Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                         №237,18.08.2020г., град Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  състав

 На седемнадесети октомври                              две хиляди и деветнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                             

 Секретар Сребрена Русева

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 399 по описа за 2020г.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Д.М.И., която твърди, че на 04.11.2019г. била на разходка с двегодишната си внучка. До входа /вх.А/ на ул. ***зад къщата на НФСБ/, държейки  внучката си на ръце и стигайки до входа на блока, се спънала в нещо и паднала. Политайки към земята инстинктивно се извъртяла на дясната си страна, за да не притисне внучката си.Ищцата не видяла в какво се спънала. Паднала на дясната си страна и усетила силни болки в ръката и в дясната гръдна половина, които болки при дишане усещала силно. Детето също се наранило.Ищцата много се изплашила. Започнало да и прилошава. Незнайно как синът и снаха й се озовали до нея. С.грабнал детето го дал в ръцете на майка му. След това привдигнал леко и нея и позвънил по телефона, вероятно за линейка в Спешна помощ. Не помни колко време са стояли в това положение, но накрая синът и я качил в колата си и я откарал в Болницата. При прегледа и направеният рентген се установило счупване на дясната ръка и охлузвания на десния крак. Детето имало огромна цицина като орех и охлузвания на ръчичката. Впоследствие ищцата установила, че се е спънала в две силно повдигнати от земята плочки, които не знае как не е видяла. Синът й обяснил, че тези именно плочки от много време са в това състояние и не са отремонтирани от общината. Община Разград, като собственик на тротоарите и улиците е следвало да ги стопанисва и поддържа, в това число да осъществява ремонтни дейности при необходимост. Тя следва да поддържа собствените си вещи в изправност и да не създават опасност за гражданите. Ако от неизпълнение на това нейно задължение, произтекат някакви вреди общината като техен собственик е длъжна да заплати обезщетение за всички претърпени вреди. Това се отнася и за случаите, в които е възложила поддръжката на фирма. В случая общината следва да отговаря поради лошия си избор на изпълнител, на когото е възложила поддръжката на уличната мрежа.

           Твърди, че възстановяването на здравето й се случва бавно, но уплахата, стреса и безпокойството още са налице. Не смее да излиза на разходка с внучката си, за да не се случи нещо такова, като постоянно си гледа в краката. Вечер спи неспокойно и само мисълта, че можеше да падне върху детето я хвърля в ужас. Станалото я държи в състояние на постоянна тревожност, безпокойство дори без причина. Чувства се емоционално нестабилна и ранима. Настроенията и се менят често с постоянно чувство за вина от станалото с нея и внучката и.

            С оглед изложеното счита, че ответникът и дължи обезщетение за причинените й неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 10000лв. от лошото поддържане на тротоара на ул.***, довело до спъване и падане с последваща фрактура на дясната ръка и множество охлузвания, с последвали от това - стрес, болки и страданията, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждането на иска и до окончателното й плащане. Моли да и бъдат присъдени разноските в процеса.

            Община Разград счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан по следните съображения:

            Изложените в исковата молба факти са неоснователни и не се подкрепят от приложените към исковата молба доказателства. Безспорен е факта, че в изпълнение на нормативните предписания и в качеството си на собственик на улиците и прилежащите към тях тротоари, Община Разград има задължение постоянно да следи за състоянието, поддръжката и обезопасяването на същите, с цел безпрепятствено движение на моторните превозни средства, респективно на пешеходците. За да се ангажира отговорността на общината обаче, следва по категоричен начин да бъде доказано, че именно нейното противоправно бездействие е пряката и непосредствена причина за настъпилия вредоносен резултат. В конкретния случай няма данни, удостоверяващи по категоричен начин, че сочените в исковата молба неимуществени вреди са настъпили като пряка и непосредствена последица от твърдяното бездействие на общината. Нещо повече, самата ищца в исковата молба неколкократно твърди, че в момента на падането й тя не е видяла и разбрала в какво се е спънала. Сочи, че едва в един последващ момент е установила, че се е спънала в повдигнати от земята тротоарни плочки. Това последващо „установяване“ от нейна страна, не е нищо повече от едно предположение, и то предположение, което не е подкрепено с никакви доказателства. Както ищцата предполага, че се е спънала именно в тези две повдигнати тротоарни плочки, така и със същата доза категоричност може да се предполага, че се е спънала в какъвто и да е друг предмет или вещ. Налице е обосновано съмнение в твърдението на ищцата, че падането й е настъпило вследствие от спъването й в посочените от нея тротоарни плочи. Липсват безспорни доказателства, сочещи Община Разград като субект, чието бездействие по отношение поддържането изправността на процесния тротоар е довело до претърпените от ищцата неимуществени вреди. Устройственото планиране на транспортната инфраструктура в населените места, включваща улици и тротоари, е регламентирано в Раздел III. „Пътища, улици и транспортни мрежи и съоръжения“, Глава четвърта. „Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като тротоарната настилка на ул. **в гр.Разград е изградена и се поддържа в съответствие с нормативните изисквания на ЗУТ.

              От изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин, че претърпените от ищцата болки и страдания са неимуществени вреди, пряко настъпили вследствие от падането й. Наличието на твърдените в исковата молба, уплаха, стрес, тревожност и безпокойство у ищцата, може би е факт, но дали те са пряка последица от нейното падане е въпрос, който сериозно ответникът подлага на съмнение, тъй като единственото доказателство, подкрепящо наличието на такава причинно-следствена връзка е, приложеното към исковата молба, психологическо изследване, което като писмено доказателство представлява един частен документ и като такъв доказва единствено, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицето, което го е издало. От това психологическо изследване не се доказва по безспорен начин причинната връзка между процесния инцидент и психическото състояние на страх, стрес и безпокойство, развито у ищцата. Както твърди самата тя тревожността й е постоянна, безпокойството й е без причина. Честата смяна на настроението й също може да не се дължи на случилото се. Счита, че не се доказва по безспорен и категоричен начин, че емоционалното и психическо състояние на ищцата, изразяващо се в постоянно чувство на страх, тревога и безпокойство, е пряка и непосредствена последица от случилото се с нея на 04.11.2019 г. и съответно, че това са неимуществени вреди, настъпили пряко вследствие от този инцидент.

           За да се ангажира отговорността на Община Разград като деликвент по смисъла на чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД, която отговорност има обезпечително-гаранционна функция за пострадалия, са необходими следните кумулативни предпоставки: противоправно поведение /действие или бездействие/; вреди, причинени на пострадалия; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат; и вина. Като при отговорността по чл. 49 от ЗЗД вредите трябва да са причинени от лице, на което отговорният е възложил извършването на някаква работа; и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата.         

             Липсата на която и да била от тези предпоставки прави претенцията неоснователна. От представените към исковата молба доказателства може да се направи извода, че е налице само една от предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност, а именно - претърпени от пострадалия вреди.

            Счита, че увреждането не е настъпило вследствие лошата поддръжка на конкретния тротоар, а е пряка последица от занижената бдителност и съобразителност на ищцата, поради което искът се явява неоснователен.

            Размера на претендиралото обезщетение е прекомерно завишен. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие - то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Такива обстоятелства при телесните увреждания, съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на ППВС са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето и пр. В настоящия случай няма данни за допълнително настъпили увреждания в състоянието на ищцата. Имайки предвид броя, вида и характера на уврежданията на ищцата, и липсата на доказателства от които да е видно, че същата е направила разходи за възстановяване на здравословното си състояние, то претендиралата сума от десет хиляди лева не е реален еквивалент на, претърпените от нея, болки и страдания, поради което, ако искът бъде счетен за основателен, размерът на обезщетението следва да бъде редуциран /намален/.

              В хипотезата на евентуалност, ако предявеният иск бъде уважен, моли да вземе предвид разпоредбата на чл.51 ЗЗД, която допуска намаляване на обезщетението, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ищцата, чрез проявената от нейна страна небрежност /цитат от исковата молба: „ ...съм се спънала в две силно повдигнати от земята плочки, които не знам как не съм видяла.... „ ...незнайно за мен как,...“/, е допринесла за настъпване на увреждането, тъй като при по-голяма съобразителност и наблюдателност от нейна страна процесния участък от тротоара би могъл да бъде заобиколен и да се парира възможността за настъпване на злополуката.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На ищцата на 04.11.2019г. ищцата била на разходка с двегодишната си внучка. До вход * на жилищния блок на ул.** /зад къщата на НФСБ/ като държала  внучката си на ръце близо до входа, ищцата се спънала в нещо, което не видяла какво е и паднала. Политайки към земята инстинктивно се извъртяла на дясната си страна, за да не притисне внучката си Паднала на дясната си страна и усетила силни болки в ръката и в дясната гръдна половина, които болки при дишане усещала силно. Детето също се наранило.Ищцата много се изплашила. Малко след това синът и снаха й се озовали до нея. С.грабнал детето и го дал на майка му, след което позвънил по телефона в Спешна помощ. Тъй като линейката се забавила синът й я отвел с колата. На тръгване засекли пристигащата линейка. При прегледа в болницата и от направения рентген се установило счупване на дясната ръка и охлузвания на десния крак. Впоследствие ищцата установила, че се е спънала в две силно повдигнати от земята плочки.

