МОТИВИ към присъда № 22/22.05.2013г. по НОХД
232/12г. по описа на НРС
Настоящото
производство е образувано след въззивна отмяна на присъда № 12 от 22.03.2012г.
по НОХД 1408/2010г. по описа на НРС. Подсъдимият
Г.Ш.М. е предаден на съд по обвинителен акт от 22.11.2010 г., с който му е
повдигнато обвинение за това, че през периода от 29.09.2000г. до 21.10.2008г. в
с.Дебово и гр.Никопол, обл.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Председател на Мюсюлманско
настоятелство гр.Никопол, присвоил чужди пари в размер на общо
5 430.76лв., собственост на Мюсюлманско изповедание гр.София, получени по
едногодишни договори за наем на земеделска земя с № 472/29.09.2000г., №
630/21.04.2003г., № 477/06.11.2003г., № 652/ 12.04.2005г., № 177/20.10.2005г.,
№ 601/ 14.03.2007г., № 445/ 10.10.2007г., № 233/21.10.2008г., с наемател ЧТПК
„Нов живот“ с.Дебово, обл.Плевен и по договори за наем на земеделска земя от
10.09.2007г. от 23.11.2008 и от 10.08.2009г., с наемател „Миткен“ ООД
гр.Никопол, които пари/ 5 430.76лв./ били връчени в това му качество –
престъпление по чл.201, вр. С чл.26 от НК.
При повторното
разглеждане на делото в първата инстанция прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, така
както е повдигнато, като пледира за налагане на съответното наказание.
Подсъдимият не
се признава за виновен, дава обяснения, заедно и с неговият
защитник пледират за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по повдигнатото
обвинение.
Съдът като се запозна със
събраните по делото доказателства, прецени:
Обвинението е за длъжностно присвояване при условията
на продължавано престъпление, чрез следните действия на подсъдимия: присвоил
чужди пари в размер на общо 5 430.76лв., собственост на Мюсюлманско
изповедание гр.София, получени по едногодишни договори за наем на земеделска
земя, по изброените договори за инкриминираният период.Безспорно установено по
делото е, от приложеното на л.169, писмо от Община – Никопол, че подсъдимият е
бил вписан, като председател на Мюсюлманското настоятелство в гр.Никопол, в
регистъра на вероизповеданията воден от Общината, на основание следните
Заповеди: № РД -92-00-20/03.05.1997г.;№ РД -00-14/15.05.1998г.; №
94-5-15/08.01.2002г.; № 92-48/14.08.2003г. и № 48-5/1/ от 23.06.2009г., като в
същите не е бил упоменат срок.Установява се от приложените по делото, договори
за наем на земеделска земя с № 472/29.09.2000г., № 630/21.04.2003г., №
477/06.11.2003г., № 652/ 12.04.2005г., № 177/20.10.2005г., № 601/ 14.03.2007г.,
№ 445/ 10.10.2007г., № 233/21.10.2008г., с наемател ЧТПК „Нов живот“ с.Дебово,
обл.Плевен и по договори за наем на земеделска земя от 10.09.2007г. от
23.11.2008 и от 10.08.2009г., с наемател „Миткен“ ООД гр.Никопол, че
подсъдимият е отдавал под наем, земеделските земи, собственост на
представляваното от него мюсюлманско настоятелство, срещу уговорен паричен
наем.Безспорно се установи също от приложените писмени доказателства – решение
на ПК гр.Никопол за възстановяване правото на собственост на Българско
мюсюлманско настоятелство, гр.Никопол и констативен н.а. № 208, том I, рег.№ 372, дело №
236/1999г. на нотариус Б.Кожухаров с район на действие този на НРС, че
мюсюлманското настоятелство в гр.Никопол е собственик на земеделски
земи/наречени според мюсюлманските обичаи- вакъфски имоти/, както и че
съгласно Устава на мюсюлманското
изповедание в Р.България/ във всичките му редакции/ и Правилник за придобиване,
стопанисване, управление и разпореждане с вакъфите на мюсюлманското
изповедание, отдаването под наем на
същите, става след провеждането на определена тръжна процедура.Безспорно се
установи, от признанията на подсъдимият, както и от св.показания на Н.Х., Б.Б.,
както и от показанията на и
А.Байракатаров, както показанията на последният свидетел, са приобщени по реда
на чл. 281, ал.3, вр. с ал.1, т.2 от НПК, че подсъдимият не е
искал, и не му е давано разрешение за отдаването под наем на притежаваните от
настоятелството вакъфски имоти, както и че не е спазена предвидената в Устава
на вероизповеданието и Правилника за придобиване, стопанисване, управление и
разпореждане с вакъфите, процедура за
това. От показанията на свидетелите, В.Г., А.Т., М.С. и К.Ч. и изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза, е видно, че подсъдимият е получил договореният
наем в пари, през периода за който му е повдигнато обвинение.Видно от
приложената на л.170 по делото, справка, както и от показанията на подсъдимият
и св.показания на М.А., Н.Х., Б.Б. е, че мюсюлманското настоятелство в
гр.Никопол, няма през периода на повдигнатото обвинени, банкова сметка, ***
бюджети, както и че председателят и секретарят на настоятелството не са
получавали възнаграждение за тази си дейност. Не е доказано обаче, че
получените от подсъдимият средства от наем на земеделските земи собственост на
Мюсюлманското изповедание, са употребени
от него за негови нужди.Според
обстоятелствената част на обвинителния акт, за отдадените под наем
имоти/земеделски земи/ е заплатена сумата от общо 5 430.76лв., през
периода от 29.09.2000г. до 21.10.2008г. и по договорите за наем на земеделски
земи от 10.09.2007г., от 23.11.2008г. и от 10.08.2009г. Това обаче се
опровергава от представените по делото касови бележки, гаранционни карти, както
и от изготвените съдебни експертизи – счетоводна и оценителни, от които се
установява, че през процесният период, подсъдимият е направил разходи за
закупуване на строителни материали и ремонт на храм “А. Коч баба“, вкл. и за
труд, за закупаване на озвучителна техника, пътеки и килими за храма, за
изработка на надгробни плочи на български и турски език, заплащане на такса за
присъединяване на храма „ А. Коч баба“ към електроразпределителната мрежа на
ЧЕЗ България, и др., на обща стойност, надхвърляща сумата от 5 430.76лв.,
за която му е повдигнато обвинение.В тази връзка са и св. показания на св.М.А., Н.Д. и приобщени по реда на чл. 281, ал.3, вр. с ал.1, т.2
от НПК, показания на св.Ч.Ш. и Т.Ш..В обясненията си пред съда подсъдимият Г.М.
твърди, че тези суми, ги е заплащал той. При липса на доказателства за
обратното, следва обясненията на подсъдимия в тази им част да се приемат за
достоверни. Поради изложеното, съдът намира, че с отдаването под наем на земеделските
земи, през инкриминираният период и получаването на наемната цена на същите от
подсъдимият, средствата не ги е употребил за себе си и не е извършено
длъжностно присвояване.
От друга страна по никакъв начин не става ясно
по какъв начин е извършено това присвояване, дали изобщо такова е налице и по
какъв начин нарушението - липсата на счетоводната отчетност в настоятелството и
въобще в мювтийството е рефлектирало върху фактическия състав на присвояването.
Отделен е въпроса, че в крайна сметка не е извършван, финансови одити в настоятелството,
през целият инкреминиран период и вреда
в същото не е открита. В този аспект в обв. акт не са изложени причините, поради което е прието,
че е налице облагодетелстуване на обвиняемият.
Поради
това съдът прие, че в конкретния случай, не е било извършено длъжностно присвояване.
Отделно от това от обвинителния акт по никакъв начин не е изяснена
субективната страна на твърдяното деяние. За субективната страна на деянията
по чл. 201 от НК е характерно липсата на
намерение за връщане на вещта, съзнанието, че вещта преминава в чужда полза извън правомощията на дееца. В
настоящия случай от вниманието на прокуратурата е убягнало, че за парите са
налице счетоводни документи, макар и не съобразно изискванията на Закона за
счетоводството/в смисъл, че липсва счетоводна отчетност/ за инкриминираният
период.
От друга страна трябва да
се има предвид, че не всяка липса се приравнява на присвоително действие.Не е посочено изобщо в ОА,
в какво се изразява твърдяното разпореждане/за всяка година по отделно/.
Предвид горното не се
доказа, че подсъдимият е присвоил инкримираната сума.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: