Присъда по дело №265/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 80/30.04.2024 г. по НОХД 265/2024 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Е. Д. Д. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че в периода от месец
юни 2022 година до месец август 2023 година, включително, в гр. Бургас, след като е бил
осъден с Решение № 1467/30.06.2020 г. по гражданско дело № 57/2020 г. на Районен съд -
Бургас, влязло в законна сила на 30.06.2020 г. да издържа своя низходяща - дъщеря му Р. Е.
Д. с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител М. Ц. Г. с ЕГН:
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно - 15 /петнадесет/ месечни вноски, всяка от които в размер от 155,00 /сто петдесет и
пет/ лева, или общо 2325,00 /две хиляди триста двадесет и пет/ лева - престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Д. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че с оглед изплащане на дължимата сума за издръжка, подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, но на основание чл. 183, ал. 3 НК да не бъде наказван.
Защитникът на подсъдимия - адв. Й. Ж. - БАК, също посочва, че нейният подзащитен
е заплатил дължимата сума за издръжка, поради което и приложение следва да намери
поощрителната норма на чл. 183, ал. 3 НК и Д. не следва да бъде наказван за деянието си.
Подсъдимият Д. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си. В
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Е. Д. Д. с ЕГН: ********** е роден *
Подс. Е. Д. и св. М. Г. се запознали през 2007 г. и около година по-късно - през 2008
г. заживели заедно на семейни начала. По време на съвместното им съжителство се родила
дъщеря им - Р. Е. Д. с ЕГН: **********, родена на*. Впоследствие през 2019 г. отношенията
между св. М. Г. и подсъдимия се влошили, с оглед на което последният се изнесъл от
семейното им жилище и си наел квартира.
С Решение № 1467/30.06.2020 г. по гр. дело № 57/2020 г. по описа на Районен съд —
Бургас, в сила от 30.06.2020 г., родителските права върху Р. Е. Д. били предоставени на
майката - св. М. Г.. Съгласно съдебното решение, бащата - подс. Е. Д., бил задължен да
заплаща месечна издръжка на своята дъщеря, чрез нейната майка и законен представител -
св. М. Г., в размер на по 155.00 лв. /сто петдесет и пет лева/ месечно, считано от подаване на
исковата молба - 06.01.2020 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
една от месечните вноски.
1

След влизане в сила на горепосоченото съдебно решение св. М. Г. се сдобила с
изпълнителен лист № 2605/07.07.2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, в полза на
дъщеря си - Р. Д., след което инициирала образуването на изпълнително дело №
2020804040516/2020 г. по описа на ЧСИ - Делян Николов - peг. № 804 в КЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд - Бургас. Към този момент, подсъдимият бил служител на „*“ ООД
с ЕИК: *, като върху трудовото му възнаграждение бил наложен запор и издръжката била
своевременно превеждана по банков път на св. М. Г..
Впоследствие, считано от 01.01.2022 г., трудовият договор на подсъдимия с
търговското дружество бил прекратен. Въпреки това, още през месец януари 2022 г., подс.
Е. Д. започнал работа в „*“ ЕАД с ЕИК 1* и продължил да изплаща присъдената издръжка
за дъщеря му Р. Д., по банков път, считано до месец май 2022 г., включително. От месец
юни 2022 г., включително, подсъдимият преустановил плащането на издръжката.
С оглед горепосоченото през месец ноември 2022 г., св. М. Г. подала жалба в Районна
прокуратура - Бургас и след извършена предварителна проверка било образувано
настоящото досъдебно производство. В хода на разследването по същото, подсъдимият
продължил да не заплаща присъдената в полза дъщеря му Р. Д. издръжка, което продължило
и до 20.09.2023 г. Нещо повече, подсъдимият преустановил контактите си със св. М. Г.,
както и с дъщеря им Р. Д., дезинтересирал се от последната и дори не спазвал режима за
осъществяване на лични контакти с нея, съгласно уреденото в горепосоченото съдебно
решение.
Така, независимо от обстоятелството, че през процесния период, подс. Е. Д. не се
намирал в обективна невъзможност да заплаща дължимата месечна издръжка за детето си,
съзнателно не заплатил 15 /петнадесет/ месечни вноски по 155.00 лв. /сто петдесет и пет
лева/ месечно, считано от месец юни 2022 година до месец август 2023 година.
В хода на съдебното производство, преди постановяване на присъдата подс. Д.
заплатил цялата дължима сума от 2325 лева на своето дете.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Д. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля М. Г. (л. 29-30 и л.
61 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 13 от съдебното производство);
разписка (л. 17 от съдебното производство); копие от Решение № 1467/30.06.2020 г. на РС-
Бургас (л. 8-10 от ДП); изпълнителен лист (л.11-12); писмо от Агенция по заетостта (л. 48 от
ДП); писмо от НОИ (л. 53-54 от ДП); копие на удостоверение за раждане (л. 55 от ДП) и
писмо от ЧСИ (л. 64-65 от ДП).
От експертизите: съдебно-счетоводна експертиза (л.32-35 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
2

лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение №
1467/30.06.2020 г. по гр. дело № 57/2020 г. по описа на Районен съд — Бургас за
подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка в размер от 155 лева месечно по
отношение на дъщеря си. От тогава Д. бил коректен и изплатил дължимите суми за
издръжка до м. май 2022 г., включително. След тази дата до м. август 2023 г., включително
подсъдимият не изплатил на дъщеря си в срок дължимите общо 15 месечни вноски за
издръжка.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез
бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане
чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че
подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като той дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се
осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимият
евентуално е имал финансови/здравословни затруднения не го освобождава от
задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на
низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е
свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази
нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения, довели до
невъзможност за заплащане на издръжка са ирелевантни.
Също така следва да се отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК при
промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което твърди,
че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, следва да докаже това
свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал от предоставените му законови
възможности, което още веднъж сочи, че той не се е намирал в такава обективна
невъзможност да заплати дължимите суми, а напротив - правил го е съзнателно.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
3

от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние
в периода месец юни 2022 г. до месец август 2023 г., включително, като е бездействал и не е
изплатил присъдената за детето му издръжка.
В конкретния случай е налице и другият изискуем обективен признак, а именно –
неизплатените суми за издръжка да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата
по делото е видно, че неизплатените вноски са 15 пълни издръжки. В случая, макар и
престъплението да е формално по своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в
неполучаване на съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Д. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила
съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин то ще бъде лишено
от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно –
лишаването на дъщеря му от издръжка за повече от два месеца.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация”.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК - деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Именно такава е и настоящата хипотеза,
доколкото видно от приобщената разписка, а и от изявлението на М. Г. в съдебното
заседание – всички дължими суми са били заплатени от подсъдимия преди постановяване на
присъдата. Няма доказателства или дори твърдения да са настъпили някакви други вреди
последици за детето, поради което и настоящият състав в съответствие с разпоредбата на чл.
183, ал. 3 НК не го наказа за деянието, за което беше признат за виновен.

По разноските:

По делото има сторени разноски в хода на досъдебното производство за
възнаграждение на вещо лице в размер на 117 лева, поради което и в съответствие с чл. 189,
ал. 3 НПК, с оглед признаването на Д. за виновен, последният следва да бъде осъден да ги
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
в този смисъл.

4

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	80
Дата:	30 април 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20242120200265
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 януари 2024 г.

Присъда по дело №265/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите