Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013/14.2.2022
г.
14.02.2022 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 26.01.2022 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Е.В.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 756 по описа на ЯРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от Р. В. П. *** против М.А.С. ***.
С исковата молба се твърди, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, но се оказало, че недвижимият имот, предмет на договора не е изцяло собственост на ответницата, като последната притежава ½ ид.ч. от него. Във връзка с необходимостта от извършване на разделяне на имота на ответницата й били нужни 1000 лв. Твърди се, че между страните е постигната договорка да й бъде дадена сумата от 1 000 лв., а впоследствие същата да бъде прихваната от продажната цена, която ще й бъде платена на ответницата. Впоследствие със Споразумение-Анекс от 25.11.2019 г. страните прекратили сключения помежду им предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. В Анекса уговорили, че посочената в Анекса сума от 3 500 лв. ще бъде върната от ответницата на 5 равни вноски по 700 лв., но не било уговорено сумата от 1000 лв. получена за разделяне на недвижимия имот. Тъй като не последвало плащане на дължимата сума, ищцата подала заявление по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 1700 лв., по което в ЯРС било образувано ч.гр.д. № ***г. и издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от страна на ответницата, а с което и по същество ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира се от съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 1000 лв. Претендират се и разноски.
В срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез пълномощника му – ***. А.Д. ***, с който се поддържа, че иска е неоснователен. Твърди се, че във връзка с договора за покупко-продажба ответницата е получила общо сумата от 3500 лв., която сума ответницата е изплатила на ищцата, както следва: на 02.03.2020 г. – 2800 лв. и на 05.03.2020 г . – сумата от 700 лв., с което е погасила изцяло задължението си към ищцата. Твърди се, че ответницата не получавала други суми, не е подписвала декларация и не е получавала сумата от 1 000 лв. за разделяне на имота, тъй като още преди 12.11.2020 г. са решили да бъде развален сключеният между тях предварителен договор.
За ищцата редовно призована в съдебно заседание се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие *** М.Р. от АК С. чрез когото в хода на делото по същество и с депозирана по делото допълнителна писмена защита и на подробно изложените в нея съображения се поддържа исковата претенция.
За ответницата в съдебно заседание се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие ***А.Д. ***, чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и подробно изложените в нея съображения се поддържа, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съдът намира искът за процесуално допустим – предявен от и срещу легитимирана страна в законово установения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице депозирано от длъжника-ответник в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК против издадената срещу него заповед за изпълнение.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на 21.01.2020 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – Р.В.П. срещу длъжника-ответник М.А.С., за сумата от 1 700 лева, от които 1000 лева съгласно декларация за получена сума от 10.11.2019 год. и 700 лева съгласно анекс споразумение от 25.11.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год., срещу която длъжника в заповедното производство е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което и ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Страните са ангажирали по делото писмени доказателства от които се установява следното:
На 04.07.2019 год. между ищцата Р.В.П. в качеството на купувач и ответницата М.А.С. в качеството на продовач е бил сключен предварителен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот – земя около 300 кв.м. плюс засторена площ тип навес 50 кв.м., находящ се на административен адрес: с.К., ул.“***“ № ***, общ.Т., обл.Я. Страните по договора се споразумели сделката да се осъществи в период до 16.07.2019 год. С договора ищцата предоставила капаро в размер на 2 000 лева на ответницата, като страните се съгласили, че остатъчната сума от уговорената между тях цена е в размер на 8000 лева.
На 29.08.2019 год. ответницата М.А.С. подписала договор за доброволна делба на процесния недвижим имот с лицата П.Д.Х. и Д.Д.Х..
На 20.11.2019 год. ответницата М.А.С. подписала декларация, че е получила от ищцата Р.В.П. сумата от 3 500 лева, представляваща част от продожна цена на следния недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Т., обл.Я. а именно: 1/2 ид.ч. от УПШ № ***, в кв. ***, по плана на селото, целия с площ 952 кв.м., при граници: от двете страни улици, УПИ ***, УПИ ***.
На същата дата 20.11.2019 год. ответницата М.А.С. подписала декларация, че е получила от ищцата Р.В.П. сумата от 1 000 лева, представляваща разноски, свързани с извършване на необходимите правни и фактически действия относно разделянето на собствения и недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Т., обл.Я., а именно: 1/2 ид.ч. от УПШ № ***, в кв. ***, по плана на селото, целия с площ 952 кв.м., при граници: от двете страни улици, УПИ ***, УПИ ***, на два самостоятелни имота.
С анекс-споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.11.2019 год., страните прекратили сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба от 04.07.2019 год., като се съгласили, че отпада задължението на продавача М.А.С. да прехвърли на купувача Р.В.П. процесния недвижим имот, а на последната да закупи имота и да плати продажната цена. Страните се споразумели още, че платената от купувача на продавача част от продажната зена в размер на 3 500 лева на пет броя равни месечни вноски от по 700 лева до 30.04.2020 год., както и че с анекса уреждат изцяло отношенията си и нямат претенции една към друга.
