Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Тутракан, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 354 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0362-000566
от 02.12.2019 г. на Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на И.Й.И.,
с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба”
в размер на 50.00 лв. и за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 50.00 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят И., който го обжалва в срок. В с. з. се явява с редовно
упълномощен адвокат Б.К. от АК София и моли съдът да го отмени изцяло като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан, не се
представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално
отделение гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят И.Д.Л. и свидетелите И.В.И. и С.К.Д. са
служители в РУ на МВР гр. Тутракан.
На 25.10.2019 г. свидетелите И.В. и С.Д. изпълнявали
служебните си задължения на територията на
гр. Тутракан, обл. Силистра, като със служебния автомобил заели установъчен
пункт до ЗК „Христо Ботев“ по ул. „Ана
Вентура“. В 11:55 часа забелязали движещ се в посока бензиностанция „ШЕЛ“, лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Водачът на автомобила бил без
поставен обезопасителен колан и използвал мобилен телефон. Св. И.В. спрял автомобила по надлежния ред. Св. Д.
извършил проверка на документите на водача, при която установил, че това е
жалбоподателят И.Й.И.. Установило се, че при използване на мобилен телефон по
време на управление на МПС, водачът не притежава устройство, позволяващо
използването му без участие на ръце.
При проверка на личните документи на водача било
установено, че личната карта на същия била с нарушена цялост, за което св. Д.
му съставил АУАН. Предвид установените нарушения от водача на ЗДвП,
полицейските служители уведомили ОДЧ при РУ на МВР-Тутракан. На мястото на
проверката, за съдействие, със служебен
автомобил пристигнал мл. автоконтрольор И.Л.. Св. И.В.И. и св. С.К.Д. уведомили
св. Л. за извършените от водача на МПС нарушения.
Актосъставителят Л., след като приел, че жалбоподателят
И.Й.И. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл.
104а от ЗДвП му съставил АУАН № 622/25.10.2019 г. /бл. № серия Д № 522801/. Със
същия той повдигнал обвинение на жалбоподателя, че на 25.10.2019 г. в 11:55 часа
в гр. Тутракан, по ул. „Ана Вентура“, до ЗК „Христо Ботев“, в посока бензиностанция „ШЕЛ“ управлява лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, негова собственост, без да използва
обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила и
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без
устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му.
АУАН бил подписан от нарушителя и му е бил връчен
препис от него.В АУАН жалбоподателя лично е вписал в графата за възражения
„възрвазявам за поставените ми актове от И.Л. и свидетелите му”.
По образуваното със съставянето на 25.10.2019 г. АУАН
административнонаказателно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е
издал Наказателно постановление № 19-0362-000566 от 02.12.2019 г., като е
възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил
нарушените разпоредби: чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП АНО наложил на
жалбопадателя административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лв. и за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183,
ал. 4, т. 6 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 50.00 лв. На 09.12.2019 г. жалбоподателят е получил препис
от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитаните актосъставител И.Л. и свидетелите очевидци С.К.Д. и И.В.И.,
както и допълнително дадените такива при повторния разпит на св. И. и Д., които
съдът кредитира, като последователни,взаимно допълващи се,без противоречия и кореспондиращи
с приложените писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие, по искане на
жалбоподателя, бе допуснат до разпит като свидетел Я.Г.Б.. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел,тъй като същите не са логични,не са последователни
и противоречат на кредитираните от съда доказателства.
Разпитан в качеството си на свидетел, Я.Б. твърди, че
на посочената в АУАН и НП дата е пътувал в автомобила на жалбоподателя, като се
е возел на задната седалка. Твърди, че жалбоподателят е бил с обезопасителен
колан и не е разговарял по мобилния си телефон непосредствено преди спирането
му. Според неговите показания полицейският автомобил, в момента на спиране на
жалбоподателя е бил един, като друг такъв не е идвал на мястото, както и че
полицейските служители са били трима. Не може да посочи колко акта са били съставени
на жалбоподателя. Не може да посочи марката, модела и регистрационния номер на
автомобила на жалбоподателя, за когото твърди, че са приятели. При повторния си
разпит св. Б. твърди, че задните стъкла на прозорците на автомобила са
затъмнени и не са били смъквани.
Показанията на св. Б. са в противоречие с дадените от
полицейските служители показания.Нито актосъставителя нито свидетелите са
видели св.Б. по време на проверката да е бил в автомобила,управляван от
жалбоподателя.Отделно от това същия сочи,че са в приятелски отношения с
жалбоподателя,което е основание да бъде поставена под съмнение обективността на
неговите показания.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, което е страна в производството и имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН от компетентно лице, притежаващо съответните правомощия.
Същия е бил съставен по правилата на закона и притежава всички изискуеми от чл.
42 от ЗАНН реквизити. АУАН, с който е започнало настоящото АНП, е бил подписан
надлежно от нарушителя и същият е получил препис от него по установения от
закона ред.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва
такава дейност. Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН
реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя.
С атакуваното НП, на жалбоподателя И.Й.И., във връзка
с повдигнатите му с АУАН обвинения за допуснати две отделни административни
нарушения, са били наложени две отделни наказания. Съдът намира,че
жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна фактическите
състави и на двете административни нарушения. Извършването им е доказано с
допустими съгласно разпоредбите на ЗАНН и НПК,доказателствени средства.Наложените
наказание са определени от законодателя по вид и размер и АНО няма възможност
да определя същите.
Предшестващ проверката на жалбоподателя,конфликт между
него и св.И.В.И.,случил се при изпълнение на служебните задължения на последния
и подробно описан в жалбата,не може по никакъв начин да бъде прието като
обстоятелство,изключващо възможността да бъде извършвана проверка на същия или
да се презумира заинтересованост и необективност на всички полицейски
служители.
Съдът намира,че не следва да се произнася по
изложените в жалбата,твърдения неотносими към предмета на делото.
Съдът счита,че и за двете нарушения не следва да се
прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Липсват обстоятелства от които да се
направи извода,че нарушенията са с по-ниска
от обичайната за този вид административни нарушения,обществена опасност.Едното
от нарушенията е свързано с осигуряване на по-големи шансове за опазване на
живота и здравето при евентуално пътно-транспортно произшествие,а другото е
свързано с намаляване на вероятността от допускане на ПТП.
Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и
обосновано.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0362-000566 от
02.12.2019 г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на И.Й.И., с
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание
„Глоба” в размер на 50.00 лв. и за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание „Глоба”
в размер на 50.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра,
по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: