Определение по дело №304/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260008
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20203210200304
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                              15.01.2021 г.                                      гр.Б.

 

БАЛЧИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД      ,     наказателен  състав

На   петнадесети януари,                 Две хиляди и двадесет и първа  година

В закрито заседание в следния  състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                           СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                                2.

Секретар:

Прокурор:  без

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

ЧНД дело  № 304 по описа за 2020 година  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод Жалба на И.Т.Т. с ЕГН********** ***, срещу Постановление на Районна Прокуратура-Б. от 11.11.2020г. за прекратяване на досъдебното производство №14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич.

В жалбата се посочва,че постановлението на РП-Б. е незаконосъобразно и  немотивирано.

Основните доводи наведени  в Жалбата са,че неправилно РП-Б. е прекратила делото,приемайки,че деянието по приключило с влязъл в сила съдебен акт по НОХД№319/2013Г.и това по ДП№14/2017г. по описа на ОСлО-Добрич  осъществява състав на едно и също престъпление позовавайки се на това,че фактите и наказателно отговорното лице са едни и същи,независимо от това,че са засегнати различни обществени отношения.Както и че са му били нарушени правото на пострадал от престъпление,поради това,че не можел да се конституира като гр.ищец или частен обвинител.

Съдът след преценка на  събраните по делото  доказателства, наведените от страните доводи прие за установено следното:

Производството е по чл.243,ал.5 от НПК.

С Постановление от 11.11.2020г.РП-Б. е прекратила досъдебно производство №14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич ,като е приела , деянието по приключило с влязъл в сила съдебен акт-Определение №58/09.09.2013г., постановен по НОХД№319/2013г. по описа на РС-Б. и това по ДП№14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич  осъществява състав на едно и също престъпление позовавайки се на това,че фактите и наказателно отговорното лице са едни и същи,независимо от това,че са засегнати различни обществени отношения.

В диспозитивната част на Постановлението РП-Б. на осн.чл.243,ал.2,предл.2 от НПК е  отменила наложената по отношение на обв.В.мярка за процесуална принуда , а именно „Принудително довеждане“,както и е отменила актовете на органите на ДП,с които е разпоредено обявяването на обвиняемия за общодържавно и международно издирване в ШИС,като след влизането на постановлението в сила ,копия от същото да бъдат изпратени на ГД“НП“и Д“МОС“,отдел“Интерпол и мисии на международни организации“-МВР за изпълнение.

Разпоредила да бъдат изпратени преписи от Постановлението за прекратяване на  И.Т. и на адв.Н.,в качеството й на служебен защитник на В.

Постановлението съответно е връчено на Т. на 23.11.2020г., а на адв.Н. на 09.12.2020г.

От страна на адв.Н. не е депозирана Жалба.

Жалбата си срещу Постановлението за прекратяване , Т. е депозирал с вх.№930/2013 от 23.11.2020г.

В този смисъл съдът приема,че Жалбата срещу Постановлението за прекратяване е подадена в срок.

Жалбата е подадена от надлежно лице.

Съдът,след като се запозна с ДП №14/2017Г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич,Постановлението на РП-Б. за прекратяване  и доводите наведени в Жалбата,прави следните правни изводи:

Така изготвено Постановлението на РП-Б. е законосъобразно и правилно.

ДП №14/2017г. е образувано за престъпление по чл.210,ал.1,т.5,във вр.с чл.209,ал.1 от НК.

В края на м.ноември 2010г. св.И.Т. се срещнал със свой познат на име Н.И..Двамата посетили заведение и провели разговор ,при който И.споделил,че има приятел чех ,на който му били необходими средства за ремонт на хотел.Т. се съгласил да помогне ,за която цел двамата отишли в хотел „В“,намиращ се в гр.Б., вилна зона „О.п.“.

Там Т. се запознал с чешкия гражданин Л.В.,който му обяснил, че са му необходими 160 000,00лева за направата на ремонт на хотела,който бил собственост на гръцки гражданин.

В.казал на Т. ,че е упълномощен представител на собственика на хотела-гр.гражданин Г.К.за коректност следва да бъде посочено,че в изготвеното пълномощно е записано че К. е чешки гражданин/,за което представил надлежно заверено пълномощно от 06.01.2009г.,заверено по съдържание и подписи от Н.М.,с район на действие РС-К.,вп.под №538-По ДП е установено че упълномощаването е било извършено от К..

Очевидно Т. е изразил становище за подкрепа,защото няколко дни по-късно И.и В.потърсили по телефона Т.,за да разберат неговото решение за финансова помощ.

Тъй като Т. бил убеден в представителната власт на В.,двамата заедно с И.посетили кантората на н.О. в гр.Б. за да се консултират относно документацията която е необходима за сключване на сделка.

Седмица след това В.и  Т. се явили при нотариус О. ,където подали Молба за да бъде изготвен нотариален акт за учредяване на ипотека на недвижим имот върху 1/3 идеална част от поземлен  имот ведно с двуетажна масивна жилищна сграда/почивна станция/ -хотел „.В“ ,находящ се във в.з.“О.п.“ гр.Б. в полза на Т. срещу предоставен от него паричен заем в размер на 160 000,00лева,със срок на погасяване до 30.04.2011г.

Въз основа на подадената Молба пред Н. О. е бил изготвен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вп.под №88,т.VI,рег.№4696,дело №884/08.12.2010г.

Между В.и Т. бил сключен и договор за паричен заем,въз основа на който и сключеният договор за ипотека Т. предал на В.сумата от 160 000,00лева.

При сключване на сделката  ,пред Н. О. В.представил Договор за приватизация по ЗПСК от 15.05.2007г.,скица на поземлен имот №19539/30.11.2010г. на СГКК-Добрич,схеми на обектите разположени в имота,удостоверение за данъчна оценка,удостоверение от АП-ТР,пълномощно от 06.01.2010г. Протокол от 03.12.2010г.от проведено общо събрание,съгласно който дружеството на К., “В.“ ЕООД, дава съгласие за ипотекиране на имота срещу заем от 160 000,00лева за срок от четири календарни месеца.

В уговорения срок сумата от 160 000,00лева не била върната на Т. и същият не могъл да удовлетвори вземането си,чрез придобиване на имота предмет на ипотечния договор,поради липса на воля у собственика на имота да обезпечи вземането,чрез ипотека върху собствения му имот.

Очевидно сумата от 160 000,00лева не е възстановена на Т. и  към настоящия момент.

РП в обжалваното Постановление е приела,че действията на В.осъществяват състав на престъпление по чл.210,ал.1,т.5,във вр.с чл.209,ал.1 от НК.

В хода на разследване по ДП бил установен факта,че общо събрание на дружеството“В.“ЕООД не е било провеждано и не е  бил съставян протокол от него,с оглед на което било прието,че представения пред нотариус протокол е неистински частен документ.Аналогично е установено и по повод- предоставената по чл.264,ал.1 от ДОПК декларация.

Именно за фактите около съставянето и използването на този неистински частен документ и предоставената по чл.264,ал.1 от ДОПК Декларация било образувано друго ДП  под №278/2012г. по описа на РУ на МВР-Б.,срещу Л. В.за престъпление по чл.316,във вр.с чл.309,ал.1 от НК,за това,че е ползвал неистински частен документ, а именно Протокол от ОС на „В.“ ЕООД проведено на 03.12.2010г.,представлявано от Г. В. К. гражданин на Р.Г.,за да докаже ,че съществува право на даване на съгласие за ипотека в размер на 160 000,00лева от четири календарни месеца на собствени недвижим имот,находящ се в гр.Б.,вилна зона „О.п.“.

Обект на разследване по ДП№278/2012Г.по описа на РУ на МВР-Б. са били Протокол от общото събрание на „В.“ЕООД проведено на 03.12.2010г. ,представлявано от гр.гражданин Г. В. К.,който е ползван за да бъде доказано,че съществува право за даване на съгласие за ипотека в размер на 160 000,00 лева със срок на погасяване до 30.04.2011г.,на собствен недвижим имот,находящ се в гр.Б.,вилна зона „О.п.“ чрез пълномощника Л. В.и декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК от Г. В.К.,в качеството му на управител на „В.“ ЕООД,нотариално заверена пред Н.          Д.А. ,представена пред нотариус О. О. .

В ДП е било установено,че представените два документа са неистински частни такива,както и че положения върху декларацията по чл.264,ал.1 от ДОПК подпис на Г.В. К. и положеният подпис в графа“подпис“ в протокол от проведено ОС на „В.“ ЕООД не е изпълнен от последния.

Следва да бъде посочено,че в ДП е било установено,че положените печат и подпис на нотариалната заверка не били положени и не принадлежали на н. Д.А..

Същите са били използвани за да се докаже правото на упълномощаване на В.за извършване на разпоредителни действия с процесния имот „В.“,собственост на дружеството „В.“ЕООД находящ се в вилна зона„О.п.“ в гр.Б.,а именно скл.на договор за ипотека в полза на И.Т.,срещу сумата от 160 000,00 лева,дадена в заем от него,без знанието и съгласието на собственика Г. К..

ДП е приключило като било внесено споразумение за прекратяване на ДП пред РС-Б.,където било образувано НОХД№319/2013Г. по описа на РС-Б..

Образуваното пред РС-Б. НОХД е приключило, като подс.В.е бил признат за виновен за престъпление по чл.316,във вр.с чл.309,ал.1 от НК и  по чл.316,във вр.с чл.308,ал.3,във вр.с ал.2,във вр.с ал.1 от НК.

Пострадали от изготвените документи ,послужили за тези разпоредителни действия от една страна се явява собственика на дружеството и негов управител Г. К. и от друга лицето дало сумата от 160  000,00лева,в чиято полза е бил сключен ипотечен договор срещу предоставен заем и по отношение на когото има неизпълнение на поето срещу този договор задължение ,а именно И.Т..

Макар действията на Л. В.да осъществяват състав на различни престъпления,последните засягат обществени отношения свързани с правото на собственост и разпореждане с това право,за което са бил използвани неистински частни документи-протокол от общо събрание от 03.12.2010г. и декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК,като използването им без действителната воля на К. да е била налице относно предоставяне на права за прехвърляне на имот  и които действия от друга страна използвайки ги са дали основание Т. да бъде  въведен в заблуждение ,в следствие на което у него е настъпила имотна вреда в размер на 160 000,00лева,оставяйки у него съзнанието,че срещу дадената сума в заем при неизплащането й ще бъде обезпечена съгласно сключеният договор за ипотека.

Защо двете ДП са се водили отделно, а не в едно ДП,при очевидна връзка помежду им и защо ДП№14/2017г. по описа на ОСлО към ОП-Добрич е било образувано на по-късен етап, при вече съществуващ и влязъл в сила съдебен акт относно вината на В.,съдът не може да коментира.

В случая съдът може да се произнесе единствено по отправеното до него искане за това дали постановлението на РП-Б. за прекратяване на ДП№14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич е законосъобразно или не.

Към момента В.има наложено наказание по влязъл в сила съдебен акт и воденето на друго ДП срещу него с предмет едни и същи факти относно използването на неистински частен документ-протокол от Общо събрание и Декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК и пълномощно от 06.01.2009г. е недопустимо и в разрез с принципа ne bis in idem,въвеждащ забрана за провеждане на втори наказателния процес с наказателен характер,срещу едно и също лице въз основа на идентични факти или факти,които по същностните си елементи са едни и същи,като от значение за извода дали се касае за идентични факти е съпоставката конкретните условия на време,място,обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението,въз основа на което е предприето поведението на дееца.

