Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.12.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд в публично заседание на 22.12.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 7712, по описа за 2016 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове
с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.,
против Е.С.И., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на сумата от 466.35 лв., за която е издадена заповед
за изпълнение. Ищеца твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 5984/2016г. на РС
Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу Е.С.И.. Ищецът
твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС Плевен
му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата
не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца,
поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземането, както следва: 491.16лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.08.2013г. до 31.06.2016г. и 87.15лв. – лихва за забава от 02.10.2013г. до
02.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5984/2016г.
на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Ответникът взема
становище в отговора на исковата молба, че признава исковете.
В съдебно заседание
на 28.11.2016г. ищецът е направил искане да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 09.08.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 5984/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
на осн. чл. 410 от ГПК № 3851/10.8.2016г. С тази заповед ответника е осъден да
заплати на ищеца сумите – 1456,76лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2002г.
до 30.06.2016г., лихва върху главницата в размер на 940,19лв. за периода от
02.09.2002г. до 02.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 09.08.2016г. По тази заповед ответника е възразил в
законоустановения срок. В исковото производство обаче ответника е направил
признание на исковете, които са предявени само за част от лихвата и главницата.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените в
заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен номер 809, и общи условия на длъжника,
съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника,
следва да бъде постановено положително установително решение относно
дължимостта на вземането по предявените
искове.
На основание на чл.
78 ал. 1 от ГПК, на ищеца трябва да бъдат присъдени направените разноски в
исковото производство в общ размер на 435.00лв., съгласно представения списък
на разноските на осн. чл. 80 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от страните
в заповедното производство. С оглед обстоятелството, че в исковото производство
са претендирани само част от сумите по заповедта, съдът следва да осъди
ответника да заплати редуцирани разноски в размер на 54.99лв. за заповедното
производство.
Воден
от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
по отношение на “Т.П.”
ЕАД с ЕИК ***, че ответника Е.С.И., ЕГН ********** ***, му дължи сумите от 491.16лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.08.2013г. до
31.06.2016г. и 87.15лв. – лихва за забава от 02.10.2013г. до 02.08.2016г.,
ведно със законната лихва от 09.08.2016г. - датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5984/2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Е.С.И., ЕГН ********** ***, да заплати на “Т.П.”
ЕАД с ЕИК ***, разноски по настоящото производство в общ размер на 435.00лв.,
както и разноски по ч.гр.д. № 5984/2016г. на ПлРС в размер на 54.99лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: