Р Е
Ш Е Н И Е № 3916
гр. Пловдив, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 379 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.535 ТЗ от К.И.П.
срещу Г.Д.Ш. за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът
му дължи сумата от 3640 лв., дължима по запис на заповед с падеж 02.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в
съда – 25.10.2017 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 10307/27.10.2017 г. по ч.гр.д. № 17030 по описа за 2017 г. на Районен съд
Пловдив, V граждански състав.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 17030 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ – запис на заповед, срещу която
длъжникът възразил по реда на чл.414 ГПК. Затова за ищецът възникнал правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Намира, че представеният
запис на заповед, от който извлича правата си, бил редовен от външна страна,
автор на документа като издател бил ответникът, а поемател – ищецът. Ответникът
до момента не е заплатил сумата по ценната книга. Моли за уважаване на иска и
за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Г.Д.Ш., със становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва истинността на записа на заповед от 02.03.2017 г., в
частта за авторството, като твърди, че документът не е подписан от него. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С оглед заявеното оспорване на истинността,
в частността автентичността на процесния запис на заповед с протоколно
определение от 18.04.2018 г. съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с установителен иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК след депозирано възражение срещу заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. За допустимостта на предявения иск
исковият съд следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за наличието
на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях
на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 17030 по описа за 2017 г. на
Районен съд Пловдив, V граждански състав, по повод на депозирано заявление от
ищеца К.И.П., е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, съгласно
която е разпоредено длъжникът Г.Д.Ш. да заплати на заявителя сумата по
процесния запис на заповед от 02.03.2017 г. в размер на 3640 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.10.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и на настоящата искова молба са напълно идентични. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника Г.Д.Ш.
на 14.11.2017 г., видно от покана за доброволно изпълнение – л.23 от частното
гражданско дело. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение
вх. № 64644/16.11.2017 г. Заявителят е уведомен с разпореждане на съда от 23.11.2017
г. за депозираното възражение на 11.12.2017 г., поради което предявеният от
него иск на 09.01.2018 г. е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради
изложените обстоятелства, съдът намира, че предявеният установителен иск, с който
е сезиран, е процесуално допустим, отговаря на посочените специални процесуални
предпоставки, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността на исковата
претенция:
При така наведените от страните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от наличието на следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличието на
действително правоотношение, възникнало от запис на заповед; записът на заповед
да е действителен като формална правна сделка. В доказателствена тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл.154, ал.1 ГПК е
установяването на посочените обстоятелства.
Предвид откритото производство по реда
на чл.193 ГПК по оспорване от страна на ответника на истинността, в частност
автентичността на процесната ценна книги по отношение на това дали подписът и
съдържанието на записа на заповед изхождат от лицето, посочено като негов издател,
преди изследване на посочените по-горе обстоятелства, следва да се обсъди този
въпрос.
В разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК е
предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността
на представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването
по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата
истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ГПК представлява по
същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на
истинността на документ. В посочения смисъл т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая, от заключенията на двете
приети по делото съдебно-графологични експертизи – една единична и една тройна
(назначена след оспорване от страна на ищеца на първото заключение на СГрЕ), се
установява по категоричен начин, че подписът и ръкописният текст, вписани за
„издател” в процесния запис на заповед не са изпълнени от ответника Г.Д.Ш.. На
ищеца беше дадена възможност след оспорване на първата единична експертиза да
представи допълнителен годен сравнителен
материал за изследване от вещите лица. Представените книжа обаче – служебни
бонове за суми при зареждане на гориво в бензиностанция, не се приеха от съда
като годен сравнителен материал, доколкото не съдържат информация кой е авторът
на положения на тях подпис. За сравнителен материал при графологично изследване
може да се използва такъв, положен на документи/книжа, за които е несъмнено, че
изхождат от лицето, чийто подпис (почерк) е обект на изследването, например,
подписи при издаване на лични документи, сключени от лицето трудови договори,
подписи, положени пред нотариус или друг орган, който има удостоверителна
компетентност.
От изложеното следва, че подписът и
ръкописният текст, изпълнени на процесния запис на заповед от 02.03.2017 г. за
издател, не са на ищеца. Обори се обвързващата съда формална доказателствена
сила на частния документ, поради което и записът на заповед е неистински
(неавтентичен) документ – не изхожда от лицето, посочено като негов издател.
Така установената неавтентичност на документа анулира възможността на поемателя
по ценната книга да претендира права по нея. Затова и предявеният иск следва да
се отхвърли като неоснователен, без да се разглеждат останалите релевантни
предпоставки за уважаването му.
Доколкото, както се изясни по-горе,
релевираното оспорване по реда на чл.193 ГПК решава със сила на пресъдено нещо
въпроса за истинността на оспорения документ, съдът дължи произнасяне с нарочен
диспозитив. Съгласно чл.194, ал.3 ГПК препис от настоящото решение и от
признатия за неистински документ следва да се изпрати на Районна прокуратура
Пловдив, след влизането му в законна сила.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. По
делото се доказа заплащането сумата в размер на 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2018 г.
(л.18), както и сумата от 100 лв. – възнаграждение за вещо лице. Затова ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника посочените суми в общ размер от 1300
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.П., ЕГН: **********,
адрес: *** против Г.Д.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3640 лв., дължима по
запис на заповед от 02.03.2017 г. с падеж 02.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 25.10.2017 г.,
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 10307/27.10.2017 г.
по ч.гр.д. № 17030 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, V граждански
състав.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищецът К.И.П., ЕГН: ********** и
ответникът Г.Д.Ш., ЕГН: **********, по заявеното оспорване от ответника, на
основание чл. 194, ал.1 ГПК, че процесният запис на заповед от 02.03.2017 г. с
падеж на 02.04.2017 г. за сумата от 3640 лв. представлява неистински, в
частност неавтентичен документ по отношение на подписа и ръкописния текст на
лицето, което е посочено като негов издател, поради което на основание чл.194,
ал.3, във вр. чл.194, ал.2 ГПК го изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК К.И.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Г.Д.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от 1300 лв. (хиляда и триста
лева), представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен
срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
След влизане в сила на решението препис от него, ведно с
признатия за неистински документ – запис на заповед от 02.03.2017 г. да се
изпратят на Районна прокуратура Пловдив на основание чл.194, ал.3 in fine ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.