Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
Дванадесети състав на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №1990 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от М.Д.Ж., ЕГН **********,***
срещу Заповед за налагане на ПАМ №21-0324-000182/31.07.2021 г. издадена от
началник група към ОД МВР Варна, РУ Провадия, с която й е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, с която е
разпоредено прекратяване а регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № **** и 2 бр. регистрационни
табели с номер ****.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването ѝ нарушения
материалния закон, с оглед на което се претендира нейната отмяна.
Жалбоподателката твърди, че няма вина за извършеното от Д. Д. и не му е
разрешавала да управлява автомобила й. Поддържа, че отговорността е лична и той
следва да понесе наказателната отговорност за това, което е извършил. По тези
съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата на изложените в същата съображения. По съществото на спора
сочи, че административната мярка „Прекратяване на регистрация на ППС“ за срок
от 6 месеца до 1 година в случая е неприложима, тъй като същата може да бъде
наложена, само и единствено, ако ППС-то е на лицето, което е управлявало същото.
Процесният случай не попада в тази хипотеза, доколкото ППС е собственост на
друго лице, а именно на жалбоподателката М.Ж., поради което заповедта като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора отправя искане
издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка, като
правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила. Сочи, че са били налице материално правните предпоставки за
прекратяване на регистрацията, а именно управление от неправоспособно лице. По
отношение на свидетелските показания, счита, че същите следва да бъдат
кредитирани, но от тях се установява, че не еднократно автомобилът е вземан от
лицето. В този смисъл, собственикът на автомобила не е положил необходимата
грижа, за да опази ключовете, за да не се взема автомобилът и да се управлява
от друго лице. Моли за решение в този смисъл.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
С
оспорената заповед №21-0324-000182/31.07.2021 г. издадена от началник група към
ОД МВР Варна, РУ Провадия, на М.Д.Ж. е наложена ПАМ - прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са СРМПС № **** и 2 бр.
регистрационни табели с номер: ****. Заповедта е постановена на основание чл.
171, т.2а, б.а от ЗДвП като от фактическа страна е обоснована с
обстоятелствата, че в гр.Д., по ул.”В.Л.” до дом №*, по посока кръстовището с
ул.”А.И.” лицето Д.К.Д. с ЕГН **********, управлява лек автомобил марка „** **”
с рег.№****, собственост на М.Д.Ж. без да притежава съответно свидетелство за
управление установено след извършена справка в автоматизираните информационни
системи „Административно-наказателна дейност” и „Български документи за
самоличност”-МВР. Въз основа на горното било прието, че са налице
материлноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС на собственика му, чието МПС е
управлявано от лице непритежаващо съответно свидетелство за управление. Органа
издал акта се позовал на чл.22 ЗАНН, чл.171 ал.1 и Заповед
№365з-184/17.01.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна. По делото са представени и приети Акт за
установяване на административно нарушение № 483309; Акт за установяване на
административно нарушение № 483308; Талон за изследване № 0069471; Докладна
записка рег. № 324р-15670/02.08.2021 г. От последната се установява, че е
депозирана до Началника на РУ-Провадия от дл.лице В.А.. Посочено е, че за времето от 19.00ч на
30.07.2021г до 07.00 на 31.07.2021г. е бил на работа като автопатрул 863
съвместно с К.И.К.- ВПА при У Д. и Д.С.-полицай OOP при У Д., по график утвърден
от Началника на РУ-Провадия. Към 23.00ч. на 30.07.2021г. работили на
територията на У Д., когато получили сигнал от ОДЧ при РУ Провадия за възникнал
скандал в частен дом в гр.Д.. Отивайки към мястото на подадения сигнал се движили
по ул.”Т.Д.“ видели, че срещу тях се задава л.а. марка „** **“ с peг.№****, която завила на дясно
и продължила по ул.“В.Л.“ в посока ул.“А.И.“. В.А. и колегите му знаели, че такава кола има
жената, с която живее на семейни начала един от участниците в скандала Д.К.Д.,
който бил и неправоспособен. Последвали колата по ул.“В.Л.“. Подали светлинен
сигнал на автомобила да спре. Същият отбил в дясно и пред дом 1 спрял. Спрели
служебния автомобил пред въпросното МПС. В.А. и колегата му К. слезли от
служебния автомобил, а колегата им С. останал в него. След като се представили
на водача му поискали документи и документите на автомобила. Той дал лична
карта и СРМПС част втора, но не представил СУМПС, като завил, че не притежава
такова. Водач на МПС-то бил, както предположили Д.К.Д.. Извършили справка, чрез
система РСОД относно това дали Д. има СУМПС и се установило, че няма такова.
Чрез ОДЧ при РУ-Провадия извършили справка относно това дали на Д. е бил
съставян АУАН за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП през последната една
година, но се оказало, че няма. Д. бил изпробван за алкохол с техническо
средство „*** ** **“ с фабр.№*** ** **, което отчело 1,47 на хиляда алкохол в
издишания от Д. въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване на водача. Д.