Видно от представените по делото два броя преводни нареждания, на 02.03.2020 год. ответницата М.А.С. наредила плащане на ищцата Р.В.П. сумата от 2 800 лева, а 05.03.2020 год. сумата от 700 лева.
След направено оспорване от ответната страна съдът е открил нарочно производство с правно основание чл.193 ГПК по оспорване истинността, автентичността на представените по делото като писмени доказателства – декларация за получена сума от 1000 лева от 20.11.2019 год., *** пълномощно без дата, техническо задание, искане от М.А.С. и обяснителна записка.
В тази връзка е поискана, допусната и изслушана съдебно почеркова експертиза, която съда кредитира като компетентна и обективна, и видно от заключението на вещото лице по която: Подписа положен срещу графа „Декларатор“ в декларация за получена сума от 20.11.2019 год. е положен от М.А.С. с ЕГН **********; Подписа положен срещу графа „Упълномощител“ в *** пълномощно без дата е положен от М.А.С. с ЕГН **********; Не може да се отговори на въпроса дали подписа положен за „Възложител“ в техническо задание е изпълнен или не е изпълнен от М.А.С. с ЕГН **********; Не може да се отговори на въпроса дали подписа положен срещу „С уважение“ в Искане от М.А.С. *** за изменение на ПУП е изпълнен или не е изпълнен от М.А.С. с ЕГН **********; Не може да се отговори на въпроса дали подписа положен за „Собственик“ в Обяснителна записка е изпълнен или не е изпълнен от М.А.С. с ЕГН **********.
С оглед заключението на вещото лице съдът намира за недоказано направеното от ответната страна оспорване истинността на представените по делото писмени доказателства.
По искане на ищцовата страна бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел лицето А.Г.Г., живущ на *** с ищцата, видно от показанията на който ответницата нямала пари за извършване на делбата, а те, свидетеля и ищцата, имали *** – *** С.Д., на която вместо ответницата дали 1000 лева да бъде извършена делбата, като тяхната *** станала и *** на ответницата. Парите били дадени на *** за да може да се плати където е необходимо, за такси, скици, на поземлена комисия, на тия които мерят. Ответницата знаела за тези пари, като платената на *** сума щяла да се приспадне от крайната цена.
Изслушана в съдебно заседание от 01.12.2021 год. ищцата заявява, че тези 1000 лева са дадени на *** Д. при уговорка с ответницата, че след това ще се приспаднат от общата сума на имота, че ги дават за нейна сметка. Че ще се ползват като капаро и че са част от продажната цена. Ответницата първо подписала пълномощното, а след това и декларацията. *** започнал да разделя имота , но се било установило, че не е разделен с по-предния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че предявения иск е доказан по основание и размер.
Установява се по делото, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на земя около 300 кв.м. плюс засторена площ тип навес 50 кв.м., находящ се на административен адрес: с.К., ул.“***“ № ***, общ.Т., обл.Я.
Установява се по делото, че за сключване на окончателен договор се е наложило предварителна делба на процесиня недвижим имот, както и че в тази връзка е била упълномощена ***С.Д. от АК Я., която да извърши нужните за целта фактически и правни действия по разделяне на имота. За целта ищцата заплатила на *** Д. сумата от 1000 лева от името и за сметка на ответницата, която не разполагала с нужните средства, с уговорката между страните сумата от 1000 лева да се приспадне от крайната продажна цена на имота. Последното обстоятелство се установява както от събраните гласни доказателства, така и от представената по делото декларация от 20.11.2019 год. за сумата от 1 000 лева, оспорването истинността, авторството на която не бе доказано в настоящото производство.
Безспорно договора между страните е бил прекратен с анекс-споразумение от 25.11.2019 год., с което е отпаднало и основанието на което на ***С.Д. е била заплатена сумата от 1 000 лева, както и направената между страните уговорка същата тази сума да се приспадне от окончателната продажна цена на имота.
Ето защо ответницата следва да върне на ищцата заплатената от последната сума в размер на 1000 лева, като ирелевантно е обстоятелството дали ***. Д. е извършила в нужния обем онези правни и фактически действия за които е била упълномощена.
Предявеният иск като доказан по основание и размер следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство, относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважената част на
иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право в пълен размер. С оглед доказателствата за сторените от ищцата разноски в заповедното и исковото производство, следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата заплатената от нея държавни такси в общ размер на сумата от 59,00 лева, в заповедното и исковото производство.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, че М.А.С. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Р.В.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 000 лева, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на Районен съд Я..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.А.С. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 59,00 лева, разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: