Решение по дело №829/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Н.Т.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, представлявано от Г. И., чрез адв.Л. Г. срещу решение № 22 от 27.03.2024г., постановено по НАХД № 70/2024г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №720730-[рег. номер] от 25.08.2023г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение, изразяващо се формално посочване, че случаят не е маловажен, въпреки наличието на предпоставки за това, а именно нарушението е за първи път, не са налице вредни последици, целите на наказанието ще бъдат постигнати и без налагането на административна санкция. Прави заключение, че наложеното наказание е неадекватно и явно несправедливо. С касационната жалба не се ангажират доказателства.

В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател се явява адв. Г., която поддържа жалбата.

Ответникът по касация – началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Царево е потвърдил наказателно постановление №720730-[рег. номер] от 25.08.2023г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. За да постанови решението съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. По отношение на размерът на санкцията е приел, че е правилно определен и изложил съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 20.07.2023г. в 17,50 ч., в търговски обект-паркинг, находящ се в [населено място], ул.Черно море, стопанисван от дружеството жалбоподател било установено, че продажбите на услугата „Платен паркинг“ се отчитат в група „А“ -за стоки и услуги продажбите на които се облагат с 0% ДДС, вместо група „Б“- за стоки и услуги продажбите на които се облагат с 20% ДДС, което се установява от изведен към момента на проверката „Х“ отчет от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1,2 от Наредба № Н-18/2006г. Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите в група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС и в група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. В настоящия случай, Съдът приема, че търговецът е неправилно е отчитал услугата «платен паркинг» в група "А" – освободени или с 0 % ДДС, вместо в група "Б" - за услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, с което е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. и е осъществил неизпълнение на задължения към Държавата, визирани в чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.

Възраженията на касатора не касаят установената фактическа обстановка, а неприлагането на разпоредбите за маловажен случай. Според него са налице предпоставките, тъй като нарушението е за първи път, не са настъпили вредни последици, ниска степен на обществена опасност.

Настоящият касационен състав счита възражението за неоснователно. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗДДС лица, услугата се е отчитала в група с 0% ДДС, вместо в групата с 20% ДДС и то не инцидентно, това обстоятелство не води до извод за маловажност, отделно не са ангажирани доказателства, които да характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност, поради което възражението е неоснователно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и е направил правилни правни изводи.

Касационният състав напълни споделя мотивите на районния съд относно размера на наказанието и липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Няма направено искане за присъждане на разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, А. съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 22 от 27.03.2024г., постановено по НАХД № 70/2024г. по описа на Районен съд – Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.