бил отведен в сградата на ЦСМП Провадия, за да даде кръвна проба. Същият пред
медицинско лице отказал да даде кръвна проба. Д. бил задържан и отведен в
сградата на РУ-Провадия. Там му били съставени 2 бр.АУАН-един за извършено
нарушение по чл.150 от ЗДвП и втори АУАН за това че управлява МПС след употреба
на алкохол.
Към
доказателствата по делото са приобщени и Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на
директора на ОД на МВР – Варна; Наказателно постановление №
21-0324-000731/15.09.2021 г., доказателство за собствеността на превозното
средство от 19.08.2021 г. и справка за нарушител/водач издадена на Д.К.Д., заверено
вярно с оригинал копие от Свидетелство за регистрация част І № ****/22.06.2020
г. издадено на М.Д.Ж..
По
искане на жалбоподателката е допусната до разпит св.М.Б.Д. – нейна майка. От
показанията на св.Д. се установява, че Ж. живее с Д. Д. на семейни начала от
около 6-7 години. М. имала автомобил на нейно име. Знаела за случая, който бил
през лятото. На 30.07. М. й е била на гости, за да види дъщеря си. Стояла един
час и след това, когато излязла, за да я изпрати, видели, че автомобилът го
няма. Мисли, че Д. е „пийнал и е взел автомобила”. Свидетелства, че „Д. е
вземал автомобила и друг път”. Този път взел колата около 21,00-22,00 ч. Мисли,
че М. не му е давала разрешение да управлява автомобила. Сочи, че Д. и друг път
е вземал автомобила, но този път бил пиян. М. не е давала автомобила. Не знае
къде държи М. ключовете на автомобила. Когато М. я посещавала, излизала да я
изпраща и видели с нея, как той взема автомобила. Това ставало, когато пийне.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице – адресат на оспорения
индивидуален административен акт, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая началник група към ОД МВР Варна,
РУ Провадия е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт
и представена по делото Заповед №365з-184/17.01.2017г. на Директора на ОД на
МВР-Варна. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч
фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на
правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП. В диспозитива на заповедта
е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б."а" от Закона за движение
по пътищата, като основание за налагане на принудителната административна
мярка.
Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения
административен акт - чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП , за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът
на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила,
така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните
обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния
орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и
неговия собственик.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН е подписан без
възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно
производство. От него се установява, че на 30.07.2021г. собственият на М.Ж. лек
автомобил е управляван от неправоспособния Д. Д.. Всъщност жалбоподателката не
сочи и не доказва друго по отношение на главния релевантен факт, а именно
неправоспособността на Д. на посочената дата да управлява МПС. Спорът се
концентрира върху въпроса дали спрямо нея правомерно е постановена
ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния орган правна
норма на чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС,
което е управлявано от неправоспособно лице. В случая е безспорно, а и се
установява от представеното свидетелство за регистрация на МПС, че "** **"
с рег. № **** е собственост на М.Д.Ж.. Тя не е адресат на съставения АУАН, но
това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ доколкото законът изисква
самото нарушение /управление на МПС от неправоспособен водач/ да е констатирано
с АУАН, което в случая е направено.
Приложимата
правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради
което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателката лично е
предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго
лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед
постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Следователно, възприетата от административния
орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за
налагане на ПАМ. Съдът констатира, че съществува пълна яснота относно двата
главни факта – собствеността на автомобила и управлението му от неправоспособно
лице, респективно адресатът може да разбере по каква причина и в какво качество
му се налага ПАМ.
Оспорената
заповед е съобразена с целта на закона и при определяне срока на ПАМ.
Продължителността на срока на мярката е конкретизирана от органа съобразно
високата степен на обществена опасност на деянието. Административният орган е
доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП и обуславящи
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
МПС е управлявано от неправоспособен водач. Настоящият съдебен състав приема,
че административният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които
се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната
преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН
може да се извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на
оперативна самостоятелност срок на ПАМ. В случая 6-месечният срок е минималната
продължителност за този вид ПАМ и е съобразен с високата обществена опасност на
нарушението – управлението на собствения на жалбоподателката автомобил е
извършено от лице без да е правоспособен водач. Поставени под сериозна заплаха
са били животът и здравето на Д., както и тези на останалите участници в
движението.
По
тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на Ж. за допуснато
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото й на защита.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0324-000182/31.07.2021 г. издадена от
началник група към ОД МВР Варна, РУ Провадия е формално и материално
законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.
В
изложения по-горе смисъл е и Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 10192/2018 г., VIII о., докладчик председателят Т.Н..
Предвид
изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски съдът не дължи
произнася по същите.
Съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП, решението на
административния съд не подлежи на обжалване.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал.2 предл.
последно от АПК,
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Ж., ЕГН **********,***
срещу Заповед за налагане на ПАМ №21-0324-000182/31.07.2021 г. издадена от
началник група към ОД МВР Варна, РУ Провадия, с която й е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, с която е
разпоредено прекратяване а регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № **** и 2 бр. регистрационни
табели с номер ****.
Решението не подлежи на обжалване.