Решение по дело №881/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1118
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330200881
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330200881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ПИМК ООД, против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр.с
чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на ПИМК ООД, ЕИК ***,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2
500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата
С жалбата се навеждат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли се същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, взема становище за неоснователност на жалбата и моли
процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При изпращането на преписката, от административнонаказващият
орган е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш, видно от
1
която електронният фиш е бил връчен на 25.01.2022г. Жалбата е подадена на
08.02.2022г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Пътно превозно средство – влекач „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“ с
регистрационен номер ****, било собственост на „***“ – клон Пловдив и с
вписан ползвател в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство – жалбоподателят „ПИМК“ ООД, ЕИК:***. Същото ППС с
регистрационен номер **** било с технически допустима максимална маса 20
000кг. и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 6D, като в състав с
ремарке било с технически допустима максимална маса на състава 45 000кг.
На 22.12.2020г., в 01:09 часа, в община Марица, на път А-1, км 130+588, с
посока – намаляващ километраж, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било
установено движение на пътно превозно средство – влекач „ИВЕКО
АС440СТ П ЦНГ“ с регистрационен номер ****, в състав с ремарке. За
описаното ППС с регистрационен номер **** имало заплатена тол
декларация за преминаването, на платената категория била по-малка от
установената, а именно – декларираната категория в тол декларацията била за
ППС с допустима максимална маса над 12 тона и 2 оси, а заснетото ППС с
регистрационен номер **** било състав от превозни средства с допустима
максимална маса над 12 тона и 5 оси. За същото Електронната система за
събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който
като причина за констатираното нарушение било посочено – има бордово
устройство, но платената категория е по-малка от измерената категория.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
2
след анализ на представените по делото писмени доказателства. От
приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се
установява, че пътно превозно средство – влекач „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“
с регистрационен номер **** е собственост на „***“ – клон Пловдив и е със
вписан ползвател в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство – жалбоподателят „ПИМК“ ООД, ЕИК:***, както и технически
допустимата маса на същото, както и допустимата максимална маса на състав
от превозни средства.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че
пътно превозно средство – влекач „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“ с
регистрационен номер **** в състав с ремарке, на 22.12.2020г., в 01:09 часа, е
преминало през км 130+558 по път А-1, с посока – намаляващ километраж,
като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с
идентификатор № 20072, намиращо се на същото място. От статичните
изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и при
засичането му безспорно се установява, че е било в състав с ремарке, като от
статичното изображение е видно, че при този състав ППС-то е било с 5 оси.
Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от
ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата.
На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а
именно, че преминалото ППС има бордово устройство, но платената
категория е по-малка от измерената категория, била извършена проверка в
електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от
отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, ведно с
таблица с данните за движение на ППС, се установило, че за датата има
получена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено
нарушението, като декларираната категория в тол декларацията е за ППС с
техническа допустима максимална маса над 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС е с
допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси,
поради което и декларираната категория е по-малка от заснетата. Видно е и
3
от Писмо изх. № 11-00-592/29.03.2022г. от НТУ към АПИ, че такса за ППС с
рег. № **** е била заплатена за 22.12.2020г., което подкрепя посоченото в
системата за налично, макар и частично, плащане.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. В случая жалбоподателят не твърди да е заплатил тол
такса за правилната категория, нито е представил доказателства за
правилното заплащане, оборващи констатациите от справката от
електронната система, поради което и от фактическа страна съдът прие за
установено посоченото от системата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното
превозно средство, посочен е ползвателят на същото – жалбоподателят
„ПИМК“ ООД, ЕИК:***, описано е нарушението – движение на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл.102, ал.2 от Закона
за движението по пътищата.
Още разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната
таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се
освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, като
предвиденият в ЕФ размер на тази компенсаторна такса е съответстващ на
предвидения в чл. 28, ал. 1, пр. 3 от Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС №
370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от
24.02.2020 г. за ППС с 5 оси – 750 лв. Указано е, че с плащането на
компенсаторна такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде
4
анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за
изпълнено. Посочен е и срокът и начините за доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок по указаната банкова сметка, като липсват
твърдения тази такса да е била заплатена от жалбоподателя.
При така приетото от фактическа страна, се установява, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата. Субект на задължението по нормата поначало се
явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в
свидетелството за регистрация, каквато е и настоящата хипотеза, доколкото
жалбоподателят се явява ползвател на пътното превозно средство.
Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППс-
то в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. В случая заснетото пътно превозно средство се е движело в състав с
5 оси, което предполага по-голямо натоварване върху пътя, а оттам е и
предвидено заплащането на по-висока такса в сравнение с таксите за
превозните средства с 2 оси. В този смисъл е и чл. 27 от Тарифата за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа, видно от която цената на дължимата тол такса за ППС с 5 оси е
приблизително двойно по-висока от предвидената тол такса за ППС с 2 оси. В
тази насока са и Решение № 25 от 24.01.2022 г. на АдмС - Монтана по к. а.
н. д. № 546/2021 г., Решение № 276 от 10.12.2021 г. на АдмС - Хасково по
к. а. н. д. № 804/2021 г. и др.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34,
ал.1, бук.„В“ от ЗАНН, доколкото същият е връчен повече от година след
извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с
ТР 1/2014г. на ВАС, електронният фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Следва да се посочи, че
5
предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че
законодателят е решил да придаде определено правно значение на
показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронният
фиш бива издаден тогава, когато техническото средство е отчело
нарушението, а именно – на датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от
ЗАНН в случая се неотносими, доколкото същите визират срок за съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление, и не са приложими за
електронни фишове. В тази насока е и практиката на съдилищата в цялата
държава - Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
205/2022 г. – „ЕФ се издава по образец и няма реквизит дата на съставяне,
нито са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, отнасящи се за
съставянето на актове за установяване на административни нарушения и
издаване на НП.“; Решение № 73 от 18.03.2022 г. на АдмС - Стара Загора
по к. а. н. д. № 12/2022 г.- „връчването му след повече от една години от
датата на извършване на нарушението, не може да има за последица
процесуална незаконосъобразност на електронния фиш“ и др.
Правилно е приложена и санкционната норма, като съгласно чл.187а,
ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр.с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за констатираното
нарушение е предвидено наказание – имуществена санкция в размер на 2 500
лева. В тази връзка видно е от нормата, че наказуемо би било деянието както
когато не е заплатена изобщо дължимата такса, така и когато същата е само
частично заплатена, или по-конкретно – в случаите, когато е заплатена такса,
но тя не съответства на категорията на ППС, а платената е в по-нисък размер,
какъвто се явява и настоящият. Правилно е наложено наказанието на
ползвателя на основание чл. 187а, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, електронният фиш се явява законосъобразен и
правилен, поради което същият следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр.с чл.179, ал.3б от Закона за
движението по пътищата на ПИМК ООД, ЕИК ***, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв, за
нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ПИМК ООД, ЕИК *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски в
производството пред РС-Пловдив в размер на 80 лв. за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7