Р Е Ш Е Н И
Е № 260825
гр. Пловдив, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11386 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Кредитреформ България” ЕООД против С.И.Д. ***, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща главница по
договор за кредит № *** от *** г., сключен между ответника и „4финанс” ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно договор за прехвърляне на
вземания № ***/ *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че между
„4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит № *** от *** г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по
силата на който на ответника му била предоставена сумата в размер на 350 лв.,
която следвало да върне на кредитодателя в срок до *** г. Процесната сума била
предоставена на ответника чрез „Изипей” АД на *** г. След падежа не последвало
плащане на задължението. На *** г. кредитодателят „4финанс” ЕООД сключило с
ищцовото дружество договор за прехвърляне на вземания № ***/ *** г., по силата
на който били прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит. Цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника,
което се върнало с отметка „непотърсено“. Поради неизпълнение на задълженията
по договора, ищецът предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване,
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
писмен отговор от ответника С.И.Д., чрез назначения особен представител *** А.А.,
със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва прехвърлянето на
вземането по процесния договор за кредит. Навежда доводи за нищожност на
договора за цесия, поради противоречие със закона. Сочи, че в договора за
кредит не била предвидена възможност да се прехвърля вземането на
кредитодателя, както изисквал чл.26, ал.1 ЗПК. Оспорва ответникът да е уведомен
за извършеното прехвърляне на вземането. Твърди, че не е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит между страните по него, поради
неспазване на изискванията на ЗПФУР. Сочи, че не било удостоверено извършеното
от ответника електронно потвърждение, за да се приеме, че договор е сключен.
Оспорва представените от ищеца договор и общи условия, както и същите да са
предоставени на ответника. Оспорва кредиторът да е предоставил заемната сума на
длъжника. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По легитимацията на ищеца:
Въпросът
за материалната легитимацията на ищеца следва да бъде изследван преди
разглеждане на предпоставките за основателността на иска.
Ищецът
извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договора за потребителски кредит от „4финанс“ ЕООД, ЕИК: *********
съгласно договор за прехвърляне на вземания № ***/ *** г. Затова, за да бъде
титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за
кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на
вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на
длъжника за прехвърлянето, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че
кредиторът може да прехвърли вземането си.
Съгласно
чл. 14.5 от ОУ към процесния договор за кредит кредиторът има право да
преотстъпи (прехвърли) вземанията си от кредитополучателя на трети страни. В
случаите на подобно преотстъпване, кредитополучателят има право да упражнява
спряно правоприемниците всички права, които има спрямо кредитора. Съгласно
отговора на въпрос 4.2 от заключението на СТЕ, прието по делото и кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, длъжникът
се запознал с предоставените му Стандартен европейски формуляр, Общи условия по
договора за кредит и проект на договор за кредит. Поради това възражението на
ответника, че не е наясно с цитираната клауза не се споделя от съда. От така
постигнатата изрична индивидуална уговорка между страните следва, че са спазени
специалните законови изисквания на чл.26 ЗПК, а именно че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
По
делото се установява, че между кредитодателя „4ФИНАНС“ ЕООД и ищцовото
дружество е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) № ***/ *** г.
(представен с цялост – л.** – л.** от делото), по силата на който цедентът
прехвърля възмездно на цесионера свои вземания, подробно описани и
индивидуализирани в Приложение №* и произтичащи от неизпълнение на сключени
между цедента и трети лица (клиенти на цедента) договори за кредит. По делото е
представено приложение № * към договор за прехвърляне на вземания (цесия) № ***/
*** г., видно от което вземането, предмет на процесния договор за кредит, е
прехвърлено на ищеца. В представеното приложение е посочен ясно номерът на
договора за заем, датата, кредитополучателят, както и заемната сума, от което
може да се направи несъмненият извод, че именно вземането, предмет на
настоящото производство, е било прехвърлено на ищеца.
За да има действие цесията по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно –
чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на
вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о.
Затова
представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от цедента,
изпратено от цесионера, и в качеството му на пълномощник на цедента „4финанс“
ЕООД съгласно чл.26 от договора за цесия, е годно да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на процесното вземане.
По
делото са представени доказателства, че уведомителното писмо от *** г. е
изпратено до длъжника. Видно обаче от представеното известие за доставяне,
същото не е получено, а са върнато в цялост с отбелязване „непотърсена“. Поради
това съдът приема, че ищецът не доказа да е уведомил длъжника за извършената
цесия преди подаването на исковата молба в съда.
Въпреки
това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.
Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.
№ 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о.
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично
в производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен
представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно актуалната съдебна
практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по
т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., на въпроса допустимо ли е
предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била
обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му
представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден положителен
отговор. Макар настоящият случай да не е точно такъв, с решението на ВКС е
даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би могъл
надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника, които да
породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от
цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Длъжникът е уведомен за цесията допълнително и на основание чл.47, ал.5 ГПК по
силата на законовата фикция, видно от книжата по делото – л.37 и л.38 от
делото.
Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си
легитимация като кредитор по договор за кредит по силата на договора за цесия,
за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване
материалноправните предпоставки за уважаването на предявения осъдителен иск.
По
основателността на иска:
За
основателността му следва да са се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки – юридически факти, а именно: наличие на
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит №
*** от *** г., сключен между ответника и „4финанс” ЕООД, от разстояние, спазване на
изискванията за сключване на такъв вид договори; кредитодателят да е предоставил и кредитополучателят е усвоил
процесната заемна сума; да е настъпила изискуемост на вземането.
Процесният
договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в приложното поле на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В
разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно това е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът
изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е
изключително за доставчика (кредитодателят). Съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР
доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от договора. За доказването на
предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено.
Електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан
документ на електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис – чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението.
Възпроизвеждането на електронния документ на хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. В този смисъл – определение № 169/ 06.04.2017 г.,
постановено по ч.т.д. № 672 по описа за 2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 70/
19.02.2014 г., постановено по гр.д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС.
За установяване
на възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
договора за кредит, бе изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението
й се установява, че в базата данни на дружеството „4финанс“ ЕООД фигурира лице
на име С.И.Д., ЕГН: **********. На *** г. в *** часа ответникът се регистрирал
на сайта ***. Той е преминал през процедура по регистрация и е
създал свой профил. За да приключи заявката от страна на клиента, той е
преминал през всяка една стъпка. След което служител на дружеството на
следващия ден – *** г. в работно време – *** часа, се свързал с него, за да
провери данните, които е падал на сайтa *** и да се увери в
истинността на информацията, която е подадена на сайта на клиента. С лед
постъпване на заявката на потребителя С.И.Д. във вътрешната система на
„4финанс“ ЕООД се извършват няколко проверки. На системно ниво се получава
информация за това, дали клиентът има кредити и дали работи. Система на „4финанс“
ЕООД е свързана с тази на Централния кредитен регистър към БНБ и НОИ. Проверени
са и валидност на личната карта, дали клиента има платени здравни осигуровки,
дали може да бъде намерен адресът на местоживеене в google
maps, както е
местоположението на IP-то и други. Докато се води разговор с клиента, служител
е проверил всички данни след проверката – кредитното досие и други и е сравнил дали
информацията съответства. след което служителят преценява дали да отпусне
кредит на това лице или не. В случая служителят е преценил, че ответникът е
потвърдил всичките си данни успешно и е отговарял на изискванията за лице, на
което може да бъде отпуснат кредит от „4финанс“ ЕООД. Гореописаната процедура е
валидна, когато се отпуска първия кредит. Този процес на идентификация по
телефона се извършва, за да бъде създаден профила на лицето и в него клиента да
разговаря със служител на дружеството „4финанс“ ЕООД. Потребителят отговаря на
редица въпроси за сигурност, които му задава служителят. Във вътрешната система
на дружеството се създава таблица, в която се отразяват всички посещения на
клиента в профила му, както и какво е извършил, когато е влизал в него:
потребителят С.Д. на определената дата *** г. от посочения IP-адрес: ***
е подал заявка за отпускане на кредит на стойност 350 лв. Потребителят С.Д. е
записал в своята заявка за кредит, че желае да получи отпусната сума по сметка
на каса на „Изи Пей“ АД. „4финанс“ ЕООД е превело одобрената сума на *** г. В
основанието за превода е записан номер на кредита, както и неговото ЕГН.
От експертизата
се установява още, че след като потребителят С.И.Д. е избрал сумата и срока за
погасяването на кредита си, е продължил заявката си за кредит, след което влиза
в профила си. Тогава се отваря нова страница, в която се зареждат – Стандартен
европейски формуляр, Общи условия по договора за кредит, както и проект на
договор за кредит. След прочитане и съгласие с тези условия, клиентът натиска
бутон „Подпиши“. Ако клиентът не е прочел всички условия (т.е. не е отворил
документа до края), то няма да бъде позволено да натисне бутона „Подпиши“. Този
бутон ще остане неактивен. В момента, в който той изцяло е отворил
предоставените документи, е успял да натисне този бутон и да изпрати успешно
заявката си. Т.е. след като клиентът е успял да изпрати своята заявка във
вътрешната система на „4финанс“ ЕООД, той е преминал през описаните по-горе
стъпки, завършил е заявката си за кредит и след това тази заявка е отразена в
системата. В момента, в който клиентът – ответник е натиснал бутона „Подпиши“,
в системата се отбеляза, че той е кандидатствал за кредит, а именно – „Вие
кандидатствахте за кредит от 350 лв. и срок от 30 дни“, което се е случило на ***
г. в *** часа от IP адрес: ***. Потребителят не е кандидатствал за допълнителна
сума по договор за кредит № ***.
Съдът споделя
изводите на СТЕ, от които следва, че между кредитора и кредитополучателя по
процесния договор за кредит е възникнало валидно облигационно правоотношение, при
спазване на специалните законови изисквания, посочени по-горе. Страните са
постигнали съгласие по съществените елементи на договора – размер на
предоставената сума и срок за връщането й. Заемодателят е изпълнил и основното
си задължение по договора – да предостави заемната сума на кредитополучателя.
Това се установява от представената разписка № ***/ *** г., видно от която
ответникът е получил сумата от 350 лв. с основание именно процесния договор за
кредит № ***. Срокът за връщане на сумата е *** г., като на падежа не било
налице плащане.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание
и размер, поради което следва да се уважи. Като законна последица от
уважаването му е присъждането на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е доказал заплащането
на държавна такса в исковото производство в размер на 50 лв., възнаграждение за
особен представител – 300 лв., както и депозит за СТЕ в размер на 150 лв. Претендира
се и на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. НЗПП да бъде присъдено в полза на
ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът намира, че
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева.
Общият размер на разноските на ищеца възлиза на сумата от 600 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от *** Р. Х. В. и Д. И.
П., поотделно, по предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща главница по договор за кредит № *** от *** г., сключен между
ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
съгласно договор за прехвърляне на вземания № ***/*** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) – съдебно-деловодни разноски пред районния
съд.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/В. Кърпачева
Вярно
с оригинала.
М.К.