РЕШЕНИЕ

 

Номер  260309          05.07 Година  2021           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав

На  двадесет и девети юни 2021   Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

                                                            Секретар: Боряна Костанева

 

като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 484 по описа за  2020  година намери за установено следното:

 

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от  Я.П.Ц., ЕГН ********** с  адрес ***  против  ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 за заплащане на сумата от 40 000 лева представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на ПТП настъпило на 10.02.2020 г., около 11:00 часа  на ул. „Скопие“ № 4, като пострадалата движейки се ул. „Скопие“ № 4, с посока  ул. „Димитър Талев“ към ул. „Лазо Войвода“, достигайки № 4 на ул. „Скопие“ пресича пътното платно, при което е блъсната от лек автомобил марка „Рено Туинго“  с рег. №  ****  управляван от Б.К.С., при което на същата са причинени следните увреждания по тялото, а именно контузия на корема; контузия на главата; хематом на горен и долен клепач; фрактура на лява аркус зигуматикус /кост/ в областта на темпорозигоматичната сутура и в областта на фронтозигоматичната сутура; фрактура на латералната стена на ляв максиларен синус  с хемосинус с плътност на прясна кръв 55 хе; маса / секрет/ с високаденситометрична плътност 120 хе ангажиращ частично външния слухов проход в дясно.

Ищцата  установява,  че вина за настъпилото  ПТП има водача на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5 ал. 1 т. 1 и  чл.116 от ЗдвП и е причинил посочените телесни увреждания. 

След инцидента пострадалата е откарана в УМБАЛ „Св. Георги“ АД,  където са й указани медицински грижи, като престоят в болницата е продължил до 13.02.2020 г., когато същата е изписана. Явявала се е на два контролни прегледа и  към настоящия момент се твърди,  че ищцата продължава лечението си при спазване на хранително-диетичен режим и близките й постоянно й указват  ежедневна  помощ за нейните битови и хигиенни нужди.

Твърди се, че в резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на ищцата се е влошило, което е дало отражение на психиката,  като исковата молба подробно се обосновават настъпилите неимуществени вреди.  По повод на обстоятелството, че лекият автомобил е имал сключена „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника  се мотивира искането да се репарира пряко  застрахователя настъпилите неимуществени вреди. Твърди се от ищцата, че е образувана застрахователна претенция по Щета № 0801-001751/2020-01, която е  получена от ответника на 13.04.2020 г., с която е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо с изх. № 1722/08.05.2020 г. ответникът е постановил отказ  от заплащане на дължимото обезщетение.

ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва иска. Признава обстоятелството на съществуването на валидно застрахователно правоотношение  по отношение на лекия автомобил марка „Рено“ модел „Туинго“  с рег. №  ****  по силата на застрахователна полица ЗП BG83081190002173556.

Оспорва се обаче обстоятелството, че е налице фактическия състав на  чл. 45 от ЗЗД. Счита се, че водача на МПС-то не е нерушил императивните разпоредби на ЗдвП, като поради това и е налице липса на основния елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение.  

Въз основа на съдържанието на констативния протокол за ПТП се счита от ответника, че от описаното от контролните органи няма данни също за противоправно деяние на водача, а напротив описани са единствено действията на ищеца, с които е самонанесла описаните твърдяни увреждания.

Твърди се от ответника, че ищцата е пресичала пътното платно отнемайки предимството на преминаващите автомобили на необозначено за целта място, въпреки наличието  на пешеходна пътека и светофарна уредба в близост. Поради това и пострадалата сама е поставила живота и здравето си на опасност и нейното противоправно поведение е в пряка и непосредствена  причинна връзка с настъпването на произшествието, поради и което се счита, че изцяло вина за настъпилото  ПТП има пострадалата.

Оспорва се претендирания размер на обезщетението, като прекомерно завишен. Оспорват се посочените в исковата молба травми  по вид и характер и тяхната продължителност.Твърди се съпричиняване от страна на Ц. на настъпилите здравословни проблеми във връзка с бездействие относно изпълнението на лекарски препоръки. Оспорват се обстоятелствата на проведеното лечение и даваната от страна на близките на пострадалата ежедневни грижи.

Също така се оспорва от ответника наличието на психични проблеми. Прави се възражение за прекомерност на поисканото обезщетение във връзка с наличието на  съпричиняване   на вредоносния резултат от страна на Ц.. Оспорва се иска и за мораторна лихва.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно наличието на застрахователно правоотношение с предмет застраховка   „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответното дружество и участвалото в ПТП-то моторно превозно средство.

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. са показанията на свидетелите Б.С. и Я.К., както и приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, както показанията на свидетелите, като плод на непосредствени и лични впечатления, така и констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.

Установява се, че на  посочената в ИМ дата и час е настъпило процесното ПТП, като въз основа на настъпил удар между автомобила управляван от свидетеля С. и ищцата са нанесени на последвана увреждания по тялото. Съдът намира, че в случая очевидно е налице противоправно деяние от страна на С., който е нарушил правилата за движение по пътищата прогласени в ЗДвП. Съобразно чл.5 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Законът формулира едни по – високи изисквания към водачите на МПС, в сравнение с другите участници в движението и определя изисквания към тях във връзка с повишено внимание и осторожност при управление на ППС, което особено важи за населените градски райони. Чл. 20 определя необходимост водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая от събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установява, че водачът на МПС участник в ПТП е имал техническата възможност да забележи своевременно пешеходката, която е предприемала пресичане на пътното платно и да установи автомобила в покой преди удара с нея. Очевидно в създалата се ситуация свидетелят С. е видял в последния момент пресичащата ищца и пренебрегвайки нормативно установените правила не е успял да спре пред възникналото препятствие. От показанията на свидетелката К. се изяснява, че пострадалата е предприела пресичане между спрелите на светофара коли в лентата на движение противоположна на движението на автомобила управляван от С.. На практика ПТП е реализирано когато е налице светещ зелен светофар и колите пред автомобила управляван от К. са се изнесли към кръстовището, поради което несъмнено С. е имал възможност за визуален контакт с ищцата и евентуално своевременна реакция. Защо това не се е случило, поради възрастта на водача, неговите психо- физични характеристики или поради разсеяност не е предмет на изследване в настоящото производство. Важното е, че С. е нарушил императивни правила прогласени от ЗДвП. В унисон с този извод е и заключението на вещото лице М., в което се установява, че водачът на автомобила не е реагирал своевременно. Също така се сочи, че при липсата на автомобили от лявата страна по посока на движение на С., същият е имал пряка видимост към пешеходката.

Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от страна на лицето управлявало МПС, което в случая е действие, въз основа на което е настъпило и процесното ПТП. Също така несъмнено по делото от приетата СМЕ, САТЕ и събраните писмени доказателства, както и показания на свидетели се установява пряка причинно – следствена връзка между активното поведение на водачката на автомобила и настъпилите телесни увреждания на ищцата.

 На следващо място следва да се посочи, че между страните е безспорно, че към момента на настъпване на деликта относно процесния автомобил е била налице сключена валидна застрахова ГО на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Ето защо и са налице всички изискуеми нормативни предпоставки за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от страна на ответното дружество.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното  въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането. 

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

 Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото, относно преживените болки и страдания на ищцата, е разпитан свидетеля Б.С.. Същият се явява син на ищцата, но съдът не намира, че не следва да кредитира неговите показания поради някаква заинтересованост от изхода на спора. Това е така с оглед на факта, че показанията изцяло кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал, както и с оглед на обстоятелството, че същият възпроизвежда свои непосредствени и лични впечатления. Особеното в случая е, че свидетелите установяващи психо- физическото състояние на ищцата са несъмнено от нейния най- близък родствен кръг, тъй като това са субектите полагащи непосредствени грижи за пострадалата. Поради това съдът не намира основание да ревизира изнесеното от свидетеля С.. Наред с това по делото е приета СМЕ, както и СПЕ, което установяват наличието на настъпилите физически и психологически травми. В изслушаната СМЕ се сочи, че пострадалата е претърпяла телесни увреждания, но е възстановена напълно, като основните увреждания са отшумели за два месеца, а другите за 10-15 дни. СПЕ определя извод, че преживяното ПТП от ищцата е довело до стрес и изразена тревожна симптоматика, но към настоящия момент психическото състояние на Ц. е възстановено. Периода за пълно психическо възстановяване на ищцата е посочен в рамките на два месеца, което съвпада с отшумяването на физическите травми. Понастоящем Ц. е с възстановено психическо здраве, полага необходимите грижи за домакинството и няма констатирани  усложнения свързани с психичното й здрави.

В конкретния случай при определяне паричния еквивалент на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди съдът отчита обстоятелството, че се касае до комплексна травма, която обаче не може да се квалифицира, като тежка. Очевидно за два месеца пострадалата е напълно възстановена, няма рецидиви, нито от физически, нито от психичен характер. Това определя извод, че поисканото обезщетение е в завишен размер и следва да бъде редуцирано.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер  20 000 лева. 

При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.

В случая ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Ц.. Дори се твърди , че пострадалата има изключителна вина за инцидента, но това не се установява по делото.

Относно обективните предпоставки относно наличието на съпричиняване на вредите следва да се посочи, че възражението е основателно. Както водачът на автомобила е имала възможност да предотврати инцидента, така и пресичащата ищца е имала възможност да възприеме лекия автомобил и чрез преустановяване на пресичането да избегне настъпилото ПТП. Обективно е било възможно, при наличната видимост и отстоянието на участниците в ПТП пешеходката да види и да съобрази наближаващия автомобил, което не е сторено. Ищцата е гледала в противоположна посока  по отношение на идващите от нейно дясно автомобили, които би следвало същата да извърши точно обратното, като установи дали платното, което предстои да бъде преминато е без наличен автомобилен поток. Изрично от данните изнесени от пряката очевидка на инцидента Я.К. пострадалата е гледала към нея. В унисон с тези изводи са и направените в САТЕ. Т.е. очевидно е, че със своето неадекватно поведение Ц. се е поставила в опасност, като несъмнено същата е допринесла със своите действия настъпването на вредоносния резултат.

Ответникът заявява в отговора на ИМ, че прави и допълнително възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в аспекта на неизпълнение на лекарски предписания, което обаче е останало недоказано и поради това неоснователно.

Относно стойността, с която сумата определена от съда, като справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници в инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/

Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, като законосъобразното или незаконосъобразно поведение се съпостави и с обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението- пешеходец и водач са имали вина за настъпване на вредоносния резултат. Както се установи по – горе водачът на автомобила е нарушил посочените разпоредби от ЗДвП. От своя страна пешеходката е имала задължение по чл. 113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение да преминава по пешеходните пътеки при спазване на определени правила, което очевидно не e спазено. Установено е по делото, че ищцата е предприела пресичане на платното на необозначено за това място и при наличие в непосредствена близост на пешеходна пътека. При предприетото пресичане ищцата преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства./ Чл.113, ал.1, т.1/ Също така е нарушен от пострадалата и чл. 114 от ЗДвП, който забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. Поради изложеното може да се приеме, че и двамата участници в движението са нарушили правилата за движение по пътищата и са допринесли съществено за настъпване на ПТП, като и двамата при законосъобразно поведение са могли да предотвратят настъпването на инцидента. Поради това и съдът намира за справедливо да се приеме съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50 %.

Следва да се присъди обезщетение в размер на 10 000 лева начиная от посочената в ИМ дата, а именно датата на отказа на застрахователя да изплати обезщетение. Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в  разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2  КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие  - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия деликвент. Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. 

Ищцата е освободена от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 400 лв. по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 137.50 лв.

Ищцата следва да заплати на ответното дружество сумата от 371.25 лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, като очевидно поради липса на парични средства на доверителя, пълномощникът на ищцата е извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за правна помощ лист / Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. К.Г. сумата от 830 лева дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете. Ето защо и Съдът

 

 

                                                Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на основание чл.432 от КЗ на Я.П.Ц., ЕГН ********** с  адрес *** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на ПТП настъпило на 10.02.2020 г., около 11:00 часа  на ул. „Скопие“ № 4, като пострадалата движейки се ул. „Скопие“ № 4, с посока  ул. „Димитър Талев“ към ул. „Лазо Войвода“, достигайки № 4 на ул. „Скопие“ пресича пътното платно, при което е блъсната от лек автомобил марка „Рено Туинго“  с рег. №  ****  управляван от Б.К.С., при което на същата са причинени следните увреждания по тялото, а именно контузия на корема; контузия на главата; хематом на горен и долен клепач; фрактура на лява аркус зигуматикус /кост/ в областта на темпорозигоматичната сутура и в областта на фронтозигоматичната сутура; фрактура на латералната стена на ляв максиларен синус  с хемосинус с плътност на прясна кръв 55 хе; маса / секрет/ с високаденситометрична плътност 120 хе ангажиращ частично външния слухов проход в дясно, ведно със законната лихва начиная от 08.05.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  предявения иск до пълния му претендиран размер, като неоснователен в тази му част.

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 400 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и да заплати по сметка на ПОС сумата от 137.50  лв. представляващи, съразмерно на уважената част от исковете, заплатени разноски от бюджета на съда за назначаване на експертизи.

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на адвокат К.К.Г., член на ХАК с личен номер ********** и с адрес на кантората гр. Хасково, бул България № 150, ет.2, офис 217 сумата от 830 лева  на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско  възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Я.П.Ц., ЕГН ********** с  адрес ***  да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 371.25 лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :