Решение по дело №180/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 19
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700180
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 22.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

 

                                                                                                                                                                                             

при секретаря Мариана Кадиева и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 180 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на З.Г.Е. от *** срещу Решението от 11.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 220/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград.

В жалбата се сочи, че съдебен процес не се е състоял. Не се явили основни свидетели по делото. Не е присъствал представител на ОДМВР – Кърджали. Не било взето предвид решението, постановено от ТЕЛК, както и пълномощното, съгласно което синът на касаторката има право да закупува и управлява МПС. Не били взети предвид и показанията на З.Е., че не притежава СУМПС. Твърди се, че касаторката не може да обвини нито сина си, нито някой друг за управлението на автомобила, без да знае със сигурност кой е водачът. Иска се да бъдат представени достоверни доказателства от ОДМВР – Кърджали, които да оборят представените такива. Изразява се становище, че притежанието на МПС не може да вмени отговорността за неговото управление. Самото притежание не било свързано с ползването му и това не противоречало на закона. Точно поради тази причина касаторката упълномощила сина си. Иска се, ако няма достоверни доказателства, а само снимка на ДКН, електронен фиш, серия ** № ** да се отмени. В съдебно заседание, редовно призована, касаторката не се явява и не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

 Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 220/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 За да се произнесе по основателността на жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:

С оспореното решението РС – Момчилград е потвърдил ЕФ, серия ** № **, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на З. Г.Е. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, на 25.01.2019 г., представляващо нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

РС – Момчилград е приел, че нарушението е доказано, ЕФ има всички законови реквизити. Към административнонаказателната преписка са приложени протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Изложени са мотиви, че правилно е санкционирана жалбоподателката З.Е., като собственик на МПС, след като не е представила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Районният съд е събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение e неправилно, защото РС – Момчилград не е съобразил, че жалбоподателката не е правоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС. Настоящият касационен състав не споделя този довод. В оспореното решение правилно е посочена разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, която е със следното съдържание: Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

От представеното, в производството пред РС – Момчилград, ЕР № ***/ *** г. на ТЕЛК *** се установява, че З.Г.Е. е с ***% трайно намалена работоспособност поради ***. От нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС се установява, че лек автомобил, марка „Пежо 307“ с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, е продаден от А. К. В. на З.Г.Е. чрез пълномощника й – Р. Р. Х.

Съгласно нотариално заверено пълномощно З.Г.Е. упълномощава Р. Р. Х. да я представлява пред нотариус, КАТ, като регистрира собствените й МПС, да ги управлява в страната и чужбина, да ги представя на годишни технически прегледи.

При така установените факти, а именно, че З.Г.Е. е собственик на лекия автомобил Пежо, с който е извършено нарушение на скоростта, правилно електронният фиш е издаден на З.Е. като собственик на моторното превозно средство. Съответно, изводите на РС – Момчилград за законосъобразност на електронния фиш са обосновани, като съответни на събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби – чл.188, ал.1 от ЗДвП и чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В нормата на чл.189, ал.5, изр.2-ро то ЗДвП е предвидено в  14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Касаторката не е използвала посочената възможност, поради което законосъобразно, като собственик на МПС, е ангажирана администраитвнонаказателната й отговорност. Твърдението в касационната жалба, че не може да посочи със сигурност дали синът й, или някой друг е управлявал МПС, не води до различен извод. След като не съществува забрана лице, което е неправоспособен водач, да придобие собствеността върху МПС и предвид посочените разпоредби на чл.188, ал.1 от ЗДвП и чл.189, ал.5 от ЗДвП, при констатирано нарушение по ЗДвП, това лице, като собственик на МПС, може да е субект на административнонаказателна отговорност.

В касационната жалба се сочи и друг довод за неправилност на оспореното решение на РС – Момчилград, липса на достоверни доказателства, а само снимка на ДКН (вероятно държавен контролен номер).

АС – Кърджали преценява като неоснователен и този довод, тъй като в представената административнонаказателна преписка се съдържат всички необходими доказателства, установяващи годността на АТТС, мястото на контрол, часа.

При тези доказателства оспореното решение, с което е потвърден ЕФ за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е правилно тъй като изводите на съда за законосъобразност на ЕФ съответстват на събраните доказателства.

Решението е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

      

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя в сила Решение № 129/ 11.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 220/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград.

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                        2.