РЕШЕНИЕ
№14 29.01.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 663 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на „В.и к.” ЕАД- ***, против „***” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, хотел З., представлявано от С.Б..
Твърди се, че ответникът бил абонат на ищцовото дружество и в качеството си на
потребител бил използвал услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка,
отвеждане и пречистване на вода за обект- хотел З., находящ се в КК „С.Б.”. В
тази връзка по аб.№ ******, по издадени фактури в периода от 31.05.2017 г. до
29.09.2017 г. с отчетен период по
фактури от 26.04.2017 г. до 26.09.2017 г., неплатените задължения възлизали на
сумата от 5636,16 лв.- главница, и сумата от 255,68 лв.- лихва за забава за
периода от 01.06.2017 г. до 09.03.2018 г. За тези суми било подадено заявление
и била издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 240/2018 г. по описа на
РС- Несебър. Предвид на това, че длъжникът бил уведомен чрез залепване на
уведомление по реда на ГПК, се моли да бъде установено наличието на задължения
в сочените по- горе размери, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. В съдебно заседание от страна на
процесуалният представител на ищцовото дружество бе направено искане за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по предявения
иск. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не ангажира
доказателства.
Съдът, като взе предвид становището на
страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
За установяване на твърденията си ищецът
е представил фактури, издадени за неизплатените суми от ответника, договор за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води от
20.02.2004 г., нотариален акт от 03.10.2017 г., от който е видно, че ответното
дружество е собственик на имота през отчетния период. По делото бе разпитана
св. Х.А., която заяви, че за процесния период е отчитала измервателния уред на
хотела по график. Бяха изготвени заключения по съдебно- счетоводна и съдебно-
техническа експертиза, които са в подкрепа на твърденията в исковата молба.
С оглед така представените писмени
доказателства съдът приема, че ищецът е установил наличието на облигационни
отношения между страните по делото, както и изпълнението на задълженията си,
произтичащи от сключения договор за доставяне, отвеждане и пречистване на вода.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил цената на получените услуги. Последният обаче нито
твърди, нито представя доказателства за извършено плащане, поради което предявеният
иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищцовото дружество е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение като предпоставките за това са налице.
На ответникът изрично са указани последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че
не подаде отговор в определения срок и в съдебно заседание не се яви негов
представител, като не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието
му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен отговор, няма
направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната, поради което
е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото
доказателства, обсъдени по- горе в изложението, обосновават извод за
основателност на предявения иск, поради което е налице и второто условие за
постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед на това искането по чл.238, ал.1 от ГПК се явява основателно и следва
да бъде уважено.
Предвид изхода на спора и направеното
искане за присъждане на разноски, върху ответникът следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищцовото дружество разноски в размер на 157,61
лв.- държавна такса за настоящото производство, 350 лв.- възнаграждения на
вещите лица, 117,84 лв.- държавна такса по заповедното производство, 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, присъдено в заповедното производство. С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв. за настоящото производство, съдът счита, че следва да бъде уважено в
този му вид, предвид на това, че е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно правилата на
чл.78, ал.98 от ГПК.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СБ”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, хотел З.,
представлявано от С.Б., съществуването на вземане в полза на “В.и К.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Г.Й.Т., по Заповед № 113/15.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 240/2018 г. по описа на РС-
Несебър, за сумата от 5636,16 лв., представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.04.2017 г. до
26.09.2017 г., по издадени фактури за периода от 31.05.2017 г. до 29.09.2017 г.,
сумата от 255,68 лв.- лихва за
забава за периода от 01.06.2017 г. до 09.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 13.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„СБ” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, хотел З., представлявано от С.Б., да заплати на “В.и К.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от
975,45 лв. /деветстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща разноски по настоящото и по заповедното
производство.
Настоящото решение е неприсъствено и не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Заверен препис от решението да се
приложи по ч.гр.д. № 240/2018 г. по описа на РС- Несебър.
Постановява сумата от 20 лв.,
представляваща внесен депозит за призоваване на свидетел, да бъде върната на
ищеца по посочена от същия банкова сметка, ***дител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: