№ 533
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500451 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 51695/16.12.2021г. на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
действащо чрез пълномощник ю.к. С.П., срещу решение № 1830/26.11.2021 год.,
постановено по гр.дело №20213110104252/2021 год. на РС – Варна, с което
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е осъдено да заплати на Б. М. ЯН., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
ул. „Самарско знаме“ № 38 сумата от 2680 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на мотоциклет „Ямаха МТ 09“, с рег. № ********,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 29.09.2020г. в гр.Варна по вина на водача на
л.а. „Инфинити“ с рег. № ********, застрахован при ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, вкл. следните увреждания – държач зад.излъчв., заден десен
мигач комплект, заден капак, рамка, задна гума Dunlop Sportmax GPR – 300 180/55ZR17,
верижно колело, заден спирачен диск, задна джанта, ляв капак мотор, заден държач
резервоар, кожух акумулатор, долна ламарина трегер, държач уловител замърс., конзола за
седалка и вилка задно колело, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 24.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, както и направените по делото разноски в размер на 807.20
лева.
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
Жалбоподателят твърди, че ВРС погрешно е приел пазарна стойност на процесното МПС
към дата на увреждането, която стойност е силно завишена. Излага, че за да достигне до
този извод ВРС се е позовал на оспорената от застрахователя авто-техническа експертиза.
Излага, че размерът на изплатено от застрахователя обезщетение 2349.78 лева е напълно
достатъчно да покрие щетите на мотоциклета. Присъждането на допълнително обезщетение
е незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че с писмена молба подадена на 25.10.2021г.
преди съдебното заседание на 27.10.2021г. е оспорил заключението на вещото лице и е
поискал назначаването на повторна експертиза, но ВРС не се е произнесъл по направеното
искане. С въззивната жалба се поддържа искането за назначаване на повторна експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Б. М. ЯН., чрез пълномощник адв. Й.
АЛ., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода
на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Оспорва искането за назначаване на повторна експертиза, като
излага, че не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК. Счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на направените разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Б. М. ЯН.
против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД за заплащане
на сумата от 2680 лева (след допуснато увеличение на иска), представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди на мотоциклет „Ямаха МТ 09“, с рег. № ********,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 29.09.2020г. в гр. Варна по вина на водача на
л.а. „Инфинити“ с рег. № ********, застрахован при ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, вкл. следните увреждания: държач зад.излъчв., заден десен
мигач комплект, заден капак, рамка, задна гума Dunlop Sportmax GPR – 300 180/55ZR17,
верижно колело, заден спирачен диск, задна джанта, ляв капак мотор, заден държач
резервоар, кожух акумулатор, долна ламарина трегер, държач уловител замърс., конзола за
седалка и вилка задно колело, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 24.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 29.09.2020г. в гр. Варна, около 13.20 часа, управлявайки
мотоциклета си по бул. „Вл.Варненчик“ посока центъра на града на кръстовището с ул.Отец
Паисий се пристроил в лявата лента на движение. Докато изчаквал разрешаващ сигнал на
светофара, почувствал силен удар отзад, като бил блъснат от л.а. „Инфинити“ с рег. №
********. Местопроизшествието било посетено от контролни органи, които съставили
Протокол за ПТП №1823201. Сочи, че автомобила на виновния водач бил застрахован по
застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество, поради което на 29.09.2020г.
2
уведомил ответника за настъпилото ПТП, като последният извършил оглед и заснемане на
мотоциклета. Във връзка с настъпилите увреждания ищецът получил застрахователно
обезщетение в размер на 925.44 лева.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание на 29.09.2021г. съдът е приел за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че ответното дружество е изплатило на ищеца 2349.78 лева.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта
на застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не се спори между страните, че
преди завеждане на иска застрахователят доброволно е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2349.78 лева.
От заключението на вещото лице по назначената от РС-Варна САТЕ се установява,
че щетите по мотоциклета възлизат на 5029.78 лева, от която сума 4021.06 лева за резервни
части, общо за операции за Д/М и Р/О – 381 лева, общо за ремонт - 210 лева, общо за
боядисване - 327 лева, общо за основни и допълнителни материали 90.72 лева.
Съставът на ВОС констатира, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е
допуснал повторна съдебна автотехническа експертиза. Поради това с определение
№873/02.03.2022г. ВОС допусна повторна съдебна автотехническа експертиза със задача
идентична с възложената от РС-Варна. От заключението на вещото лице по повторната
САТЕ се установява, че за възстановяване на процесния мотоциклет са необходими 5013.97
лева, както следва: части – 3918.17 лева; боя комплект – 108 лева; доп. материали за
боядисване – 64.80 лева; труд (демонтаж/монтаж и боядисване) – 843 лева; тониране на боя
– 30 лева; камера за боядисване – 50 лева.
Съпоставяйки заключенията по съдебно-автотехническите експертизи, въззивният
съд намира, че посочените от двете вещи лица суми за възстановяване на процесния
мотоциклет са сходни – 5029.78 лева по първоначалната САТЕ, а по повторната съответно
5013.97 лева. Въззивният съд намира, че следва да съобрази сумата посочена в
първоначалната САТЕ, т.к. момента на изготвянето й е по-близък до датата на ПТП и
съответно вещото лице по нея е работило с по-актуални данни за резервни части, труд и
материали.
3
По изложените съображения, като изходна величина за изчисляване на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се използва стойността 5029.78 лева, поради
недоказаност на възраженията на ответника за по-нисък размер на разходите за
възстановяване на процесния автомобил. От посочената сума следва да се приспадне
заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2349.78 лева. Налага се извода, че
след приспадане на посочената по-горе стойност на заплатеното застрахователно
обезщетение, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 2680 лева,
която по делото не е налице спор, че не е заплатена към момента на настоящото
произнасяне. Поради това като е присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 2680 лева, ВРС като краен резултат е постановил правилно решение, което следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1830/26.11.2021 год., постановено по гр.дело
№4252/2021 год. на РС – Варна.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Б. М. ЯН., ЕГН ********** с адрес
гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ № 3, сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4