          От показанията на свидетелите  Е. Р. и Я. И. от заключението по назначената СМЕ,съдът установи следните факти: Първата свидетелка е „снаха“ на ищцата и твърди, че на 04.11.19г. ищцата и внучката й излезли на разходка пред вх.* на блок, на ул.** /зад къщата на НФСБ/. Свидетелката през това време излязла на терасата да пуши и да ги наглежда. В този момент свидетелката видяла как ищцата се спънала пред входа на издутите тротоарни плочи, преди стълбите на входа. Д. се завъртяла, за да предпази детето и по този начин, падна накриво. Първото стъпало било точно пред нея и тя се подпряла на него, за да не удари детето. То обаче си ударило главата в областта на челото.  Докато свидетелката си съблече пижамата, мъжът й слязъл долу и взел детето. После го дал на свидетелката и се обърнал към майка си. Помогнал й да се изправи леко и седнал зад нея, за да се опре тя на него. Ищцата не давала никой да я докосва, защото имала болки. Била си хванала ръката, сгъната. Ребрата също я болели. Свидетелката се качила до апартамента да вземе документи, лични карти, за да отидат до бърза помощ. И през това време съседа им Я.също бил слязъл долу. Тъй като бърза помощ не идвала, тръгнали с колата. Когато тръгвали, линейката дошла пред входа. В болницата ищцата минала на скенер. Установили счупена ръка, охлузено коляно и натъртени ребра. Гипсирали й ръката и се прибрали в къщи, като лечението продължило в домашни условия. Била почти 2 месеца в гипс. След инцидента Д. не идвала 1-2 месеца до дома им. Не искала да взема София на разходка, от страх да не падне или да я изтърве. Д. винаги е спортувала активно и за нея било трудно да не ходи на спорт. От това, че Д. видяла детето с кървяща рана на главата изпитала голям стрес. Според свидетелката това състояние на плочките е от три години, откакто се нанесли в апартамента, не е нещо ново. Навън било светло, имало нормална видимост.

        Св.Я.Игнатов, съсед от 3 етаж, описва аналогична фактическа обстановка. Свидетелят работел на партерния етаж. Въпросния ден приключил по-рано и излязъл. Тогава видял как С.държи майка си, която била седнала. Е. държала дъщеря им. Майката на С.обяснявала как е станал инцидента, че имало плочки повдигнати. Била се хванала за ръката. Било около 17ч., светло. И този свидетел твърди, че плочките през входа още са надигнати. Свидетелят твърди, че също се е спъвал, особено през есента, когато има паднали листа и не се виждат плочките. Д. през цялото време се държала за ръката. Детето плачело.Тъй като линейката се забавила, тръгнали с колата.

         Според заключението по назначената СМЕ се установява, че при инцидента от 04.11.2019г, пострадалата е получила: счупване на горния край на дясна лакътна кост; кръвонасядане и охлузване на дясно бедро.Счупването на лакътната кост на дясна ръка обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец, а кръвонасядането и охлузването на дясно бедро - болка и страдание. Фрактурата на горния край на лакътната кост може да се получи директно при удар или при напрежение на мускулатурата. Предвид общата конфигурация на получените увреждания вещото лице счита, че е реализиран първия посочен механизъм - падане на терена с опора в десния лакът с придадена кинетична енергия от спъването. От това призимяване е получено и кръвонасядането с охлузването на дясно бедро. Оздравителният процес е около 1-2. При такъв вид фрактури имобилизацията се налага за срок 4- седмици, а пълно възстановяване, при нормален оздравителен процес, се очаква след 1-2месеца. Въпреки проведеното лечение и рехабилитация все още са налице спонтанни и провокирани болки, които най-вероятно няма да отшумят. При установеният двигателен дефицит Експертизата счита, че пълно възстановяване не е възможно - винаги ще е има остатъчни негативни последствия - болки и неудобство в дейностите от ежедневния живот от непълноценното използване на активната дясна ръка.

             Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

             В настоящия случай, твърдението е за вреди, настъпили от несъответствие на вещ (тротоар) с нормативните изисквания за безопасност, поради бездействие от страна на собственика на вещта. Собственик на улиците, булевардите, околните им пешеходни съоръжения и свързващите ги елементи на пътната инфраструктура в гр.Разград е Община-Разград, на основание чл.2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА. Нормата на чл.11 ал.1 ЗОС вменява задължение на общината да ги поддържа с грижата на добрия стопанин. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата (ЗП), изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините /чл.8 ал.3 ЗП/. Тротоарът е част от земното платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП, или конструктивен елемент от пътното платно, по аргумент от съдържащата се в § 1, т. 4 от ДР от Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, нормативна дефиниция. Устройственото планиране на транспортната инфраструктура в населените места, включваща улици и тротоари, е регламентирано и в Раздел III. „Пътища, улици и транспортни мрежи и съоръжения“, Гл.четвърта. „Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ на ЗУТ.

            Според даденото в т.3 от ППВС №4/30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено и по чл.50 ЗЗД при невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.

            В случая несъмнено за общината е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата и тротоара чрез привеждането им в съответствие с минималните технически изисквания, осигуряващи безопасност при тяхното използване, както и чрез отстраняване на повреди по нея (неравности). Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията, респ. бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на населеното място. Доколкото ищцата претендира, че именно наличието на неравности на тротоара са причинили  паденето й и счупването на дясната й ръка, т.е., те са резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община-Разград е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на тротоара, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.

            По делото бе категорично установено посредством свидетелски показания, че ищцата е пострадала именно при спъване на издигнатите тротоарни плочи. Според вещото лице именно при падането си поради загуба на устойчивост върху неравния терен ищцата е получила фрактура на дясна ръка – налице е причинна връзка между виновното бездействие на лица, за които ответника отговаря и претърпяната травма. Установиха се и претърпени от ищцата неимуществени вреди от травмата – болки, страдания и неудобства, каквито тя описва в исковата си молба. Пълният оздравителен процес е продължилил около 2 месеца. Въпреки проведеното лечение и рехабилитация все още са налице спонтанни и провокирани болки, които най-вероятно няма да отшумят и ще има двигателен дефицит.

           За определянето размера на обезщетението на неимуществените вреди, съдът съобрази характера и тежестта на увреждането, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, затрудненията, до които последните са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на ищцата, вида на проведеното лечение и терапия, психичните страдания.                    

           В този смисъл претенцията от 10000лв. е справедлива. Същата обаче следва да бъде редуцирана, тъй като съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване за основателно.

           Според възприетото практиката разрешение, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав. В случая всички събрани гласни доказателства установяват, че повдигнатите плочки, на които се е спънала ищцата са в това състояние от много години, като от три години и ищцата е могла да ги възприеме като опасност и предприеме действия да ги избегне. Всички свидетели твърдят, че при инцидента е било светло и е имало видимост. Следователно не е съществувала  обективна пречка ищцата да възприеме опасността и да я избегне. Предвид на това, съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищцата са основателно. Последното съдът определя на 15% от претендираната сума или 1500лв. Следователно размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се редуцира до 8500лв. 

          Претенцията за разноски на ищеца следва да бъде уважена, съобразно уважената част на иска или в размер на 1215.50лв.

          По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И    :

 

             ОСЪЖДА Община-Разград, ЕИК *********, представлявана от кмета Денчо Бояджиев да заплати на Д.М.И. ***, ЕГН ********** сумата от 8500лв. /осем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените на 04.11.2019г. й неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, в резултат на падане от неравност на тротоар пред вх.* на  на ул.*, за който отговаря Община Разград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането- 04.11.2019г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за размера над 8500лв. до 10000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради наличието на съпричиняване.

           ОСЪЖДА Община-Разград, ЕИК *********, представлявана от кмета Денчо Бояджиев да заплати на Д.М.И. ***, ЕГН ********** сумата от 1215.50лв./хиляда двеста и петнадесет лева и петдесет стотинки/ съдебни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: