Р Е Ш
Е Н И Е № 149
гр.Кюстендил, 24.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №171/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
С.Г.К., ЕГН ********** ***
обжалва решение №260143/08.04.2021г. на ДРС, постановено по АНД №138/2021г.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на
ЕФ. Не се претендират разноски.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на жалбата и правилност на въззивното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №260143/08.04.2021г., постановено по
АНД №138/2021г., с което е отменен ЕФ
серия К №4141162 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на ОДМВР – Кюстендил. С.Г.К. ***, на основание
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е санкционирана като й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ДРС е формирал извод за
законосъобразност на ЕФ, приемайки че е издаден при спазване на законовите
изисквания за процедура и форма, както и поради доказаност на административното
нарушение от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са
съобразени с установените факти, доказателствата по делото и със закона.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на С.Г.К. *** срещу с ЕФ серия К №4141162, издаден от ОДМВР – Кюстендил. Прието е, че на
13.10.2020г. в 13.16ч., по ВП ІІ-62, км 45+212 в гр.Дупница по ул.“Самоковско
шосе“, при ограничена скорост на движение от 50 км/ч за населено място, водачът
е управлявал лек автомобил БМ*** с рег.№***** със 74 км/ч /приспаднат толеранс
от 3 км/ч в полза на водача/. Безспорно е, че нарушението е установено и
заснето с мобилно техническо средство ТFR1-М
№563, позиционирано в служебен автомобил с рег.№*****, режим на измерване С и
посока на задействане Д /срав. протокол/. Изготвен е клип №7580. За
констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания ЕФ. От
собственика не е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП, сочеща друго лице за
водач на МПС-то в деня и часа на извършване на нарушението. Представени са
доказателства за годността и техническата изправност на АТТС, както и протокол,
представляващ Приложение №1 към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр.54/2017г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин
– чрез клип №7580, изведен от паметта на АТСС. Тук касационният отбелязва, че
поради настъпилата законодателна промяна в сочената правна норма от
05.07.2017г. санкционирането на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез
облекчената процедура на издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е
обстоятелството с каква система за видеоконтрол е установено нарушението –
мобилна или стационарна/. За нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ от 100
лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.
Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, ведно с протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
доказват мястото и времето на извършване на нарушението – гр.Дупница, км
45+212, ул.“Самоковско шосе“, както и измерената скорост – 74 км/ч след
приспаднат толеранс от 3 км/ч, тъй като клипът се явява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, доколкото е
направен от изправно АТСС /срав. протокол №3-20-20/16.07.2020г./. Протоколът -
Приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата установява времето на работа,
местонахождението и разположението на системата за видеоконтрол, режима на
измерване на скоростта. Протоколът има нормативно установеното съдържание в
образец - приложение, и след като нарушителят не го е оспорил, същият като
официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила и
удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани. Съдът
отбелязва, че протоколът се изготвя след работата на АТСС, доколкото в него се
отразяват данни след като същите са снети от системата за видеоконтрол.
Субектът на нарушението е установен с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, която сочи, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-то, правилно е
привлечен към отговорност /не е попълнена и депозирана декларация по чл.189,
ал.1 от ЗДвП/. По тези съображения КАС намира, че административното нарушение е
доказано от обективна и субективна страна, поради което ЕФ се явява
законосъобразен.
ЕФ
съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и на правилото
на чл.189, ал.4, пр.2 от ЗДвП. Мотивите на въззивния съд в частта за
реквизитите от съдържанието на оспорения ЕФ са съобразени с горното правило,
въведено със специална разпоредба, която дерогира приложението на общата норма
на чл.57 от ЗАНН. Споделят се и изложените съображения от районния съд за сроковете.
Като е формирал правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно решение, което ще
бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260143/08.04.2021г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №138/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: