Определение по дело №217/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 74/15.08.2014 г., постановено по гр.д. № 690/2014 г., Кърджалийският районен съд е признал уволнението на М. Г. В., с ЕГН *, извършено със заповед № 147/07.05.2014 г. на Директора на Т.М. Ц. – Г., за незаконно и е отменил заповедта, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата, считано от 07.05.2014 г., за изпълнение на длъжността „финансов контрольор, код по НКПД 24116012. Със същото решение М. Г. В. е възстановена на предишната й работа „финансов контрольор”, код по НКПД в Т.М. Ц. – Г., а работодателят е осъден да й заплати сумата в размер на 1 825.55 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 и 2 от КТ за периода от 07.05.2014 г. до 12.08.2014 г., включително, като искът в останалата му част и за разликата над сумата от 1 825.55 лв. до пълня му предявен размер от 3 338.46 лв. и за периода от 13.08.2014 г. до 07.11.2014 г. е отхвърлен. Присъдени са разноски. С допълнително решение № 410/23.09.2014 г. по гр.д. № 690/2014 г. по описа на Кърджалийският районен съд, на основание чл.250 от ГПК е присъдена законна лихва върху сумата от 1 825.55 лв., считано от 17.06.2014 г. до окончателното й изплащане, което решение не обжалвано.

Недоволна от така постановеното основно решение е останала въззивницата М. Г. В., представлявана от процесуалния си представител, която го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ като неправилно. В жалбата се излагат съображения, че обезщетението за оставане без работа се дължало не само до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, но и след това до изтичане на шестмесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ. Твърди, че след постановяване на първоинстанционното решение и до настоящия момент е останала без работа, поради което й се дължи обезщетение до 07.11.2014 г., ведно със законната лихва. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като й присъди допълнително обезщетение за времето през което е останала без работа в размер на 1 512.91 лв. и за периода от 13.08.2014 г. до 07.11.1024 г. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият Т.М. Ц. – Г. не е представил отговор на основание чл.263 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че съдебното решение било влязло в сила на 02.09.2014 г., след която дата жалбодателката можела да се яви на работа. Поради тази причина счита, че на М. В. се дължало обезщетение за времето до влизане в сила на първоинстанционното решение, с което същата била възстановена на предишната й работа. Алтернативно твърди, че обезщетение се дължало най-късно до 16.09.2014 г., на която дата изтичал 14-дневният срок за явяване на работа и заемане на длъжността от въззивницата. След 02.09.2014 г., алтернативно след 16.09.2014 г., жалбодателката нямала право да претендира обезщетение, тъй като същата сама се поставила в ситуация да не работи. Взивницата била поканена да се яви на работа, което не било сторено от нейна страна. Моли съда да уважи частично въззивната жалба, като присъди разноски по компенсация.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му като нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението на въззвиницата М. Г. В. за незаконно и неговата от ГПК, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което същата е останала без работа за период от шест месеца. Ищцата сочи в исковата молба, че уволнението било незаконно, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение не била мотивирана и не била подписана от директора на Т.М. Ц. – Г.. Ответникът не оспорва исковете, като излага съображения, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била отменена преди завеждането на исковете, но била узната от ищцата след това.

Не е спорно по делото, че със заповед № 147/07.05.2014 г. на Директора на Т.М. Ц. – Г. било прекратено трудовото правоотношение с ищцата М. Г. В., заемаща длъжността „финансов контрольор”, код по НКПД 24116012. В последствие била извършена проверка от Инспектората на Министерството на културата, която констатирала, че уволнението на ищцата било незаконосъобразно и били дадени предписания същата да бъде възстановена на работа. В изпълнение на тези препоръки директорът на Т.М. Ц. – Г. със заповед № 89/16.06.2014 г. отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от датата на издаването й – 07.05.2014 г. Въз основа на тази заповед с нотариална покана, връчена на 18.06.2014 г., въззивницата била уведомена, че заповедта за уволнението й е отменена ведно с всички, произтичащи от това правни последици и е поканена да се яви в 14-дневен срок за заемане на длъжността „финансов контрольор” в Т.М. Ц. – Г.. В отговор на нотариалната покана М. Василена изпратила писмо до работодателя си, с което го уведомила, че подадената от нея искова молба предхождала получаването на нотариалната покана и отмяната на уволнителната заповед била извършена извън срока, посочен в разпоредбата на чл.344, ал2 от КТ, поради което не можела да породи своето правно действие.

При така установените безспорни факти съдът констатира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Меродавният момент, до който работодателят може да отмени уволнителната заповед е ясно посочен в цитирания текст и това е датата на предявяване на иска от работника или служителя. В случая заповедта на директора на Т.М. Ц. – Г. за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата е издадена на 16.06.2014 г., а исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ са предявени на 17.06.2014 г. Или, срокът, предвиден в разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ, е спазен и отменителната заповед е породила своите правни последици, а именно възстановяване на съществуващото трудово правоотношение. Моментът на узнаване на заповедта от служителя е ирелевантен за настъпването на правните последици, което ясно личи от текста на чл.344, ал.2 от КТ, непредвиждащ друг срок или условие, освен предявяването на искова молба.

Ето защо, след като уволнителната заповед е отменена преди предявяването на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, то същите са недопустими поради липса на правен интерес и е следвало да бъдат оставени без разглеждане като такива, а производството по делото прекратено. Но, тъй като липсва жалба в този смисъл, а решението в частта, с която е отменено уволнението на въззивницата и същата е възстановена на предишната й работа е влязло в сила, то въззивният съд няма правомощие да обезсилва решението на първоинстанционния съд. В тази връзка предявеният иск за заплащане на обезщетение поради оставането на М. В. без работа поради уволнението е основателен за времето от 07.05.2014 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 16.06.2014 г. – датата на отмяната на уволнителната заповед и за този период същата следва да получи обезщетение в размер на 715.38 лв. (1 месец и 6 работни дни). Но, тъй като няма въззивна жалба от Т.М. Ц.-К. против решението на първоинстанционния съд, с която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за разликата от 715.38 лв. до 1825.55 лв. и за периода от 16.06.2014 г. до 12.08.2014 г., то съдът не може служебно да отмени решението в тази част.

В подкрепа на приетите по-горе изводи е и задължителната и незадължителна практика на ВКС – решение № 68/25.02.2011 г. по гр.д № 33/2010 г., ІV г.о. и решение № 502/15.07.1998 г. по гр.д № 1484/1997 г., ІІІ г.о.

Предвид изложеното и поради липса на основания за отмяна или обезсилване на решението на К.районен, то същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В останалата, необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.

При този изход на делото и при направено своевременно искане, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 340 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/15.08.2014 г., постановено от К.районен съд по гр.д. № 690 по описа за 2014 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. В. от Г., Б.Б. № 1, Б. вх.”А”, А., с ЕГН * против Т.М. Ц. – Г., У.Б. № 1, код по БУЛСТАТ ******* иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над сумата о‗ 1 825.55 лв. до пълня му предявен размер от 3 338.46 лв. и за периода от 13.08.2014 г. до 07.11.2014 г.

В останалата му част решение № 74/15.08.2014 г., постановено от К. районен съд по гр.д. № 690 по описа за 2014 г. на същия съд, не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА М. Г. В. от Г., Б.Б. № 1, Б. вх.”А”, А., с ЕГН * да заплати на Т.М. Ц. – Г., У.Б. № 1, код по БУЛСТАТ ****** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 340 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.