Съгл.ТР №3/2015Г. на ОСНК на ВКС за преценката дали е нарушен принципа ne bis in idem е без значение обстоятелството,че в отделните процеси деянието е получило различна правна квалификация.

Следва да бъде посочено, че практиката на ВКС в този смисъл е константна и се приема,че единствената отправна точка за сравнение трябва да бъдат фактите,независимо от правната характеристика на правонарушенията/престъпления,адм.нарушения/.Правната квалификация на деянията и обществените отношения които те са засегнали,не е определяща за преценката дали се касае за двукратно осъждане за едно и също нещо.Водещо е наличие на съвкупност от факти и обстоятелства ,за които лицето следва да носи отговорност и в случая ако се ангажира отново наказателната отговорност на В.,за идентични факти,по които той вече е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт относно признаване на вината му би се нарушил принципа ne bis in idem,защото би бил осъден два пъти за едно и също деяние.

Под призмата на изложеното следва да бъде посочено,че в настоящото ДП,предмет на анализ и основанията за прекратяването му е важно да се посочи,че срещу В.са били установени  едни и същи факти относно използването на неистински частен документ-протокол от Общо събрание и Декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК,пълномощно,дали основание да бъде сключен договор за ипотека срещу заем,даден от Т. в размер на 160 000,00лева.Съдът само може да предполага каква би била истинската воля у Т. ако В.не бе представил пред него, а в последствие и не бе използвал тези два документа пред Нотариус в гр.Б. за да даде в заем сумата от 160 000,00лева.

Със съществуването на тези два документа и тяхното използване ,безспорно Т. е бил въведен в заблуждение,в следствие на което у него е настъпила имотна вреда в размер на 160 000,00лева,т.к.безспорно установено в ДП ,е че тази сума не му  е била върната,както поради това,че  за документите е било установено че са неистински,не е могъл да реализира права и от договора за ипотека,т.к.същият е бил сключен очевидно без В.да е имал представителна власт дадена от собственика и управител на дружеството “В.“ЕООД и процесен хотел „В.“,находящ се във в.з.“О.п.“ гр.Б..

В конкретиката на настоящия касус  е налице произнасяне на компетентнен орган,това е  Районен съд-Б.,пред който е било образувано НОХД№319/2013г.за извършено престъпление при изложените по-горе факти,по което Л. В.е бил признат за виновен в престъпление чл.316,във вр.с чл.309,ал.1 от НК и  по чл.316,във вр.с чл.308,ал.3,във вр.с ал.2,във вр.с ал.1 от НК,като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок шест месеца , което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било  отлажено  с изпитателен срок от три години,групирано при условията на чл.23,ал.1 от НК, от което настоящият състав на съда прави извод,че образуваното ДП№14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич правилно е следвало да бъде прекратено ,на основание принципа ne bis in idem,с оглед на което и Постановлението на РП-Б. за прекратяването му следва да се  приеме на това основание за правилно и законосъобразно.

Предвид горното и на осн.чл.243,ал.6,т.1  от НПК,СЪДЪТ,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна Прокуратура-Б. /сега ТО  при РП-Добрич/ ,за прекратяване  на Досъдебното Производство №14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич от 11.11.2020г.,като правилно и законосъобразно!

На осн.чл.243,ал.7 от НПК, Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, пред Окръжен съд гр.Добрич в седемдневен срок от съобщаването му.

Препис от Определението да се изпрати на И.Т. ***,с постоянен адрес ***,на Районна Прокуратура-Б./сега ТО при РП-Добрич/ и на адв.Н.,в качеството й на служебен защитник на обв.В.!

След влизане в сила на Определението,ДП№14/2017г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура-Добрич,да бъде върнато на Районна Прокуратура-Б./сега ТО при РП-Добрич/  !

                                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: