сумата от 342, 10 (триста четиридесет и два лева и десет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-17.

Решението  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.